Хр. Пейчев, П. Божков, Д. Душков
Хижите в България (10) (Справочник)

Хижа Комсомолец

Намира се в Северозападна Рила в местността Влашки бачии под обзорния вр. Черни връх (2355 м). Разположена е на хубава поляна на 1550 м. н.в.

Изходно място — с. Бистрица, отстоящо на 5 км от Станке Димитров. До селото има редовна автобусна връзка. От него по пътя и по стръмна маркирана пътека за около 2 часа се стига до хижата.

Тя е построена през 1968 г. като помощна сграда за строителите на новата хижа Комсомолец. Поради отлагане на строежа бе пригодена за хижа. Има капацитет 25 места на легла в две спални помещения, туристическа кухня и малка столова. Електрифицирана е от агрегат и е външно водоснабдена.

Служи за изходна база към Отовишки рид.

Зиме има удобни терени за ски-спорт.

Многобройни са възможностите за излети и преходи: до живописната местност Бял кладенец — 1 ч; до Черни връх — 2 ч; до х. Иван Вазов по маркирана пътека — 4,30 ч; до Ашикларските езера в долината на Отовица — 3,30 ч; до х. Отовица — 3 ч, и др.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Рилски езера“ — гр. Станке Димитров, Кюстендилски окръг, ул. Кокиче — 1, тел. 25–24.

Хижа Отовица

Намира се в живописната местност Чарковете, в долината на р. Отовица, сред иглолистна гора, на 1420 м н.в.

Изходно място — с. Самораново, отстоящо на 4 км от град Станке Димитров и свързано е редовна автобусна линия с него. От селото до почивната станция пътят е шосиран и удобен за моторни превозни средства. От станцията до хижата по маркирана пътека се отива за 1 ч.

Хижата е строена през 1963–1966 г. от ДМБ „Бобов дол“ с активно участие на туристите от предприятията. Представлява триетажна сграда с хубава тераса. Има капацитет 60 места в стаи с по 3, 4, 5, 6 и 8 легла, голяма кухня и столова с 80 места. Хижата е електрифицирана, водоснабдена и канализирана. Поддържа се бюфет. Свързана е с телефон чрез Самораново.

От хижата могат да се предприемат излети нагоре до долината на Отовица до Ашикларските езера — 1–1,30 ч; до съседната хижа Комсомолец — 3 ч; до х. Иван Вазов (покрай Отовишки връх — 2697 м) — 4,30 ч; до х. Седемте езера — 5 ч, и др.

Хижата се стопанисва от ДМП „Бобов дол“. Приема туристи. За справки: тур. д-во „Здравец“ — Бобов дол, тел. 332.

Туристическа спалня в гр. Сапарева баня

Намира се в гр. Сапарева баня, Кюстендилски окръг. Разположена е в малък парк, срещу банята, на 725 м н.в.

Изходно място — гр. Станке Димитров — 14 км по хубав асфалтиран път. Има редовна автобусна връзка няколко пъти дневно.

Строена е през 1939 г. от горските власти. Представлява масивна двуетажна сграда. Има капацитет 17 легла в стаи с по 2,3 и повече легла. Електрифицирана е и е външно водоснабдена. В непосредствена близост има голям ресторант.

Град Сапарева баня е изходен пункт за интересни маршрути към Северозападния дял на Рила, към курорта Паничище (1350 м н.в.), към хижите Голям юрт, Ловна, Скакавица, Седемте езера и Ив. Вазов. Селището е било известно още от древността със своите лековити горещи минерални извори (102°). Тук след траките римляните са основали провинциален център — гр. Германея (сега обект на продължаващи археологични изследвания). В старинната църква „Св. Никола“ се пазят надписи от римско време. В града може да се посети минералната баня, големият открит басейн с минерална вода. Могат да се предприемат и краткотрайни излети до: хижа Валявица — 45 мин; манастирчето „Св. Стефан“ — 1 ч; водопадът над с. Овчарци — 1 ч, паметникът на партизанина Бон-чук — 30 мин, и др.

Спалнята се стопанисва от тур. д-во „Паничище“, гр. Сапарева баня, Кюстендилски окръг, площада, тел. 64.

Хижа Валявица

Намира се над Сапарева баня, край брега на р. Валявица, в долината й, оградена от ридовете Бор на запад и Баюв рид на изток, на 925 м н.в.

Изходно място — Сапарева баня — 4 км по асфалтирания път за Паничище, пеша по преките пътеки покрай реката 45 мин.

Изградена бе от туристите от Сапарева баня върху основите на изоставена трудовашка постройка през 1973 г. Тя е кокетна, отлично обзаведена едноетажна постройка с капацитет 15 легла в три спални помещения. Тя е водоснабдена и електрифицирана. Има телевизор. Към нея работи уютен ресторант с 35–40 места. Има телефон — 104.

Съседните обекти и забележителности са: курортът Паничище и езерото Паничище — 4 км по асфалтиран път, пеша по пряката пътека — 40 мин; хижа Голям юрт — 1,30 ч; х. Скакавица — 2–2,30 ч и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Паничище“ — Сапарева баня Кюстендилски окръг, площада, тел. 64.

Хижа Голям юрт

Намира се в едноименната местност на 50 м от пътя Сапарева баня, Паничище — х. Ловна. Разположена е на хубава поляна, оградена от великолепна иглолистна гора, на 15.20 м н.в.

Изходно място — Сапарева баня — 15 км по асфалтирания път през Паничище. Пеша по прекия път — 2,30 ч. Има маркировка.

Представлява голяма триетажна сграда, строена от тур. д-во „Паничище“ през 1975–1977 г. Има капацитет 100 легла в стаи с по 3, 4 и повече легла, туристическа кухня и столова със 130 места, занималия, вътрешни санитарни възли и бани, скиорна и др. Край нея е старата хижа с капацитет 20 легла, изградена върху бивша постройка на строителните войски. И тя има кухня и столова с 30 места. Целогодишно работи бюфет. Готви се по заявка.

Хижата е изходен пункт към интересни природни забележителности и хижи: до х. Ловна се отива за 1 ч по пътя и по маркирана пътека; до Паничище — 1 ч; до циркуса на 7-те езера — за 2,30–3 ч; до х. Скакавица — за 1,30–2 ч; до х. Вада — за 1,30–2 ч, и др.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Паничище“ — гр. Сапарева баня, Кюстендилски окръг, площада, тел. 64.

Хижа Скакавица

Намира се в източните склонове на вр. Кабул (2531 м), на малка тераска, оградена от великолепни иглолистни гори, на 1856 м н.в.

Изходно място — Сапарева баня, Кюстендилски окръг — 3,30 ч пеша, а от местностите Паничище, Гюндера и Зелени преслап, докъдето има автомобилен път до хижата, се отива за 1,30–2 ч.

Тя е масивна триетажна сграда, строена през 1958–1960 г. на мястото на първата туристическа хижа в България, строена през 1921–1922 г. и унищожена от стихиен пожар през 1951 г.

През 1973 г. бе построена откъм южната й страна нова сграда, обзаведена в битов стил, с просторна туристическа столова. Откъм северната й страна е х. Малка Скакавица, която се използува предимно като стопанска сграда. Общият капацитет на сградата е 210 места, разположени в стаи с по 2,4,5 и повече легла. На разположение на туристите има обзаведена кухня, столова, битов кът, телевизор. Има добре поддържан бюфет, а през лятото работи и ресторант. Водоснабдена е и е електрифицирана.

В околността има богата растителност, великолепни гори, диворастящи плодове, гъби и билки, отличен ски-плац, съоръжен със ски-влек.

Хижата е изходно място за излети към много примамливи кътове в тази част на Рила: до Скакавишкия водопад — 20 мин; до циркуса на Седемте езера и до едноименната хижа — 1,30 ч; до вр. Кабул — 2 ч; до Отовишки връх (2697 м) — 2,30 ч; до х. Иван Вазов — 3,30 ч; до Рилски манастир — 6 ч; до х. Мальовица през върховете Дамга, Додов връх и вр. Мальовица — 8 ч. Пътеките са маркирани. Зиме съществува лавинна опасност.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Рилски езера“ — гр. Станке Димитров, Кюстендилски окръг, ул. Кокиче 1, телефон 25–24.

Хижа Ловна

Намира се в местността Пърляко, на 1654 м н.в., край левия бряг на р. Джерман, на просторна поляна, заобиколена от великолепни иглолистни гори.

Изходно място — Сапарева баня, Кюстендилски окръг — около 4 ч пеша. По новия шосеен път към х. Вада и Говедарци се отива до моста пред Бързанска ливада и оттам по маркирана пътека. До хижата се стига за 2 мин пеша. Изходно място също е с. Говедарци — по хубав път се отива до х. Вада (15 км) и оттам — за 1 ч пеша.

Строена е през 1938 г. като ловна хижа на Сапарева баня, откъдето носи името си. През 1965 г. бе построена нова едноетажна сграда с хубави спални помещения. Общият й капацитет е 90 места, разположени в стаи с 4,6 и повече легла и общо помещение, обзаведено с нари. Разполага с добре обзаведена кухня и столова. В отделна дървена постройка е бюфетът и лятната кухня. Хижата е водоснабдена и електрифицирана от собствена малка ВЕЦ.

Просечен е великолепен ски-плац. В реката се лови риба.

Много пътеки водят от хижата към интересни обекти: към х. Скакавица на запад — 1,30 ч по горска пътека; към х. Вада на изток — 1 ч; към х. Седемте езера — 2 ч; към ЦПШ „Мальовица“ (през Вада) — 3 ч; х. Иван Вазов — 4 ч, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Паничище“ — Сапарева баня. Кюстендилски окръг, площада, тел. 64.

Хижа Вада

Намира се западно от с. Говедарци, в едноименната местност, на десния бряг на р. Прави (Черни) Искър. Разположена е на поляна, заобиколена от чудесни иглолистни гори, на 1410 м н.в.

Изходно място — с. Говедарци — Софийски окръг, по асфалтираното шосе се отива за Гьолечица, където спира редовния рейс за Мальовица, и оттам се върви 5 км по новия шосеен път за Сапарева баня — 1 ч. Строена е през 1936 г. за нуждите на горското стопанство. През 1960 г. е преустроена в хижа от самоковското тур. д-во. Тя е важен изходен пункт за излети в Северозападна Рила.

По склоновете на Лакатишка Рила има чудесни терени за ски-спорт.

Хижата е едноетажна постройка с капацитет 40 места, разположени в стаи с по 3,8 и 10 легла. Има туристическа кухня и малка столова. Външно е водоснабдена. Електрифицирана е от агрегат. Поддържа се бюфет.

Съседните обекти и забележителности са: х. Ловна — 1 ч; х. Седемте езера — 3 ч; х. Скакавица (през Ловна) — 2,30 ч; ЦПШ „Мальовица“ — 1,30–2 ч; билото на Лакатишка Рила — 1 ч; курортът Паничище — 12 км; и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Седемте езера

Намира се в красивия циркус на Седемте рилски езера, на 2196 м н.в. Разположена е на второто — Рибното езеро.

Изходно място — с. Говедарци, Софийски окръг (по шосе — 15 км, се отива до х. Вада и оттам пеша за 3 ч по маркирана пътека се стига до х. Седемте езера); Сапарева баня, Кюстендилски окръг (по шосето през Паничище се отива на х. Ловна и оттам за 2 ч пеша се стига в х. Седемте езера).

Построена е през 1956 г. от Републиканската секция по алпинизъм при ВКФС за улесняване преходите в тази част на Рила.

Тя е двуетажна каменна постройка, добре обзаведена за туристи, алпинисти и скиори. Разполага със 100 места в общи спални, обзаведени с легла и нари, туристическа кухня и столова с 40 места. Електрифицирана е от собствена малка ВЕЦ. Външно е водоснабдена. Поддържа се целогодишно малък бюфет. Околностите предлагат прекрасни условия за излети, скално катерене, ски-спорт и риболов. Зиме съществува лавинна опасност. По-важните обекти и забележителности са: езерата — до най-горното — Сълзата, се отива за около 1,30 ч; вр. Харамията (2465 м) — 45 мин; вр. Дамга — 1,30 ч; циркусът на Урдините езера — 2,30 ч; х. Иван Вазов — 2,30 ч; Рилски манастир — 5 ч; х. Скакавица — 1,30 ч и х. Ловна — 1,30 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков. Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Иван Вазов

Намира се в местността Голямо Пазардере на десния бряг на р. Бистрица, на 2300 м н.в. Построена е през 1939–1940 г. Разширявана е през 1957 и 1965 г.

Изходно място — с. Бистрица, отстоящо на 5 км от Станке Димитров — 5,30 ч пеша; Рилския манастир (през Баучер) — около 6 ч. Пътеките са маркирани. Зиме съществува лавинна опасност.

Тя е масивна, двуетажна сграда с капацитет 70 места на пружинени нари, разположена в общи стаи. Има добре обзаведена кухня и столова с 50 места, отделно туристическа кухня, водопровод, канализация и електричество от собствена малка ВЕЦ. Поддържа се целогодишно бюфет. За екскурзионна почивка се заделят 33 места.

Околността на хижата е високопланинско пасище. Зиме има отлични условия за ски-спорт, ски-туризъм и зимни траверси.

Интересни туристически обекти наблизо са: вр. Дамга (2670 м) — 1 ч; вр. Калин (2667 м) — 1,30 ч; Отовишки връх (2697 м) — 1 ч; Градинските езера — 1,30 ч; езерото Карагьол и най-високо разположеният язовир на Балканския п-ов Калин — 1,30 ч.

Съседни хижи са: Скакавица — 3,30 ч; Седемте езера — 2,30 ч: Ловна — 3,30 ч, и Мальовица — 5,30 ч. Пътеките са маркирани.

Стопанисва се от ЦС на БПС, район Рилски манастир, Кюстендилски окръг.

Туристическа база Овнарско

Базата е построена през 1910 г. като ловна база на цар Фердинанд в местността Овнарско. Надморската й височина е 1550 м. Намира се на югозапад от с. Говедарци и на север под вр. Попова капа. Заобиколена е от вековни иглолистни гори. След 9-ти септември 1944 г. се използваше за почивна станция.

Изходно място — с. Говедарци по черен горски път — 7 км. Има маркировка.

Базата се състои от 3 постройки и е много добре обзаведена. В едната постройка е столовата с 60 места и кухия. Другата сграда, основно преустроена през 1966 г., разполага с 15 стаи с по 2, 3, 5 и повече легла. Общо базата има 45 легла. За екскурзионна почивка през летния и зимния период се използуват 33 легла.

Базата разполага с библиотека, телевизор, забавни игри, волейболно игрище, телефон (чрез ПТТ станция с. Говедарци, Софийско), електричество, добивано от агрегат. В третата — стопанската сграда, има баня с мъжко и дамско отделение и спални за персонала. Базата и лавката за хранителни продукти работят целогодишно. По предварителна заявка се готви топла храна.

Близки обекти и хижи до базата са: х. Мечит — 2 ч (има маркировка); Лопушки връх — 3,30 ч (има маркировка); Страшното езеро — 3 ч (частична маркировка); ЦПШ „Мальовица“ и туристически комплекс „Мальовица“ — 2 ч; х. Мальовица — 2,30 ч (има маркировка); местността Гьолечица — 1,30 ч (няма маркировка).

Туристическата база се стопанисва от ЦС на БПС, район с. Говедарци, Софийски окръг.

Централна планинска школа Мальовица

Намира се в местността Меча поляна на десния бряг на р. Мальовица, на 1700 м н.в., заобиколена от хубави иглолистни гори.

Изходно място — с. Говедарци, Софийски окръг — 16 км по хубав асфалтиран път до школата. Два пъти дневно има автобус.

Строена е през 1964–3966 г. от ЦС на БТС. Тя е триетажна, съвременно обзаведена сграда с капацитет 70 места в стаи с по 4 легла етажен тип. Приема туристи съобразно графика на курсистите и по всяко време в туристическата спалня в една от дървените бараки, имаща 60 легла в общи стаи.

Школата служи за подготовка на кадри по туризъм и алпинизъм. Разполага с учебна зала, методичен кабинет, библиотека, физкултурен салон, салон-занималня, лекарски кабинет, голяма кухня и столова със 100 места и малък бюфет, има парно отопление, телевизор, кинопрожекционен апарат, телефонна връзка чрез с. Говедарци.

Към школата се числи и контролно-пропускателният пункт на ПКСС в този труден и опасен зиме район. Към нея принадлежат и двата ски-влeка, монтирани над поляната и на рида Ръждавица. Обявена е за младежки обект.

Околностите на школата предлагат прекрасни възможности за туризъм, ски-спорт и алпинизъм. Катерачните обекти са съсредоточени на учебните скали в района на върховете Орловец, Злия зъб и Мальовица с различни по трудност скални турове.

Съседните обекти и забележителности са: хотел Мальовица, непосредствено до школата, със 180 легла, модерен ресторант, два бара, занималия, скиорна и др.; х. Мальовица — 1 ч; вр. Мальовица (2730 м) — 3,30 ч; заслон Орловец — 2,30 ч; турбаза Овнарско — 2 ч; заслон Страшното езеро — 2,30–3 ч; х. Вада — 1,30 ч; Рилски манастир — 5–6 ч, и др.

Стопанисва се от ЦС на БТС — София, бул. Толбухин — 18. тел, 88-29-66 и 87-26-12.

Заслон Орловец

Разположен е на малко възвишение с тераса в циркуса между върховете Орловец, Злия зъб и Камилата, на 2520 м н.в.

Изходно място — х. Мальовица — 1,30 ч, и ЦПШ „Мальовица“ — 2,30 ч пеша, по маркирана с железни тръби пътека. Зиме съществува лавинна опасност.

Построен е през 1965 г. от ЦС на БТС с доброволния труд на много планинари в памет на загиналите в Кавказ при траверсиране на Базенгийската стена трима български алпинисти: Ц. Бангиев, И. Мачирски и Р. Бреянов. Той е втори по височина заслон в Рила след заслона Леденото езеро. Представлява стоманена конструкция, закотвена на стоманени анкери в скалата, с бетонен кожух. Има капацитет 20 места на нари, малко помещение за ски, гардеробна за дрехи и раници и склад за алпийски принадлежности. Отоплява се с нафтова печка. Заслонът се използува предимно от алпинистите, които предприемат изкачвания на многобройните катерачни обекти в околността. Наблизо са: вр. Орловец (2686) — 40 мин; вр. Злия зъб (2678 м) — 30 мин; Белият улей — 15 мин; Синият улей — 10 мин; заслонът Страшното езеро (през Портата) — 1,30 ч, и др.

Заслонът се стопанисва от тур, д-во „Рилски турист“ — Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Заслон БАК (Български алпийски клуб)

Намира се южно от вр. Орловец (2636 м) и вр. Злия зъб (2678 м) в циркус, на 2500 м н.в.

Изходно място. Хижа Мальовица — 2,30 ч по маркирана пътека.

Той е каменно закритие. Използван е естествен скален надвес и отстрани са издигнати стени от каменни блокове. Зимно време се покрива изцяло от снега. Няма условия за нощуване.

Изграден е от членовете на БАК през 1934 г., откъдето е останало и името му. Може да даде временен краткотраен подслон на 10–15 човека. До 1965 г. е бил единствено прикритие при лошо време на алпинистите, които се катереха по близките турове.

При наличието на заслон Орловец, който е на няколко минути, той има значение на паметник на ентусиазма и неутолимия стремеж на българските алпинисти за завладяването на планините.

Заслон Страшното езеро

Намира се на брега на Страшното езеро в подножието на Купените (Голям Купен) (2731 м) и вр. Попова капа (2704 м), на 2465 м н.в.

Изходно място — х. Мальовица — 2.30 ч пеша по маркирана пътека. Зиме пътеката в началото е лавиноопасна.

Построен е от републиканската секция по алпинизъм през 1951 г. Той е каменна постройка с една стая и малко преддверие. Обзаведен е с нари за 20 души, вълнени одеяла, печка, малко кухненска посуда, резерв дърва за огрев и е на самообслужване. Периодично за него се грижи домакин, но дълг на всеки е да пази чистота и ред. Нощуване се допуска само в крайна нужда.

Съседните обекти са: до Купените — 40 мин; до заслон Кобилино бранище — 2 ч; до х. Мечит — 5 ч; до Рилския манастир — 4,30 ч: да х. Рибни езера — 6 ч, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Туристическа база Партизанска поляна

Постройките на турбазата са разположени в северната окрайнина на просторната Партизанска поляна сред вековни иглолистни горя. На север над нея се издигат каменните гиганти Иглата, Двуглав, Злия зъб, на северозапад — Елени връх.

Туристическата база е организирана през 1969 г. и е устроена от ЦС на БПС в седем дървени бараки, използувани в миналото от минни работници за почивка през летния сезон.

Изходно място — Рилския манастир — 7 км по асфалтирано шосе, отворено и през зимата. По преките пътеки, сечащи шосето, е 1,30 ч.

Базата има 116 легла, разположени в стаи от 2 до 8 легла, отделен кухненски блок в масивна постройка с топла и студена вода, зидана печка, пекарна, столова за 50 души. В отделни постройки са умивалнята, тоалетните, банята. Има радиоуредба, забавни игри, библиотека, електрическо осветление (високо напрежение), канцелария. Турбазата е включена в радиотелефонната мрежа на БТС.

Отворена е целогодишно. Освен за туризъм тя се използува за екскурзионна и автоекскурзионна почивка, десетдневни през ученическите ваканции през месеците януари, февруари и април, за краткотраен отдих. При предварителна заявка се готви топла храна. Близо до базата има павилион за хранителни продукти, скара, напитки.

Интересни обекти, освен Рилския манастир, са Рибните езера и построената между тях едноименна хижа — 4 ч. Има маркировка. До най-голямото планинско езеро на Балканския полуостров — Смрадливото (212 дка), се отива за 3,30 ч; до Сухото езеро — за 1 ч. Зимно време съществува лавинна опасност.

Туристическата база се стопанисва от ЦС на БПС — район Рилски манастир.

Заслон Кобилино бранище

Разположен е в седловината Кобилино бранище — обширно, затворено от мощни върхове високопланинско пасище, на 2145 м н.в.

Изходно място — туристическа база Партизанска поляна, докъдето има автобус — 2,30 ч, и Рилски манастир (през базата) — 4 ч.

Изграден е през 1956 г. от Републиканската секция по алпинизъм при ВКФС. Тон представлява дървена постройка с двойни изолирани стени. Състои се от едно помещение и осигурява подслон при нужда на 20 души. Има вълнени одеяла, печка и малко посуда.

За него периодически се грижи общият домакин на заслоните в Рила. Дълг е на всеки да пази ред и чистота в него. Използува се за нощуване само в крайна нужда.

Той е средище на множество туристически пътеки: до х. Мечит е 4 ч; до х. Рибни езера — 4 ч; до заслон Страшното езеро — 2 ч; до х. Мальовица по същата пътека — 4 ч; до Лопушки връх (2698 м) — 1,15 ч, и др. Пътеките са добре маркирани. Зиме съществува лавинна опасност.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Мечит

Намира се в местността Говедарника — обширна поляна в северните склонове на вр. Малък Мечит, на 1670 м н.в.

Изходно място — с. Говедарци, Софийски окръг — 2 ч пеша, по добре маркирана пътека, покрай почивните станции, като пресича няколко пъти ски-пистата. До Говедарци има редовна автобусна връзка през целия ден от София и от Самоков.

Построена е през 1951 г. от ВКФС за състезатели скиори и за ски-туристите. Тя е добре обзаведена и поддържана хижа с капацитет 75 места, от които 33 легла и 42 места на нари в общи спални помещения. Има обзаведена кухня и столова, водоснабдена е и електрифицирана от агрегат. Целогодишно работи малък бюфет.

Има великолепни терени за ски-спорт.

Хижата е изходен пункт към интересни обекти и забележителности; вр. Будачки камък (2448 м) — 2 ч; вр. Голям Мечит (2568 м) — 2,30 ч; до паметната плоча на загиналите партизани — 20 мин; до паметната плоча на загиналия планинар Стефан Толев — 2 ч; до туристическа база Овнарско — 2,30 ч; до ЦПШ „Мальовица“ (през Овнарско) — 4,30 ч; до Рилския манастир, през Кобилино бранище — 7 ч, и др.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Боровец

Намира се в курорта Боровец, край централния ски-плац, до седалковия лифт за Ситняково, на 1340 м н.в.

Изходно място — гр. Самоков — 9 км, редовна автобусна връзка, градска линия; Костенец — 27 км, за идващите откъм Пловдив.

Хижата се състои от две сгради. Едната служи като административна и стопанска сграда. Има капацитет 220 места. Обзавеждането е в битов стил. Разполага с ресторант със 120 места, туристическа столова е 80 места, салон-занималня с телевизор и забавни игри, битов кът, бюфет, санитарни възли и бани и други удобства.

Курортът Боровец е разположен в северните склонове на Мусаленския дял на Рила сред великолепни вековни иглолистни гори, от 1230 до 1390 м н.в. В последните години тук бяха построени няколко модерни съвременни хотели, почивни станции, заведения, ски-влeкове и пътнически въжени линии, с което той се превърна в модерен ски— и туристически център с международно значение. В курорта има поща, магазини за хранителни стоки. На панорамно табло са обозначени маркираните пътеки и обектите, до които те водят. А ето и някои от тях: до красивата (местност Шумнатица — 1 ч; до Черната скала — 1 ч; до двореца Ситняково — 1,30 ч (с лифта 30 мин); до местността Иконостаса — 1,30 ч; до Соколец — 1,30 ч; до х. Ястребец — 3 ч; до х. Мусала — 4 ч; до х. Чакър войвода — 3 ч; до Заврачица — 6 ч, и др.

Хижата има телефон — 56. Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — гр. Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05

Хижа Ястребец

Намира се в местността Арамийски кладенци, под вр, Ястребец (2369), скътана в скалите, на 2350 м н.в.

Изходно място — курортът Боровец — с лифта към Ситняково — 3 ч и пеша по пътеката за х. Мусала, отклоняваща се преди Велчовото мостче вдясно — 3,30 ч.

Строена е през 1937 г. като царска ловна хижа. След 9. IX. 1944 г се стопанисва от самоковските туристи, които я разшириха през 1970 г. с допълнителни дървени постройки. Тя е много добре обзаведена и поддържана за туристи и скиори с капацитет 80 места на легла и нари. Разполага с туристическа кухня и столова. Електрифицирана е от агрегат и външно водоснабдена. Има бюфет.

Местността е обрасла с клек. Наоколо има отлични терени за ски. Оттук започва прочутата писта за спускане към Боровец, която ще бъде съоръжена с модерна кабинкова въжена линия.

Съседните обекти и забележителности са: х. Мусала — 1 ч; вр. Мусала — 2,30–3 ч: вр. Алеко — 2,30 ч; Орловите скали и местността Соколец — 2–2,30 ч, и др. Пътеките са добре маркирани.

Хижата работи целогодишно. Стопанисва се от туристическо дружество „Рилски турист“ — град Самоков, Софийски окръг, телефон 22–05. За справки: ОС на БТС, Софийски окръг. Адрес: София, ул. Алабин 46, тел. 87-05-86.

Хижа Мусала

Разположена е на североизточния бряг на долното Мусаленско езеро, на циркусен праг. Местността е скалиста, тук-там обрасла с клек.

Изходно място — курортът Боровец — 4 ч, по добре очертана и маркирана пътека.

Тя е една от първите хижи в България. Построена е през 1924 г. като малка дървена хижа от туристите в гр. Самоков. Сега тази постройка се използува за склад. По-късно — през 1928–1930 г., самоковци построили сегашната хижа.

Сградата е масивна, от камък. Има столова с 40 места, кухня, водопровод. Електрифицирана е от агрегат. Хижата е много добре обзаведена и разполага със 7 легла и 120 места на нари в общи стаи и в тавански помещения. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Има библиотека, спасителни съоръжения. По предварителна заявка се приготвя топла храна. Има бюфет за хранителни продукти.

През 1965 г. тур. д-во „Рилски турист“ — Самоков, построи близо до хижата две дървени сгради, носещи името хижа Мусала — БТС. Те имат 5 спални и едно таванско помещение с общ капацитет 90 места на нари и столова. БТС увеличава легловия капацитет, довършва обширна кухня с бюфет и разширява столовата.

Околностите на хижата предлагат отлични условия за ски-спорт и зимни алпийски траверси.

Съседните туристически обекти и забележителности са: първенецът на Балканския п-ов вр. Мусала (2925 м) — 1,30–2 ч. Пътеката е маркирана. Зиме от з. Леденото езеро се върви по ръба, където има парапет от Стоманено въже; до вр. Иречек (2852 м) и вр. Г. Димитров (2908 м) — около 2 ч; до вр. Дено (2791 м) — 1,30 ч; до вр. Шатър (Чадъртепе — 2495 м) — към 2 ч. Няма маркировка до тях; до х. Ястребец — 1 ч; до Заврачица (през Саръгьол) — 5 ч, а през вр. Мусала и Маришки чал 5,30 ч; до х. Борис Хаджисотиров — 5–6 ч; до х. Чакър войвода (край Саръгьол) и 2,30–3 ч, и др. Пътеките до тези хижи са добре очертани и маркирани. Зиме съществува лавинна опасност.

Хижата има телефонна връзка с курорта Боровец (тел. 13) и с Метеорологичната станция на вр. Мусала.

Стопанисва се от ЦС на БИС, район Боровец, Софийски окръг.

Заслон Леденото езеро

Намира се край едноименното и най-високо разположеното езеро в Рила (2723 м), край пътеката за вр. Мусала (2925 м).

Изходно място — х. Мусала — 1 ч по маркираната пътека.

Построен е през 1932 г. върху 20 кв. м площ за осигуряване краткотраен подслон при лошо време на метеорологичните наблюдатели и на туристите, които изкачват балканския първенец.

Състои се от едно помещение с нари за 10–15 души и резерв гориво. За заслона се грижи периодично общият отговорник за заслоните в Рила. Дълг е на всеки да го пази чист.

Малко над него започва 350-метровият парапет от стоманено въже в помощ на покоряващите върха през зимата. До вр. Мусала се отива за 45 мин до 1 ч; до вр. Иречек — 1 ч; до вр. Г. Димитров — 1,30 ч; до х. Ястребец — 2–2,30 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — Самоков. Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Чакър войвода

Разположена е в Саръгьолския циркус в подножието на вр. Дено (2791 м) и вр. Шатър (Чадъртепе 2495 м), на поляна, оградена от стари мури, на около 1950 м н.в.

Изходно място — курортът Боровец — 2,30 ч по маркирана пътека и от горната лифтена станция при Ситняково — около 45 мин.

Построена е през 1974–1975 г. от самоковските туристи, на мястото на изоставена сграда на горското стопанство. Тя е двуетажна сграда с изолирани със стиропор двойни стени на горния етаж. Има капацитет 60 места, от които 20 легла и 40 места на нари, разположени в 5 спални помещения, домакинска стая, обзаведена туристическа кухня и просторна столова. Отоплява се с електричество.

Хижата е разположена в много красива местност почти на границата на горския пояс и е кръстовище на оживени туристически пътища: до х. Мусала е 2–2,30 ч; до х. Заврачица — около 3 ч; до Маричините езера — 2 ч; до вр. Дено — 2 ч; до вр. Шатър — 1,30 ч, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Рилски турист“ — Самоков, Софийски окръг, тел. 22–05.

Хижа Заврачица

Намира се в местността Заврачица, на левия бряг на р. Права Марица, на 2178 м н.в.

Изходно място — курортът Боровец — по шосето 25 км (покрай местността Черната скала) до Каскадата и оттам — около 3 км пеша по маркирана пътека и камионен път — 1 ч; от горната лифтена станция при Ситняково (през Саръгьол по кайзеровия път) се върви около — 3,30–4 ч пеша. От с. Радуил по долината на р. Марица — 6 ч пеша.

Построена е през 1935 г. от самоковските туристи. През 1965 г. старата ограда бе включена в новата постройка и хижата придоби съвременен зид.

Представлява масивна двуетажна ограда с капацитет 100 места, от които 15 легла и останалото е нари в стаи с по 3,4 и повече места. Водоснабдена е и е електрифицирана от агрегат. Има добре обзаведена кухня и столова за 70 души, обзаведена е битово, има занималия, бюфет за хранителни стоки.

Местността е открита с обширни тревисти терени, които зиме се превръщат във великолепни ски-плацове.

По-интересните околни обекти и забележителности са: Кози връх (2588 м) — 1,30 ч; вр. Манчо (2771 м) — 1,30–2 ч; Янчов чал (2481 м) — 1 ч; х. Чакър войвода (в местността Саръгьол) — 2,30–3 ч; х. Борис Хаджисотиров (Грънчар) — 3 ч по лятната пътека и 6 часа по зимния вариант; х. Мусала — 6 ч; х. Белмекен — 7–8 ч; Спортна база „Дружба“ в Софан-дере — 7 ч, и др.

Хижа Заврачица е седмата хижа, стопанисвана от тур. д-во „Рилски турист“, което се грижи и за заслоните Орловец, Страшното езеро, Кобилино браните и Леденото езеро. Адрес: гр. Самоков, Софийски окръг, телефон 22–05.

Хижа Гергиница

Намира се в едноименната местност, на хубава поляна, заобиколена от иглолистна и габърова гора, на 820 м н.в.

Изходно място — гр. Долна баня — 6 км по хубав автомобилен път, и Костенец — 12 км.

Строена е през 1975–1976 г. от долнобанските туристи. Представлява нова, съвременно обзаведена двуетажна сграда, построена върху основите на кухнята на изоставен ученически лагер. Има капацитет 50 места в стаи с по 2, 3, 5, 7 и 9 легла, широка кухня с голяма печка, уютна столова с 60 места, оригинален битов кът с камина с 30 места, умивалня — баня и др.

Околността зиме предлага отлични ски-плацове, а лете — идеални терени за състезания по ориентиране.

Гергиница е новият изходен пункт за опознаване красотите на Източна Рила. От нея водят живописни пътеки към: х. Венетица — 1,30 ч. (има маркировка); х. Белмекен — около 5 ч; х. Заврачица — 7 ч; курортът „Г. Димитров“ — 2–2,30 ч; и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Ибър“ — гр. Долна Баня, Софийски окръг.

Хижа Венетица

Намира се в местността Конярника в североизточната част на Рила, на около 1400 м н.в. Разположена е на хубава поляна, заобиколена от великолепни иглолистни гори.

Изходно място — гр. Долна баня — 2,30 ч пеша по път и по маркирана пътека през Дъбово дере или през Мандренски дол. До Долна баня има редовна автобусна връзка от Костенец.

Хижата е изградена през 3973 г. на мястото на бивш горски дом от долнобанските туристи, които създадоха нова, красива, оригинална постройка. Електрифицирана е и е водоснабдена. Обзаведена е в битов стил. Има капацитет 60 места на легла и пружинени нари в общи спални помещения, туристическа кухня и уютна, битова столова.

В околностите се простират чудесни гори, изобилствуващи с диворастящи плодове и гъби. Зиме има удобни терени за ски.

Хижата е важен изходен пункт в северната част на Източна Рила. По-важните туристически забележителности са: живописната местност Ечемиците — 1 ч; Сиврикая (тур. Остра скала) — обгледен връх (1973 м) — 1,30 ч; вр. Ибър (2666 м), по рида Топуклия — 4–5 ч (няма маркировка); х. Заврачица — 7 ч; х. Белмекен — около 4 ч; х. Гергиница — 1,30 ч; летовище „Георги Димитров“ — 2,30 ч, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Ибър“, гр. Долна баня, Софийски окръг.

Хижа Белмекен

Намира се в Източния дял на Рила, на брега на Равничалското езеро, в местност, обрасла в клек, на 2224 м н.в.

Изходно място — курортът-летовище „Георги Димитров“ — 4,30–5 ч пеша. До летовището, което отстои на 9 км от Костенец, има редовна автобусна връзка. От юг изходно място е спортната база „Дружба“ в Софандере — 2,30 ч, докъдето има асфалтиран път.

Построена е от туристите в Костенец през 1932–1933 г. Хижата е двуетажна каменна постройка с капацитет 62 легла в общи стаи. Има добре обзаведена туристическа кухия и столова с 35 места. Електрифицирана е от собствена малка ВЕЦ и външно водоснабдена. През лятото за увеличаване на подслона се опъват палатки. Има и лодка за разходки по езерото. Поддържа се малък бюфет.

Местността е открита, камениста, на места обрасла с клек. Зиме тук има отлични терени за ски-спорт.

Хижата е изходен пункт за интересни маршрути: до вр. Равничал (2637 м) — 1 ч; до вр. Белмекен — 1,30 ч; до Белмекенското язовирно езеро — 2,30 ч; до вр. Ибър — 3 ч; до х. Венетица — 4 ч; х. Заврачица — 7 ч, и др. Пътеките са маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Равни чал“ — гр. Костенец — Софийски окръг.

Хижа Македония

Намира се на седловината Мечи проход, между Големи и Малки Мечи връх на 2166 м н.в.

Изходно място — Благоевград — окръжен център, по долината на Благоевградска Бистрица — 35 км по шосе и 1 ч пеша по маркирана пътека. От Карталска поляна е 2,30 ч пеша; от Семково по Динков дол — 3 ч (зиме този път е лавиноопасен); от Рилския манастир, по долината на Илийна река и нейния приток Радовичка река — 6 ч; от с. Бачево, отстоящо на 6 км от Разлог, е на 7 ч.

Строена е през 1932–1937 г. от благоевградчани. Хижата е двуетажна каменна постройка с капацитет 46 легла в пет спални помещения. Разполага с добре обзаведена кухня и столова с 40 места. Има бюфет, предлага се и топла храна. Водоснабдена е и електрифицирана от собствена малка ВЕЦ.

Местността представлява обширно високопланинско пасище, а зиме склоновете на двата срещуположни върха се превръщат в идеални ски-плацове. От хижата могат да се предприемат интересни туристически маршрути до: Голям Мечи връх (2618 м) — 1,30 ч; Малък Мечи връх (2474 м) — 1 ч; резервата Парангалица — 2,30 ч; х. Семково — 3 ч; х. Рибни езера — 7–8 ч; седловината Предела — 7 ч. Зиме тези маршрути са преодолими групово от добре подготвени планинари.

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Айгидик“ — Благоевград, ул. Н. Кадлакчиев — 23, тел 51–84.

Хижа Семково

Намира се в живописната местност Гьоловете в Югозападна Рила на 1750 м н.в. Разположена е сред чудесни иглолистни гори на 20 мин пеша северно от известното летовище Семково.

Изходно място — град Белица, Благоевградски окръг, по асфалтиран път (18 км) се отива до летовище Семково и оттам — по горски път до хижата.

Тя е построена от белишките туристи през 1964 г. Хижата е триетажна, масивна, кокетна сграда, добре обзаведена, служеща еднакво добре и на туристи, и на скиори. Разполага с 60 легла и стаи с по 2, 3, 4 и повече легла, туристическа кухня, столова за 80 души, битов кът с камина. В отделна малка постройка до хижата е лятната кухня. Хижата е електрифицирана и водоснабдена. Има телевизор и забавни игри. Целогодишно работи добре уреден бюфет.

Зиме тя предлага великолепни условия за ски-спорт и за предприемане на разнообразни траверси. До паметника на антифашиста Симеон Кавракиров се отива за 15 мин; до х. Трещеник — 4 ч; до х. Борис Хаджисотиров — 6 ч; до Сухото езеро — 2 ч; до Вапските езера — 3 ч; до Реджепското езеро — 2,30 ч; до х. Македония (летен път) по Динкова дол — 3 ч; зимен, безопасен от лавини през Куков връх — 7 ч; Рибни езера — 5 ч. Летните пътеки са добре маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Южна Рила“ — гр. Белица, Благоевградски окръг.

Хижа Трещеник

Намира се в местността Трещеник — просторни поляни, заобиколени от великолепни иглолистни гори, на 1764 м н.в.

Изходно място — гр. Якоруда, Благоевградски окръг — гара на жп линия (полунормална) Септември — Добринище. Оттук до хижата се върви 3 ч пеша по маркирана пътека. Има автомобилен път до хижата, а през летния сезон — и автобусен превоз.

Тя е двуетажна сграда, издигната от якорудските туристи през 1958–1960 г. върху основите на заслона Атанас Х. Янчев.

Хижата е скромна и е вкус обзаведена, с капацитет 55 места, от които 48 легла в общи стаи и 7 места на нари. Разполага с малка, но добре обзаведена туристическа кухня и столова с 40 места. Хижата е водоснабдена и е електрифицирана. Има радиотелефон и телевизор.

На 100 м от хижата е разположен едноименният хотел-ресторант на потребителната кооперация в Якоруда, Той има 50 места за нощуване и ресторантски салон със 70 места. Към него има и магазин за хранителни стоки. Хотелът е свързан с телефон с Якоруда.

Околността на Трещеник е едно изключително живописно място, което предлага тишина и спокойствие и добри условия за отдих. Има чудесен къмпингов терен за автомобилните туристи. Зиме предлага отлични условия за ски-спорт. Хижата стопанисва ски-влек в непосредствена близост. Местността е богата на гъби и диворастящи плодове.

Хижа Борис Хаджисотиров

Намира се край ез. Грънчар, под вр. Суха Вапа (2639 м), на 2178 м н.в. Сега носи името на основателя на комунистическата партия в гр. Самоков. Построена е през 1937 г. от туристи с помощта на столичната община. През 1958–1959 г. профсъюзите основно я ремонтираха и разшириха. В околността й има високопланински пасбища, скали и клекове.

Изходно място — гр. Якоруда — 6 ч пеша. От града до местността Трещеник води асфалтирано шосе, а оттам до хижата има камионен път, добър и за леки автомобили.

Хижата е масивна сграда. Има столова с 40 места, кухня за екскурзионната почивка, туристическа кухня с необходимата посуда, водопровод, канализация, тераса. Осветява се с редовен ток. Разполага с една стая с 2 легла и общи помещения с двойни легла — общо 62 легла и таванско помещение с нари за 60 души. Близо до хижата има 8 дървени бунгала с по 2 легла. Общият капацитет за нощуване е 140 места. По предварителна заявка се приготвя топла храна. Има лавка за хранителни продукти. За екскурзионна почивка се резервират 66 места. Отворена е целогодишно.

В околността на хижата има много добри условия за ски-спорт и зимни алпийски траверси.

Съседни хижи са: Мусала — към 6 ч (пътеката е ясно очертана, има зимна маркировка); Заврачица — 3 ч (зимно време по кайзеровия път за Заврачица има лавинна опасност, затова се минава по маркираната пътека през вр. Овчарец (Юрушки чал — 1268 м) и Маришки чал (1765 м): Трещеник — по шосето за Якоруда — 2,30 ч; Семково — близо 5 ч (има зимна маркировка до местността Горни куки), Рибни езера — 6 ч, пътеката е ясно очертана, има лятна и зимна маркировка.

Хижата се стопанисва от ЦС на БИС — район гр. Банско.

Хижа Рибни езера

Разположена е в големия циркус Рибни езера между двете езера на 2230 м н.в. Околността й е алпийско пасбище, осеяно със скали и клекове, обградено от върхове и стръмни склонове. Построена е през 1940–1943 г. от туристи, столичната община и Рилския манастир. От 1953 г. се стопанисва от ЦС на БПС, който през 1958–1959 г. основно я ремонтира и разшири.

Изходно място — Рилски манастир — 5 ч. От манастира до Партизанската поляна се отива по асфалтирано шосе — 7 км. От нея до р. Маринковица — на 1 ч от хижата, води чакълирано шосе, направено през 1973–1975 г. Пешеходната пътека от Партизанска поляна през Къркулиците е добре очертана и маркирана, но и движението по шосето е приятно и по-леко.

Сградата е масивна. Има столова с 50 места, кухня за стола на екскурзионната почивка, туристическа кухня, обзаведена с необходимата посуда, малка баня, собствена електрическа водна централа, водопровод и канализация. Разполага с 58 места на нари и 5 стаи с 43 легла. В построената през 1964–1965 г. дървена сграда до хижата в 4 стаи има 40 места на пружинени нари. През 1975 г. бе построена нова дървена барака тип „Пиринка“, която също разполага с 40 легла. Общият капацитет за нощуване е 181 места. През летния сезон на палатки се разкриват още 50 места. За екскурзионната почивка се заангажират 66 места. Хижата е отворена целогодишно. Има лавка с ограничен асортимент хранителни продукти. През лятото по предварителна заявка се готви топла храна.

Има много добри условия за ски-спорт и зимни и летни алпийски траверси.

Интересни близки обекти са: вр. Йосифица (2697 м) — 1,30 ч; вр. Канарата (2691 м) — 1,30 ч; вр. Мермера (2602 м) — 1,30 ч; до най-голямото планинско езеро на Балканския полуостров — Смрадливото (212 дка) — 1–1,30 ч. Солидна маркировка до тях няма.

Съседни хижи са: Борис Хаджисотиров — 6 ч (има лятна и зимна маркировка); до х. Семково — 4 ч (има маркировка); до х. Македония — към 6 ч (има зимна маркировка); х. Мальовица (през Кобилино бранище и заслона Страшното езеро) — 9 ч. Има зимна маркировка; х. Мечит — 8 ч (има зимна маркировка, лятната пътека е добре очертана; до турбаза Партизанска поляна — 3,30 ч. Може да се мине от долината на р. Маринковица по новото шосе или по пряката пътека през Къркулиците.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС, район Рилски манастир, Кюстендилски окръг.