Стефан Нойков
С името на Левски (12)

Текат годините…

Само десет години са изминали от основаването на „Левски“, а ето че през 1924 година той вече е създал футболен отбор, който представя достойно спортна България. Клубът излиза уверено на международното поле и името му става известно в чужбина. През 1925 година е първото му и победоносно гостуване в Турция, а след това предприема голяма обиколка из Германия и Франция. Пак през 1925 година клубът пръв установява връзки с югославски спортисти.

„Отношенията между България и Югославия по това време бяха много натегнати — припомня си д-р П. Стоянович. — «Вие, спортистите, трябва да строшите леда» — ни каза веднъж министърът на външните работи. Тогава ние поканихме в София първенеца БСК (Београдски спортклуб) и това беше първата среща между български и югославски футболисти. «Левски» победи с 1:0.“

През 1926 година игрището на клуба е вече готово и посреща първите пратеници на египетския футбол — отбора „Сфинкс“ от Кайро. Трибуните не могат да поберат публиката, билетите не стигат и касиерите започват да продават и кочаните… А мачът завършва 4:0 за „Левски“.

„Синият“ отбор играе една от главните роли в първенството на столицата и на страната. Съперничеството между „Левски“ и „Славия“ като червена нишка минава във футболния живот у нас. А в същото време между тия два стари съседи по махали съществуват най-дружески връзки, двата клуба взаимно си помагат.

„Спомням си, че през 1928 година пътувахме с отбора на «Левски» с автомобили към Солун — разказва дългогодишният деятел Иван Филипов. — В гръцка територия срещнахме тима на «Славия», който се връщаше от Солун, воден от Стефан Македонски. Това беше сърдечна среща. Чумпалов ни даде съвети за нашите мачове в Солун, славистите ни пожелаха успех. «Хип-ура за „Левски“!» — извикаха те. «Хип-ура за „Славия“!» — отговорихме ние. Много пъти сме викали «Хип-ура», но този поздрав никога не е звучал така вълнуващо, както при тази среща със «Славия» под чуждо небе.“

Текат годините… За времето до 9 септември 1944 г. „Левски“ печели държавното първенство по футбол (то започва от 1924/25 г.) за 1933, 1937 и 1943 година, носител е на държавната купа през 1933 и 1942 година, седем години поред (от 1926 до 1932 г.) е победител в турнира за общинската купа „Улпиа Сердика“. Клубът разширява международните си връзки, гостува в близки и далечни страни, посреща и много отбори от чужбина. През 1932 година „синият“ отбор играе в Прага със „Спарта“, който по това време е един от най-прочутите отбори в Европа; пет минути до края „Левски“ води с 1:0, но „Спарта“ изравнява, мачът завършва 1:1 — и това, разбира се, е един от големите успехи на „сините“. През 1936 г. „Левски“ предприема голямо и успешно турне из балтийските държави, където за пръв път се заговаря за българския спорт. Името на клуба става известно в Гърция, свързано е с поредици от приятелски срещи с отбори от Югославия, Полша, Унгария, Австрия, Израел, Египет, Германия, Франция и т. н.

В годините до 9 септември 1944 г. „Левски“ играе 120 международни мача — и това е рекорд за нашия футбол в този период; той има 64 победи, 17 равни и 39 загуби при голово съотношение 265:214.

С майсторската си и коректна игра, с международните си победи, с достойното представяне на родината и със светлото име, което носи, „Левски“ печели симпатиите на любителите на спорта, създава си безброй верни приятели в София и страната. Той е вече най-популярният футболен отбор у нас.