Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (27)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Taken at the Flood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Фатален шанс

Преводач: Милена Йоцова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „АБАГАР“ — Печатница В. Търново

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-081-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4358

История

  1. — Добавяне

Седемнайсета глава

Беше неделя сутрин. Роули Клоуд чу потропване на вратата и отиде да отвори. Пред него стоеше Лин.

Той отстъпи крачка назад.

— Лин!

— Мога ли да вляза, Роули?

Той се отдръпна. Тя мина покрай него и влезе в кухнята. Връщаше се от църква и носеше шапка на главата си. Много бавно, сякаш изпълняваше ритуал, тя повдигна ръце, свали шапката си и я постави на перваза на прозореца.

Върнах се вкъщи, Роули.

— Какво, за Бога, искаш да кажеш?

— Само това. Върнах се вкъщи. Тук е моят дом — при теб. Бях глупачка, че не го осъзнах по-рано. Не осъзнах, че е настъпил краят на пътуването. Не разбираш ли, Роули, върнах се вкъщи.

— Не съзнаваш какво говориш, Лин — та аз се опитах да те убия.

— Зная — тя направи гримаса и неволно обхвана гърлото си. — Всъщност точно когато си помислих, че ще ме убиеш, започнах да проумявам колко глупаво постъпвам!

— Не разбирам — каза Роули.

— О, не ставай глупак. Винаги съм искала да се омъжа за теб, нали? А после изведнъж се отдръпнах. Ти ми се струваше толкова добродушен, толкова кротък. Имах чувството, че животът ми с теб ще бъде прекалено сигурен, прекалено скучен. Хлътнах по Дейвид, защото у него имаше нещо опасно и примамливо, а и, честно казано, познава жените много добре. Но всичко това бе нереално. Когато ти ме сграбчи за гърлото и заяви, че щом няма да бъда твоя, никой друг няма да ме има, тогава всъщност разбрах, че съм твоя жена! За жалост можеше да се окаже, че прозрението ми е твърде закъсняло… Но за щастие Еркюл Поаро влезе тъкмо навреме и спаси положението. Аз съм твоя жена, Роули!

Роули поклати глава.

— Не е възможно, Лин. Убих двама души, аз ги убих…

— Глупости! — извика тя. — Не ставай твърдоглав и мелодраматичен. Ако се скараш с някой едър мъж и го удариш, а той падне и си разбие главата в бордюра на камината — това не е убийство. Дори и законът не го тълкува като убийство.

— На практика е непредумишлено убийство. За подобно нещо спокойно могат да ме вкарат в затвора.

— Може би. Но в такъв случай ще те чакам на прага, когато излезеш.

— А Портър? Нося морална отговорност за смъртта му.

— Не, не носиш. Той бе съвсем разумен човек, който си даваше сметка какво върши. Имаше право на избор — да приеме предложението ти или да го отклони. Не можем да обвиняваме някого за решението, което друг е взел напълно доброволно. Ти му предложи да извърши измама и той прие. После се разкая и по най-бързия начин излезе от неудобното положение — просто слаб характер.

Роули упорито поклати глава.

— Не, безполезно е, моето момиче. Не можеш да се омъжиш за затворник.

— Не вярвам да отидеш в затвора. Иначе отдавна да са те отвели.

Роули я изгледа втренчено.

— Но, по дяволите, непредумишлено убийство… подкупване на Портър…

— Какво те кара да мислиш, че полицията знае за това или че някога ще узнае?

— Нали Поаро е наясно?

— Той не е от полицията. Мога да ти кажа какво мислят в полицията. Според тях Дейвид Хънтър е убил и Ардън, и Розалийн, особено след като им е известно, че е бил същата вечер в Уормсли Вейл. Но едва ли ще го обвинят и в двете, защото не е необходимо. Пък и нали не могат да те арестуват два пъти по едно и също обвинение. Въпросът е, че докато смятат него за виновник, няма да търсят друг.

— А Поаро…

— Той каза на лейтенанта, че е било нещастен случай. Стори ми се, че лейтенантът само се засмя. Ако питаш мен, мисля, че Поаро няма да издаде нищо. Бива си го…

— Не, Лин. Не мога да ти позволя да поемеш такъв риск. Като оставим настрана всичко… ами… нима мога да имам доверие в самия себе си? Искам да кажа, че за теб няма да е безопасно.

— Може би не… Но, виждаш ли, Роули, аз те обичам. Ти преживя такъв кошмар. А и освен това никога, наистина никога не съм жадувала за безопасно съществуване…

Край