Стив Бери
Третата тайна (32)

31

Кастел Гандолфо

14:30 ч.

Валендреа спря поглед на групичката кардинали. Бяха възбудени, неколцина крачеха напред-назад — необичайна демонстрация на тревога. В големия салон на вилата се бяха събрали четиринайсет души, главно кардинали от близките до Рим епархии, които първи бяха откликнали на официалната заповед, изпратена преди около три часа до всичките 160 членове на светата колегия: КЛИМЕНТ Е МЪРТЪВ, НЕЗАБАВНО ЕЛАТЕ В РИМ. Кардиналите, които се намираха в рамките на сто и петдесет километра от Ватикана, получиха допълнителното указание да бъдат в Кастел Гандолфо не по-късно от 14:00 ч.

С това беше поставено началото на междуцарствието. Периодът между смъртта на папата и избора на нов щеше да бъде изпълнен с несигурност. Векове наред именно в този период се бе развихряла безмилостната борба за надмощие, бяха се купували гласове — чрез обещания или откровено насилие. Валендреа трепетно очакваше това време. Победителят ще получи всичко, ще бъде най-силен, ще разполага с неограничена власт. Победените просто ще бъдат смазани. За съжаление съвременният избор е една доста по-сложна и по-опасна процедура. Битките се водят пред очите на телевизионните камери и се влияят от най-различни допитвания до общественото мнение. Изборът на популярен папа става много по-важен от избора на компетентен за това място човек. Което според Валендреа обясняваше напълно и възхода на Якоб Фолкнер.

Той беше доволен от лицата, които виждаше. Почти всички присъстващи кардинали бяха негови поддръжници. Според последното тайно преброяване все още не разполагаше с мнозинството от две трети плюс един, което щеше да му осигури папския престол, но беше сигурен, че с помощта на магнетофонните записи двамата с Амбрози ще успеят да съберат необходимата бройка.

Нямаше представа какво се готви да каже Нгови. За последен път си бяха разменили няколко думи горе, в спалнята на Климент. Можеше само да се надява, че африканецът ще прояви благоразумие. В момента Нгови стоеше в дъното на салона, близо до голямата камина от бял мрамор. Останалите кардинали също бяха на крака.

— Ваши преосвещенства — изправи рамене чернокожият духовник. — По-късно ще изготвя списък на онези от вас, които ще помагат за подготовката на погребението и свикването на конклава. Мисля, че трябва да организираме едно наистина достойно погребение. Хората обичаха Климент и трябва да им дадем възможност да се сбогуват с него. За целта довечера ще придружим тялото му по обратния път до Рим и ще отслужим опело в „Свети Петър“.

Повечето от кардиналите кимнаха в знак на съгласие.

— Станаха ли ясни причините за смъртта на светия отец? — попита един от тях.

— В момента се уточняват — обърна се да го погледне Нгови.

— Има ли някакъв проблем? — обади се друг.

— По всичко личи, че папата е починал в съня си — сковано отвърна Нгови. — Но аз не съм медик. Нека оставим личният му лекар да определи причината за смъртта. Всички знаем, че напоследък здравето на светия отец беше сериозно разклатено и в този смисъл смъртта му едва ли е изненада.

Валендреа остана доволен от изявлението на африканския кардинал, но сърцето му беше свито. Нгови очевидно изпитваше удоволствие от ръководната си позиция и бързаше да се възползва от нея. През последните няколко часа бе успял да мобилизира както папския церемониалмайстор, така и онези апостолически служители, които трябваше да поемат управлението на Светия престол. По традиция това са двете институции, които управляват Ватикана по време на междувластието. В допълнение африканецът бе поел в свои ръце и управлението на Кастел Гандолфо, издавайки заповед никой, включително и кардинали, да не бъде допускан в него без изричното му разрешение. Като преди това не бе забравил да заповяда запечатването на папските апартаменти в апостолическия дворец.

Междувременно бе успял да се свърже и с пресслужбата на Ватикана, на която нареди да публикува предварително подготвеното съобщение за смъртта на Климент, определяйки поименно тримата кардинали, на които се разрешават директни контакти с медиите. На останалите бяха забранени всякакви изявления, същото важеше и за дипломатическите представители на Ватикана по света. Те можеха и трябваше да контактуват единствено с държавните глави на съответните страни. Започнаха да пристигат и първите съболезнователни телеграми — от САЩ, Великобритания, Франция и Испания.

Валендреа мълчеше, тъй като всички действия до този момент влизаха в задълженията на кардинал-шамбелана. Но не можеше да допусне кардиналите да черпят увереност от неговата твърдост. Само двама camerlengo бяха стигали до папския престол в по-новата история на Ватикана, затова тази позиция трудно можеше да се тълкува като трамплин към него. За съжаление същото важеше и за позицията на държавния секретар.

— Конклавът вероятно ще се събере навреме — подхвърли кардиналът на Венеция.

— След петнайсет дни, както е по закон — кимна Нгови.

Според апостолическата конституция, приета по времето на Йоан Павел II, конклавът за избор на нов папа можеше да се свика най-рано петнайсет дни след смъртта на предишния. Това време щеше да стигне за подготовката благодарение на завършването на пансиона „Света Марта“ — огромно, подобно на хотел здание, което по принцип се използваше от семинаристите. Така се сложи край на неудобствата, свързани с настаняването на пристигащите кардинали, за които преди се търсеха най-различни и често съвсем неподходящи помещения. Валендреа беше доволен от тази промяна, защото, ако не друго, новата сграда беше удобна. За пръв път я използваха по време на конклава, избрал Климент. Нгови вече се беше разпоредил за подготовката на 113 стаи, в които щяха да бъдат настанени кардиналите под 80-годишна възраст.

— Кога ще бъде издаден смъртният акт, кардинал Нгови? — попита нарочно високо той. Надяваше се, че африканецът ще отгатне скрития смисъл на въпроса му.

— Довечера във Ватикана ще пристигнат литургическият церемониалмайстор, прелатите и секретарят — отвърна Нгови. — Увериха ме, че дотогава ще научим и причината за смъртта.

— Ще се прави ли аутопсия? — попита друг кардинал.

Деликатен въпрос, помисли си Валендреа. Само един папа бе подложен на аутопсия в дългата история на Ватикана, при това по изрично настояване на кардиналите, които са подозирали, че той е бил отровен от Наполеон. Подобен въпрос бе възникнал и след неочакваната кончина на Йоан Павел I, но кардиналите се възпротивиха решително. В същото време смъртта на Климент не беше неочаквана. Бяха го избрали на седемдесет и четири, като повечето от кардиналите не криеха надеждата си, че няма да управлява дълго.

— Аутопсия няма да има — сухо отсече Нгови.

От тона му стана ясно, че дискусиите по този въпрос са изключени. При нормални обстоятелства Валендреа сигурно би възразил срещу това превишаване на правата, но в случая предпочете да замълчи. От устата му излетя лека въздишка на облекчение. Врагът му май беше решил да играе по правилата, а за щастие никой от кардиналите не изрази несъгласие. Неколцина от тях хвърлиха любопитни погледи в негова посока, сякаш чакаха реакция. Но мълчанието му беше сигнал, че държавният секретар е доволен от решението на кардинал-шамбелана.

Самоубийството на папата би довело до сериозни теологически усложнения, но по-лошото беше евентуалната вълна на симпатия към Климент. Фактът, че Валендреа не се разбира с папата, беше публична тайна. По-настоятелните репортери щяха да вдигнат много шум, а той не искаше да го обявят за един от хората, тласнал папата към самоубийство. В такъв случай много кардинали, уплашени за кариерата си, вероятно щяха да изберат друг човек — някой като Нгови. А първата работа на този човек щеше да бъде да го отстрани от властта, независимо от компроматите, с които разполагаше. От последния конклав си извади поуката никога да не подценява коалициите. За щастие Нгови бе решил, че благото на църквата е по-важно от златната възможност да отстрани главния си враг, и Валендреа му беше благодарен за проявата на тази слабост. Ако ролите им бяха разменени, той едва ли би я допуснал.

— Искам да ви отправя едно предупреждение — добави с ясен глас Нгови.

Валендреа отново не беше в състояние да направи нищо, но въпреки това забеляза, че епископът на Найроби се забавлява от мълчанието му.

— Напомням ви, че сте дали клетва да не дискутирате предстоящия конклав до момента, в който се затворим в Сикстинската капела. Никакви кампании, никакви интервюта в печата, никакви публично изразени предпочитания. И накрая — никакви предположения и догадки относно личността на следващия папа.

— Нямаме нужда от лекции! — недоволно се обади един от кардиналите.

— Вие може би нямате, но явно не всички са като вас! — отсече Нгови, обърна се и напусна залата.