Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (9)

8.

Будилникът иззвъня в пет сутринта, два часа по-рано от обикновено. Кейт изстена и се завъртя на другата страна, като сложи възглавницата върху главата си. Надигнах се колкото се може по-тихо и слязох долу да си направя кафе. Взех си бърз душ, докато кафето завираше. Исках да отида в службата поне час преди интервюто ми с Горди, за да мога да си прегледам докладите и данните.

Когато излязох от банята, видях, че в спалнята свети. Кейт седеше долу в кухнята и пиеше кафе, издокарана в розовата си хавлия.

— Рано си станал — каза тя.

Целунах я нежно.

— Ти също. Извинявай, че те събудих.

— И снощи те нямаше до късно.

— Бейзболен мач, забрави ли?

— А после отидохте да пийнете?

— Да.

— Да удавите мъката?

— Ако щеш вярвай, но спечелихме.

— Хей, това е за първи път в историята.

— Да. Този тип, Кърт, игра за нас. Насмете противниците.

— Кърт?

— Шофьорът на пикапа.

— А?

— Не си ли спомняш как ти разказах за човека, който ме докара у дома, след като акурата се скапа.

— А, да, тюленът.

— Специални части. Та той е страхотна работа. Той е всичко, което Горди и останалите уж сурови типове се преструват, че са. Седят си в удобните, меки столове и си говорят как „ще очистят конкуренцията“. А Кърт е истински. Убивал е хора.

Осъзнах, че й разказвам всичко, освен онова, за което наистина се тревожех — интервюто ми с Горди след няколко часа. Не бях убеден, че искам да й казвам. Кейт вероятно щеше да ме изнерви още повече.

— Не забравяй, че Сузи и Крейг ще са тук за вечеря.

— Довечера ли?

— Казах ти го милион пъти.

Изстенах мрачно.

— Колко дълго ще останат?

— Само две нощи.

— Защо?

— Какво защо? Защо само две нощи?

— Защо изобщо идват в Бостън? Мислех си, че Ел Ей е великото място. Поне Крейг винаги твърди така.

— Тъкмо го избраха в надзорния съвет на „Харвард“. Първото му събрание е утре.

— Как може да го изберат в надзорния съвет на „Харвард“? Сега той е холивудски тип. Сигурно вече не притежава вратовръзка.

— Не само е от прочутите хора, завършили университета, но и е важен дарител. Хората се интересуват от подобни неща.

Когато Сузи се запозна с Крейг, той беше беден, гладуващ писател. Беше публикувал няколко разказа в неизвестни списания и преподаваше писане на есета в „Харвард“. Беше страхотен сноб и на Сузи май това й харесваше, но тя определено не бе от хората, които биха живели в бедност. Крейг бързо осъзна, че няма да изкарва пари в литературния свят. Затова се преместиха в Ел Ей, където състудент на Крейг го запозна с някои хора и той започна да пише сериали. Уреди се като сценарист на „Всички обичат Реймънд“ и започна да изкарва луди мангизи. А после създаде ново шоу, което се превърна в хит, и за една нощ стана невероятно богат.

Сега той и Сузи ходеха на почивка в Сейнт Бартс с Брад и Анджелина. Сузи редовно захранваше Кейт с клюки за холивудските звезди. Имаха огромна къща в Холмби Хилс и вечно излизаха на вечеря с разни знаменитости. И Крейг никога не ме оставяше да забравя това.

Кейт стана и си наля още една чаша кафе.

— Сузи е решила да разведе Итън из Бостън — Пътеката на свободата и т.н.

— Тя все още не загрява, а? Итън не си пада по Пол Ривиър. Вероятно би харесал салемския музей на вещиците, но не мисля, че и там ще му покажат наистина извратените неща, по които е луднал.

— Просто те моля да се държиш мило с тях. Двамата с Итън имате страхотно приятелство, което не разбирам напълно. Но съм ти благодарна за това.

— Защо изобщо ще отсядат у нас?

— Защото Сузи ми е сестра.

— Знаеш, че непрестанно ще се оплакват от банята и завесата на душа, от това как водата от душа пръска по пода, как машината ни за кафе не е отлична, защо нямаме кафе на зърна от Суматра и…

— Не се настройвай срещу тях, Джейсън. Те просто са свикнали на по-висок стандарт на живот.

— Ами тогава защо не отидат в „Четирите сезона“?

— Искат да отседнат у нас — твърдо заяви жена ми.

— Вероятно Крейг намира за вдъхновяващо да поддържа връзка с обикновените хорица от време на време.

— Много смешно.

Отидох до шкафа и огледах тъжно потискащите кутии с нискокалорични зърнени храни.

— Скъпа — казах през рамо, — оглеждаш недвижими — имоти, а?

— За какво говориш?

— По интернет. Забелязах, че си влизала в страница за недвижими имоти.

Никакъв отговор. Избрах най-приемливата на външен вид кутия и неохотно я занесох до масата. В хладилника имаше само обезмаслено мляко. Мразя го. Млякото не трябва да е синкаво. Но занесох и кутията с мляко до масата.

Кейт разглеждаше чашата си съсредоточено и разбъркваше кафето, макар да не бе сложила нищо в него.

— Човек може да си мечтае, нали? — промълви най-после с нежен глас.

Съжалих я, но реших да не я разпитвам повече. Какво можеше да ми каже? Че е очаквала повече, когато се е омъжила за мен?

Запознахме се на сватбата на общ приятел, когато и двамата бяхме вече доста пияни. Мой състудент от колежа се женеше за състудентка на Кейт от „Екзетър“. Кейт била принудена да напусне „Екзетър“, когато семейството й фалирало. Отишла в „Харвард“ със стипендия. Семейството й се опитваше да го пази в тайна, но впоследствие всички узнаха истината. В Бостън има сгради с фамилното й име и й се бе наложило да изтърпи унижението от посещаването на държавно училище в Уелсли през последните две години в гимназията. А пък аз, момчето от Уорчестър, първият от семейството, който завършваше колеж, чийто баща бе металург, нямах и представа какво е частно училище.

На сватбата ни настаниха един до друг и аз незабавно си паднах по страхотното маце. Изглеждаше доста претенциозна: завършваше литература в „Харвард“, четеше всички френски феминистки — на френски, разбира се. Определено изглеждаше прекалено изискана за мен. Може би, ако и двамата не бяхме пили толкова, нямаше да ми обърне внимание. Но пък по-късно ми спомена, че според нея съм бил най-хубавото момче на сватбата, както и най-чаровното и забавното. И кой можеше да я обвини за това? Изглеждаше развеселена от историите ми за работата — тъкмо бях започнал в „Ентроникс“ и още не бях претръпнал. Харесваше й, че се вълнувам от работата си. Каза, че това й действало като свеж полъх и ме отличавало от циничните й приятели. Вероятно попрекалих с разказите за плановете си да изкарвам страхотни пари след пет-десет години, но пък тя се увлече. Каза, че съм бил много по-истински от типовете, с които обикновено излизала.

Май нямаше нищо против смахнатите ми грешки — например че по погрешка отпих от чашата й с вода. Обясни ми правилата за подреждане на масата — чашите за вода и вино вдясно от чинията, а хлябът и сухите неща — вляво. Не й пукаше, че съм лош танцьор, дори го намираше забавно. На третата ни среща, когато я поканих в апартамента си, пуснах „Болеро“ на Равел. Тя се засмя, защото мислеше, че я иронизирам. Аз обаче нямах представа. Мислех си, че „Болеро“ — просто е подходяща за свалка музика.

Да, бях роден с пластмасова лъжица в устата. Очевидно Кейт не се бе омъжила за мен заради парите ми — познаваше безброй богати типове, — но все пак май очакваше да се грижа за нея. Тъкмо бе приключила връзката си с един от професорите си в колежа — надут, но красив и изискан литератор от „Харвард“, който обаче спеше с още две жени. По-късно Кейт ми довери, че ме смятала за земен и непретенциозен човек, пълна противоположност на неверния среброкос професор. Аз бях чаровният бизнесмен, лудо влюбен в нея, и щях да й дам финансовата сигурност, от която се нуждаеше. Можеше да си гледа семейството и да се занимава с нещо артистично, като преподаване на литература или градинарство. Щяхме да имаме три деца и огромна къща в Нютън, Бруклин или Кеймбридж.

Не планираше да живее в къща от сто и петдесет квадрата в не особено богатата част на Белмонт.

— Слушай, Кейт — казах след кратко мълчание. — Тази сутрин имам интервю с Горди.

Лицето й засия. Не я бях виждал да се усмихва така от седмици.

— Вече е насрочено? О, Джейсън, това е страхотно.

— Мисля обаче, че Тревър си е уредил работата.

— Джейсън, това е негативно мислене.

— Не, просто реализъм. Тревър провежда усилена кампания. Накарал е всичките си клиенти да се обадят на Горди и да му съобщят, че искат Тревър да заеме мястото.

— Но Горди вижда как стоят нещата.

— Може и така да е, но обича да му се подмазват. Никога не отказва да му целунат задника.

— Защо и ти не постъпиш по същия начин?

— Мразя такива неща. Гадни са.

Тя кимна.

— Няма нужда да го правиш. Просто му покажи, че силно желаеш мястото. Искаш ли омлет?

— Омлет?

Възможно ли бе да приготвиш омлет от тофу? Ама че отврат!

— Да. Имаш нужда от протеини. Ще ти изпържа и шунка. Горди обича месоядци, нали?