Стив Бери
Загадката Колумб (80)

79

От смъртта на великия адмирал изтекоха шест години. Постепенно открих, че се моля за душата му много по-често, отколкото за своята. На този остров се живее трудно, но въпреки това си заслужава. Решението ми да не се прибирам в Испания беше правилно. Сега, преди да се представя пред своя Господ Бог, единственото ми желание е да опиша правдиво отминалите събития. В живота има прекалено много лъжи. До голяма степен и собственото ми съществуване на тази земя е лъжа. Също като това на адмирала. Преди последното си завръщане в Испания той ми се довери вероятно защото съм образован и умея да пиша. Няма да занимавам читателя с детайлите, защото адмиралът със сигурност не би одобрил подобно поведение. Все пак ще направя един кратък преглед, който е задължителен в момента, в който вече виждам края на земния си път.

На Балеарските острови името Колон е доста разпространено. Мъжът, който на даден етап от живота си ще започне да се нарича Кристобал Колон, е роден в градчето Генуа на остров Майорка, близо до Палма. По-късно, когато му се налага да скрие истинския си произход, той внушава на околните, че родното му място е самият град Генуа. На практика адмиралът е каталунец и не умее да говори и да пише на италиански. Баща му се казва Хуан и е един от едрите земевладелци на Майорка. Той и цялото му семейство са конверсос от дълго време. На пръв поглед Хуан Колон дава собственото си име на своя първороден син, но вътре в семейството винаги го нарича с другото, истинското име: Кристовал Арнолдо де Исаси. Той има и друг, по-малък син на име Бартоломе, който през целия си живот остава близък с брат си. На Майорка адмиралът се нарича Хуан. Превръща се в италианеца Кристофоро Коломбо само когато пътува до Испания с цел да осигури средства за поредното си далечно плаване. Там няма нищо против да го наричат Кристобал Колон. Но до края на живота си помни родното си място. На Майорка има едно светилище, наречено Сан Салвадор — прекрасно и спокойно място сред красиви хълмове. На него адмиралът кръщава първия остров, който открива в Новия свят.

Фермерите в Майорка са облагани с тежки данъци и търпят многобройни унижения от страна на централната власт. В резултат се стига до въоръжено въстание, в което активно участват и двамата братя Хуан и Бартоломе. Кралят на Неапол го потушава с желязна ръка. Мнозина фермери са избити, а баща му губи всичките си земи. Братята напускат острова. Хуан става капитан на пиратски кораб в Марсилия и взема активно участие във войната срещу арагонския крал, който прави опит да завземе Барселона. След това се сражава на страната на португалците, които водят война с Испания, начело на която е кралицата католичка Исабела. По време на битка срещу наети от Арагон венециански кораби Хуан смело атакува и ги опожарява. Губи собствения си кораб, но макар и ранен, успява да доплува до брега. Куршумът от тази рана остава в него до края на живота му като спомен за откритата му съпротива срещу официалната власт.

Това слага край на пиратската му кариера. Хуан се преселва в Португалия, става търговец и плава из студените северни морета. По-късно се жени за дъщерята на губернатора на Мадейра и се прехвърля на острова, за да управлява имението, което съпругата му получава в наследство. Там се ражда синът му Диего. По-късно става баща на още един син, Фернандо, но от каталунската си любовница. И двамата остават с баща си до края на живота му.

През 1481 г. все още живее на Мадейра и се запознава с Алонсо Санчес де Хуелва — моряк и търговец, който редовно пътува между Канарските острови, Мадейра и Англия. По време на едно плаване корабът му попада в буря, неблагоприятните ветрове и течения го отнасят далеч на югозапад. Няколко дни по-късно виждат земя и попадат на остров, населен с дребни на ръст и неокосмени хора с мургава кожа, които приемат Де Хуелва и неговите моряци като богове. След кратък престой там Де Хуелва се отправя на изток и стига до остров Порто Санто в Мадейра. Там се запознава с Хуан Колон, който е запленен от разказа за невероятните му приключения и е уверен, че този смел моряк е открил Индия и Азия. Де Хуелва му дава карта на своето плаване, която той анализира в продължение на няколко години и в крайна сметка стига до убеждението, че държи в ръцете си ключа към нови и изключително важни открития.

Връща се в Испания и търси контакт с католическите монарси Фердинанд и Исабела. Не може да им се представи като Хуан Колон — бунтовника пират от Майорка, който се сражава срещу тях, и затова приема името на Кристофоро Коломбо, отдавна мъртъв италиански моряк и търговец на вълна от Генуа, с когото преди години се е запознал на Мадейра. Номерът минава. Никой никога не стига до истината. Дори когато враговете му го лишават от всичко, което притежава, за испанците той си остава дон Кристобал Колон. Едва днес, когато смъртта отдавна е отнесла адмирала и кралица Исабела, а скоро ще прибере и мен, аз мога да си позволя да разкрия истината. Надявам се тези редове да стигнат до хората, за да научат това, което крия толкова дълго време. Животът тук е труден, но аз изпитвам дълбоко възхищение към местните хора и простия им начин на живот. За тях аз съм Йосеф бен ха Леви Хаиври — на иврит Йосиф, синът на левита. Превъплътеният в Коломбо адмирал ме познаваше под друго име, което ми служеше добре — Луис де Торес. Вече шест години не го използвам, защото е излишно. Тук няма значение дали си евреин или християнин, важното е да си добър човек. А аз се опитвам да бъда такъв. Стриктно изпълнявах дълга си и ще направя необходимото да го прехвърля на най-големия си син, който ми роди една от местните жени. Тя направи пребиваването ми тук далеч по-приятно, отколкото някога си бях представял. Аз я научих да вярва в Бога, но имах достатъчно горчив опит, за да не я принуждавам насила да приеме нещо, което не изпитва със сърцето си.

Бене спря да чете и вдигна глава.

— Открих това сред документите, които прибрахме от Куба — поясни Трей Холибъртън. — Преводът е мой и обяснява много неща, нали?

Бене знаеше много малко за Колумб.

— Според най-разпространената версия Колумб е роден в Италия — добави Трей. — Баща му се казва Доминго, а майка му — Сузана. Интересното е, че баща му действително е бил търговец на вълна като онзи Коломбо, чието име използва. Според повечето историци той опознава морето още като момче. В Португалия не успява да пробуди интереса на краля и през хиляда четиристотин осемдесет и пета година заминава за Испания, където остава цели седем години, очаквайки Фердинанд и Исабела да кажат „да“ на идеите му за далечно плаване. Никой не знае дали някога се е срещал с човек на име Алонсо Санчес де Хуелва.

— А вярно ли е, че Де Хуелва наистина е открил Америка?

— Някои учени твърдят, че е така — повдигна рамене Трей. — Но преобладава мнението, че тази история е дело на враговете на Колумб, които искат да омаловажат постиженията му. Кой, по дяволите, може да каже? За съжаление Колумб не е написал нито ред за себе си през целия си живот. А това, което е написал, много често е противоречиво. Едва днес разбираме защо. Той не е искал да се знае откъде идва.

Холибъртън беше дошъл в имението с колата си. Дивото прасе, което цял ден се печеше, вече беше почти готово за ядене. Двете му посетителки — посланичката и представителката на американското Министерство на правосъдието, отдавна си бяха отишли. За всеки случай Бене изпрати след тях един от хората си, който трябваше да види с очите си, че отиват право на летището в Кингстън.

— Какво мислиш да правиш? — попита приятеля си той.

Беше важно да знае.

— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Трей.

Бене се усмихна. Приятелят му разбираше за какво става въпрос. Всичко трябваше да си остане както досега. Тайна.

— Така е най-добре — кимна Бене.

— И без това никой няма да ми повярва — въздъхна Трей.

Кучетата отдавна бяха в кучкарника. Доволни от лова, с пълни кореми. Едва ли беше останало нещо от Закария Саймън. Но и да беше, то скоро щеше да бъде разнесено от лешоядите.

— Какво се е случило с Де Торес? — попита той.

— Историята мълчи — поклати глава Трей. — След последното плаване на Колумб той просто изчезва от сцената. Оттогава насам няма нито дума за него. По всяка вероятност е живял в Куба някъде до хиляда петстотин и десета, където му се е родил и син.

Бене се натъжи. Ужасно е да водиш толкова необикновен живот и никой да не си спомня за теб. Не е ли по-добре да се даде гласност на истината — поне за живота на Луис де Торес? Но той си даваше сметка, че това е невъзможно.

— Какво открихте в онази пещера? — попита Трей.

— Достатъчно, за да знаем, че легендата вече не съществува.

— Но мароните контролират онова, което е там, нали?

Седяха на верандата и се наслаждаваха на сухата и прохладна вечер. Появи се един от хората му, който докладва, че дивото прасе е готово. Точно навреме. Вече беше гладен.

— Ела да хапнем — изправи се той.

— Стига, Бене! Трябва да ми кажеш нещо. Какво откри?

Въпросът го накара да се замисли. Събитията през последните няколко дни наистина се развиха бързо и донесоха много разкрития. Митовете се превръщаха в неоспорими факти. Мароните виждаха как легендата става действителност. Егоистите, които не уважаваха нищо и никого, си получиха заслуженото. Покрай тях обаче намери смъртта си и Брайън Джеймисън.

Едва сега изпита съжаление за него. И тъй, какво беше открил? Бене закова очи в лицето на приятеля си и му каза истината:

— Открих себе си.