Стив Бери
Третата тайна (44)

43

Ватикана

19:00 ч.

— Нека преминем към третото гласуване — обяви холандският кардинал. Той беше архиепископ на Утрехт и един от най-твърдите привърженици на Валендреа. Още вчера се бяха разбрали той да поиска трети вот при неуспех на първите два.

Валендреа не беше доволен. Изненадата дойде от двайсет и четирите гласа за Нгови при първото гласуване. Очакванията му бяха за десетина-дванайсет, не повече. Собственото му постижение от трийсет и два гласа беше добро, но все още твърде далеч от нужните седемдесет и шест.

Но второто гласуване беше истински шок. Наложи се да използва всичките си дипломатически умения, за да се овладее. Подкрепата за Нгови скочи на трийсет гласа, докато неговата се ограничи с абсолютно незадоволителните четирийсет и един. Останалите четирийсет и два се разпределиха между други трима кардинали. А според възприетата тактика на конклава подкрепата за всеки изявен кандидат трябваше да се увеличава значително с всяко гласуване. Липсата на сериозно увеличение се приемаше за слабост, а кардиналите бяха известни със склонността си да обръщат гръб на слабите. Появата на нови, неочаквани от никого кандидати беше често явление след второто гласуване. По този начин бяха избрани Йоан Павел I и II, а също и Климент XV. Това беше опасност, която Валендреа искаше да предотврати на всяка цена.

Представи си как реагират на двата черни стълба дим чакащите на площада. Противни типове като Том Кийли положително вече обясняваха на света, че кардиналите са раздвоени и няма изявен кандидат. Идваше ред на оплюването на Валендреа, от което Кийли несъмнено щеше да изпита перверзна наслада, каквато беше изпитвал през последните две седмици. Той беше достатъчно умен, за да се въздържа от лични нападки или да говори за собственото си отлъчване от лоното на църквата. Беше избрал тактиката „италианци срещу останалия свят“, която разиграваше със забележително умение. Едва сега Валендреа си даде сметка, че още преди седмица трябваше да притисне трибунала за незабавното отлъчване на този еретик. Защото днес излизаше, че той е дамгосаният, който дръзва да предизвика могъщата институция, Давид срещу Голиат.

Очите му механично следяха действията на началника на архива, който раздаваше новите бюлетини. Когато дойде неговият ред, старецът му хвърли изпълнен с ненавист поглед и мълчаливо му подаде празното картонче. И с този негодник отдавна би трябвало да се разправи.

Заскърцаха писалки, последвани от ритуала с пускането на бюлетините в сребърния поднос. Контрольорите разбъркаха картончетата и започнаха броенето. Чу името си точно петдесет и девет пъти, докато това на Нгови беше обявено четирийсет и три пъти. Разпръснати останаха едва единайсет гласа.

Но те щяха да бъдат решителните.

За да бъде избран, той се нуждаеше от още седемнайсет. Което означаваше, че дори да привлече единайсетте неориентирани, пак щяха да му трябват шест от привържениците на Нгови. Но подкрепата за африканеца се увеличаваше с обезпокоителна бързина. Особено опасна беше вероятността част от единайсетте разпръснати гласа да отидат за Нгови, докато другата — той да привлече някой от неговите поддръжници — изглеждаше почти невъзможна. По традиция след третия вот кардиналите оставаха твърди в предпочитанията си.

Беше време за действие. Той стана и с ясен глас обяви:

— Ваши преосвещенства, според мен трябва да спрем дотук. Предлагам да вечеряме и да се оттеглим за почивка, а утре да продължим отново.

Думите му не прозвучаха като молба. Всеки от участниците в конклава имаше право да поиска прекратяване на вота. Очите му бавно обиколиха залата, задържайки се малко повече върху лицата на кардиналите, които подозираше в измяна. Надяваше се, че посланието му е ясно. Настроението му беше мрачно като черния дим, който скоро щеше да се издигне над Сикстинската капела.