Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (27)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Taken at the Flood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Фатален шанс

Преводач: Милена Йоцова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „АБАГАР“ — Печатница В. Търново

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-081-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4358

История

  1. — Добавяне

Петнайсета глава

Лин излезе от къщата и впери поглед в небето.

Слънцето клонеше към залез и озаряваше небосвода с неестествени отблясъци. Тиха вечер, в която се усещаше напрежение. Помисли си, че ще има буря.

Е, часът бе настъпил. Не можеше повече да отлага. Трябваше да отиде в Лонг Уилоус и да съобщи на Роули. Дължеше му ако не друго, то поне това — сама да му го съобщи, вместо да предпочете далеч по-лесното обяснение с писмо.

Решението бе взето — окончателно, но кой знае защо изпитваше странна вътрешна съпротива. Огледа се и си помисли: „Казвам сбогом на всичко — на собствения си свят, на начина си на живот“.

Не си правеше никакви илюзии. Животът с Дейвид щеше да бъде хазарт — авантюра, която можеше да се окаже колкото успешна, толкова и неудачна. Той сам я бе предупредил…

В нощта на убийството, по телефона.

А сега, само преди броени часове, бе заявил:

— Смятах да изчезна от живота ти. Бях глупак, когато си мислех, че мога с лека ръка да те изоставя. Ще отидем в Лондон и ще се оженим със специално разрешение — без спазване на формалностите. О, да, няма да ти дам възможност да се колебаеш. Тук са твоите корени, които те задържат. Аз ще те изтръгна заедно с тях.

И бе добавил:

— Ще го сервираме на Роули, когато си вече мисис Дейвид Хънтър. Бедният, това ще е най-подходящият начин да го узнае.

Но тя не бе съгласна да постъпи така, макар и тогава да не го призна. Просто Роули трябваше да го чуе от нейната уста.

И ето сега отиваше при него!

Бурята тъкмо започваше, когато Лин почука на вратата на Лонг Уилоус. Роули й отвори и я погледна удивено.

— Здравей, Лин. Защо не се обади да ме предупредиш, че идваш? Можеше да не съм вкъщи.

— Искам да говоря с теб, Роули.

Той й направи път да мине и я последва в просторната кухня. Масата още не бе разтребена след вечерята.

— Имам планове да поставя тук пералня — каза той. — За твое удобство. Също и нова мивка — метална…

Тя го прекъсна:

— Недей да правиш планове, Роули.

— Намекваш, че горкото момиче още не е погребано ли? Да, сигурно изглежда безсърдечно от моя страна. Но тя никога не е създавала впечатление, че е щастлива. По-скоро приличаше на човек, обзет от някаква мъка. Така и не успя да се възстанови след въздушното нападение. Но какво да правиш — съдба. Тя вече е мъртва и какво значение има за мен или по-точно за нас…

Лин си пое въздух.

— Не, Роули. Няма вече „нас“. Дойдох да поговорим точно за това.

Той се втренчи в нея. В момента Лин изпитваше ненавист към себе си. Промълви тихо, но категорично:

Ще се омъжа за Дейвид Хънтър, Роули.

Не беше наясно какво точно очаква — протест или изблик на гняв. Със сигурност обаче не бе предвидила начина, по който Роули реагира на думите й.

Той постоя минута-две, без да сваля поглед от нея, после прекоси кухнята и разрови огъня в печката. Най-сетне се обърна и почти отнесено каза:

— Чакай малко. Нека си изясним нещата. Ще се омъжиш за Дейвид Хънтър. Защо?

— Защото го обичам.

— Ти обичаш мен.

— Не. Обичах те… когато заминах. Но това бе преди четири години и оттогава аз… аз съм се променила. И двамата сме се променили.

— Грешиш — тихо отвърна той. — Аз не съм се променил.

— Е, може би не си се променил чак толкова много.

— Не, въобще не съм се променил. Просто нямах тази възможност. Защото стоях тук и работих като вол. Не съм скачал с парашут, не съм се катерил нощно време по скали, нито пък съм убивал от засада…

— Роули…

— Не съм се сражавал на война. Не съм участвал в акции. Не зная какво представлява войната! Живях си приятно и безопасно тук, във фермата. Щастливецът Роули! И ако ти стана съпруг, ти ще се срамуваш от мен!

— О, не, Роули, не. Изобщо не е така.

— Аз пък ти казвам, че е точно така!

Той се приближи към нея. Кръвта нахлу в лицето му, вените на челото му изпъкнаха. И погледът му — веднъж го беше забелязала в очите на един бик на полето. Бикът тръскаше глава, удряше с копито в земята, привеждаше надолу огромните си рога. Изпълнен със сляпа ярост, обладан от див гняв…

Замълчи, Лин. Този път ти ще ме изслушаш. Пропуснах това, което ми се полагаше. Пропуснах шанса да се бия за родината си. Най-добрият ми приятел отиде на война и загина. Любимата ми, моята любима, облече униформа и замина в чужбина. Аз бях просто мъжът, който тя изостави. Животът ми се превърна в ад, разбираш ли, Лин? В истински ад. А после ти се върна и оттогава положението стана още по-кошмарно. От онази нощ в леля Кати, когато улових погледа ти, отправен към Дейвид Хънтър. Но той няма да те притежава, чуваш ли? Щом няма да си моя, никой друг няма да те има. За какъв ме смяташ?

— Роули…

Тя се бе изправила и ужасена бавно отстъпваше назад. Сякаш виждаше пред себе си не човек, а жесток звяр.

Убих двама души — заяви Роули Клоуд. — Мислиш ли, че няма да убия още един?

— Роули…

Той се надвеси над нея, ръцете му се сключиха около врата й.

— Не мога повече така, Лин…

Ръцете му обвиваха все по-плътно врата й, стаята се завъртя — настъпи мрак, люлеещ се мрак, задушаваше се, прилошаваше й…

И изведнъж някой се прокашля. Дискретна, леко превзета кашлица.

Роули се спря и ръцете му увиснаха. Освободена от хватката, Лин се строполи на пода.

Застанал на прага, Еркюл Поаро се покашляше тактично.

— Надявам се — каза той, — че не се натрапвам? Почуках. Да, наистина, почуках, но не получих отговор… Предположих, че сте заети?

За секунда въздухът се наелектризира.

Роули гледаше втренчено. За миг сякаш щеше да се нахвърли върху Еркюл Поаро, но най-сетне извърна глава и произнесе с безжизнен, равен тон:

— Появихте се точно навреме.