Хр. Пейчев, П. Божков, Д. Душков
Хижите в България (11) (Справочник)

Туристически дом Еделвайс в гр. Банско

Построен е от БТС и чрез самооблагане на местното население през 1960–1962 г. в централната част на града, ул. Пирин 12, близо до площада. Надморската му височина е 950 м.

Банско има чести, всекидневни автобусни връзки със София, Благоевград, Сандански, Разлог, Гоце Делчев. Свързан е с полунормалната жп линия Септември — Добринище.

Домът е солидна двуетажна сграда в подходящ стил, съответствуващ на старинната местна архитектура. В партерния етаж има закусвалня на Наркооп. Домът е електрифициран, водоснабден и канализиран. На двата етажа са спалните помещения; 7 стаи с по 2 легла, 10 с по 3, 8 с по 4. В две общи спални помещения има нари, съответно с по 25 и 38 места. Общият капацитет за нощуване е 141 места. Обзавеждането е много добро. Отворен е целогодишно. Има телефон — 271. Интересни обекти в града са: къщата-музей „Н. Й. Вапцаров“, старите църкви „Св. Богородица“ и „Св. Троица“, кулата с часовника и др.

Банско е един от главните изходни пунктове за Северен Пирин. По шосето до почивния дом има 5 км; до местността Тодорова орница — 8 км; до х. Бъндерица — 14 км; до х. Вихрен — 17 км. По пътеката по р. Бъндерица до х. Бъндерица се отива за 3,30 ч (маркировката е недостатъчна); до х. Демяница — за 4 ч (има маркировка).

Лятно време има автомобилен транспорт до х. Вихрен със спирки: почивен дом, местността Тодорова орница и х. Бъндерица. Колите тръгват от автостанцията.

Домът се стопанисва от ОС на БТС — Благоевград, ул. В. Коларов 1, телефон 30–81.

Туристическа спалня в гр. Банско

Открита е през 1976 г. за нуждите на екскурзионната почивка, туристите и посетителите на града. Спалнята е устроена в двете реставрирани старинни Хаджирускови къщи. На мира се на лявата страна на улицата, водеща от площада за х. Вихрен, на 6–7 мин от центъра.

Сградите са непосредствено една до друга и имат общ двор. Електрифицирани са и електроснабдени. Тоалетните и умивалните са външни. Разполага с 40 легла в стаи с по 4, 6 и повече легла. След окончателното й обзавеждане капацитетът й за нощуване ще нарасне на 100 места. Обширните веранди на спалнята са прекрасно място за отмора и развлечения. Отворена е целогодишно.

Стопанисва се от ЦС на БПС район гр. Банско, телефони: директор — 367, отдел Почивно дело — 433.

Туристическа спалня в с. Добринище

Намира се на десния бряг на Добринишката река в сградата на ДАТ. В партера е автостанцията на с. Добрините, първия етаж се използува за почивен дом, а спалнята е уредена на втория етаж. Открита е от ЦС на БПС през 1972 г. за нуждите на екскурзионната почивка.

Селото има автобусни връзки през цялата година със София, Благоевград, Разлог, Банско, Гоце Делчев.

Спалнята разполага със 7 спални помещения с 35 легла. Електрифицирана е, водоснабдена е и е канализирана. Обзавеждането й е много добро. Отворена е целогодишно. Има телефонна връзка чрез ПТТ станцията в селото.

В селото има къща-музей на първия български партизанин Иван Козарев. Край селото е неговият гроб-паметник. Добринище е известно със своите минерални извори.

Най-близката хижа е Гоце Делчев — 2,30 ч. По добре поддържано шосе, отворено и през зимата, е на 12 км. През лятото до хижата е уреден комунален автотранспорт.

Стопанисва се от ДСК „Отдих и туризъм“, клон гр. Банско, телефони: директор — 367, отдел почивно дело — 433.

Туристическа спалня в с. Места

Намира се в с. Места, Благоевградско. Селото е разположено на 660 м н.в., на десния бряг на р. Места, на която носи името. Старото му име бе Обидимски ханове.

Изходно място — село и жп гара Добрините — 14 км. Град Гоце Делчев е на 30 км. През селото минава асфалтирано автомобилно шосе от София през Благоевград, Разлог, Банско и Добринище за Гоце Делчев. Многото автомобилни рейсове имат спирка в селото.

Спалнята се организира всяка година през периода 1 юли — 30 август в местното ученическо общежитие по инициатива на партийното и общинското ръководство на селото. Разполага с 20 легла, електрическо осветление, водопровод. Обзавеждането е добро.

В селото има ПТТ станция, ресторант, магазин за хранителни продукти, здравна служба, аптека.

На изток от спалнята се разкрива красива панорама към долината на р. Места, Велийшко-Виденишкия и Дъбрашки дял на Западни Родопи, а на запад — към стръмните източни склонове на Северен Пирин.

Близък интересен обект е с. Обидим — 7 км по камионен път, край което през време на съпротивата — на 7. II. 1941 г., е била устроена засада за залавянето на Иван Козарев. По-далечни обекти на по 3–4 ч са местността Харамибунар, вр. Човеко, партизанският лагер Вапата, х. Гоце Делчев.

Туристическа спалня в гр. Гоце Делчев

Открита е през 1969 г. и се намира в центъра на града на ул. Ленин 2, срещу пионерския дом.

Сградата е на три етажа, има 45 легла, разположени в 6 стаи с по 2, 3, 4 легла и едно партерно помещение с 20 легла. Електрифицирана е, водоснабдена е и е канализирана. Отворена е целогодишно.

Най-близка хижа е Попови ливади (Папазчаир). До нея от града води шосе — 17 км.

Стопанисва се от тур. д-во „Момин двор“, гр. Гоце Делчев, тел. 379.

Туристическа спалня в гр. Сандански

Открита е през 1966 г. Сградата се намира в началото на градския парк, пред плувния басейн, на левия бряг на р. Санданска Бистрица.

Град Сандански е известен със своите лечебни минерални извори, с музея и благоприятния си климат. На 4 км от града е жп гарата на линията София — Кулата. Градът има редовна (всеки ден) автобусна връзка със София, Благоевград, Гоце Делчев, Разлог. Мелник, Петрич.

Спалнята има 38 легла, разположени в общи спални. Има електрическо осветление, водопровод, канализация. Обзавеждането й е добро. Умивалните и тоалетните са външни. Отворена е през цялата година.

Най-близка хижа е Яне Сандански — 18 км по асфалтирано шосе. През лятото до нея има автобусен транспорт.

Стопанисва се от тур. д-во „Еделвайс“, гр. Сандански. Канцеларията на дружеството е на ул. Кочо Честименски № 18, телефон 26–05.

Туристическа спалня в гр. Мелник

Разположена е и източната част на града на 350 м н.в. Открита е през 1961, г.

Град Мелник е свързан с редовен автобусен превоз с гр. Сандански — Благоевград — София.

Сградата е двуетажна и разполага със 75 места: 1 стая с 6 легла, 3 с по 8,2 с по 14 и 1 със 17. Обзавеждането й е добро. Има електрическо осветление и водопровод. Тоалетните и умивалните са външни. Отворена е целогодишно и има телефон № 28.

Интересни обекти са старинните къщи с пясъчните изби, Кордопуловата, Болярската, старинната баня, музеят, останките от крепостта-палат на деспот Слав Мелнишки — 30 мин, Роженският манастир — 1,15 ч.

Най-близката хижа е Пирин — около 6 ч. До нея води камионен път, минаващ през местността Лопово — 28 км, и оттам до хижата се изминават пеша още 7 км.

Стопанисва се от ОС на БТС, гр. Благоевград.

Туристическа спалня в Роженски манастир

Открита е през 1973 г. в реставрираната северна част на старинния Роженски манастир, на 1 км западно от с. Рожен.

До манастира най-лесно се отива пеша от гр. Мелник — 1,15 ч. С превозно средство може да се отиде по шосето от Мелник през е. Кърланово и с. Рожен.

Спалнята разполага с 50 легла и 40 места на нари в общи стаи. Обзавеждането е добро. Има електрическо осветление и водопровод.

Манастирът е строен през 1217 г. В него се е развивала прочутата калиграфска школа за писане и преписване на църковни книги. По външните и вътрешните стени на манастирската църква има интересни стенописи и надписи. Много ценен е църковният иконостас, „Чудотворната икона“ и др. Уникални със своята композиция са стъклописите. Близо до манастира е църквата „Кирил и Методи“, построена по инициатива на Сандански. Реставрацията на манастира продължава.

Спалнята се стопанисва от Светия Синод. Туристическите карти за членство в БТС не важат.

Хижа П. К. Яворов

Разположена е в местността Поляните в долината на р. Разложки Суходол на 1740 м н.в. Наречена е на името на поета-революционер Пею Яворов, който е бродил като четник из този край. Построена е през 1932–1933 г. от разложките туристи. Дейно участие в строителството е взел командирът на Пиринския партизански отряд Никола Парапунов.

Изходно място — Разлог — 4 ч по маркирана пешеходна пътека. По камионния път през местността Беталовото е на 15 км.

Сградата е масивна, от камък. Има столова с 25 места и малка кухня. Разполага с три стан с 4,5 и 10 легла и 26 места на нари. Обзавеждането й е добро. Има водопровод и малка водноелектрическа централа за свои нужди. Отворена е през цялата година. До хижата има новопостроена столова с кухня. През лятото работи ресторант и се разкриват 40 места за нощуване на палатки. Има лавка за хранителни продукти. Сега се строи нова хижа близо до старата.

Интересни обекти в околността на хижата са: Хайдушката чешма — 40 мин; Яворова поляна — 50 мин; циркусът Каменитица — 1 ч; циркусът Баюва дупка, обявен за резерват — към 1,30–2 ч; зимният лагер на Пиринския партизански отряд — 50 мин; Суходолското езеро — 1,40 ч. До х. Вихрен се отива приблизително за 9 ч. Маркировката е недостатъчна. Зиме съществува лавинна опасност.

Има условия за ски-спорт и зимни алпийски траверси. Катерачните обекти са от местно значение. През лятото има дежурен наряд на ПКСС.

Стопанисва се от тур. д-во „Пирин“, гр. Разлог, телефон 22–56.

Заслон Кончето

Построен е през 1954–1955 г. от пловдивски и разложи алпинисти на карстовия ръб между върховете Баюви дупки и Бански Суходол. Надморската му височина е 2760 м.

Представлява дървена барака тип термофор с двойни стени, врата и прозорец. Прикрепен е към скалите със стоманени въжета. Има площ 8 м2, 4 двойни и 2 единични нари за 10–12 души. Не е обзаведен и няма персонал. Отворен е постоянно и се използува предимно от алпинисти при провеждане на зимни алпийски траверси, а от туристите при дъждовно и бурно време през лятото.

Стопанисва се от тур. д-во „Пирин“, гр. Разлог.

Заслон Елтепе

Построен е на скалния праг между Големия и Малкия Казан от БАН през 1957 г. за изучаване на условията за образуване на снежници в мраморната част на Северен Пирин. Надморската му височина е 2455 м. Заслонът има 4 м2 площ. Конструкцията му е желязна, а облицовката дървена. Има гръмоотвод. Носи старото име на пиринския първенец. Не е обзаведен и няма персонал. Сега се използува при провеждането на алпийски прояви и за подслон при лошо време. Отворен е през цялата година и може да подслони 4–5 души. Стопанисва се от тур. д-во „Елтепе“, гр. Банско, тел 331.

Хижа Бъндерица

Построена е през 1915 г. на скалист ледников праг, на левия бряг на р. Бъндерица, на 1770 м н.в. за нуждите на горското стопанство. Заобиколена е от вековни гори от черна и бяла мура. От 1926 г. се използува като хижа. Разширявана е два пъти от ЦС на БПС и БТС.

Изходно място — град Банско — 3,30 ч по пряката пътека по р. Бъндерица, на слизане е към 3 ч. Покрай хижата минава шосето от гр. Банско за х. Вихрен — 14 км. Лятно време има редовна автобусна връзка с града.

Хижата заедно с позата постройка и навесите има 230 места на нари и легла, две столови, две кухни, водопровод, електрическо осветление от малка собствена ВЕЦ. През летния сезон се разкриват на палатки 60 места, магазин за хранителни продукти и стоки от първа необходимост и ресторант на Наркооп. Обзаведена е добре. Отворена е през цялата година. На 200 м под хижата на поляната край р. Бъндерица е устроен къмпинг с електрическо осветление, водопровод, тоалетни.

Бъндерица е била любимо място на н.в. Вапцаров. Тук са ставали партийни и комсомолски събрания, а през есента на 1941 г. и пролетта на 1942 г. е давала подслон на партизаните Ив. Козарев и Кр. Радонов.

Близки обекти са: пещерата Хана — 15 мин; Бъндеришките водопади — 10 мин; гробът-паметник на тримата алпинисти от Народната армия и Байкушевата мура (най-старото дърво в България — над 1300 г.) — на 7–8 мин; Казаните (Малък и Голям) — на около 2 ч, и вр. Вихрен — на 3 ч. (зиме има лавинна опасност). Маркировката е недостатъчна.

Най-близката хижа е Вихрен — 40 мин. По шосето е към 3 км. През лятото има дежурен наряд на ПКСС. Стопанисва се от тур. д-во „Елтепе“, гр. Банско, тел. 331.

Хижа Вихрен

Старото й име беше Елтепе — на името на пиринския първенец. През 1942 г. върхът бе преименуван Вихрен. Оттогава се наложи и на хижата.

Хижа Вихрен е разположена на ледников скален праг в долината на р. Бъндерица, на левия й бряг, между вр. Вихрен и Тодорин връх, малко на юг от местността Изгорялата бачия. Надморската й височина е 1950 м.

Построена е през 1939–1941 г. от туристите на гр. Банско. През 1949 г. ВИФ „Г. Димитров“ я разшири, като я ползваше за занятия по ски и алпинизъм. През 1953 г. премина към ЦС на БПС, който през 1963 г. направи ново разширение.

Изходно място — гр. Банско — по шосето разстоянието е 17 км, а по пряката пътека по долината на р. Бъндерица се отива за около 3,30–4 ч. Лятно време има обществен автобусен транспорт. Рейсовете тръгват от автостанцията. Подстъпите към хижата в горната част са лавиноопасни.

Хижата има голяма столова за 100 души, добре уредена кухня, баня с мъжко и дамско отделение, пералня и др. Разполага със 130 легла в стаи с по 2, 3, 4, 5, 7, 10, 14 и 18 легла. Малките стаи се използуват през активния сезон от персонала. Лятно време на палатки се разкриват още 40 места. За екскурзионна почивка се използуват 99 места. Хижа Вихрен е една от най-посещаваните хижи в България и на първо място в Пирин.

Непосредствено до хижата има малка сграда, построена и собственост на ВИФ „Г. Димитров“. Сега временно се стопанисва от КОТ. Тя има столова с 30 места, туристическа кухня с вода и посуда и е на самообслужване. Сградата има 4 стаи с 30 легла. През лятото в нея се устройва пункт на ПКСС.

Осветява се със собствена електрическа централа. Обзавеждането й е много добро. Има водопровод и канализация. Хижата е отворена целогодишно и има бюфет за хранителни продукти. През зимния сезон асортиментът е ограничен. През лятото се готви топла храна за туристи по предварителна заявка и се открива павилион с богат асортимент от хранителни продукти и предмети от първа необходимост. През лятото има дежурен наряд на ПСС.

Хижата се използва, освен за екскурзионна почивка, и за провеждане на различни туристически, алпийски и ски-прояви.

Близки обекти са: вр. Вихрен — 2,30 ч (зимният път е през югоизточния ръб на Хвойната връх); карстовият ръб с Кончето през Казаните — 3,30 ч; Тодорин връх — 3 ч; Рибното Бъндеришко езеро — 50 мин; езерото Окото — 15 мин; вр. Синаница — 4 ч. До всички маркировката е слаба.

Алпийски катерачни обекти са: стените на вр. Вихрен, Атмегдан, Синаница и др.

Съседни хижи са: Яворов — към 8,30–9 ч, х. Бъндерица — 30 мин по пряката пътека (по шосето около 3 км); х. Демяница — 4,30 ч (има добра маркировка); х. Сандански и х. Беговица — 6 ч; з. Синаница — 4 ч. До всички зиме има лавинна опасност.

Стопанисва се от ЦС на БПС, район гр. Банско, телефони: директор — 367, отдел Почивно дело — 410.

Високопланински лагер Василашки езера

Открит е през 1976 г. по инициатива на ЦС на БТС. Всяка година се построява на терасата в долния край на Василашкия циркус, в североизточния край на отвора му, на около 200 м на североизток от рибното Василашко езеро (най-долното). Надморската му височина е около 2150 м.

Лагерът е устроен в модерни палатки с по 2 легла. Общият му капацитет за нощуване е 100 души. За столова, освен голяма палатка, служи и дървена барака, в която има и складови помещения и туристическа кухия, съоръжена с газени печки. Обзавеждането е много добро. Умивалните и тоалетните са външни. Има водопровод. Осветлява се чрез агрегат. Използува се сезонно — от края на м. юни до края на м. септември.

Основното предназначение на лагера е да разтовари пренаситеността на х. Дамяница и да даде възможност на любителите на планинската природа по-дълго да се наслаждават на циркуса на Стражите (Голяма — 2810 м, и Малка), Ушиците, Газеите (Голям — 2761 м, и Малък), Типиците, Василашки чукар (2615 м) и да правят летни траверси по околните била.

Близо, южно под лагера, минава пътеката от х. Демяница (40 мин) за х. Вихрен — (3,50 ч).

Край лагера се строи нова модерна хижа с капацитет 300 легла и най-различни удобства за добро пребиваване.

Близки интересни обекти са: Василашкият циркус и езерата му (рибно Василашко, Дъговидно Василашко, Горно Василашко, Тевно Василашко); двете езера Тодорини очи — 1 ч; Превала на Малка Тодорка — 2 ч; Тодорин връх — 2 ч; Къркъмският циркус с едноименните езера — 1,20 ч; партизанският лагер Орлово гнездо — 40 мин.

Лагерът се стопанисва от тур. д-во „Елтепе“, гр. Банско.

Хижа Демяница

Разположена е на висока тераса над водослива на реките Газейска, Валявишка и Василашка сред вековна иглолистна гора. Надморската й височина е 1895 м.

Изходно място — гр. Банско — 4 ч. Лятно време до местността Тодорова орница (8 км от Банско) има обществен автобусен транспорт. От Тодорова орница до местността Главите — на 1 ч пред хижата, има горски камионен път. Опасност от лавини има под вр. Усипо, в началото на поляната Демяница и в местността Лавината (пред местността Рошков гроб).

Хижата има столова с 80 места, кухня към стола, електрическа водна централа, водопровод и канализация. За нощуване разполага със 182 места, от които 89 на легла и пружинени нари и 93 места на нари в общи помещения. През лятото малките стаи се използуват от персонала. През активния сезон на палатки се разкриват 40 места. До хижата в отделна сграда е туристическата кухня и столова с 40 места. За екскурзионна почивка се заемат 99 места.

Средищното положение на хижата дава възможност за посещаване на много обекти: поляната Демяница — 20 мин; вр. Каймакчал (2763 м) — 2,30 ч, и от него до вр. Дисилица (2700 м) — още 20 мин; Газейския циркус — към 2 ч; Горното Газейско езеро — 2,30 ч; вр. Полежан (2851 м) — 3,30 ч; Стражите — 3,30 ч. До всички маркировката е само с каменни пирамидки (има лавинна опасност). До Валявишките езера се отива за 2 ч; до Тевното (Белеметското, Кривото) езеро — 2,30–3 ч (има маркировка и лавинна опасност); до Рибното Василашко езеро — за 45 мин; до езерата Тодорини очи — 2,30 ч (има маркировка); до Тодорин връх — към 3 ч; до Къркъмските езера — 2,30 (няма маркировка).

Съседни хижи са: Вихрен — 4,30 ч; Беговица — към 6 ч; заслон Безбог и новостроящата се хижа — 5 ч. До всички има маркировка.

Обекти за алпинизъм са стените на вр. Дженгал, Каменица и др., а за зимни алпийски траверси се използуват билата на Стражите, Типиците и др. Василашкият циркус предлага много добри условия за ски-спорт.

Хижата и хижният бюфет работят целогодишно. Лятно време при предварителна заявка се готви топла храна.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС, район гр. Банско, телефони: директор — 367, отдел Почивно дело — 433.

Хижа Гоце Делчев

Намира се на обширната поляна в местността Логовете на 1600 м н.в. Заобиколена е с иглолистни и широколистни гори. Носи името на легендарния революционер Гоце Делчев. Построена е през 1950–1951 г. от физкултурния колектив на с. Добрините, Благоевградско, с помощта на народния съвет и местните жители. От 1953 г. до 1973 г. се стопанисва от ЦС на БПС, който я довърши и разшири.

Изходно място — с. Добринище по пряката пътека през местността Думатарица е 2,30 ч, по шосето е 12 км. Лятно време има обществен автобусен транспорт.

Сградата е масивна. Разполага със столова за 80 души и кухня към стола за екскурзионна почивка. Разполага със 72 легла с пружинени нари, разположени в общи спални помещения. До нея е построена дървена барака тип „Пиринка“ с 15 легла и голяма занималия. През лятото на палатки се разкриват още 30 места. За екскурзионната почивка се използуват 66 места. Хижата е водоснабдена, канализирана и се осветява от собствена електрическа централа. Тя е отворена през цялата година.

На 200 м от хижата е хотел-ресторантът „Папазгьол“. Разполага с 25 легла и 55 места на нари. Ресторантът работи лятно време. Също през лятото се открива магазин за хранителни продукти и предмети от първа необходимост. В близката околност на хижата има над 130 бунгала и сгради на предприятия, които се използуват за почивка.

Интересни обекти за посещение в околността на хижата са: местността Чатарлъка — 1,15 ч, където е било скривалище на първия български партизанин Иван Козарев от с. Добринище (пътят е маркиран); циркусът Перлеш — отстои на 3 ч (в гората под него е бил един от лагерите на Пиринския партизански отряд). Няма маркировка; рибарникът на Ив. Козарев в местността Струго (по шосето за с. Добринище) — около 1 ч. Тук на 26 юни 1941 г. Козарев е водил бой с полицията. Това събитие е увековечено със скромен паметник. Заслонът Безбог и новостроящата се хижа отстоят на 2,30 мин. Пътеката е маркирана. В околностите на хижата има удобни ски-плацове.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС, район гр. Банско, телефони: директор — 367, отдел Почивно дело — 433.

Заслон Безбог

Построен е през 1962 г. като помощна сграда към х. Безбог, която бе разрушена от лавина през 1970 г. Строителството е извършено от ЦС на БПС на северозападния бряг на Безбожното езеро на 2250 м н.в.

Изходно място — с. Добринище покрай х. Гоце Делчев — към 5 ч.

Заслонът разполага с 20 места на нари, кухненска печка, водопровод. Тоалетните и умивалнята са външни. Обзавеждането е добро. През лятото се използува като кухня към стола за екскурзионната почивка и за подслон на персонала. За летовниците и туристите от м. юни до м. септември се организира палатъчен лагер със 100 места на нари. Зиме персоналът на заслона е в х. Гоце Делчев, но заслонът е отворен, има одеяла, средства за осветление, дърва и се използува на самообслужване. Зиме околността е лавиноопасна.

Околността на хижата е красива. Освен Безбожното езеро в клековете се крият три малки временни езерца. От северния край на езерото се открива хубава панорама към Рила и Родопите.

През 1972 г. ЦС на БПС започна строителство на новата хижа Безбог. Тя ще бъде една от най-модерните високопланински хижи у нас. Ще разполага със 110 легла в малки стаи, етажни санитарни възли с бани, електрическо осветление, две столови, две кухни, гардеробни за ски, раници и обувки, сушилня за дрехи и обувки, канцеларии, специална стая за планинската контролно-спасителна служба и др. Пусковият срок е 1978 г.

Близки обекти са: циркусът Дисилица с едноименното езеро — 1,30 ч (няма маркировка). Оттук до вр. Дисилица и вр. Каймакчал (2763 м) без пътека и маркировка се отива за 2 ч; до Кременския циркус и езерата му — за 2,30 ч (няма маркировка); до Попово езеро по маркирана пътека за х. Демяница — за 1,30 ч. До върховете Безбог (2645 м) — за 1,30 ч, и Полежан (2851 м) — за 2 ч (няма маркировка). От вр. Полежан през Горното Полежанско езеро (най-високото на Балканския полуостров — 2710 м) и Газейския циркус до х. Демяница се отива за 5 ч (на места има маркировка с каменни пирамидки).

Съседни хижи са: Гоце Делчев — 1,30 ч; х. Пирин — 5–6 ч; х. Демяница — 5 ч. До всички има маркировка и пътеките са добре очертани. До хижите Пирин и Демяница зиме има лавинна опасност. До заслона на Тевното езеро през Кралевдворските езера се отива за около 3,30–4 ч. Маркировката е незначителна, зиме съществува лавинна опасност.

Околностите на заслона Безбог предлагат много добри условия за ски-спорт и зимни алпийски траверси.

Стопанисва се от ЦС на БПС, район гр. Банско, телефони: директор 367, отдел Почивно дело — 433.

Заслон Тевно езеро

Построен е през 1972 г. по инициатива на ЦС на БТС близо (на изток) до прочутото Тевно (Белеметско и Кривото) езеро на 2515 м н.в.

Изходно място — х. Демяница.

В партерния етаж на заслона са столовата и кухнята, на етажа (мансарден) има 30 места на кари, но при нужда в столовата могат да се подслонят двадесетина души. Обзаведен е добре. Вода се взема от близкия извор, тоалетките са външни. Осветлява се с газени лампи. Отворен е целогодишно.

Средищното положение на заслона дава възможност за посещение на редица красиви места из Северния дял на Пирина — Превалски и Валявишки чукар, Момин двор, Дженгал, Каменица и Малка Каменица, които ограждат циркуса Беленето. До Каралевдворския циркус и езерата му се отива за 1,30 ч; до Попово езеро — за 2,30 ч; до Митревото езеро — за 1,30 ч; до Превалските езера — за 1 ч; до Валявишкия циркус с едноименните езера — за 1,20, до циркуса Чаира — за 1,30 ч. До всички маркировката е незначителна, но има очертани пътеки. Зиме съществува лавинна опасност.

Съседни хижи са: Демяница — 2 ч; заслона Безбог — 4 ч: х. Пирин — 4 ч; х. Беговица — 3 ч; х. Яне Сандански — 4 ч. До хижите има маркировка.

Стопанисва се от тур. д-во „Елтепе“, гр. Банско, тел 331.

Хижа Яне Сандански

Разположена е в долния край на местността Полина лъка, близо до гората, на левия бряг на р. Санданска Бистрица. Носела е името на местността, а сега на легендарния революционер Яне Сандански. Надморската й височина е 1223 м.

Изходно място — гр. Сандански — по асфалтирано шосе 18 км.

Хижата е построена през 1930 г. от туристите на гр. Сандански. Сградата е паянтова. В пет спални помещения има 20 места на нари и 24 легла. В отделна малка сграда са малката кухня, столовата с 20 места и навес с маси и пейки. Осветлява се с електричество, има водопровод. Тоалетните и умивалнята са външни. Отворена е целогодишно. Лятно време има автобусен транспорт.

Близо до хижата туристите на гр. Сандански строят нова модерна хижа.

В околностите на хижата има малки частни вилички, постройки на Горпрома, ресторант, магазин за хранителни продукти.

Близки обекти са: Попинолъшкият водопад — 10 мин; во. Синаница (Разделения връх, Варовитата чука — 2516 м) — 4 ч; местността Туричка църква, където има почивни домове, които се използуват и за туризъм — 30 мин; местността Тремущица — 45 мин; вр. Пиляфа — 1,30 ч.

Съседни хижи са: Беговица — 1,30 ч; х. Пирин — б ч; х. Демяница — 7 ч; х. Вихрен — 7 ч. з. Синаница — 4,30 ч. До всички има маркировка. Съществува лавинна опасност (без маршрута до х. Беговица).

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Еделвайс“, го. Сандански, тел. 26–05.

Хижа Беговица

Построена е през 1961–1966 г. на левия бряг на р. Беговица в горната окрайнина на гората от туристическо дружество „Еделвайс“, гр. Сандански, Средствата за построяване на китката са дадени от комсомолците на града чрез събиране поберката от тютюна, от ЦС на БТС и от Градския народен съвет в гр. Сандански. Надморската й височина е около 1750 м.

Изходно място — гр. Сандански — покрай х. Яне Сандански (18 км по асфалтирано шосе) и от нея — 1,30 ч. Лятно време има автобусна връзка от града до х. Сандански.

Хижата е масивна, има водопровод и електрическо осветление. В 14-те й стаи на двата стажа и на таванския етаж има 176 легла. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Лятно време има ресторант и малка лавка за хранителни продукти.

Хижата е свързана с горски камионен път с местността Полина лъка (х. Яне Сандански) — 12 км.

В околността й има много добри условия за ски-спорт и ски-влек.

Интересни обекти за посещение са: циркусът Белемето и Тевното (Кривото, Белеметското) езеро и заслонът край езерото — 3,30 ч (има маркировка); върховете Куклите (2687 м), Яловарника (2785 м) — към 5 ч (няма маркировка), съществува лавинна опасност. До вр. Каменица (без маркировка от Беговишкия превал) се отива за 4 ч. На мястото, където сега е построена хижата, през 1942 г. Околийският комитет на БКП — Санданска околия, е провел своя конференция.

Съседни хижи са: Пирин — 6 ч през пътеката покрай Кукленското езеро или през Кельова мандра; х. Сандански — 1 ч; х. Вихрен (през Спано поле) — 7 ч; х. Демяница (през Превалската порта) — 6 ч (през циркуса Чаира) — 5 ч; заслон Безбог — 6 ч. До всички има маркировка (недостатъчна е до з. Безбог по пътеката през Кралевдворската лява порта). Съществува лавинна опасност (без маршрута до х. Сандански).

Хижата е отворена целогодишно и се стопанисва от тур. д-во „Еделвайс“, гр. Сандански, тел. 26–05.

Хижа Пирин

Разположена е на малка поляна сред, вековни иглолистни и широколистни гори, в местността Трите реки (Кельова, Башмандра и Демиркапийска), на 1640 м, н.в. Построена е през 1932–1933 г. и се е наричала Велебит. Като хижа се използува от 1936 г. под името Трите реки. След изграждането на БТС през 1957 г. се преименува на Пирин.

Изходно място — с. Пирин — 58 км по камионен път. До селото се отива от гр. Гоце Делчев или гр. Сандански (оттук се изискват открити листове). Друг изходен пункт е гр. Мелник — пеша 5,30 ч, или с превозно средство по камионен път от гр. Мелник, селата Кърланово и Сугарево и местността Лопово.

Сградата е масивна, каменна. Разполага със столова е 50 места, туристическа кухня, канцелария, три стаи с 16 и 36 места на пружинени нари и 40 места на нари, разположени в общи стаи. За екскурзионната почивка се използуват 33 места. Има водопровод, електрическо осветление от собствена ВЕЦ, канализация.

В съседство на хижата има ресторант, в който през летния сезон се сервира топла храна и се продават хранителни продукти.

Интересни обекти в околността на хижата са: циркусът Баш-мандра; вр. Куклите (2687 м) и вр. Голена (2652 м) — 2,30–3 ч; вр. Яловарника (2785 м) — 3,30 ч; циркусът Демиркапия с ледникови следи — 2–3 ч. Маркировка до тях няма, освен през долината на Демиркапийската река за заслон Безбог и заслон Тевното езеро.

Съседни хижи са: Демяница и Безбог — 6 ч; заслон Тевното езеро — 3,30–4 ч; х. Беговица — 5,30 ч; х. Сандански — хъм 6 ч. Има маркировка. Съществува лавинна опасност. До х. Попови ливади — 9–9,30 ч (има маркировка). До Роженския манастир и гр. Мелник — 5 ч. Има известна маркировка.

В околностите на хижата няма условия за ски-спорт. Отворена е целогодишно.

Стопанисва се от тур. д-во „Пирински орел“, гр. Мелник.

Хижа Попови ливади

Намира се на широка поляна, заобиколена от иглолистна гора, в местността Попови ливади (Папазчаир) — граница между Средния и Южния Пирин. Хижата носи името на местността. Надморската й височина е 1400 м. Построена е от туристическо дружество „Момини двери“ — гр. Гоце Делчев, през 1964 г.

Изходно място — гр. Гоце Делчев — 17 км по шосе, което на места се сече от преки пътеки.

Сградата е масивна. Разполага със столова за 60 души, туристическа кухня, баня, общи спални помещения с легла за 78 души. Има водопровод, канализация, електрическо осветление и телефон.

Условията за ски-спорт са добри, има диворастящи плодове и е отворена през цялата година. Лавката към хижата разполага с някои видове хранителни продукти. На около 1,5 км от хижата има ресторант и почивен дом.

Интересни обекти за посещение са: вр. Свещник (1974 м) — 3 ч, и вр. Муторог — 3 ч (няма маркировка), първенецът на Среден Пирин — вр. Ореляк (2091 м) — 2 ч. До х. Пирин се отива за 9–9,30 ч. Има маркировка.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Момини двори“ — гр. Годе Делчев, тел. 379.

Заслон Синаница

Построен е през 1975–1977 г. в Синанишкия циркус на поляна на около 200 м североизточно от Синанишкото езеро по инициатива на ЦС на БТС. Надморската му височина е около 2230 м. От заслона се открива чудна гледка към езерото и пиринския красавец вр. Синаница (2516 м). Стената на върха е любим обект за катерачество.

Изходно място — горско стопанство Синаница, до което има шосе от жп гара Пирин. От стопанството камионен път стига на 1 ч от заслона или по пешеходна пътека — близо 3 ч. В горското стопанство има магазин за хранителни продукти и може да се намери подслон в сградите за работниците или в почивния дом на ОТКЗС с. Гара Пирин.

Сградата е масивна. Разполага с 40 легла в общи помещения, стая за домакин, кухня и столова. Обзаведена е добре. Осветлява се с газ. Основното предназначение на заслона е да даде възможност за по-добро опознаване на тази прекрасна част на Северен Пирин, в която няма хижи и други заслони, и като преходна база от поречието на р. Струма за редица хижи.

Близки обекти са: Синанишкото (Гергийското) било, Гергийският циркус и едноименните му езера — към 2,30 ч; циркусът Голямо Спано поле 1,30 ч; вр. Синаница и Момин връх — 1 ч.

Съседни хижи са: Вихрен — 4 ч; Сандански — 3,30 ч; Беговица — към 4 ч. Има маркировка с каменни пирамидки, колове и блажна боя по скали.

Заслонът се стопанисва от тур. д-во с. Гара Пирин, Благоевградски окръг.