Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (25)

Град Тебю Шуркбю, 18,00

Хагар се потупа по дясното коляно.

— Мисля, че ще вали. Старата ми травма не спря да се обажда цял следобед.

Елви се наведе към прозореца и погледна навън. Да. И без да го въртят колената, човек можеше да види, че времето се разваля. Облаците вече бяха толкова гъсти, че скриваха слънцето и обгръщаха земята във вечерен сумрак. Въздухът бе наелектризиран. Елви имаше само едно обяснение. Изплакна празните чаши от чай и каза високо:

— Трябва да започнем още тази вечер.

Хагар кимна одобрително. Беше готова. Елви я помоли още по телефона да се облече хубаво, в случай че се наложи да поставят начало на мисията си още днес. Тъмносинята копринена рокля на малки звездички, на която Хагар се спря, изглеждаше леко кичозна в очите на Елви, но приятелката й се защити с думите, че „поводът е тържествен“, което си беше живата истина.

Хагар не се поколеба нито за миг. Когато Елви й разказа за видението си, тя се засмя тихичко от въодушевление и й пожела успех. Бе невероятен късмет, че Дева Мария се е явила именно на Елви, но след като някои хора можеха да печелят по десет милиона от Тото, то…

Работата бе там, че леко несериозното отношение на Хагар към случващото се не се нравеше особено на Елви. Облякла си официалната рокля и приказва за Тотото.

Елви изпадна в дълбок шок от срещата с Мария, от този може би най-важен миг в живота си. Хагар обаче само погледна раната на челото й, плесна с ръце и рече:

— Фантастично! Прекрасно!

Елви подозираше, че Хагар щеше да реагира по същия начин, ако й бе разказала, че е отвлечена от извънземни. Приятелката й сякаш се радваше на всичко ново, което се случваше, независимо от естеството му.

Хагар имаше три брака зад гърба си. Последният й съпруг, Рюне, почина преди десет години, след което Хагар се отдаде на курсове и срещи. През последните три години имаше връзка с един свой връстник, с когото обаче не живееха заедно. По собствените й думи всичко беше „един малък флирт“, а когато въпросният господин започна да изкуфява, Хагар го заряза.

С други думи, бе доста вятърничава и по това много се отличаваше от Елви. Въпреки всичко бяха най-добри приятелки. Защо ли? Ами като за начало имаха сходно чувство за хумор. Дори само това стигаше. Освен това Хагар имаше добра обща култура и все още бе с всичкия си, което не можеше да се каже за повечето от старите приятелки на Елви. Затова въпреки различията си двете се разбираха чудесно.

Елви обаче не можеше да се отнесе към срещата с Мария с радостта и въодушевлението на Хагар. И не искаше. Ставаше дума за нещо изключително сериозно. Надяваше се и Хагар да го проумее постепенно.

 

 

Хагар разтри коляното си и изохка.

— Откъде ще започнем? Нали знаеш, че никой не е пророк в собствения си град. Може би е добре да тръгнем отнякъде другаде.

Елви седна от другата страна на масата и фиксира Хагар с поглед. Хагар премигна с очи.

— Какво има?

— Виж сега, Хагар… — Елви удари с юмрук по масата, за да придаде тежест на думите си. — Не сме тръгнали на турне като някакви фокусници. Може да си се радваш колкото искаш и да сравняваш случилото се с печалба от Тотото, но ако искаш да участваш в начинанието ми, то трябва да разбереш едно…

Елви разтри лепенката на челото си с ръка. Раната бе започнала да я сърби. След това продължи:

— … Най-важното в случая е, че Дева Мария, Майката Божия, ме помоли лично да поведа хората към нея. Знаеш ли какво означава това?

Хагар промърмори:

— Че трябва да повярват.

— Точно така. Няма да ги караме да си пускат брада или да раздадат имуществото си и така нататък. Трябва да успеем да събудим вярата им със силата на собственото ни убеждение. Затова сега те питам, Хагар… — Елви дори сама се уплаши от тона на гласа си, но въпреки това продължи: — Вярваш ли в Исус Христос?

Хагар се врътна в стола, погледна боязливо към Елви, като същинска ученичка, която току-що е била скастрена от учителя си, и отвърна:

— Знаеш, че вярвам.

— Не! — Елви размаха показалец във въздуха. Винаги говореше по-силно, когато бе с Хагар, но сега гласът й прогърмя още повече, сякаш бе обладана от нещо или някого. — Не, Хагар! Питам те: вярваш ли в Исус Христос, единственият син Божи?

— Да! — Хагар сви юмруци. — Вярвам в Исус, единственият син Божи, осъден от Пилат Понтийски, разпнат на кръста, възкръснал от мъртвите на третия ден. Да. Да, вярвам!

Елви отново се върна в нормалното си състояние и се усмихна.

— Чудесно. Тогава си одобрена.

Хагар поклати бавно глава.

— Мили Боже, Елви! Какво ти става?

Елви нямаше какво да й отговори на този въпрос.

 

 

Когато тръгнаха на път, потъмнялото небе се бе схлупило като капак над света. И двете носеха със себе си чадър. Хагар се вайкаше, че дясното й коляно вече не само се обажда, ами я боли здравата. Явно ги очакваше адска буря.

Ала дъждът не идваше. Птиците стояха притихнали по дърветата, хората не смееха да излязат навън, всички тръпнеха в очакване. Атмосферното налягане караше кръвта да пулсира нагоре към главата, да ги замайва. Елви изпитваше истинско щастие. Може би щеше да се случи още тази нощ. Може би същата мисия бе възложена и на мнозина други. Сега тя трябваше да изпълни своята частица от делото.

Започнаха от съседите, Сьодерлунд. Елви знаеше, че мъжът е някакъв шеф във фармацевтична фирма, а жената — преждевременно пенсионирана библиотекарка. Отдавна живееха в квартала, но не беше общувала с тях.

Отвори им мъжът. Имаше малко бирено коремче, пуловер на каре, плешиво петно на главата и мустак. С други думи, определено би имал шанс да спечели някое от състезанията за прилика с известни личности, които се провеждаха през деветдесетте.

Елви не се бе подготвила предварително, разчиташе, че вдъхновението само ще я посети в точния час. Мъжът я позна и се усмихна мило.

— Аха, вие сте г-жа Лундберг.

— Да — отвърна му Елви. — А това е Хагар.

— Аха. Добър вечер.

Мъжът поглеждаше ту Елви, ту Хагар.

— С какво бих могъл да ви услужа?

— Може ли да влезем? Имаме да ви кажем нещо важно.

Мъжът сбърчи вежди и погледна назад през рамо, сякаш за да се увери, че зад гърба му наистина има къща, в която да ги пусне. После отново се обърна към тях и за миг придоби такова изражение, като че искаше да ги попита нещо, но после просто им каза:

— Моля, заповядайте.

Когато Елви влезе в коридора, следвана от Хагар, мъжът посочи челото й.

— Да не би да сте се ударили?

Елви поклати глава.

— Не. Нищо подобно.

Очевидно този отговор се оказа незадоволителен за мъжа, който се понамръщи, после отстъпи няколко крачки назад, за да ги пусне да влязат, и застана с ръце на корема. Вестибюлът бе оскъдно, но изискано мебелиран за неговия вкус и бе вероятно дело на съпругата му.

— Чудесен дом! — възкликна Хагар.

— Да, да… — Мъжът се огледа наоколо и показа ясно, че е на съвсем друго мнение. — Всичко е в… определен стил.

— Моля? — зачуди се Хагар.

Елви й хвърли яден поглед, а мъжът повтори репликата си. След това зачака. Преди Елви да реши какво точно да му каже, думите като че ли сами се отрониха от устните й.

— Дошли сме, за да ви подготвим.

Мъжът наведе леко глава напред.

— Така ли? И за какво?

— За завръщането на Христос.

Съседът облещи очи, но преди да успее да каже нещо, Елви продължи:

— Мъртвите се пробудиха, предполагам, че сте чули.

— Да, но…

— Не — прекъсна го Елви. — Няма но. Дори съпругът ми се върна тази нощ, като всички останали мъртъвци. Учените са напълно безпомощни, „невъзможно е, няма обяснение“, само това повтарят. Всичко случващо се обаче е напълно естествено и всички отдавна знаем, че този ден все някога ще настъпи. Нима смятате да си седите тук и да бездействате, да се преструвате, че това е просто поредният естествен феномен?

Съпругата излезе от кухнята и избърса ръцете си в една кърпа. Елви ги чу как с Хагар се поздравиха зад гърба й. Мъжът попита:

— Но… какво искате?

— Искаме… — Елви вдигна ръката си и несъзнателно пръстите й се извиха в жеста за мир — показалецът й се притисна в палеца, а останалите три се разтвориха широко. — Искаме да повярвате в Христос.

Мъжът хвърли на съпругата си поглед, в който се четеше паника. Изражението на лицето й му подсказа, че определено има какво да каже по въпроса. Мъжът поклати глава.

— Моята вяра не е ваша работа.

Елви кимна.

— Разбира се, че е така, но моля ви, огледайте се наоколо. Наистина ли можете да обясните случващото се по някакъв друг начин?

Съпругата се прокашля.

— Мисля, че трябва…

— Почакай малко, Матилда — мъжът й даде знак с ръка да замълчи и отново се обърна към Елви. — Защо правите това? Какво целите?

Преди Елви да успее да му отговори, Хагар взе думата.

— Мария се яви на Елви и й заръча да стори това. А и на мен, защото й вярвам. Вярвам и в Исус.

Елви кимна. Едва сега разбра защо всъщност бе добре да вземе Хагар със себе си. По същия начин Исус — други прилики, разбира се, нямаше — бе придружаван от Петър, неговата опора и скала.

— Нищо не искаме — продължи Елви. — Можете да постъпите както решите. Няма да ви насилваме, никого не насилваме. Просто искаме да ви обясним, че ще направите ужасна грешка, ако се отвърнете от Бог в този миг… когато всички доказателства са налице.

Жената на свой ред погледна уплашено съпруга си, сякаш Елви и Хагар им предлагаха ваксина срещу някаква страшна болест, а тя усеща, че той ще им откаже.

Както и стана. Мъжът поклати ядосано глава, мина покрай Елви и Хагар и отвори външната врата.

— На мен всичко това ми звучи като заплаха.

Показа им с ръка, че иска да си тръгнат.

— И късмет. Навън има достатъчно заблудени души.

Елви и Хагар излязоха на площадката. Преди съседът да успее да затвори вратата, Елви му каза:

— Ако промените мнението си, къщата ми е отворена за вас, през цялото време.

Мъжът тръшна силно вратата.

 

 

Когато отново излязоха на улицата, Хагар се изплези на току-що посетената от тях къща и рече:

— Не мина никак добре.

После погледна към Елви, която се хвана с ръка за челото.

— Какво има?

Елви замижа.

— Усещам главата си някак странно.

— Заради бурята е — рече Хагар и посочи към небето с върха на чадъра си.

— Не… — Елви се подпря с ръка на рамото на Хагар.

— Не мога да… — удари се по челото. — Сякаш… сякаш нещо я е обладало. Някакъв глас. Думите ми… Че къщата ми е отворена. Нямах намерение да го кажа. Дори не си го бях помисляла. Хрумна ми ей така, изведнъж.

Хагар се наведе напред, огледа внимателно челото на Елви, сякаш в опит да открие някакъв отвор, но видя единствено лепенката. После издаде напред устни и рече:

— Мисли си за апостолите. Как изведнъж са заговаряли на чужд език. Вероятно вдъхновението ти извира от срещата с Мария, не мислиш ли?

Елви кимна и се изправи.

— Да. Предполагам, че е така.

— Ще продължим ли? — Хагар кимна към къщата. Мъжът още ги гледаше през прозореца. — Тук определено ударихме на камък.

Елви се усмихна леко.

— Господ е вършил много по-големи чудеса от това да съживява мъртвите дървета.

— Браво, точно така — рече Хагар. — Ето че куражът ти се върна.

Продължиха напред.