Хр. Пейчев, П. Божков, Д. Душков
Хижите в България (1) (Справочник)

Увод

Ето че неусетно българското туристическо движение навърши осемдесет и две години. Но историята на материалната база за нашите туристи, историята на хижите и домовете е значително по-млада — на 55 години, и води началото си от 1922 г., когато е завършено строителството на първата хижа — Скакавица, в Рила, дело на туристите от гр. Станке Димитров (тогава Дупница). До споменатата година, а известно и след това на българските туристи служат за подслон най-често овчарските колиби, горските кантони, манастирите. След 1922 г. благодарение на ентусиазма и любовта на българина към природата започва едно по-усилено хижестроителство. До началото на Втората световна война туристите разполагат с 60 хижи и домове, които косят отпечатъка на едно бедно, вършено в оскъдица строителство, но все пак то ярко отразява непреклонния стремеж на българските туристи да проникнат в планините, да се любуват на красивата природа, да опознаят родината. Много от тези хижи, разположени в планините, служеха за убежище на партизаните и затова много от тях бяха опожарени или разрушени от жандармерията, на други бяха нанесени сериозни щети, бяха разграбени и занемарени.

След победата на социалистическата революция в България на 9. IX. 1944 г. първата задача на туристите бе да възстановят повредените, ограбени и занемарени хижи. За строителство на нови хижи все още не достигаха сили и средства.

След историческия Априлски пленум на ЦК на БКП през 1956 г. и непосредствено след учредяването на БТС в края на 1957 г. се отприщи с пълна сила вдъхновената и творческа инициатива на туристите. При създадените благоприятни условия, оценявайки високо значението на материалната база като един от най-важните фактори за развитието и активността на организацията, Българският туристически съюз с щедрата подкрепа на партията организира широко хижестроителство. Във всички наши планини и в изходните пунктове започнаха да влизат в строя нови кокетни хижи и домове. Те коренно се различават от предвоенните както по своята архитектура, така и по удобствата, които предлагат на туристите.

Като използува всички положителни традиции на туристическото движение у нас, БТС създаде хижи, с които се гордеят всички туристи: Върховръх, Дерменкая, Среброструй, ТВК Бунтовна, Комсомолска, Дружба, Студенец, Пашалийца, туристическите домове в Троян, В. Търново, Банско, Тетевен и много други.

А ето и една малка справка за динамичното развитие на хижестроителството:

1953 г. 61 обекта 2887 места

1965 г. 149 обекта 9868 места

1970 г. 196 обекта 15318 места

1975 г. 230 обекта 16534 места

1977 г. 300 обекта 19 000 места

Освен на изграждането на нови хижи беше отделено изключително внимание на реконструкцията и модернизацията на съществуващата материална туристическа база, а също и на въпросите за хигиената, реда и коренното подобряване на обстановката в туристическите имоти, на благоустрояването на районите им, на създаването на материалните условия за хранене и снабдяване с хранителни продукти. Особено плодоносни в това отношение бяха решения на пленума на БТС и бившия КМС през ноември 1975 г., състоял се в х. Марциганица.

В изпълнение повелята на партията за внедряване на туризма в бита на народа и с въвеждането на петдневната работна седмица използуването на хижите нарасна неимоверно много. Сега в тях се реализират годишно над 2 000 000 нощувки. Но хижите служат вече не само за подслон. В истинския смисъл на думата те са огнища на родолюбие и в тях се пренесе голяма част от културно-масовата работа на дружествата, в тях се организират интересни срещи с антифашисти, вечери на дружбата, край тях се организират събори, състезания по ориентиране и прегледи, спортно-туристическата зима и др.

От излизането на второто издание на справочника „Хижите в България“ изминаха 6 години — достатъчно голям период за настъпването на съществени промени както в броя на хижите, така и в условията за престой в тях. Събирането и обработването на огромния справочен материал, заснемането на обектите и обхождането им повторно от авторите изискваше твърде много усилия.

Сегашното издание е още по-сбито и в съвсем нова, още по-стегната схема се дава възможност за най-точна справка за всеки отделен обект — хижа, дом, спалня или заслон. Особено внимание бе обърнато на природните и историческите забележителности около обектите, възможните изходни пунктове и точните адреси на стопанисващите организации.

По отношение на надморските височини на хижите в сравнение с предишните издания на много места се явиха разлики. В изминалия период стопаните на хижите извършиха нови измервания. В много случаи това стана и по повод състезанията по ориентиране, които се провеждат в околностите на хижи с помощта на точни топографски карти. Използваха се и по-точни данни от публикуваните в последно време туристически справочници и пътеводители.

На мнозина ще направи впечатление, че има намаление на капацитета на някои хижи. Това се дължи в повечето случаи на извършената реконструкция и модернизация, при която между другото броят на леглата в по-големите спални помещения беше намален за удобство на туристите. В нормалния капацитет на хижите също така не се включват леглата, използувани от персонала им.

Както и в предишните издания, позволяваме си да повторим, че данните за времетраенето на маршрутите могат да предизвикат спорове. Тренираните туристи изминават посочените маршрути за по-кратко време. Ще има и такива, на които не ще стигне посоченото време. Мярката в случая е била скоростта на средно подготвения турист с предпочитание към тази на по-слабо подготвения, за да няма разочарования. Освен това атмосферните условия, в които се предприема излетът, и снежната покривка увеличават чувствително часовете за преход. Навсякъде е посочен нормалният капацитет на хижите. При сгъстяване те могат да подслонят повече хора, както става на практика.

В заключение, нека се има предвид от всички туристи, че в туристическите хижи, домове и спални и в техните райони и в бъдеще ще се извършват промени, като преустройства, разширения, подобрения в обзавеждането. Без съмнение това ще повлияе на точността и прецизността на справката, ще се явят и известни непълноти, затова авторският колектив отправя отново молба към туристите да изпращат своите бележки, препоръки и предложения по справочника в ЦС на БТС — отдел Хижи, и в издателството, което ще подпомогне много следващото издание.

За да не се утежнява справката на отделните обекти и обема на изданието в допълнението към справочника се дават много интересни данни за маркировката, радиотелефонната мрежа, за промените в правилника за вътрешния ред, за резервационната служба, чрез която могат да се ангажират предварително места, и др.

Ние се надяваме, че така допълнен, разширен и комплектуван, справочникът ще бъде ценен помощник на всички, които бродят по необятните туристически пътеки на родината, за да черпят здраве, знания, бодрост и настроение за утрешния трудов ден.