Стив Бери
Третата тайна (34)

33

20:30 ч.

Мичънър приключи с прибирането на вещите, разпределени в пет кашона, доставени му от швейцарските гвардейци. Гардеробът, шкафовете и нощните шкафчета бяха опразнени, а мебелите бяха свалени в приземния склад, където щяха да останат, докато уреди формалностите по дарението.

Изчака в коридора, докато вратите бяха окончателно затворени и запечатани с оловни печати. По всяка вероятност това беше последното му посещение в папските покои. Малцина бяха онези църковни служители, които бяха стигали дотук, а още по-малко го бяха правили втори път. Амбрози беше прав. Времето му наистина изтече. Вратите щяха да останат затворени до избора на нов папа, който лично щеше да счупи печатите. Представи си, че това ще бъде Алберто Валендреа, и неволно потръпна.

Кардиналите все още изпълваха катедралата „Свети Петър“ и отслужваха траурната литургия пред тялото на Климент XV — първата от дългата поредица служби, които предстояха през следващите девет дни. А Мичънър трябваше да използва това време за последното си официално задължение.

Спусна се на третия етаж. По подобие на апартаментите на папата в кабинета на Мичънър също нямаше много вещи за прибиране. Тук цялото обзавеждане беше собственост на Ватикана. Картините по стените, включително портретът на Климент, принадлежаха на Светия престол. Личните му вещи лесно щяха да се поберат в един кашон, тъй като се състояха от канцеларски принадлежности, баварски настолен часовник и три снимки на родителите му. Останалите му притежания се изчерпваха с един лаптоп и няколко комплекта дрехи. През всичките тези години беше спестявал по-голямата част от заплатата си, а парите бе инвестирал успешно, следвайки полезните съвети на неколцина приятели от финансовите среди. Благодарение на тях беше натрупал няколкостотин хиляди долара в женевска банка, с които възнамеряваше да живее след оттеглянето си от активна служба, тъй като църковната пенсия беше наистина мизерна. Реформата в пенсионните фондове на Ватикана беше обсъждана задълбочено по времето на Климент, но сега трябваше да изчака решението на следващия папа.

Седна зад бюрото и включи компютъра за последен път. Искаше да прегледа пощата си и да остави инструкции за бъдещия си наследник. През последните няколко седмици работата беше движена изцяло от сътрудниците му, а повечето от посланията на екрана можеха да почакат до решението на предстоящия конклав. В зависимост от личността на избрания папа той може би щеше да се нуждае от още една седмица за осъществяването на прехода. Но в случай че изборът паднеше върху Валендреа, негов личен секретар със сигурност щеше да стане Паоло Амбрози, а това означаваше само едно: пълномощията на Мичънър щяха да бъдат моментално прекратени, а присъствието му във Ватикана — нежелано. Той нямаше нищо против, тъй като не държеше да помага на Амбрози.

Продължи да преглежда електронната си поща, отваряйки всяко съобщение поотделно. Изчиташе съдържанието му и го изтриваше. Пропусна само няколко, които щяха да бъдат от полза за подчинените му и трябваше да бъдат запазени. Три от тях бяха съболезнования от негови приятели епископи, на които отговори с по няколко думи. Дали пък някой от тях няма нужда от помощник? — запита се той, после прогони въпроса с кратко тръскане на глава. Не, никога повече няма да се занимава с подобна работа. Какво беше казала Катерина в Букурещ? Нима животът ти трябва да премине в служба на другите? Може би душата на Климент ще намери покой, ако той продължи делото на отец Тибор. Може би неговата саможертва ще изкупи греха на приятеля му.

От тази мисъл му стана по-добре.

На екрана се появи коледната програма на папата. Тя беше прехвърлена в компютъра на Кастел Гандолфо и носеше инициалите на Климент, което означаваше, че е одобрена. В нея се предвиждаше традиционната коледна литургия в катедралата „Свети Петър“, последвана на другия ден от също така традиционното послание към народите на света от балкона. Мичънър обърна внимание на часа, в който проектът е бил върнат във Ватикана. Събота, десет и петнайсет сутринта. Това беше горе-долу времето на завръщането му от Букурещ, далеч, преди да се срещне с папата. И далеч преди Климент да научи за убийството на Тибор. Беше странно, че решилият да се самоубие човек обръща толкова голямо внимание на програма, която няма намерение да изпълни.

Плъзна мишката надолу и спря на последния имейл. Той беше без име, но това не го учуди. От време на време получаваше анонимни съобщения от хора, които някак си бяха успели да изровят адреса му в мрежата. Повечето от тях бяха безобидни послания, уверяващи папата в горещата им обич.

Кликна два пъти и текстът се появи. Веднага забеляза, че е изпратен от Кастел Гандолфо, при това едва снощи. Времето на получаването беше фиксирано на 23:30 ч.

Колин, в този момент вече знаеш какво направих. Не очаквам да ме разбереш, но искам да знаеш, че Дева Мария отново ми се яви и обяви, че времето ми е изтекло. Редом с нея стоеше отец Тибор. Покорно очаквах да ме вземе със себе си, но тя каза, че трябва сам да се лиша от живот. А отец Тибор добави, че това е мой дълг, че е наказанието ми за проявеното непокорство. Но по-късно всичко щяло да се оправи. Попитах за душата си и те ми казаха, че Бог ме очаква. Твърде дълго пренебрегвах посланията на небето, но този път няма да го направя. Ти няколко пъти ме попита какво не е наред. Сега ще ти кажа. През 1978 г. Валендреа е взел част от третото послание на Дева Мария, което се пазеше в архива. Само пет души знаеха какво точно е било съхранявано в дървеното сандъче. Четирима от тях вече ги няма — сестра Лусия, Йоан XXIII, Павел VI и отец Тибор. Жив е единствено Валендреа. Разбира се, той ще отрече всичко, а тези думи пред очите ти ще бъдат възприети като безумието на човек, който е отнел живота си. Но аз искам да знаеш, че когато Йоан Павел II е прочел третата тайна и я е направил достояние на света, той не е разполагал с цялото послание. На теб оставям да оправиш нещата. Иди в Междугорие. Много е важно. Не само за мен, но и за църквата. Приеми го като лична молба на най-близкия ти приятел.

Сигурен съм, че църквата подготвя достойното ми погребение. Нгови ще изпълни дълга си. Моля, правете с тялото ми каквото намерите за добре. Благочестието не се ражда от помпозните церемонии. В личен план бих предпочел светостта на Бамберг — прекрасното градче край реката и катедралата, която толкова обичах. Съжалявам, че не успях още веднъж да се порадвам на красотата му. Но наследството ми може би още е там. Оставям на другите да преценят това. Бог е с теб, Колин. Помни, че съм те обичал като свой син.

Предсмъртна бележка на един самоубиец. Написана от човек, крайно разочарован от живота. Върховният глава на римокатолическата църква твърди, че Дева Мария му е заповядала да се самоубие. Но частта за Валендреа и третата тайна беше интересна. Дали може да й се вярва? Помисли дали да не информира и Нгови, но реши, че колкото по-малко хора знаят за предсмъртното писмо на Климент, толкова по-добре. Тялото на папата вече беше балсамирано, а телесните му течности — изгорени. Никой никога нямаше да разбере причините за смъртта му. Вероятно думите, изписани на светещия екран, не бяха нищо повече от потвърждение за психическите проблеми на покойния папа. И за маниите му.

Климент отново го призоваваше да замине за Босна, но той нямаше намерение да изпълни молбата му. Какъв бе смисълът? Все още пазеше писмото на папата до очевидеца на чудото, но властта в църквата вече се упражняваше от кардинал-шамбелана и светата колегия. Изключено беше Алберто Валендреа да му позволи пътуване до Босна, за да разследва поредните тайни на Дева Мария. Това би било жест към един папа, когото той открито ненавиждаше. Да не говорим, че официалното разрешение за подобно пътуване трябваше да дойде от кардиналите, които преди това трябваше да бъдат информирани за отец Тибор, папските видения и тревогите на Климент относно третата тайна на Фатима, Тези разкрития биха предизвикали порой от въпроси, на които никой не би дал точен отговор. А репутацията на Климент бе твърде ценна, за да бъде изложена на подобен риск. Достатъчно опасно бе, че за самоубийството му знаеха четирима души. А той беше последният човек на света, който би осквернил паметта на този велик човек. Въпреки всичко Нгови може би трябваше да научи за последните думи на папата. Спомни си какво беше поискал Климент в Торино. Морис Нгови е човекът, който е най-близо до мен и на когото можеш да се довериш. Никога не го забравяй.

Натисна един клавиш и направи разпечатка на писмото. После изтри текста от паметта на компютъра и го изключи.