Тим Северин
Синът на Один (12) (Сага за героите на Севера)

Глава десета

Няма как подобно чудовищно деяние да остане в тайна. Хора в Братахлид се зарадваха да видят, че се завръщаме благополучно, макар и да бяха разочаровани от поредното изоставяне на плановете за основаване на постоянно селище във Винландия. Фрейдис веднага се върна в чифлика си в Гардар, като взе със себе си и верните си хора. Някои подкупи да мълчат за клането, други заплаши със смърт, ако разкрият подробности и предвид репутацията й, заплахите подействаха. И все пак слухове изтекоха, също като дима от тлеещия лонгхауз. Някои изпяха потресаващи подробности в пияно състояние, други викаха насън. Хората започнаха да забелязват несъответствията в разказите ни и в крайна сметка ширещите се клюки и съмнения добиха такъв размах, че самият Лейф сметна за свой дълг да се добере до истината за съдбата на собствеността си във Винландия. Извика сестра си в Братахлид и когато тя отказа да говори, нареди да арестуват трима от хората и да ги измъчват, докато разкрият какво точно се е случило. Те бързо изпяха ужасните събития от Винландия. Лейф бе отвратен. На кръвната им връзка не подобаваше да накаже сестра си лично. Вместо това прокле нея и потомството й и се закле да не й проговори до края на живота си.

Освен това Лейф отказа да дели един покрив с хора, участвали в позорните събития. В резултат на това аз, невинен страничен наблюдател на клането, бях прогонен от дома му.

И дума не можеше да става да живея в Гардар с Фрейдис. Изпитвахме взаимна антипатия, а и присъствието ми щеше да й напомня за кървавия епизод, който я дамгоса до края на живота й. В продължение на няколко седмици, докато баща ми уреди нещо за мен, извънбрачното му дете, живях при Тиркир, сега полусляп старец, в колибата му в покрайнините на Братахлид. Лейф уреди да ме качат на следващия търговски кораб и ясно показа, че за него няма особено значение къде точно отивам. Сбогувах се с Тиркир, вероятно единственият искрено натъжен от заминаването ми и едва тринадесетгодишен се отправих на поредното си морско пътешествие, този път на изток.

Дълбоко в себе си се надявах, че може отново да открия Гудрид и да възвърна обичта й. Не бях чувал за нея нищо, откакто тя, Торфин и малкият Снори се бяха върнали при роднините на Торфин в Исландия. Гудрид продължаваше да е човекът, проявил най-много доброта към мен в детството ми. Нямах други планове, освен мъглявата идея да ме приеме в новия си дом. Така че когато корабът акостира в Исландия, казах на капитана, че няма да продължа с тях. Решението да сляза в страна, хора от която са станали жертви във Винландия, може и да изглежда прибързано, но новините за клането още не се бяха разпространили, а и след няколко дни открих, че клането във Винландия съвсем не е единичен случай на жестокост. Всички в Исландия говореха за кулминацията на една местна вражда, която представляваше зловещо повторение на кървавата баня от Винландия.

Враждата течала от години, подхранвана от омразата на Халгерд, злонравната съпруга на чифликчията Гунар Хамундарсон, към съседката й Бергтора, жена на Нал Торгерсон. Започнало се със спор за една зестра, който постепенно обхванал дузини роднини и външни лица и прераснал в серия убийства и ответни кръвопролития. Есента преди пристигането ми група мъже от страната на Халгерд обградили чифлика на Нал, препречили вратите и го подпалили, изгаряйки почти всички вътре, в това число тримата синове на Нал.

За мен историята бе мрачно повторение от Винландия, но за потния чифликчия, от когото я чух след слизането си на брега, бе най-пикантната последна клюка. Помагах му за прибирането на сеното срещу подслон през нощта.

— Това ще бъде превратният момент на следващия Алтинг, може да си сигурен — каза той, докато изтриваше с опакото на ръката си лъсналото си чело. — Такъв случай не сме имали от години. Хората на Нал са завели дело срещу Подпалвачите и търсят компенсация за смъртта му. Подпалвачите със сигурност ще доведат колкото сподвижници успеят да съберат, за да се защитят. И ако се появи и онзи маниак Кари Солмундарсон, само боговете знаят какво ще се случи. Не бих го изтървал за всичкото крадено злато на света.

Кари Солмундарсон беше името, което се споменаваше най-често, когато хората обсъждаха възможните последствия за Подпалвачите. Кари, зет на Нал, избягал от горящата сграда по една паднала напреки на стената на конюшнята греда. Импровизираната стълба се срутила зад гърба му, но той все пак успял да изскочи през дима и пламъците. Подпалвачите били обградили къщата в очакване да избият спасилите се, но в спускащия се мрак не видели Кари, който се шмугнал през кордона, нищо че дрехите и косата му били така овъглени от пламъците, че трябвало да скочи в едно езерце, за да ги изгаси. Сега обхождал Исландия, събирал приятели на Нал за каузата и се кълнял, че ще има кървава мъст. Всеобщото мнение бе, че Кари е противник, който Подпалвачите трябва да приемат сериозно. Бил опитен воин, викинг с много задморски походи, а преди да се установи в Исландия и да се ожени за дъщерята на Нал, бил служил в Оркни при граф Сигурд и се отличил в няколко люти битки, включително в един прочут сблъсък с банда пирати, от лапите на които спасил двама от синовете на Нал.

В мига, в който чух за Кари, мъглявият ми план да потърся Гудрид беше заменен от нова, по-привлекателна идея. Събрах годините и изчислих, че Кари Солмундарсон е бил в Оркни горе-долу по времето, когато майка ми Торгуна за изумление на целия двор бе прелъстила Лейф Щастливеца и се бе сдобила със син. Ако успеех да открия Кари и да го разпитам за престоя му в Бирси, можеше и да успея да науча повече за майка си и кой всъщност съм аз.

А мястото, където можех да открия Кари, ако чифликчията не грешеше, бе на следващия Алтинг.

Този документ има за цел да поправи някои от грешките, които Адам от Бремен вероятно ще допусне в историята и географията на познатия свят, и може би следва да кажа нещо за Алтинга, тъй като се съмнявам монахът от Бремен изобщо да е чувал за тази забележителна и уникална по рода си институция. Алтинга е инструментът за самоуправление на исландците. Най-богатите чифликчии във всяка четвъртина на острова ежегодно се събират, обсъждат въпроси от общ интерес и разрешават споровете помежду си. По-важните проблеми и неразрешените искове се отнасят към Алтинга, общото събрание, което се свиква винаги през юли, след десетата седмица на лятото. В реалното правораздаване и съдилищата роля играят само по-богатите чифликчии и годарите, или старейшините, но Алтинга представлява такава комбинация между панаир, конгрес и клюкарница, че всички исландци, които могат да си го позволят, се стичат в Тингвелир. Разглеждането на съдебните искове е цяло зрелище. Ищецът и подсъдимият или техни представители се явяват и пред положили клетва съдебни заседатели призовават за справедливост на базата на законите на страната. Важна роля тук играе Говорителя на закона. Той е нещо като рефер и решава дали обичаите се цитират и прилагат правилно. Оттам аргументите често приемат формата на вербален дуел и исландците, които обожават изказаните в съда откровения, се скупчват да слушат реториката и да преценят кой е най-добър в извъртането на закона или в надхитряването на противниковата страна.

Някои биха казали, че Алтинга е недообмислен начин да разрешаваш проблемите на една страна, които би следвало да се поверят на един-единствен мъдър владетел, крал или кралица, император, лорд или регент. Ако не се намери такъв владетел, то и съвет от петима до шестима души е напълно достатъчен. Починът делата на Исландия да се разрешават от преобладаващата част от населението й, събрало се веднъж годишно на едно тревисто било, действително изглежда малко странен. Но исландците са поставили така нещата още от заселението на страната, преди почти двеста години, и на практика управлението не се различава чак толкова от съветите в кралствата, където противниковите клики на благородниците се борят за надмощие помежду си. Единствената разлика е, че Исландия няма един върховен владетел, или изчерпят ли се правните аргументи, групировките са свободни да разрешат тъжбата лице в лице, а думите отстъпват място на оръжията.

Тингвелир, където се провежда ежегодният Алтинг, е впечатляващо място. Намира се в югозападната част на страната, на около пет дни с кон към вътрешността от Фродривър, където майка ми бе прекарала последните си дни, и е тревиста местност в основата на дълга, насечена стръмнина с разхвърлените групи скали, на която предоставят завет за шатрите и набързо издигнатите специално за случая колиби. Говорителя на закона открива заседанието от Залата на закона, като рецитира по памет традиционните закони и обичаи на страната. Има толкова много закони, че процедурата отнема два-три дни, и когато аз бях там, свещениците на Белия Христос вече намекваха колко време ще се спести, ако законите бъдат записани. Свещениците естествено прекрасно знаеха, че те, учените глави, в крайна сметка ще съхраняват и ще тълкуват законите. Но тогава преходът от устното към писаното слово още не бе направен и за раздразнение на кликата на Белия Христос, през първия ден на Алтинга Говорителя на закона както винаги отиде до близката река Оксар и хвърли във водите й метална секира, дар за старите богове.

* * *

Групата на Подпалвачите пристигна с гръм и трясък, около четиридесет мъже, на дребни, набити исландски коне. Бяха въоръжени до зъби, защото се страхуваха от засада от страна на Кари. Предвождаше ги местен големец, Флоси Тордарсон. Той бе планирал и организирал палежа, макар и да не го изтъкваше толкова, колкото няколко други Подпалвачи, които злорадстващи пристигнаха в Тингвелир с хвалби, че ще си разчистят сметката и с Кари, стига той да посмее да се появи. Напротив, Флоси предпочиташе да си служи с главата, а не с мускулите. Знаеше, че Подпалвачите ще изгубят делото и прибягна до класическата стратегия: реши да подкупи най-добрия адвокат в Исландия и заложи на юридически трикове.

Избраният адвокат бе Ейолф Болверксон, всеобщо признат за най-лукавия юридически мозък в страната. Ейолф вече бе разпънал шатрата си в Тингвелир. Флоси обаче трябваше да внимава да не го видят с Ейолф, защото според исландските закони юридическите съветници не следва да действат за лична облага или да продават услугите си и едно дело може да бъде водено само от пряко засегнатата страна или неин представител, свързан с нея кръвно или по дълга на честта. Ейолф нямаше никаква връзка с Подпалвачите и е малко вероятно да е бил убеден в невинността им. Но му се носеше славата на алчен човек и като много други адвокати бе напълно готов да продаде услугите си, стига заплащането да си струва. Затова и в началото отблъсна Флоси с думите, че няма да говори от негово име. Най-много би приел в съда да се яви като страничен наблюдател и да даде безпристрастен съвет. Но когато Флоси тихо го дръпна встрани и му предложи масивна златна гривна, Ейолф прие подкупа и се съгласи да говори от негово име, уверявайки Флоси, че никой не познава толкова издъно уловките и вратичките на исландския закон и че ще намери начин Подпалвачите да избягат от наказанието си.

Знам всичко това, защото тогава вече бях прикрепен да следя Флоси.

Кари Солмундарсон се промъкна в Тингвелир четири дни преди Подпалвачите. По външния му вид не бих предположил, че е страховитият воин, за когото бях слушал. Беше среден на ръст и по-скоро слаб, и изглеждаше така, сякаш едва ли го бива много с бойната секира. Имаше дълго лице с дълъг нос над малка уста, и сключени кафяви очи. Нетипично за воин, поддържаше брадата си сресана и подрязана, и привързваше косата си над челото с тъмносива лента. Сваляше я само когато се готвеше за битка и тогава разкошната му коса се превръщаше в истинска грива. Издаваха го движенията му. Беше гъвкав като атлет, бърз и непредсказуем, и винаги нащрек, като излязло на лов диво животно. Случаен зяпач ми го посочи тъкмо когато Кари се готвеше да влезе в шатрата на един от потенциалните си съюзници. Тръгнах след него, извън границите на периферното му зрение, но той все пак ме усети, изведнъж се извърна към мен и отпусна ръка на дръжката на късия меч, затъкнат в колана му.

Когато видя, че съм само едно невъоръжено момче, се отпусна.

— Ти ли си Кари Солмундарсон? — попитах аз.

— Аз съм. А ти кой си момко? Май не съм те виждал преди.

— Аз съм Торгилс Лейфсон, макар и може да е по-точно да се казвам Торгилс Торгунасон.

Той ме изгледа изумен.

— Торгуна ве… усети се. — Торгуна, която пристигна в двора на граф Сигурд от Ирландия?

— Да. Израснах в Гренландия и на запад, и пристигнах тук скоро. Надявах се да ми разкажеш нещо за майка ми.

— Ами, все пак си й син. Наистина познавах майка ти по лице, макар и да сме си разменили най-много няколко думи — отговори Кари, — но точно в момента нямам време да си бъбря за онези дни. Имам много работа, но ако дойдеш с мен, може и да намеря време да ти разкажа част от това, което искаш да знаеш.

През остатъка от този ден, и на следващия, следвах Кари от шатра на шатра, където той разговаря с годарите, познавали мъртвия му тъст. Понякога успяваше да си издейства подкрепата им срещу Подпалвачите, но също толкова често му заявяваха, че трябва да се грижат за собствените си интереси и Подпалвачите са твърде силни и ще преследват всеки, помогнал на Кари. В една палатка заварихме на легло висок, изпосталял мъж. Десният му крак бе увит в бинтове. Инвалидът беше Торхол Асгримсон, приемния син на Нал.

— Благодаря се на боговете, че успя да дойдеш — каза Кари, очевидно зарадван.

— Пътуването беше болезнено, но често спирах да почивам — отговори Торхол.

Свали бинтовете и показа десния си глезен, надут три пъти над нормалното. В центъра на отока имаше огромен изпълнен с гной цирей, който като че ли пулсираше от възпалението. Вътре видях и центъра на инфекцията: черно петно, приличащо на пагубна гъба, обградена с грозен, червен кант.

— Делото срещу Подпалвачите вероятно ще се гледа вдругиден. Мислиш ли, че ще успееш да дойдеш? — попита Кари.

— Съмнявам се, освен ако циреят не се пръсне дотогава — каза Торхол. — Но и да не дойда лично, ще следя делото от тук и ще ти давам съвети, ако ме държиш в течение.

— Наистина съм ти благодарен и признателен, че дойде.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Торхол. — Нал ме научи на почти всичко, което знам от закона и искам убийците му да получат заслуженото. — Замълча и се замисли за момент. — Всъщност раната ми може и да ни бъде от полза. Много малко хора знаят, че съм тук и си мисля, че е по-добре нещата да останат така. Може да им сервираме изненада. — Изгледа ме. — Кой е младокът?

— Току-що пристига от Гренландия, раснал там и на място, наречено Винландия.

Торхол изсумтя.

— Знаеш ли на какво ще построят Флоси и Подпалвачите защитата си?

— Говори се, че опитват да наемат Ейолф Болверксон.

— Официално не би следвало да поеме случаят — каза Торхол, — но като знам колко е алчен за пари, сигурно ще го купят. Струва си да научим дали ще ги подкрепи. — Погледът му падна върху мен. — Може пък този момък да ни бъде от полза. Съмнявам се някой да го познава, а и не би се набивал на очи в тълпата.

После, говорейки вече на мен, попита:

— Ще направиш ли нещо за нас? Ако ти посочим Флоси и главните Подпалвачи, мислиш ли, че можеш да ги следиш отблизо и да ни докладваш как върви кампанията им по набиране на съюзници?

За първи път ми се гласуваше такова доверие и се почувствах поласкан. А което бе също толкова важно, предложението на Торхол допадна на изградената ми вече идентичност. Любимият ми бог Один, както вече споменах, е бог на превъплъщенията, подслушващия зад вратата и крадеца на тайни. И ето ме сега, сам в нова страна, да ме молят да шпионирам, и то при наистина важни обстоятелства. Приемайки поканата, щях да отдам дан на Один и в същото време да спечеля доверието на човека, който можеше да ми разкаже за майка ми.

Затова и три дни по-късно, затаил дъх, клечах зад една скала. На по-малко от десет крачки от мен бе Флоси Тордарсон, предводителят на Подпалвачите, с двама от главните си сподвижници, за които впоследствие разбрах, че се казват Бярни Брод-Хелгасон и Холбьорн Силния. С тях бе изтъкнатият правен експерт Ейолф. Лесно го разпознах, защото си падаше конте и обикаляше важно Алтинга с яркоалено наметало, златна превръзка на челото и секира със сребърен обков в ръка. Намирахме се недалеч от края на Алмана Гордж, скрити от сборния площад долу. Четиримата мъже очевидно бяха дошли на това усамотено място, за да разговарят насаме и мислеха позицията си за идеална, а и бяха пръснали постови наоколо. Аз видях групата да напуска шатрите и бавно да се отправя по пътеката към върха, отгатнах къде отиват, шмугнах се пред тях и залегнах в тревата. След като си поех въздух и изчаках думкането в ушите ми да заглъхне, предпазливо надигнах глава и се огледах. След миг пълзешком се изтеглих назад и се опитах да се снижа по-ниско и от земята. Четиримата мъже бяха избрали да седнат обезпокоително близо до мен. За щастие Тингвелир е цялата от камъка, който исландците наричат храун. Разгневят ли се боговете, той изтича от земята, а когато се охлади и се втвърди, образува пукнатини и цепки. Пъхнах се в една от тях. Бях твърде далеч и чувах само откъслечни думи, когато някой надигнеше глас, но бе ясно, че текат преговори. Трябва и да се договориха, защото когато предпазливо надзърнах от скривалището си, Флоси свали от ръката си тежка златна гривна и я надяна на Ейолф. От начина, по който гривната за миг проблесна на сивкавото слънце, разбрах, че е ценна. Ейолф нежно прокара пръст по нея, после внимателно я плъзна под ръкава на палтото си.

Все още нямах представа колко важна е сделката. Когато четиримата се изправиха и поеха надолу по пътеката към хората си, изчаках тихо, все още прилепил корем о земята, докато реших, че са си отишли, после се промъкнах към шатрата, където Кари разговаряше с Торхол и му доложих какво съм видял. Кари се намръщи и измърмори нещо, че щял да се погрижи Ейолф да не доживее да се радва на подкупа. Торхол, легнал на нара си, не бе толкова войнствено настроен.

— Ейолф е хитър, но може да се окаже, че като адвокат не е чак толкова непобедим, за колкото се мисли.

Нашумялото дело бе открито на следващата сутрин пред голяма, изпълнена с очакване публика. Един след друг хората на Кари заставаха в подножието на Скалата на закона и предявяваха обвиненията си. Бяха подбрани най-сладкодумните, а приспивните правни формули се сипеха една след друга. Ораторите обвиняваха Флоси Тордарсон и съюзниците му, че са причинили смъртта на рода Налсон посредством „вътрешни, мозъчни и костни рани“ и настояваха на виновните да „бъде отказвана храна, помощ и пристан“ и да бъдат поставени извън закона. Искаха и цялата собственост и имотите на обвиняемите да бъдат конфискувани и изплатени като компенсация на близките на убитото семейство и съседите им. Тогава видях, че събралата се за делото тълпа се е разделила на две отделни групи. Ако не бях нов по тези места, щях по-рано да забележа, че мъжете, подкрепящи Подпалвачите, стоят подчертано встрани от тези, застанали зад Кари и Налсон. Между тях, служейки за буфер, стърчете голяма тълпа очевидно безпристрастни наблюдатели и добре че бяха те, защото и хората на Кари, и тези на Подпалвачите бяха дошли при Скалата на закона въоръжени до зъби и с окачени по дрехите си знаци, сочещи пристрастията им и бойната им готовност.

Засега обаче и двете страни оставяха делото да тече по реда си. През първия ден говориха само хората на Кари. Вторият и третият ден бяха заети от правните аргументи, на базата на които съдът можеше да разгледа случаите и изборът на съдебни заседатели. Тук Ейолф защити репутацията си. Прибягна до всеки подмолен юридически момент, за да забави или отклони обвиненията и дори излезе с няколко съвсем нови тълкувания. Хвана се за дребни процедурни нередности, които според него правят обвинението несъстоятелно. Отхвърляше показанията на свидетелите на базата на технически детайли и отхвърли толкова много съдебни заседатели по мистериозни причини, че Кари бе принуден да изнамери и запише почти дузина нови. Ейолф извърташе закона, както си иска и Говорителя Скапти непрекъснато бе призоваван да се намесва. При всички случаи той отсъждаше правото да е на страната на хитрия Ейолф.

В края на всеки ден тълпата, посрещаща всяка нова правна тънкост с тихо одобрение, отсъди, че Подпалвачите са почти спечелили. На следващата сутрин обаче зрителите трябваше да променят това си мнение. Не бяха взели предвид останалия зад кулисите съветник на Кари, Торхол. Времето ми бе погълнато изцяло в това да търча при Торхол в шатрата и да му докладвам за развоя на юридическата схватка. Торхол, намръщен от болката, зачервен и със стичащи се по страните сълзи, ме изслушваше, макар и през повечето време юридическите постановки да бяха толкова сложни, че изобщо не разбирах какво докладвам. После ми махаше да се върна в съда и да изчакам следващия курс, докато той размисли над последните новини. Същата вечер двамата с Кари решиха Кари или негов представител да се яви пред Говорителя на следващата сутрин с контрааргумента на Торхол, който ще даде по-друг ход на обвинението. Говорителя на закона на няколко пъти бе отбелязвал, че не знае има ли друг, който да познава така цялостно законите. В една от юридическите схватки помня ставаше дума за това дали притежанието на млечна крава те прави имотен човек и ти позволява да бъдеш съдебен заседател. Очевидно бе така.

След четири заплетени дни съдът най-после излезе с решение. Независимо от всичките си номера и увъртания Ейолф не бе успял да прекрати делото и четиридесетте и двамата съдебни заседатели намериха Подпалвачите за виновни. И тогава Ейолф нанесе решаващия си удар: „Присъдата не е валидна, изтъкна той, защото заседателите са твърде много. Заседателите трябва да са тридесет и шест, а не четиридесет и двама.“ Кари и хората му бяха паднали в капана, заложен от Ейолф от самото начало. Стратегията му бе да оспори състава на журито, докато примами хората на Кари да се съгласят с прекомерния брой заседатели. И по тази техническа причина обвинението срещу Подпалвачите рухна. Ейолф не закъсня да извърти делото на сто и осемдесет градуса, като оповести, че обвинението е било злонамерено и че обвинява Кари и хората му във фалшиви обвинения и настоява те, а не Подпалвачите, да бъдат обявени извън закона.

Този път Кари дойде с мен, за да съобщим за провала на Торхол. Минаваше обяд, когато оставихме зяпачите да се тълпят покрай Ейолф и Подпалвачите и възбудено да ги поздравяват с успеха. Кари отметна платнището на шатрата и с няколко думи обобщи ситуацията. Изтегнатият на нара Торхол изведнъж се изправи и стовари болния си крак на земята. Не бях виждал по-разгневен мъж. Бръкна под нара и измъкна късо копие. Помня, че беше изключително фино изработено, с остро като бръснач острие със сребърни инкрустации. Торхол го вдигна с две ръце и с все сила го заби в огромния цирей на глезена си. Мехурът се пукна с отвратително бълбукане и ми се стори, че чух как отвътре изригват гной и кръв. На земята цопна топка гной, тъмната кръв се плисна по пръстения под. Торхол изстена тихо от болка, но след миг вече бе на крака, с копието в ръка, и без дори да накуцва се насочи с широки крачки към вратата. Вървеше толкова бързо, че едва го следвах. Забелязах, че Кари, който вървеше в крак с него, бе свалил превръзката от главата си, и беше нахлузил шлем.

Торхол се вряза в тълпата, вярна на Подпалвачите. Първият, с когото се сблъска, бе един роднина на Флоси, Грим Червения. След само един поглед към побеснялото изражение на Торхол и копието в ръката му, Грим вдигна щита, за да се защита. Без да се поколебае, Торхол заби копието в щита с такава сила, че щитът, който беше стар и неподдържан, се сцепи на две. Острието мина право през тялото на Грим и върхът излезе между лопатките откъм гърба му. Докато той се свличаше на земята, някой от по-отдалечената групичка на Кари извика:

— Това е Торхол! Няма само той да мъсти на Подпалвачите! — след което настана бясно меле. И двете страни наизвадиха оръжия и аз видях кой, в крайна сметка, е решаващият фактор в исландското правораздаване.

Разбрах и как Кари е извоювал бойната си слава. Стоеше лице в лице с двама от Подпалвачите — Холбьорн Силния и Арни Колсон. Холбьорн беше голям като бик, набит и с едър кокал. Въоръжен бе с меч, който размаха ниско към краката на Кари с надеждата да го осакати. Само че едрият мъж бе твърде тромав. Кари предугади удара, подскочи високо във въздуха, вдигна колене към гърдите си и мечът профуча безобидно под тях. В мига, в който се приземи на земята, Кари замахна с двуострата си бойна секира към Арни Колсон, удар толкова хитро насочен, че порази жертвата в уязвимата точка между рамото и врата, строши ключицата му и разцепи гръдния му кош. Арни падна, смъртоносно ранен. Кари сега се обърна към готвещия се за втори удар Холбьорн, пристъпи встрани и замахна странично със секирата си. Острието се плъзна по долния край на щита и отсече големият пръст на левия крак на Холбьорн. Холбьорн изви от болка и отскочи крачка назад. Един от хората на Кари се намеси и така силно замахна с копието си, че великанът се свлече безпомощен назад, после изправяйки се с мъка на крака, изкуцука в мелето, колкото бързо му позволяваше раната, като на всяка крачка оставяше малка локвичка кръв.

После станах свидетел на нещо, което при все че съм участвал в доста битки, съм виждал само четири-пет пъти в живота си. Стоях зад Кари. Видях как един от Подпалвачите запрати към него копие. Кари, който не носеше щит, отстъпи встрани и с лявата си ръка улови оръжието във въздуха. В този момент разбрах, че си служи еднакво добре и с двете ръце. Както казах, хвана копието с лявата си ръка, обърна го и го метна обратно право в скупчилите се Подпалвачи. Не се прицели, направи го инстинктивно, но копието се вклини в тълпата и порази един от мъжете.

На този етап хора и от двете групировки си разменяха удари с мечове, секири и ками, блъскаха се с щитове или водеха ръкопашен бой. Не беше битка между дисциплинирани войници, обучени как да използват оръжията си, а грозна саморазправа между побеснели селяни.

Подпалвачите и поддръжниците им започнаха безредно да се изтеглят назад, като отстъплението им позволи на ветерана Кари да подбере жертвите си. Избираше мъжете, които му бях посочил, тези, които подкупиха Ейолф. Единият — Холбьорн Силния — вече отстъпваше заради раната в крака, другият беше Бярни Брод-Хелгасон. Кари откри Бярни и започна да настъпва към него. Нямаше място да развърти секирата си и вместо това, отново служейки си с лявата ръка, грабна едно побито в земята копие и го плъзна през пролуката между двама мъже. Жертвата му вдигна щита си тъкмо навреме да избегне удара, който иначе щеше да го порази на място. Кари се бе открил и Бярни съзря в това шанса си. Когато се отвори място, метна меча си към крака на Кари. Кари отново бе спасен от забележителната си подвижност. Изтегли назад крак, изправен на другия като танцьор; след миг възстанови равновесие и хвърляйки се напред, метна второ копие. Животът на Бярни бе спасен от това, че един от хората му се хвърли напред с щита си. Копието на Кари мина през щита и прониза бедрото на мъжа, дълбока рана, която щеше да го остави куц за цял живот.

Кари се извъртя назад и се приготви за трети удар. Пусна секирата си и хванал копието с две ръце, се метна право към Бярни. Подпалвачът отскочи встрани и се претърколи на земята; копието прелетя над него, а той скочи на крака и побягна.

Боят вече ставаше опасен за зяпачите. Изтеглящите се Подпалвачи трябваше да минат между шатрите на няколко годари, приятели на Нал, които нарочно препречиха пътя и бутаха и се подиграваха на клетите Подпалвачи. Подигравките скоро преминаха в удари и като че ли целият Алтинг бе на път да се изроди в една всеобща свада. Мъж на име Солви, който не принадлежеше към никоя от двете групировки, готвеше край палатката си и бе подарял на огъня огромно гърне вода. Неразумно направи някаква забележка колко страхливи са Подпалвачите, тъкмо когато покрай него минаваше Холбьорн Силния. Холбьорн чу обидата, вдигна Солви и го тикна с главата надолу в гърнето.

Кари и поддръжниците му погнаха Подпалвачите през шатрите към брега на река Оксар. И двете страни вече даваха жертви. Флоси метна копие, което уби един от хората на Кари, друг изтръгна същото това копие от трупа и го метна обратно към Флоси, ранявайки го, макар и не фатално, в крака. И пак най-много поражения нанасяше Кари, професионалният воин. Начело в списъка с хората, които го бяха унижили в съда, стоеше адвокатът Ейолф. Сега Кари бе излязъл за мъст. Търсейки безопасност, Подпалвачите прегазваха белезникавите плитчини на реката. Торгар Скора-Гер, който се би рамо до рамо с Кари през цялото време, засече аленото наметало на адвоката.

— Ето го, дай му да се разбере за онази гривна! — извика Торгар и посочи Ейолф.

Кари грабна копието от мъжа до него и замахна. Копието описа ниска дъга, порази Ейолф в кръста и го уби.

След смъртта на Ейолф боят започна да утихва. И двете страни бяха изтощени, а и хората на Кари не изгаряха от желание да прекосят реката и да настъпват към установилите се на хълма Подпалвачи. Хвърлено бе едно последно копие — никой не видя от чия ръка, — което порази още един Подпалвач. После пристигнаха няколко от старшите годари, включително Скапти Говорителя на закона, с многобройна тълпа сподвижници, застанаха между двете групировки и настояха боят да бъде преустановен. „Достатъчно кръв се проля, казаха те. Време е да се установи временно примирие и спорът да бъде разрешен с преговори.“

За мое изумление, сега научих, че на пререканията и убийствата в Исландия може да бъде прикачена цена. Половин дузина годари се събраха пред Скалата на закона и сформираха импровизиран съд, който изчисли кой кого е убил, колко струва жертвата и кой следва да заплати компенсацията. Все едно гледах да се пазарят търговци на животни.

Изтощените бойци, които до преди миг се млатеха един друг сега с готовност се облегнаха на щитовете или сядаха да починат и да изслушат сметките на годарите. Убийството се компенсираше от убийство на човек от другата страна, стойността на дадена рана се таксуваше със съответните мерки сребро, но пък сумата се приравняваше към поражение от отсрещната страна и така нататък. В крайна сметка годарите решиха, че загубите, понесени от Подпалвачите при Алтинг компенсират жертвите, нанесени върху групировката на Кари при предишните пререкания, и че двете страни следва да сключат примирие и оттеглят исканията си за компенсация. Реши се и изходното дело — изгарянето на Нал и семейството му. За смъртта на Нал и съпругата му следваше да се изплати компенсация, а Подпалвачите бяха обявени извън закона. Флоси беше изпратен в изгнание за три години, а четирима от най-войнствените Подпалвачи — Гунар Ламбасон, Грани Гунарсон, Глум Хилдисон и Кол Торстайнсон — до живот. Присъдата, в името на компромиса, щеше да влезе в сила едва през следващата пролет, така че осъдените да използват зимата за уреждане на делата си.

Единственият, за когото нито се потърси, нито се плати компенсация, бе Ейолф. Всички се съгласиха, че подмолните му ходове са опозорили закона. Един по един чифликчиите си стиснаха ръцете и така приключи най-ожесточената битка, някога разиграла се пред Логберг, Скалата на закона.