Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
incheto_1914 (2009 г.)
Разпознаване и корекция
Драгомир Керанов (2018 г.)

Издание:

Автор: Стефан Нойков

Заглавие: С името на Левски

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1964

Печатница: Профиздат

Излязла от печат: 30 декември 1964

Редактор: Методи Петров

Художествен редактор: Стефан Пенчев

Технически редактор: Кирил Настрадинов

Художник: Антон Петков

Коректор: Мариана Бисерова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5570

История

  1. — Добавяне

Началото на пътя

При образуването на „Левски“ момчетата-учредители влагат всеотдайна любов към спорта и своя клуб, много ентусиазъм и стремеж напред, идеализъм и младежки мечти — и всичко това спояват със здрав колективен дух. Това са оръжията, с които те се борят за съществуването и за напредъка на „Левски“. Разчитат само на собствените си сили, като знаят, че помощ не могат да очакват от никъде. Защото по това време има немалко директори на гимназии, които заявяват, че ако видят свой ученик на игрището, не ще го пуснат повече да влезе в училището… И все пак новият клуб, съставен изцяло от ученици, тръгва стъпка по стъпка напред.

Изработен и приет е уставът на „Левски“. В него като цел на клуба се сочи: „а) да работи за здравното, физическо и интелектуално развитие на младежта чрез всички видове спорт; б) да популяризира и насажда истинския спорт“. Уставът определя подробно начина, по който ще бъде ръководен клубът, правата задълженията на членовете.

Основателите на „Левски“ избират помежду си първия управителен съвет на своя клуб: председател — Георги Манолов, подпредседател — Крум Динков, секретар — Зафир Абрашев, касиер — Борис Василев, домакин — Стефан Тошков. В първия контролен съвет влизат Крум Траянов, Любомир Чавдаров и Владимир Григориев.

Левскарите формират три отбора по футбол, както е при другите клубове в София. За капитан на първия отбор е избран единодушно Спас Стоянов (станал популярен сред цяло поколение софийски спортисти с името Папа Люро, художник). Ето и състава на този пръв в живота на „Левски“ футболен отбор (с тогавашната терминология за отделните постове): голкийпър — Кирил Григориев, бекове — Константин Манолов и Крум Динков, хафбекове — Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди — Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Димитър Сираков. Играчи в първия отбор са още и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев и Стефан Тошков. Целият управителен съвет на клуба, начело с председателя, фигурира и във футболния отбор…

„Имахме си вече управителен съвет и контролна комисия, имахме си и три футболни отбора и първите привърженици — разказва капитанът Спас Стоянов. — И това беше всичко. Нямахме игрище, нито канцелария, нито екипи, а две-три топки, собственост на някои играчи, се нуждаеха от постоянни грижи. Сами трябваше да решаваме всички въпроси, които изникваха постоянно пред нашия клуб.“

Тези въпроси момчетата обсъждат най-напред в двора на дома, където живее Георги Манолов — Манолето, 18-годишният председател. Наскоро те си намират и „канцелария“ — млекарницата на бай Трайче, на ъгъла на „Витошка“ и „Патриарх Евтимий“, точно срещу обширния двор на бившия I–VI полк, където свикват да играят. Бай Трайче, обикнал ентусиазираните момчета и техния клуб, готов да пожертвува в името на тази любов неопределено количество порции от прясно и кисело мляко, става първия покровител на клуба.

„Топки, кръпки, шило, плондери, това бяха въпроси, които често разисквахме в млекарницата — продължава Сп. Стоянов. — С тях беше свързан животът на «Левски». Събрахме помежду си пари, всеки даде колкото можа и след време си изписахме от Букурещ първата новичка топка за клуба.“

Междувременно игрите (да ги наречем вече тренировки) продължават. Левскарите се снабдяват и с четири греди за футболни врати. Носят ги на рамо до игрището, забиват ги (напречна греда в началото няма), а след тренировката ги отнасят обратно на рамо в някой двор.

Животът на клуба добива постепенно по-организиран облик. Пред входа на млекарницата на бай Трайче започват да се появяват ръкописни обяви. Една от първите обяви съобщава, че клубната топка се изнася за игра, ако има поне трима желаещи членове; този, който не е платил членския си внос, няма право да я рита…

За своите тренировки момчетата от „Левски“ използуват най-често един край от обширния казармен двор на бившия I — VI полк. Но тук има много неудобства. Случва се по време на учения войниците да изкопаят окопи там, където футболистите идват после да играят. И преди тренировки левскарите трябва да засипват окопите. А най-голямото неудобство е оградата от бодлива тел! Тази ограда с острите си бодли е постоянна заплаха за скъпоценната топка.

И ето че пред млекарницата се появява нова, строга обява: „който ритне топката към оградата, плаща глоба. Ако топката се спука, заплаща се двойна глоба“. И въпреки тия строги разпоредби топката често се пука в бодлите на оградата. Друга топка няма, играта трябва да се спира, за да се лепи плондерът.

„Един ден решихме да предприемем смела акция срещу тази опасна ограда — спомня си първият председател на «Левски». — Издебнахме момента, когато караулът беше далеч, а дежурният офицер се беше прибрал, и подвихме острите бодли на телта по продължение на игрището. Тази акция даде много добри резултати.“

Все по това време, след дълго събиране на пари помежду си (т. е. от бащите), момчетата от „Левски“ си изписват от Букурещ и първата състезателна униформа — дванадесет хубави жълто-червени фланелки на райета (двете за резерва) плюс бяла фланела за вратаря. Това са радостни дни за клуба и в махалата дълго се говори за новите фланелки.

Така, с грижи и радости, левскарите пробиват постепенно път напред за своя клуб.