Стефан Нойков
С името на Левски (27)

Баскетбол

Старите баскетболни традиции в „Левски“ бързо се съживяват след 9 септември. Още през 1945 г. по инициатива на Кирил Хайтов на старото баскетболно игрище на дружеството се събират група състезатели, които образуват бригада, подготвят корта и започват тренировки. През същата година на градското първенство „Левски“ побеждава всичките си съперници и е първият шампион на София след 9 септември.

В държавното първенство за 1945 г. в Търново „Левски“ печели на финала срещу местния отбор с 28:21 и е първият баскетболен шампион за мъже на страната след 9 септември. Той е носител на титлата и през 1946 г., когато на финала се налага над „Раковски“. За трети път поред дружеството е първенец на България през 1947 г., когато, отново в Търново, побеждава на финала пред 5 000 зрители силния „Локомотив“ — София.

През 1948 г. в София „Левски“ се налага над гостуващия известен чехословашки отбор „Сокол Сбройовка“ (който е победил всички останали столични отбори) с 48:42, но това е „лебедовата песен“ на баскетболните му състезатели-ветерани. Едва десет години по-късно дружеството става комплексен републикански първенец през 1958 г. за мъже, жени, юноши и девойки. А през 1964 г. мъжкият му отбор се класира на първо място в столичния турнир от Втората републиканска спартакиада; на финалите от спартакиадата обаче зае четвърто място.

Женският състав на „Левски“ в периода 1946 — 1950 г. заема обикновено трето място в първенството.

Отборът на девойките — младша възраст, е републикански първенец за 1958 г., а в следващите години е обикновено на второ място. През 1961 г. работата с младите кадри се засилва, създават се отбори и за пионери.

На международното баскетболно поле „Левски“ се представя успешно. Мъжкият му отбор през 1956 г. има победи в София над „Партизан“ (Белград) и „Прогресул“ (Букурещ). През 1957 г. „Левски“ гостува в Румъния и има две победи (срещу младежкия сборен отбор) и една загуба (срещу националния отбор). Освен това същата година прави успешно турне в ГДР с 9 победи в 9 мача, играни в Берлин, Лайпциг, Хале със силни съперници (между които и сборни отбори). На другата 1958 г. „Левски“ заема трето място (при 6 участници) на международния турнир — Брюксел, през 1963 г. гостува в Полша, където печели и трите си срещи, и в Чехословакия — една победа и една загуба.

Женският състав на „Левски“ записва през 1957 г. осем победи от осем мача в ГДР, а през 1963 г. гостува в Полша — с пет победи от шест мача, и в Чехословакия — с две победи в два мача.

През тия двадесет години на баскетболното игрище с фланелката на „Левски“ излизат много състезатели, които се борят самоотвержено за своето дружество. Между тях са Хайтов, Манов, Шарков, Клева, Георгиев, Малексикян, Костов, Матев, Семов, Нейчев, Йончев, Ганчев, Пейчински, Рашков, Златев, Грозев, Цончев, Райков, Димов, Йосифов, Стойков, Илов, Лазаров, Рогев, Сахаников, Паликарски, Матакиев, Петров, Владков, Дерменджиев и др. Много от тях са участници и в националните отбори, а Ат. Пейчински (национален състезател от 1958 до 1964 г.) бе обявен за най-добре представилия се български баскетболист на световното първенство в Чили през 1959 г.

Като баскетболни треньори в „Левски“ през тия години работят Хр. Хайтов, К. Хайтов, Темков, Йончев, Каменик, Костов, Тодоров, Райков, Цончев, Тотова и други.