Мег Кабът
Re: Някой като теб (9)

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Няма дори

да питам за какъв дявол трябваше да вършиш това точно на сбирката. Започвам да си мисля, че и ти като всичките си братовчеди си се побъркал окончателно.

Предполагам, че това беше г-ца Фулър от семейство Фулър, Лансинг, Илинойс. Да ме убиеш, не мога да разбера защо си я крил досега. Толкова е чаровна! Предполагам, че беше настинала, затова от време на време произнасяше „т“ като „д“.

Но ти очевидно си играеш някаква игра с нея. Глезенът ми, държа да ти кажа, е целият посинял от непрекъснатото ти ритане.

Винаги си бил безнадежден случай, когато става въпрос за жени, тъй че нека ти дам един съвет: каквато и да е играта, която играеш, нищо няма да стане, Джон. Момичетата не обичат да си играят с тях. Дори тези от Лансинг, Илинойс.

Мим

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Онази вечер

Дали така ми се е сторило заради лекарствата, които взех, преди да изляза, или всичко е истина?

Нямах представа, че ще бъдеш там. Сигурно си ми писал чак след като съм излязла. Ужасният ми гаден шеф ме накара да отида. Аз не исках, но той ме накара, тъй че си сложих малко грим, облякох рокля и отидох, със запушения си нос, температурата и всичко.

Не беше зле. Искам да кажа, скаридите не бяха лоши. Не че можах да им усетя вкуса, но както и да е.

Не знаех, че ходиш на такива места. Направи ли снимки? Къде беше фотоапаратът ти? Не го видях.

Тази г-жа Трент беше много мила. Откъде я познаваш? Снимал си я, или какво? Интересно, понякога чуваш разни неща за някои хора, после се срещаш с тях и се оказва, че изобщо не са такива. Например чувала съм, че Дженевив Рандолф Трент е студена и надменна кучка. А се оказа, че не е вярно. Ако не беше на около сто години, щях да си помисля, че си пада по теб, защото през цялото време докато разговаряхме, тя не спря да те гледа.

Хубаво е, че използва парите си за благотворителни цели. Писала съм за много хора, които не го правят. Всъщност всичките деца (те са осем, знаеш ли това?) са в поправителни домове или в затвора. Жал ми е за тях. И за нея.

Вече съм на работа, понеже без мен тук не могат. Чудя се дали ще приемеш да те поканя на вечеря заради грижите ти, докато бях болна. Кажи ми кога си свободен. Знам, че г-жа Трент сигурно ангажира голяма част от времето ти, защото ако се ожениш за нея, ще можеш да си покриеш кредитните карти и никога повече няма да се притесняваш, че ще излезеш на червено.

Просто идея.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Вечерята

Не, причината не беше в теб. Онази вечер всичко беше толкова ненормално. С изключение на теб. Ти си нормална. Имам предвид обстоятелствата.

Познавам Дженевив Трент отдавна. Всъщност откакто се помня. Но не мисля, че има вероятност нещо романтично да припламне между нас, въпреки факта, че така бих си решил проблемите с кредитните карти.

На нея наистина беше приятно да се запознае с теб. А и материалът ти за събитието е трогателен. Според мен трябва да те канят на всички подобни сбирки в града — пишеш толкова хубаво.

Колкото до вечерята, за мен ще бъде удоволствие. Само че позволи ми аз да те поканя. Все още съм ти длъжник за това, че спаси живота на леля ми, забрави ли?

Какво ще кажеш за утре вечер? Ако ти е удобно, разбира се. Ще направя резервация. Надявам се да останеш приятно изненадана.

Обещавам, че няма да е във „Фреше“.

До: [email protected]

От Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Вечерята

Добре, щом настояваш. Но наистина не е необходимо.

Да ти кажа, ако ми позволиш да готвя, ще можеш да си спестяваш парите и да си покриеш кредитните карти. Идеята е малко необичайна, знам, но така правят нормалните хора.

Само че нито ти, нито аз сме напълно нормални, това е ясно. Искам да кажа, нормалните хора не са маниаци на тема урагани и свлачища, нали?

Така че в нашия случай нормалните неща отпадат.

Ами добре.

Само ми обещай, че няма да харчиш много. Не си падам по тузарските питиета. Повече ми отива да пия бира.

Мел

До: Дейвид Дж. Белю <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Вечеря

Скъпи Дейвид,

Помниш ли, когато накарах Пати да напише онова експозе за труднодостъпните ресторанти и тя обяви, че твоят е единственият, който си струва тримесечното чакане. Тогава ти каза, че мога да получа маса винаги, когато поискам.

Е, искам маса. За двама. Запази я на името на Макс Фридландър, и когато се появя, държа персоналът ти да ме нарича с това име. Става ли?

Приготви за десерт сладолед с разни парченца в него. Най-добре да са парченца шоколад.

Засега това е. Ще се обадя по-късно да потвърдя резервацията.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Дейвид Дж. Белю <[email protected]>

Отн.: Вечеря

Джон, ще трябва да те разочаровам, но в „Белю“, категоризиран като заведение с четири звезди от вестниците, за които се блъскаш ден и нощ, с три звезди в указателя на Мишелин, най-добрият ресторант в Ню Йорк според „Зейгът“, носител на не една, а две награди от „Биърд“, благодарение на кулинарния гений на моя милост, не сервираме „сладолед с разни парченца“.

Били те и парченца шоколад.

Естествено ще ти запазя маса и дори ще инструктирам персонала да те нарича Макс Фридландър. Но за сладоледа няма да се разберем.

Дейв

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Сигурно вече си по-добре,

а може би има друга причина да си тананикаш под носа „Чувствам се страхотно“?

Което, между другото, съвсем малко пречи на тези от нас, които работят близо до теб.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Тананикам си

А какво ще кажеш за това: по-добре съм и съм щастлива.

Знам. Не е за вярване. Но е факт.

Искаш ли да знаеш защо? Защото довечера ще излизам. На среща. Истинска среща. С мъж.

Какъв мъж, ще попиташ. Ами Макс Фридландър, щом питаш. Къде ще ходим? Изненада.

Но знаеш ли какво? Той ще плаща.

И макар че поканата е един вид благодарност за това, че съм спасила живота на леля му — без да съм сигурна дали ще оцени усилията ми, предвид качеството на живота в момента — все пак срещата си е среща.

А г-жа Фридландър несъмнено ще се оправи.

Така де, като цяло съм щастлива.

Но ако тананикането ми ти пречи, веднага ще спра.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Някой „среща“ ли каза?

Миличка, истина ли е? Ти и Макс?

Учудващо спокойна си, затова питам. Искам да кажа, като се има предвид, че за пръв път мъж те кани на среща откакто… е, нали знаеш. Но да не викаме дявола, който се спотайва ей там зад копирната машина и ни подслушва. Горкият Арън!

Иди в „Бъмбъл и Бъмбъл“ поне да ти издухат косата и да ти оправят маникюра. А, и педикюр, ако ще си с отворени отпред обувки.

Знам най-доброто местенце, където ще ти обръснат интимните части, ако довечера ще е ВЕЛИКАТА НОЩ. Нали искаме да изглеждаме върховно в одеждите на Кристиян Диор, не е ли така? Чувам, че „Сфинкс“ излиза на мода. Понеже знам, че нямаш представа за какво става дума, ще ти обясня. Значи, обръсват те не само покрай бикините, но и навсякъде…

Уф, Питър чака на телефона. Ще ти пиша по-късно, обещавам.

хххооо

Доли

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Срещата ти

Понеже мина доста време (онази история с киното и пицата не се брои, нито пък вечерта във „Фреше“, когато го видяхме, нито пък вечерта, която изкарахте във ветеринарната лечебница), искам да съм сигурна, че не си пропуснала да сложиш нещо в аварийно-спасителния си комплект.

Така, преди да излезеш от апартамента, провери дали не си забравила да вземеш някое от следните неща:

1. Червило.

2. Пудра.

3. Карта за метрото (в случай че се наложи да бягаш).

4. Пари за такси (в случай че се наложи да бягаш, а наблизо няма станция на метрото).

5. Козметичка, в случай че те зареже и се разплачеш и гримът ти потече.

6. Паспорт (в случай че те упои с хлороформ, качи те на самолет за Дубай и те продаде като бяла робиня и след като избягаш, се наложи да доказваш на властите, че си американска гражданка).

7. Ментови бонбони.

8. Четка за коса.

9. Чисто бельо (в случай че се подмокриш).

10. Презервативи (задължително).

Надявам се това да помогне.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Списъка

Благодаря за списъка, но си забравила едно:

ЖИВЕЕМ ВРАТА ДО ВРАТА.

Тъй че ако ми потрябва чисто бельо, ще трябва просто да мина през хола.

Престани с тия неща. Вече не знам коя от двете ви — ти или Доли — ме нервира повече.

Това ще е просто една вечеря, за бога.

Трябва да тръгвам, ще закъснея.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Само още нещо

Да не забравиш да ползваш презерватив, скъпа, защото Макси доста си е походил. Нали разбираш, за какво говоря.

Помисли си. Всички тези фотомодели. Един господ само знае какви ги вършат, милите ми куклички.

Чао засега.

ХХХООО

Доли

 

 

От: Джейсън Трент <[email protected]>

До: [email protected]

Отн.: Е?

Как мина?

Джейсън

P.S. Стейси ме накара да те питам.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Предполагам

че причината телефонът ти да дава заето през последните три часа е, че си дърдорите с Мел за предстоящата среща. Е, отдели на годеника си минутка, за да отговориш на следния му сериозен въпрос:

Кого смяташ да сложиш до леля ми Ида на сватбата? Защото майка ми казва, че който седне до нея, трябва да я следи да не пие шампанско. Нали си спомняш за пожара в караваната, който тя предизвика на последното семейно събиране?

Отговори ми.

Обичам те.

Тони

P.S. Мама казва, че ако ти седнеш до Ида, ще си направи харакири на момента.

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Не си

бъбря с Мел. Не съм я чувала от последния път, когато я видях да си тръгва от работа, за да се преоблече за великата вечеря с Макс. Тоест Джон. Впрочем, каква е тая работа с имената му? Такъв прякор не лепват на никого. „Джон“ не е прякор.

Както и да е, бях онлайн, за да търся подаръци за сватбеното ни тържество. Какво ще кажеш — копчета за ръкавели за мъжете и обеци за жените?

Като си помисля, малко необичайно е, че Мел не се обажда. Вече двайсет и четири часа. Никога не е било да не ми се обади цели двайсет и четири часа.

С изключение на случая, когато цапардосаха съседката по главата.

За бога, да не би да се е случило нещо? Възможно ли е онзи Макс/Джон да я е отвлякъл? И да я е продал като бяла робиня? Да се обадя ли в полицията, какво ще кажеш?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: По-добре иди да се прегледаш

Ако някой купи Мел Фулър от търговец на роби, ще си поиска парите обратно. От нея не става робиня. Ще има да хленчи, че няма кабелна телевизия и че не може да следи какво става с живота на Уинона Райдър и светските новини!

Тони

P.S. Не ми отговори на въпроса кой ще седи до леля Ида.

P.P.S. Приятелите ми ще се пръснат от смях, ако им подаря копчета за ръкавели. Какво ще кажеш за готварски ножове?

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Къде си?

Сериозно, не искам да ти се бъркам, и знам, че можеш сама да се грижиш за себе си, но ти оставих три съобщения на телефонния секретар, а ти не се обаждаш. КЪДЕ СИ??? Ако не се обадиш веднага, ще звънна в полицията, кълна се.

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: „Човешки ресурси“ <[email protected]>

Отн.: закъсненията Ви.

Уважаема Мелиса Фулър.

Това е автоматично съобщение от отдел „Човешки ресурси“ на „Ню Йорк Джърнъл“, водещ Нюйоркски фото вестник. Напомняме Ви, че според вашия началник, заместник-главен редактор Джордж Санчес, работното Ви време тук започва точно в 9.00 ч., което означава, че днес сте закъснели с 83 минути. Мелиса Фулър, това е Вашето 49-то закъснение над 20 минути за текущата година.

Закъснението за работа е сериозен и скъпоструващ на работодателите в цяла Америка проблем. Служителите често се отнасят нехайно към задължението да се явяват на работа навреме, но редовните закъснения често могат да бъдат симптом на по-сериозни проблеми, като:

• алкохолизъм

• пристрастеност към наркотици

• пристрастеност към хазарт

• нездрави семейни отношения

• нарушения на съня

• клинична депресия

и много други. Ако имате подобни на горепосочените проблеми, моля не се колебайте да се свържете с отговарящия за Вас служител от отдел „Човешки ресурси“ — Ейми Дженкинс. За нея ще бъде удоволствие да Ви включи в програмата за помощ на служители на „Ню Йорк Джърнъл“, където специалист по психическо здраве ще работи с Вас за осъществяване на пълния ви потенциал.

Мелиса Фулър, ние в „Ню Йорк Джърнъл“ сме екип. Печелим или губим като такъв. Мелиса Фулър, не искате ли да сте член на този печеливш екип? Тогава направете всичко възможно, за да идвате на работа навреме!

С уважение,

отдел „Човешки ресурси“

„Ню Йорк Джърнъл“

Напомняме ви, че всяко следващо закъснение може да доведе до отстраняване от работа или уволнение.

Това съобщение е поверително и не може да се ползва от лица, които не са негови получатели. Ако сте получили това съобщение в резултат на техническа грешка, моля уведомете подателя и изтрийте съобщението от пощенската си кутия или всякакви други запаметяващи механизми.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тим Грабовски <[email protected]>

Отн.: нашата г-ца Мел

Е, изглежда нашата малка г-ца Мел е прекарала много, МНОГО добре, нали? Знам, че като не отида на работа на следващия ден, причината най-често е, че срещата още не е приключила. Виж ти. Виж ти.

Аз съм „за“. Не би могло да се случи на по-прекрасен мъж. О, как ми се иска да бях аз! Заглеждала ли си се в ръцете му? А в бедрата? Косата?

Извини ме. Трябва да отида до тоалетната и да се полея със студена вода.

Тим

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Фулър

къде по дяволите е Фулър? Мислех, че това ще свърши, след като шибаният Фридландър се премести да живее до нея. Нали вече той разхожда кучето?

Къде е тя?

Кълна се в бога, Уилкок, можеш да предадеш от мое име, че ако материалът за новия часовник на Палома Пикасо със сменяемите часови пояси не е на бюрото ми до пет часа, ще бъде уволнена.

Не знам какво си мислят хората, че върша тук, но по една случайност ръководя ВЕСТНИК, ако сте забравили.

Джордж

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Не че е моя работа, но…

Не мислиш ли, че е малко… хм, проява на лош вкус да натриеш носа на горкия Арън по този начин? Искам да кажа, като не се появяваш на работа сутринта след великата си среща? Сигурна съм, че отдавна не си прекарвала нощта с мъж и тъй нататък, но това си е направо грубо.

Ето, казах го. Сега към по-важните въпроси:

Е, и колко му е голям? На Макс Фридландър, де. Дали само се фука, или наистина го бива?

Понеже се носят слухове, че…

Ох, Питър отново ми звъни. Просто не ме оставя на мира. Ще ти пиша по-късно.

ХХХООО

Доли

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: Вината ти

Скъпи Джон,

Разбирам, че новият ти самостоятелен живот поглъща цялото ти време — особено що се отнася до Фулърови от Дансинг, Илинойс — но може би все още си спомняш, че имаш семейство, чийто членове много биха се радвали, ако им обаждаш от време на време. Предполагам, че брат ти се е опитвал неведнъж да се свърже с теб през последните няколко дни, и че ти, в тон с вулгарния език в днешно време, си му казал „да го духа“. Струва ми се, че е уместно да ти припомня, Джон, една стара песничка от моето юношество:

Печели нови приятели, но не забравяй старите. Едното е сребро, другото — злато.

Отнася се и за семейството.

Мим

P.S. Известно ли ти е, че в Илинойс има два града Дансинг? Говоря съвсем сериозно. Единият е старовремско фермерско градче, а в другия изглежда няма нищо друго, освен стриптийз барове. Твоята малка г-ца Фулър е от първия. Просто да знаеш.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Съжалявам

Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам.

Не исках да те плаша. Както виждаш, добре съм.

Получих поредното предупредително писмо от Ейми Дженкинс. Какъв е проблемът?

Знаеш ли дали Джордж е много ядосан? Какво е положението със спрайта му? Машината заредена ли е? Или отново страда?

Наистина мислех да се обадя, но така и не успях. Опитвах се, но всеки път ми отвличаха вниманието. Прощаваш ли ми?

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Време беше!

Не ти вярвам. Тук всички си изкарахме акъла.

Да не ти говоря колко се бях притеснила аз. Никога вече не ме стряскай по този начин.

Ще ти простя, ако ми представиш подробен отчет. Искам да знам къде сте били и ТОЧНО какво се е случило.

Сякаш не знам. „Отвличане на вниманието“. Хм.

Чакам.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Той

Какво да кажа?

О, Надин, беше невероятно! Спомням си, как ти просто не беше на себе си, след първия уикенд, който прекарахте с Тони. Мислех, че си се побъркала. Може би не е редно бъдещата ти шаферка да го признава, но е така.

Сега обаче ми е напълно ясно за какво става дума. За ЛЮБОВ! Любовта прави с нас това, нали? Сега разбирам защо, въпреки разликата във възрастта, Уинона не се отказва от Крис Нот. И никога няма да го направи, ако изпитва същото, каквото аз изпитвам към Джон.

Откъде да започна?

О, вечерята. Заведе ме в „Белю“.

Да, наистина. Знам, знам. Знам, че се чака по три месеца за маса, но той влезе там като у дома си. Веднага ни заведоха до най-хубавата маса за двама в ъгъла. Там вече имаше бутилка шампанско в съд с лед. Сериозно. И не „Корбел“, Надин, а „Кристал“. „КРИСТАЛ“. Към триста долара бутилката. Казах: „Да не си полудял, Джон? Не можеш да си го позволиш.“

Но той каза да не се притеснявам, защото Дейвид Белю му дължи услуга.

Трябва да е била голяма услуга, защото менюто ни беше невероятно. Дори не можеш да си представиш, Надин, нищо, че си ходила в „Нобу“ и „Даниел“ за сметка на вестника. Започнахме със стриди и хайвер от белуга, след това преминахме на сьомга в сос тартар. После донесоха foie gras confit със задушени във вино смокини, патица и…

Даже не си спомням всичко останало. Съжалявам. Не ми се сърди.

Но всичко беше толкова вкусно, с различно вино към всяко блюдо. Докато стигнем до основното ястие, в което мисля, че имаше месо от гълъби, вече бях престанала да обръщам внимание на храната, защото Джон изглеждаше толкова хубав в костюма си! Непрекъснато се навеждаше напред, усмихваше се и повтаряше името ми, а когато го питах „Какво?“, той отговаряше „Какво, какво?“ и избухвахме в смях. Когато донесоха десерта, ние вече се целувахме през масата, и сервитьорът едва успя да я разчисти.

Тогава Джон каза: „Да се махаме оттук“ и си тръгнахме. Изобщо не помня как сме стигнали до вкъщи, защото се целувахме през цялото време, а когато се добрахме до петнайсетия етаж, ципът на гърба на роклята ми беше разкопчан до долу. В този момент аз изведнъж се сетих нещо ужасно и извиках: „Ами Пако?“

Тогава Джон изрече най-прекрасните осем думички, които съм чувала: „Платих на портиера да разходи Пако тази вечер“.

Роклята ми се свлече на пода преди още да съм пъхнала ключа в бравата.

И когато тази сутрин излязох, тя си беше там. Някой я беше намерил и сгънал грижливо! Ама че неудобно! Представяш ли си, Надин? Ами ако г-жа Фридландър не беше в болницата и беше намерила роклята ми, захвърлена пред вратата?

Всъщност, ако г-жа Фридландър не беше в болница, роклята ми никога нямаше да се озове в коридора, защото ако някой не беше я цапардосал по главата, нямаше да се налага да се грижа за кучето и вероятно никога нямаше да срещна Джон.

Както и да е.

Нали знаеш дето в романите все пишат как телата на влюбените герои прилягат едно към друго като две отдавна изгубени парченца от пъзел или нещо такова? Така беше и с нас. Просто си пасваме. Наистина, Надин, сякаш сме създадени един за друг. А щом като това се получи още първия път, предполагам, че е напълно естествено да остане така и занапред.

Което е причината за огромното ми закъснение тази сутрин. Да ти кажа, изобщо не ми пука за предупредителните писма на Ейми Дженкинс. Закъсненията си струват! Да правиш любов с Джон е все едно да пиеш студена вода, след като си бродил в пустинята години наред.

Мел

P.S. Защо Доли замерва с кламери кабинката ми?

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Ами дай ме под съд

Бях зает, ясно? Трябва ли да ходиш да се жалваш на Мим всеки път, когато не съм се обадил няколко дни? Мислиш си, че само защото татко е в затвора…

Всъщност остави това. Не мога дори да ти се ядосам, защото съм щастлив, по дяволите.

Джон

P.S. Направихме го.

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Татко е

в поправителен център с облекчен режим заедно с останалите осъдени „бели якички“. Едва ли би могло да се нарече затвор. Не и когато всеки си има отделен телевизор. Да не говорим за баня и тоалетна.

Какво точно означава това „направихме го“? Надавам се, нямаш предвид това, което си мисля. Първо на първо, не си ученик в девети клас. Второ, какво общо можеш да имаш с някого, който даже не ти знае истинското име?

Надявам се, имаш предвид, че вие двамата сте яли сурова риба-балон или нещо такова.

Джейсън

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: КАКВО ЧУВАМ???

Направихте ли го? Наистина ли? Какво означава това? Да не би, че си спал с нея? Това ли е?

И само толкова ли?

Мисля, че беше се съгласил да ми разкажеш. Мисля, беше разбрал, че съм жена, която изпитва остра нужда да разказват по-пикантни истории.

Така че изплюй камъчето, господинчо, иначе ще пратя близначките да погостуват на чичо си Джон…

Стейси

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Любовния ми живот

Атачмънт: Завръщането на Паркър

Стейси, нямам намерение да обсъждам сексуалния си живот със снаха си. Поне не с такива подробности, каквито искаш. И наистина ли смяташ, че е добра идея да ми пращаш на гости децата, като знаеш, че живея с две котки. Забрави ли, че Хейли е алергична?

Е добре, какво искаш да чуеш? Че това бяха най-еротичните двайсет и четири часа в живота ми? Че тя е точно каквото търся в една жена от толкова време, без дори да съм смеел да се надявам, че ще го намеря? Че сме сродни души, че тя е моята съдба, моето вселенско предопределение? Че броя минутите до следващата ни среща?

Чудесно. Ето. Казах го.

Джон

P.S. Ако искаш, можеш да прочетеш последната глава от книгата ми, която ти изпращам. Днес нямам много работа, та използвах възможността да поработя върху романа си. Може би това ще удовлетвори нуждата ти от съпреживяване на вълнуващи случки. Но не забравяй, че е само проза и всяка прилика с живи или мъртви лица е случайна.

P.P.S. Според теб нахално ли ще бъде, ако изпратя рози?

 

 

Атачмънт:

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПАРКЪР

Джон Трент

Глава 17

— Ами Пако? — попита тя разтревожено.

— Не се притеснявай, скъпа — отвърна Паркър. — Аз го застрелях.

Сините очи се навлажниха и гримът около тях се размаза. Тя го погледна със замъглени очи.

— О, Паркър!

— Вече няма да ни пречи — успокои я Паркър.

Тя кимна мълчаливо с кървавочервени и влажно разтворени устни.

Паркър не беше глупав. Той наведе глава устните му допряха нейните.

Притисна към себе си безволевото податливо тяло. Докато стигнат до четвъртия етаж, тя се бе оставила изцяло в ръцете му. На шестия беше разкопчал ципа на късата черна рокля до долу. На десетия роклята се бе смъкнала от раменете.

На единадесетия етаж Паркър откри, че тя не носи сутиен.

Нито бикини, разбра той на тринадесетия.

Когато вратата на асансьора се отвори на петнадесетия етаж и Паркър почти я изнесе на площадката, роклята се свлече на пода. Никой от двамата не забеляза това.

В апартамента беше тъмно и хладно — точно както обичаше Паркър. Леглото се къпеше в лунната светлина нахлуваща през незасенчените прозорци. Той я положи в това сребърно езерце и отстъпи крачка назад, за да се наслади на гледката.

Беше гола по начина, по който само най-красивите жени могат да бъдат — гордо и предизвикателно. Без да правят опити да прикрият голотата си с покривката на леглото. Лунната светлина трептеше по извивката на талията и бедрата. Косата — хиляди тъмночервени къдрици — бе разпиляна около главата, а очите, обърнати към него, оставаха в сянка.

Тя мълчеше. Не беше нужно да говори. Той се приближи към нея, така, както приливът следва луната.

И когато стигна до леглото, беше гол.

Паркър бе познавал много жени. Но тази… беше някак различна. Напълно различна. Докато ръцете му разтваряха гладките стройни бедра, той имаше чувството, че отваря портите към един друг свят, от който може би връщане няма.

Свят, който — той разбра това, когато се плъзна в горещата му прегръдка — никога, никога нямаше да напусне.