Стефан Нойков
С името на Левски (11)

Под олимпийското знаме

1924 година влиза в историята на българския футбол и на „Левски“ с едно голямо събитие: първото участие на нашия отбор в олимпийски игри. Това е VIII олимпиада в Париж.

За да подготви националния отбор е поканен Леополд Нич от виенския „Рапид“. Той избира „Левски“ като основа на представителната единадесеторка. В София се устройва мач между „Левски“ и „Ромкомит“ (Букурещ) за проверка състоянието на отбора със съдия Л. Нич. Спортна София, за която това първо участие на наши футболисти на олимпиада е нещо изключително, проявява голям интерес. На хиподрума, където се играе мачът, идват около 15 000 души — незапомнена цифра до това време. Отборът на „Ромкомит“ излиза в силен състав, но „Левски“ играе отлично и побеждава с 2:0.

Подготовката за олимпиадата Нич води с разширена група, в която са включени най-добрите играчи и от други отбори. За тази подготовка разказва Боян Бянов (сега запасен генерал), дългогодишен играч на „Левски“ (малко преди това той е преместен като офицер във Варна и играе в „Тича“):

„Тежката задача, която ни предстоеше, изискваше добра материална база и необходимите условия за подготовка. Но… базата беше оскъдна, а условията въобще не бяха създадени. Всички играчи от отбора изпълняваха през деня служебните си задължения без никакво облекчаване, а след работно време, вече уморени, отивахме на тренировка. Занимавахме се до късно вечер, а след това всеки от нас се прибираше вкъщи. За хигиенни и здравни мерки, за някакъв режим на храна и на почивка въобще не се мислеше. За честта на другарите си от олимпийския отбор трябва да подчертая, че всички преодоляваха трудностите и умората и крайно добросъвестно се подготвяха да изпълнят дълга си. Поддържаше ни горещата любов към родината и безпределното желание да я представим достойно на олимпиадата. Помежду ни се създадоха истинско другарство и здрав колективен дух, поддържаше се висока съзнателна дисциплина. В спорта това са много важни фактори за успеха“.

На път за Париж националният отбор играе във Виена приятелски мач с реномирания австрийски национален тим. Това е на 21 юни 1924 година — първият мач на българския национален отбор! Резултатът 6:0 за австрийците не е изненада. Виенските вестници дават ласкави отзиви за българските футболисти (впечатление е направило майсторството им в прилагането на изкуствени засади), оценяват напредъка им за кратко време и изказват мнение, че в Париж, без да имат някакви шансове, те не ще се посрамят.

В Париж нашият отбор е настанен в един пансион в предградието Ньой, където е бил подписан мирният договор с България след Първата световна война.

„Мисля, че това не беше случайно — добавя Б. Бянов. — Искаха да ни напомнят, че идваме от победена страна… Останалите отбори бяха настанени другаде.“

Жребият не е щастлив за първите български футболисти-олимпийци: те ще играят с отбора на Ирландия, който няколко месеца преди това е победил Франция с 3:0 и е един от фаворитите на олимпиадата. По това време голяма новост е радиофицирането на Париж по случай олимпийските игри. Високоговорители по улиците предават техния ход.

И така на 28 юни 1924 година на стадион „Коломб“ в Париж българските футболисти за пръв път излизат под олимпийско знаме. В мача с Ирландия те играят в състав: П. Иванов — Ал. Христов, Сим. Янков — Г. Матеев, Б. Бянов, Ив. Радоев — Д. Мутафчиев, Н. Мутафчиев, Т. Владимиров, К. Мазников, К. Йовович. (С изключение на Т. Владимиров от „Славия“ това е изцяло отбор на „Левски“).

Този мач не предизвиква интерес, защото се смята, че силните и опитни ирландци леко ще се справят с неизвестните български футболисти. Но той е една от изненадите в олимпийския турнир. Българският отбор притиска ирландците в полето им и по-късно високоговорителите по улиците на Париж съобщават, че първото полувреме от мача България — Ирландия е завършило 0:0. Това е нещо съвсем неочаквано и кара хиляди любители на спорта да потеглят набързо към стадиона „Коломб“. Започнал при слабо посещение, мачът продължава през второто полувреме пред многобройна публика. И в тази среща българските играчи прилагат успешно изпитаното и обичайно за времето оръжие — изкуствената засада. В хода на играта те спират така 26 пъти ирландските нападатели. Но това оръжие показва и обратната си страна — осем минути преди края на мача една такава засада не е маркирана от съдията Анрио (Франция) и ирландците вкарват гол, който е зачетен. Публиката реагира, но мачът завършва 1:0 за Ирландия.

Парижките вестници единодушно оценяват правилно играта на българския отбор и изтъкват грешката на съдията. В. „Журнал“ например пише: „Ние виждаме още със започването на играта българите да превъзхождат ирландците. Те играят бързо и много често застрашават гола… През второто полувреме център форуардът Дънкан, намиращ се вън от игра (офсайд), шутира и вкара топката във вратата. Българският вратар, който забелязва това положение, маркирано и от страничния съдия, не се и опита да попречи на удара. Реферът обаче сметна това за гол и играта продължи“. А в. „Тан“ между другото отбелязва: „Днес сигурно мнозина французи ще обърнат домашните си атласи, за да видят къде се намира малка България, която даде такъв добър футболен отбор“.

Така завършва първото участие на български футболисти в олимпийските игри. Ето и крайното класиране във футболния турнир на VIII олимпиада: 1. Уругвай, 2. Швейцария, З. Швеция, 4. Холандия, 5. Ирландия, 6. Италия, 7. Франция, 8. Египет, 9. Чехословакия, 10. САЩ, 11. Унгария, 12. България, 13. Люксембург, 14. Белгия, 15. Испания, 16. Естония, 17. Турция, 18. Румъния, 19. Летония, 20. Полша, 21. Югославия, 22. Литва.