Стив Бери
Загадката Колумб (82)

Бележка на автора

Писането на този роман беше свързано с две интересни пътувания до Ямайка и Прага, които предприехме двамата с Елизабет. Виена и Маунт Дора, Флорида, вече познавахме.

А сега е време да отделим фактите от художествената измислица.

Колумб действително е бил принуден да остане в Ямайка повече от година (Пролог и Глава 7). Той находчиво се възползвал от лунното затъмнение, за да получи храна от местното племе (Глава 35). Първото си плаване през 1492 г. извършил с екипаж от осемдесет и седем моряци, между които нямало нито един свещеник. В замяна на това разполагал с преводача от иврит Луис де Торес, който, както е отбелязано в Глава 17, действително е конверсо. Истина е и фактът, че този човек вероятно е първият европеец, останал да живее в Новия свят, който открил качествата на тютюна. Участието му като левит в драмата със съкровището на Храма е моя измислица, но е напълно възможно първите произнесени слова в Новия свят да са били на иврит (Глава 17).

Легендата за Колумб и тайнствената златна мина в Ямайка се радва на широка популярност. Тази тема е засегната подробно в книгата на Едуард Крицлер „Еврейските пирати на Карибите“. Цитираната в Глава 35 кодирана информация (която предполагаемо съдържа сведения за тази мина) е взета от документи, посочени в книгата на Крицлер. От там използвам и историята за братята Коен със съдебното им дело за 420 акра земя, както и за това как Авраам Коен измамил Чарлс II (Глава 10, 19 и 20). „Санта Мария“, флагманският кораб на Колумб, действително претърпява авария край бреговете на Хаити през декември 1492 г. Той потъва, но товарът му е спасен и пренесен на сушата. Загадъчните сандъци са моя измислица. Неколцина историци споменават за сандъци със злато, натоварени от Панама, които Колумб крие на Ямайка през 1504 г., докато корабът му е на ремонт (Глава 7). Никой обаче не може да докаже, че те действително са съществували. В тази връзка е интересно да прочетете разказа ми „Знакът на адмирала“, който е написан доста време преди тази книга.

Присъствието на таиносите в Ямайка, появили се там 7000 години преди европейците (Глава 28), е доказан исторически факт. Също така е вярно, че през 1650 г. те са тотално унищожени. Погрешно е да бъдат наричани „араваки“, въпреки че така се казва езикът, на който говорят. Таиносите действително не ценят златото (Глава 28), но никой не знае дали наистина са притежавали златната мина, която са показали на Колумб. Днес от тях не е останало почти нищо, ако не се броят някои артефакти, пещери и легенди (Глава 24).

Мароните са изключително интересна група хора. Тяхната история и социален живот са пресъздадени коректно (Глава 3,19 и 24), а склонността им към тайнственост е съвсем реална (Глава 68). Появата им в Новия свят като роби (Глава 28) е описана правдиво, също като факта, че в Ямайка са откарани най-непокорните от тях поради простата причина че островът е последен в дългия път на робите (Глава 19). Чарлс Таун съществува и до днес, включително и Маронският музей, който се намира там (Глава 24 и 25). Гранда Нани е част от историята на Ямайка и на мароните. Коя е тя, как е изглеждала и дали наистина е съществувала, са въпроси, на които няма сигурни отговори (Глава 3 и 68). Ликът й върху банкнотата от 500 ямайски долара се е запазил и до днес. Благодарение на него тази банкнота е популярна с наименованието „нани“. Абенгите (Глава 71) са използвани от мароните за комуникация на големи разстояния. Протяжният им вой хвърлял в ужас британските войници. Военната стратегия на тези хора се е радвала на изключителни успехи. Злите духове, наречени дъпита (Глава 28), са част от ямайския фолклор. Легендите за Марта Брае и златната трапеза (Глава 50) се разказват не само от майката на Бене, но и от много други обитатели на острова. Таиносите и мароните действително имали навик да погребват мъртвите си в пещери, но криптата, описана в Глава 62, е изцяло плод на въображението ми. Интересно е да се отбележи, че между маронските религиозни обреди и юдаизма има поразителни съвпадения (Глава 74).

Кубинските ловни хрътки са внесени от Испания, а по-късно британските войници ги прехвърлят и на Ямайка, използвайки ги за борба с мароните (Глава 3). Техните бойни качества са описани коректно (Глава 10).

Заслужава да се отбележат и местностите, където се развива действието на този роман. Всички са описани точно. Ямайка е великолепно място, а нейните Сини планини заслужават да се видят (Глава 3). Островът е надупчен от хиляди пещери, а описаните тук представляват смесица от няколко такива (Глава 56,58,72,77). Книгата на Алън Финчман „Подземията на Ямайка“ предлага богата информация за тях. Маунт Дора (Глава 17) действително прилича на Нова Англия. Виенската катедрала „Св. Стефан“ наистина има катакомби и костници (Глава 34,36,37,39,41). Забележителни са и парковете на двореца „Шьонбрун“ (Глава 42) и на синагогата (Глава 8). Кафето „Блу Маунтин“ се смята за едно от най-качествените в света (Глава 10 и 30). Правилата за производството му, наложени от правителството на Ямайка, се спазват изключително стриктно, но плантациите на фамилията Роу са изцяло моя измислица.

Прага е великолепен град (Глава 49–51), а Еврейският квартал е наистина величествен. Старата-нова синагога (Глава 47,49,59) е описана точно, включително железните стъпала, водещи към тавана. Охранителни камери наистина има. Траурната зала, Дружеството на погребалните агенти и Майселската синагога също са там (Глава 56, 57 и 64). Особено вълнуващо е Старото гробище, но подземното помещение за съхраняване на древни документи не съществува (Глава 54). „Колковна“ (Глава 65) е ресторант, който се намира в непосредствена близост до Еврейския квартал. Улица „Парижка“ е такава, каквато е описана в Глава 50 — съседна на Старата-нова синагога, изпълнена със скъпи бутици. Равин Льов действително е живял в Прага (Глава 47). И до днес гробът му в Старото гробище е едно от най-посещаваните места (Глава 57), а столът му в Старата-нова синагога продължава да се пази, ограден с верига. Легендата за голема е особено популярна в Прага, но тя погрешно се свързва с равин Льов (Глава 47). Много хора продължават да са убедени, че големите обитават тавана на синагогата.

Терезин е едно наистина ужасно място (Глава 53). Историята за изтреблението на пражките евреи в периода 1939–1945 г. е предадена съвсем точно (Глава 53). Моя измислица е само равин Берлингер.

За съжаление наркобосовете в Ямайка съществуват и до днес (Глава 3 и 7). Те имат голямо влияние сред населението, а държавата е неспособна да се справи с тях. Център на тяхната дейност е Спениш Таун (Глава 14). Еврейски гробища има из цяла Ямайка (Глава 13), но това, което описвам аз, е измислено (Глава 3 и 7). Погребалните церемонии на евреите са предадени вярно (Глава 22).

Еврейското присъствие в Ямайка, което започва по времето на Колумб, е доказан исторически факт (Глава 7). Снахата на Колумб е тази, която практически измъква острова от ръцете на Фердинанд и го изтръгва от религиозен контрол (Глава 7). Инквизицията е държана далече от Ямайка в продължение на 150 години. През 1650 г. испанците най-после се завръщат, но евреите застават на страната на англичаните и успяват да ги прогонят. Това става благодарение на Кромуел, който сключва сделка с тях, обещавайки им толерантно отношение (Глава 7). На по-късен етап ямайските евреи подпомагат икономическото развитие на острова. Техните търговски сделки с мароните са действителни въпреки любопитната реакция на еманципираните чернокожи срещу равните права на евреите (Глава 24). Постепенно еврейското присъствие на острова намалява. Днес там са останали шепа хора, представляващи най-старата еврейска общност в Западното полукълбо, която продължава да изповядва своята религия в Кингстън. Присъствието на евреите в Куба е значително по-забележимо. Те живеят там още от времето на Колумб (Глава 38, 40). Когато през 1655 г. испанците окончателно напускат Ямайка, те закопават своите богатства и архиви с надеждата, че скоро ще се завърнат (Глава 17). Но това не се случва и богатствата им са окончателно загубени. Наличието на испански архив в Куба е мое хрумване, но присъствието им в Спениш Таун е реалност.

Извитата буква хикс, за която става въпрос в Глава 10 и по-нататък, на практика е един символ, открит в Минесота през 1898 г. Никой не знае какво представлява той, но исторически е доказано, че подобен хикс присъства в някои от запазените подписи на Колумб (Глава 15), който е идентичен с откритието в Минесота. Повече за тази загадка читателят може да открие в „Извитият хикс“ на Скот Уолтър.

Астролабът (Глава 66) е моя измислица, но описанието му съвпада с външния вид на подобен уред в Британския музей, изработен от еврейски майстор през XIV век. Стомната е левитски символ (Глава 7) и може да бъде открита върху много надгробни плочи. Притчата за левитите, описана в Глава 13, се базира на Библията.

Съдбата на Първия и Втория храм е исторически факт (Глава 8). По странен каприз на съдбата те са разрушени на една и съща дата, но с разлика от 656 години (Глава 42). Съкровището наистина е плячкосано, а появата му в Рим и Константинопол е надлежно документирана (Глава 8 и 29). След това следите му се губят. Арката на Тит съществува и до днес и предлага визуално доказателство за временната поява на съкровището в Рим (Глава 77). Книгата „Златото на Бога“ от Шон Кингсли предлага богат материал по тази тема.

Историята на сефарадските евреи е надлежно документирана (Глава 29,31). Фикция е единствено моята добавка за участието им в укриването на храмовите съкровища (Глава 63). Но финансирането на първото пътешествие на Колумб от тяхна страна е потвърден от историята факт. Твърденията на Але Бекет в Глава 31 могат да бъдат доказани. Луис де Сантанжел и останалите хора, финансирали плаването, са реално съществуващи личности. Факт са и близките отношения между Сантанжел и крал Фердинанд. А неговите счетоводни книги (Глава 31) не само съществуват, но и категорично доказват, че именно Сантанжел е финансирал първото плаване на Колумб.

Вярно е описан и Храмовият хълм. Йерусалим действително е най-изстрадалият град на света (Глава 59). В Израел мечтата за Трети храм е все още жива, независимо от появата на Месията.

В сърцевината на тази книга лежи предположението, че Христофор Колумб е бил евреин. Мнозина писатели са вярвали в това, но най-убедителен е Симон Визентал в книгата си „Платната на надеждата“. Хиляди сефарадски евреи са се покръстили, за да се спасят от преследване. Не е ясно дали сред тях е бил Колумб или членове на неговото семейство. Ясно е само едно: човечеството не знае почти нищо за този велик мореплавател. Сведенията за рождената му дата и място, образование и наследници са твърде противоречиви. Няма нито един негов портрет. Изчезнали са както навигационните карти, които е използвал (Глава 8), така и корабният дневник (Глава 15). Така нареченият Дневник на Колумб, смятан от мнозина за реално описание на плаванията му, представлява един труден за разчитане ръкопис, който се появява на бял свят няколко десетилетия след смъртта му. Отказът на испанското правителство да допусне независимо изследване на архивите (оригиналните навигационни карти и дневника) дава допълнителна храна за спекулации (Глава 8).

Дори гробът на Колумб е обект на разгорещени спорове (Глава 38). Идеята да го поставя в Ямайка е, разбира се, е изцяло моя (Глава 62). Но всичко написано от Але Бекет в Глава 15 и казаното от равин Берлингер в Глава 65 е истина. Исторически потвърден е фактът, че Колумб отплава за Новия свят в полунощ на 2 август 1492 г. — само един ден преди крайния срок на евреите да напуснат територията на Испания, определен за 3 август (Глава 8). Предполагаемото истинско име на Колумб — Кристовал Арнолдо де Исаси, също е предмет на разгорещени спорове. Такава е и историята на Хуан Колон от Майорка, описана в Глава 79. Тя не е мое дело. Взел съм я директно от една лекция през 1966 г., свързана с идеята Колумб да бъде обявен за светец. Разбира се, Католическата църква категорично отказва да го стори. Интересен е и един друг дебат. Мнозина историци са на мнение, че не Колумб, а човек на име Алонсо Санчес де Хуелва (Глава 79) е първият европеец, достигнал бреговете на Новия свят. Противниците им твърдят, че това е просто една лъжа, разпространявана от враговете на Колумб в опита им да дискредитират великите му открития. Други казват, че Де Хуелва никога не е съществувал, трети са убедени, че истинският откривател на Новия свят е именно той, но кралете католици са държали това в тайна чак до 1492 г., когато за папа е избран испанецът Александър VI. Едва след това те удовлетворяват молбата на Колумб и финансират плаването му на изток, за да открие това, което вече е било открито.

И тук, както при почти всичко останало, истината няма да излезе наяве.

В продължение на 500 години историците продължават да задават един и същ въпрос: Кой е бил Христофор Колумб?

А вие кой искате да бъде?