Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (15)

14.

На следващата сутрин разопаковах кутията с дискове „Бизнесът е война“ и пъхнах първия в уредбата на колата. Говорителят звучеше като Джордж Скот в ролята на генерал Патън. Лаеше заповеди да се направи „план на битката“ и създаде „командната верига“, и наставляваше: „Добре обучените и сплотени екипи с качествен лидер понасят по-леки загуби“.

Толкова се ентусиазирах от виковете на генерала, макар вероятно да бе някой дебел дребосък с очила, неуспял да се уреди в радиото, че бях готов да нахлуя в кабинета на Горди и да настоявам за повишението. Бях готов да ритам задници.

Но докато стигна до службата, здравият ми разум се завърна. Пък и ми се налагаше да отида до Ривиър, за да демонстрирам тридесет и шест инчов плазмен телевизор за пистата за кучешки надбягвания. Не мислех, че комарджиите ще се развълнуват от новата придобивка, нито че ще направят разлика между обикновен стар телевизор и новия плазмен модел. Върнах се от Ривиър късно следобед, което не бе лошо, тъй като Горди обикновено бе в по-добро настроение след обилно похапване.

Завлякох Фестино в кабинета ми и го накарах да прочете няколко договора, които бях приготвил набързо. Никой не можеше да се сравни с Фестино по отношение на договорите. Проблемът бе, че той самият не подписваше достатъчно. Напомняше ми на Итън като двегодишен, когато бе изучил идеално диска за ходене до тоалетната, който родителите му настояваха да гледа непрестанно. Итън знаеше всяка песничка и дума. Бе станал експерт по ходене до тоалетната, но в продължение на години си вършеше работата в памперса. Фестино бе като него — гений в договорите, но не можеше да сключи нито един.

— Хюстън, имаме проблем — каза той. — В документацията пише, че доставката е до склада, а те искат да я получат въз Флорида, нали? Оборудването не може да пристигне там преди края на работния ден.

— Мамка му! Прав си.

— А и не смятам, че искаме да поемем отговорността за оборудването по време на пътуването.

— По никакъв начин. Но ако ги помоля да променят документацията, сигурно ще побеснеят.

— Няма проблеми. Обади им си и им кажи само да зачеркнат Флорида и да допълнят „доставка до най-близкия склад“. Така ще получат пратката шест седмици по-рано, което ще ги зарадва.

— Да, прав си. Чудесна работа, човече. Благодаря ти.

Отивах да докладвам на Горди, когато забелязах Тревър да излиза от кабинета на Джоан Тюрек. Видът му бе необичайно мрачен.

— Как върви работата, Тревър? — попитах дружелюбно.

— Страхотно — отговори той безизразно. — Просто страхотно.

Преди да успея да му изкажа съболезнованията си, задето бе вързал тенекия на една от най-големите вериги кина в САЩ, Тревър изчезна и ме лиши от приятната възможност, а Джоан ми махна да вляза в кабинета й.

Незабавно застанах нащрек. Тревър имаше вид на човек, сритан в топките. Подозирах, че Джоан му бе съобщила лоша новина, а сега идваше и моят ред.

— Седни, Джейсън — покани ме тя любезно. — Поздравления за сделката с „Локуд“. Не вярвах, че ще успееш да я сключиш, но очевидно съм те подценявала.

Кимнах и се усмихнах скромно.

— Понякога трябва да кажеш подходящите думи и всичко си идва на мястото — отвърнах. — Надявам се това да докаже на Горди месоядните ми способности.

— Дик Харди вече пусна изявление в пресата за сделката с „Локуд“ — съобщи ми тя. — Предполагам, че си го видял.

— Не още.

Джоан стана от стола си и отиде да затвори вратата. Извърна се към мен и въздъхна дълбоко. Кръговете под очите й бяха по-тъмни от обикновено. Седна отново на стола си.

— Горди няма да ме назначи на мястото на Крофърд — заяви тя.

— Какво искаш да кажеш?

— У мен има нещо, което Горди не харесва.

— Горди не харесва никого. А на всичкото отгоре си жена.

— При това жена, с която не би легнал.

— Наречи ме наивен, но това не е ли незаконно?

— Наистина си наивен, Джейсън. Както и да е, стара традиция е при сливане да се отървеш от служителите, които не харесваш.

— Не може да е толкова безочлив.

— Разбира се, че не. Горди е хитър. Винаги има начин да оправдаеш нечие уволнение. Не съм си изпълнила плана, тъй като подчинените ми не са се справили през последното тримесечие. А и екипът по сливането смята, че бездруго съм излишна като мениджър. Решиха да съкратят мястото ми. Горди ще възложи на някого длъжността на Крофърд. На Тревър, Брет или на теб. Това означава, че който и да заеме мястото, ще бъде под страхотен стрес.

— Иска да те уволни? — изненадах се и се почувствах ужасно, тъй като се мъчех да получа повишение, а Джоан губеше работата си. — Съжалявам, Джоан.

Внезапно в ума ми се прокрадна долна мисъл: бях помолил Джоан да ме подкрепи, а корпорацията не гледаше на нея с добро око. Дали това отношение щеше да се прехвърли и върху мен?

— Няма проблеми — отвърна тя. — От известно време преговарям с „Фудмарк“.

— Не беше ли компанията, която управлява ресторантите в универсалните магазини? — опитах се да кажа равнодушно, но май не успях да скрия мисълта си.

Джоан се усмихна изнурено и леко засрамено.

— Мястото не е лошо, а напрежението е несравнимо по-малко, отколкото тук. Пък и с Шийла искаме да пътуваме повече. Да се порадваме на съвместния си живот. Така че всяко зло за добро. Плазмени телевизори или сандвичи, все тая.

Не исках да поднасям съболезнования, но и поздравленията не изглеждаха уместни. Какво, по дяволите, се казваше в подобни случаи?

— Е, предполагам, че всичко е наред — промърморих накрая.

— Така е — кимна тя. — Казвала ли съм ти някога, че съм вегетарианка?

— Май това е истинската причина за съкращението — опитах да се пошегувам.

Сетих се за пържолите на Кейт онзи ден, те бяха в състояние да превърнат всекиго в заклет вегетарианец.

— Може и да си прав — засмя се Джоан. — Както и да е. Но днес опитай да се държиш по-мило с Тревър. Случиха му се доста кофти неща.

— Какво стана?

— Тъкмо изгуби най-голямата сделка в живота си.

— За „Павилион“ ли говориш?

Тя кимна.

— Само задето е пропуснал срещата заради спуканата гума?

— Един пропуск би бил приемлив. Но не и два.

— Два?

— Тази сутрин отивал на новонасрочената среща с Уоткинс, президента на „Павилион“. И познай какво станало. Поршето му се скапало на пътя.

— Шегуваш се.

— Иска ми се. Електрическата система сдала багажа. Зловещо съвпадение — колата ти да се скапе два дни поред. Дори нямал време да си смени мобифона, така че отново не успял да се обади на Уоткинс. И край. „Павилион“ сключили договор с „Тошиба“.

— Господи! — възкликнах.

— А сделката вече бе включена в плана за следващото тримесечие като готова работа. Това е нещастие за всички ни, особено като се има предвид, че екипът по сливането ще се разрови здравата. По-точно казано, за всички вас, тъй като аз вече съм вън оттук. Но пък съм убедена, че повече те интересува как това ще се отрази на шанса ти за повишение.

— Не, не е така — възразих неискрено.

— Изглежда, нещата се обърнаха. Струва ми се, че в момента твоите продажби са много по-сериозни от тези на съперниците ти.

— Временно.

— Горди винаги обръща внимание на настоящето и в момента е на твоя страна. Позволи ми да ти кажа нещо обаче. Знам, че силно желаеш мястото. Но внимавай за какво мечтаеш. Никога не знаеш в какво се набутваш.

Десет минути по-късно си проверявах пощата, все още замаян. Внезапно забелязах Брет Глийсън, застанал до вратата на кабинета ми.

Каквото и да искаше, със сигурност не бе нещо хубаво.

— Здрасти, Брет — поздравих го. — Мислех, че имаш презентация в „Банк ъф Америка“.

— Изгубих указанията — отвърна той.

— Как да стигнеш дотам? На улица „Федерал“ са, не знаеш ли?

— Много етажи. Много офиси.

— Не можеш ли да се обадиш на връзката си?

— Човекът е нов и още не е вписан в сайта им. А и не помня фамилното му име.

— Нямаш ли телефона му?

Зачудих се защо бе дошъл в кабинета ми. Глийсън говореше с мен рядко и никога не ме молеше за помощ.

— Той също изчезна.

— Как така изчезна?

— Да не мислиш, че е смешно?

— Не се смея, Брет. За какво говориш?

— За синия екран на смъртта.

— Да не ти се е скапал харддискът?

— Фатално скапване. Някой прееба компютъра ми — изгледа ме той многозначително. — А това прецака и лаптопа ми, когато го включих тази сутрин. Всичките ми контакти, досиета и връзки изчезнаха. Компютърджиите твърдят, че няма начин да си ги възстановя. Страхотна шегичка, а? — и ми обърна гръб.

Помислих си, че ако бе разпечатал графика си, нямаше да има проблеми, но не му го казах.

— Не мислиш наистина, че някой ти е причинил подобно нещо, нали? — попитах гърба му.

Но Глийсън продължи напред, без да отговори.

На екрана ми се изписа съобщение. Беше от Горди, който искаше да ме види веднага.