Илса Бик
Сенки (9)

8

Преди да заживее в Рул, Лена често се бе изкушавала да тегли куршума на Кръшър Карл. Пастрокът й беше запален ловджия; това важеше за повечето амиши. Проблемът беше, че Кръшър Карл не разполагаше с пистолет, а ловджийските пушки и винтовките му бяха прекалено дълги. Нещо по-лошо, пастрокът й ги държеше в един заключващ се с катинар шкаф, от който единствен той имаше ключове. (Така че, когато шансът й се усмихна преди една година, тя бе използвала нож. И той бе свършил работа.)

Но сега — в стаята на Джес — тя кокореше смаяно очи, докато се опитваше да осмисли това, което виждаше, тъй като предметът, който лежеше на пода, изглеждаше някак не намясто и все пак беше тук — заоблен, валчест и истински като кучешко лайно.

Ловен патрон.

Патронът беше покрит с лъскав месинг, а от двете страни на черната гилза бяха отпечатани думи и цифри: HD ULTIMATE HOME DEFENSE 1250–1 1/4 2 X 4. А с по-изискани букви: РЕМИНГТЪН.

Джес имаше пистолет? Това беше изненадващо откритие. Тя огледа набързо пода на дрешника. Обувки и столче със стъпенки.

Със сигурност имаше нещо на горния рафт, помисли си Лена. Тя се озърна нагоре и забеляза две спретнати редици с кутии, след което погледът й застина върху черния край на ватирана материя, който висеше от рафта.

Столчето със стъпенките я улесни доста и Лена веднага установи, че кутията на пистолета беше празна. Наблизо се виждаше и отворена картонена кутия с муниции. Вътре имаше гнезда за отделните патрони и тя преброи общо десет такива вдлъбнатини. В кутията имаше само три патрона. Като се добавеше и този на пода, пистолетът беше зареден за шест изстрела. С това сметката излизаше. Кръшър Карл имаше навика да превръща зареждането в представление: пет в пълнителя и един в цевта. Джес сигурно бе бързала, защото, ровейки припряно в кутията, бе изпуснала един от патроните, а после не си бе направила труд да го вдигне.

Имаше още нещо на рафта, чак в дъното: четвъртит черен несесер.

Лена дълго се взира в предмета. Незабавно се досети какво е това и къде го е виждала. Несесерът беше на Алекс и мястото му беше в стаята й, на бюрото, където тя винаги го държеше. Лена нямаше никаква представа какво се крие вътре, но знаеше, че не е редно да е тук, в стаята на Джес. Изобщо не беше редно.

„Какво по дя…“

Висок пронизителен писък разсече въздуха. Момичето се сепна и едва не падна от столчето, когато Тори — защото това наистина беше Тори — изкрещя отново, тогава Лена слезе припряно по стъпенките, мушна патрона в горнището на анцуга си и се втурна в банята на Джес.

„Става все по-откачено. — Тя грабна цял куп хавлиени кърпи и яркооранжевия комплект за първа помощ и изскочи от стаята на Джес. — Първо Крис, а сега и Джес, ами Алекс — тя къде е? Защо несесерът й е в стаята на Джес? И защо на самата Джес й е притрябвал пистолет?“ Тя влетя в кухнята с препускащо в гърдите сърце и веднага се закова на място, а когато се огледа по-внимателно, зяпна от изненада.

Джес лежеше отпусната в ръцете на Нейтън, а косата й се стелеше на сиви вълни, които се спускаха чак до пода. От лицето на старицата течеше кръв, образувайки на гърдите й широко червено петно. Видът й беше ужасен. Изглеждаше така, сякаш е мъртва.

— Господи, какво се е случило? — попита потресена Лена. — Кой го е направил?

— Алекс. — Лицето на Нейтън беше като изсечено от гранит.