Илса Бик
Сенки (22)

21

На възраст момчето беше не по-голямо от Тайлър, напълно голо и толкова кльощаво, че ребрата му се брояха. Кожата му беше осеяна със заздравяващи рани от порязвания и охлузване, противни наглед язви и замръзнала кал, а от миризмата ставаше ясно, че по стъпалата му имаше засъхнали лайна. Не издаваше нито звук, тъй като примката беше толкова стегната, че плътните му криволичещи вени изпъкваха при всеки напън.

— Хайде, малко копеленце — оголи зъби Кривозъбия и дръпна свирепо въжето.

Момчето взе да се дави и коленете му се подвиха.

— Барнс! — повиши глас Фин. Прозвуча рязък пукот, когато разтворените длани на Фин срещнаха ушите на Барнс.

Неспособен да издаде дори вик, новодошлият се строполи на земята, Фин вдигна пръта и разхлаби примката, при което момчето пое продължителен и пресеклив свирещ дъх. Сипейки проклятия, Фин изрита падналия на земята Барнс, ала старецът вече лежеше в безсъзнание.

— Сър — обърна се Матър към Фин. — Мен ако питате, това не е най-доброто…

— Млъкни. — Фин извади револвера си светкавично. Дулото със сребърно покритие увисна на сантиметър от носа на Матър. — Докторе, нито дума повече.

— Да, сър — отвърна Матър.

— Това са две думи — отбеляза Фин.

Звукът от изстрела беше оглушителен. Черепът на Матър експлодира, покривайки всичко с червена мъгла. Жената се строполи като отсечено дърво.

Фин се обърна към Ланг, който беше пребледнял и стоеше като вкаменен.

— Доведи някого да почисти тази гадост. И предай на доктор Гриър, че току-що е получил повишение.

Ланг наведе глава и изскочи бързо навън. Питър лежеше неподвижен като мъртвец. Той проследи с поглед Фин, който се обърна към момчето, застанало на колене пред него. Почернелите му от мръсотия ръце все още стискаха примката, въпреки че дишането му се бе успокоило. На устните му бе избила оцветена в червено пяна.

— Хайде, Дейви — говореше му Фин с кроткия глас, който повечето хора използват, за да успокоят някое подивяло псе. — Така е по-добре, нали? Гладен ли си, момче? Искаш ли нещо за хапване? — Той вдигна поглед, щом Ланг се върна с други двама мъже. — Ланг, хвани Дейви ето така — каза той и му подаде пръта. — Вие двамата, оставете засега Барнс и Матър на мира. Те няма къде да ходят. Помогнете на Ланг да завърже Дейви. — Фин потупа празната носилка до Питър. — Ето тук, до новия му съквартирант.

Щом охранителите се спуснаха да изпълняват заповедите му, Фин насочи вниманието си към подноса с инструменти на покойната Матър. Като си тананикаше, той прокара пръст по тях и накрая се спря на един голям тежък скалпел. Металът премигна със сурова яркожълта светлина, щом Фин се изправи над тялото на Матър. Очите на възрастната жена бяха все още широко отворени. Устата й бе застинала от изненада под формата на буквата „О“. Фин протегна ръка, издърпа навън езика на жената и започна да реже.

„Той е луд. — Гърлото на Питър се сви конвулсивно и той извърна глава на една страна, повръщайки водата, която току-що бе изпил, примесена с гъсти храчки възкисела слуз и стомашни сокове. Накрая пое дълбоко дъх и стаята се завъртя. — Той е побъркан, откачил е.“

— Да започваме — каза Фин.

Питър отвори очи и видя стареца, застанал до носилката от дясната му страна. Момчето лежеше здраво пристегнато с кожените каиши. Гърдите му се надигаха тежко. Блестящите му гарвановочерни очи бяха приковани в ръцете на Фин, лъщящи и покрити с кръв.

— Искаш ли да си хапнеш, Дейви?

Момчето простена, когато първата гъста аленочервена капка се разби на устните му. Израз на безумен глад пробяга по лицето на момчето, което облиза кръвта и зина още по-широко, извивайки шия така, че кръвта да капе направо в устата му. На Питър му заприлича на малко птиче, очакващо с нетърпение майка му да натъпче червейче в гърлото му. Питър се запита как ли е изглеждал самият той в очите на Фин, когато стрецът му предложи вода. Разлика всъщност нямаше.

И тогава — с бързината на вампир — главата на момчето се стрелна нагоре, Фин се дръпна назад в мига, в който зъбите на Дейви щракнаха, захапвайки въздуха, където преди малко се намираше кутрето на стареца.

— Лошо момче. — Фин го зашлеви силно по бузата. — Не, Дейви, никакво хапане.

Промененото момче изръмжа и нападна отново. Този път Фин отвърна с юмручен удар малко под дясното му око, след което зачака охранителите да пристегнат челото му с кожен каиш.

— Добре, да опитаме отново. — Фин отряза със скалпела още едно парче от езика на Матър. Отне му още три опита и също толкова удара, докато Дейви най-сетне не му позволи да пусне окървавения къс месо в устата му, без да се пробва да захапе пръстите на стареца.

Питър не изпускаше из очи момчето, което подържа мръвката в устата си и започна да дъвче, прехвърляйки я в устата си.

— Точно така. — Фин звучеше като приятен дядо, който тайничко мушва „Хършис кис“^[1] в ръката на любимия си внук, знаейки, че така ще развали апетита му. Без да се оглежда, той додаде: — Всъщност това е доста интересно. Правил съм опити с неколцина от тях. В един момент осъзнаваш, че… как му казвате? Промяна? По мои наблюдения тя още не е приключила, друже, и това не са празни приказки.

Нещо се обърна в гърдите му. Промяната не беше приключила? Дълбоко в себе си отдавна хранеше подозрения за съществуването на такава възможност, но в Рул нямаше човек, който да е виждал с очите си това да се случва с някой Пощаден.

„Значи, никой не е в безопасност? — Усети как цялото му същество се възпротивява срещу тази мисъл. — Не, той греши. Аз съм Пощаден. Това няма да се случи нито на мен, нито на Крис, нито на другите Пощадени. Оттогава мина много време, минаха месеци. Това не може да е истина.“

— Знаеш ли какво се чудя? — Лицето на Фин придоби леко замечтан израз. — Чудя се какво ли е всъщност.

— Кое? — попита Питър, след което облиза устни и допълни: — Имаш предвид… да се промениш?

— Да. Питър, самосъзнанието е едновременно благословия и проклятие. Нали знаеш как се чувстваш, когато те поваля настинка. Налице са най-различни знаци и симптоми. Така че как протича промяната? Усещаш ли я? Даваш ли си сметка за нея? Би трябвало. Умиращият усеща, когато краят наближава. Дори губещият разсъдъка си осъзнава, че реалността му се изплъзва. Може да се самозалъгва, разбира се, но… въпреки това знае.

— Аз… аз… н-не… — Целият трепереше. Зъбите му тракаха неконтролируемо. — В-все ми е едно. Не искам д-да з-знам. Няма никакво з-значение.

— О, има и не би трябвало да ти е все едно. За да разбереш врага си — да го биеш в собствената му игра, — трябва да се промъкнеш в съзнанието му, да погледнеш през неговите очи. Не искам да кажа, че щом си опознал един от тези Чъкита, все едно си ги опознал всичките. В никакъв случай. Например виж какво се случва с един Чъки, който е напълно променен — като нашия Дейви тук. — Фин махна с ръка към момчето. — Новите Чъкита са животни. Някои от тях си остават диви. Други еволюират и част от тях се оказват по-находчиви от останалите. Друже, това на практика представлява кривата на нормалното разпределение^[2]. Мога да се обзаложа, че сред цялата тази гмеж ще се намери поне един Чъки, годен за ракетен учен. О, как ми се иска да хвана едно нормално хлапе, известно време преди дъската му да захлопа, и тогава ще мога да измеря с какви темпове възвръща самоконтрола си. Проявявам особен интерес към онези, които се намират в процес на промяна. Ходът на промяната при тях, предполагам, е доста по-различен, отколкото при първата вълна, не си ли съгласен? Питам се също как комуникират. Известно ни е, че някои от тях действат в екип, пътуват на групи, глутници, банди, шайки и така нататък, докато други са единаци. За телепатия ли става дума? За звуци извън диапазона на нормалния слух? За миризма? Език на тялото? Само един от тези начини на общуване ли използват? Или комбинация от няколко?

— Накъде биеш? — прошепна Питър. За първи път, откакто светът потъна в мрак, се чувстваше дълбоко и истински изплашен. — Искаш да разбереш дали ще се променя? Не, няма. Мина твърде много време. Искаш да научиш повече за Рул? Можеш да ме изтезаваш, но нищо няма да ти кажа. — Тъй като Фин не отговори, Питър додаде: — Какво искаш, за бога?

— Нима умно момче като теб не може да се досети? — Фин се отпусна на едно коляно, след което спусна с палец клепача на Матър и прокара скалпел по розовата тъкан, отделяйки дясното око от очната ябълка. Той натисна острието, остъргвайки костта. — Разочароваш ме, Питър. Въпреки историите, които се разказват във филмите, не всички ветерани от Виетнам са побъркани. Някои от нас стават дори сенатори. Лично аз съм се учил от света на живата природа. Също като Дарвин, сега като се замисля. Еволюцията, естественият подбор, оцеляването на най-приспособимите — всичко това се случва пред очите ни. Друже, ние сме създателите на новия произход на видовете.

— Какво… — Питър се вледени от ужас. — Какво смяташ да правиш с мен?

— Не е ли очевидно? — отвърна фин. Окото на Матър увисна между пръстите му на един окървавен сноп от нервни влакна. — Експеримент.