Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Boy Next Door, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юрий Лучев, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- midnight_sun17 (2017)
- Форматиране
- analda (2018)
Издание:
Автор: Мег Кабът
Заглавие: Re: Някой като теб
Преводач: Юрий Лучев
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски език
Издател: Фокус ООД
Град на издателя: Велико Търново
Година на издаване: 2003
Печатница: Абагар АД
Редактор: Гергана Рачева
ISBN: 9547830112
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3339
История
- — Добавяне
До: Джордж Санчес <[email protected]>
От: Мел Фулър <[email protected]>
Отн.: Здравословното ми състояние
Уважаеми Джордж, все още съм болна. Няма да мога да дойда днес, а вероятно и утре.
Не се сърди, Джордж. Знам, че е напрегнато, а и онези приеми в Хамптънс, но какво да направя? Възползвах се от великия си пакет здравни услуги и вчера ходих на лекар. Знаеш ли какво ми предписа? Почивка на легло и течности. Почивка на легло и течности, Джордж! В Хамптънс няма да мога да спазя това. Искам да кажа, Доли би могла, но не и аз.
Освен това не съм сигурна дали лекарят имаше предвид точно такива течности.
Кажи на Рони, че не вярвам на слуховете за Джордж и Уинона в Кан, и по-добре да пита рекламните им агенти, преди да го пусне. Старичък е за нея.
P.S. Не забравяй да кажеш на Ейми Дженкинс, че съм болна, а не закъсняла.
P.P.S. Фигурката ми върната ли е на мястото си?
До: Надин Уилкок <[email protected]>
От: Тони Салерно <[email protected]>
Отн.: Мел
Пак ли си онлайн? Опитвам се да се свържа с теб от един час. Знам, че не говориш с Мел, защото току-що бях там.
И не само аз. Познай кой ми отвори като почуках.
Да, точно така. Г-н Съвършеният.
Всъщност не бива да го наричам така. Харесва ми това момче. Просто е нормален, разбираш ли? Не е като онзи откачения Спендър. Помниш ли, когато ти, аз, Мел и Спендър веднъж бяхме излезли и той взе да приказва врели-некипели за ченгетата? Това ме вбеси. Но бързо му затворих устата, нали, като му казах, че четирима мои братовчеди работят в полицията на Ню Йорк? Този новият не дрънка глупости като Спендър.
Тъй де, занесох нещата, както ми поръча. Отвори ми Джон и отначало малко се смутих, да ти кажа. Помислих, че съм прекъснал нещо, но човекът беше облечен и ме покани да вляза.
Видях Мел, която приличаше на крава в онази невъзможна бяла пижама на големи черни петна. Лежеше на леглото, но не ми изглеждаше да е много болна, ако питаш мен. Гледаха филм. Явно бе, че откак се е разболяла, го правят редовно. Той носи храна — нищо особено според моите стандарти, но все пак годна за ядене — после гледат филми.
Не знам. Нищо повече. Никакъв секс, доколкото видях. Наистина, по пода се търкаляха тонове хартиени носни кърпички, но съм сигурен, че Мел ги е използвала, за да си бърше хремавия нос, а не за нещо друго.
Ей, не се сърди на мен. В случая аз съм само вестителят.
И казвам на Мел: „Нося ти тези неща от службата плюс сладкиш с праскови, който ви направих.“ Мел естествено подскочи от щастие, защото като всеки истински чревоугодник тя знае, че моят сладкиш с праскови е дар от боговете, и настоя всички да го опитаме. Джон го занесе оттатък да го нареже и останах с впечатлението, че добре се ориентира в кухнята на Мел, което е красноречив факт, защото нали знаеш, че тя си държи чиниите във фурната, а бирата — при зеленчуците в хладилника.
Както и да е, значи той слага големи топки ванилов сладолед върху парчетата, а това, както знаеш, просто разваля качествата на сладкиша. Но както и да е. Седнахме на леглото и ядохме, и трябва да призная, че въпреки сладоледа, по-вкусен сладкиш с праскови не бях правил никога.
Погледах малко филма, защото Мел настоя да остана. На него обаче му личеше, че с нетърпение чака да си тръгна. Затова им казах, че трябва да се връщам на работа. Мел ми благодари, вече се чувствала по-добре и в понеделник щяла да бъде на работа. „Чудесно“, отвърнах, после Джон ме изпрати до вратата, измърмори „Радвам се, че се видяхме, довиждане“ и буквално ми я затръшна в лицето.
Не мога да го виня. И аз бях същият, когато започнахме да излизаме с теб. С тази разлика, че никога не бих ти позволил да си купиш подобна пижама. Мел няма ли си по-подходящо бельо?
Но въпреки пижамата, казвам ти, че оня е хлътнал с двата крака. По-зле и от Спендър.
И както обикновено, предполагам, че Мел нищо не забелязва. Не мислиш ли, че някой трябва да го каже?
До: Тони Салерно <[email protected]>
От: Надин Уилкок <[email protected]>
Отн.: Мел
Кой сега не вдига телефона, а?
Предполагам, че си в залата и смайваш гостите на ресторанта с твоята сьомга в сос тартар с цикория.
Както и да е, благодаря, че занесе нещата на Мел. Значи и той беше там, а? Снощи също. Мисля, че си прав: здраво е хлътнал. Обаче тя също.
Не, не мисля, че се нуждаят от нашата помощ. На нас да не би някой да ни е помагал? А нещата въпреки това се получиха.
Не си казал на Мел, че съм пропуснала тренировката, нали?
P.S. Има само един човек, чийто нужди от бельо би трябвало да те вълнуват, господинчо, и това съм аз. Какво облича Мел Фулър в леглото си, си е нейна работа. Въпросната пижама я подарих аз за последния рожден ден. Според мен е страхотна.
До: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>
От: Мел Фулър <[email protected]>
Отн.: Курабийките
Скъпа мамо,
Благодаря за курабийките! Много са вкусни — е, поне доколкото мога да усещам вкус.
Искам да ти кажа, че се чувствам по-добре — недостатъчно, за да отида на работа, но все пак… Като се обаждам на шефа да му кажа, че ще отсъствам от работа, гласът ми все още е като на болен и той ми вярва, а това е добре.
За оная история с целувките: извинявам се, дето обвиних теб и татко за това, че не сте ми предали необходимите гени. Защото се оказва, че аз се справям чудесно, а причината е в Джон — просто е много срамежлив.
Разбира се, трудно е да се целуваш, когато носът ти е запушен, но с повече практика всичко се преодолява.
Още веднъж благодаря за курабийките. Ще ти се обадя по-късно.
Целувки,
P.S. Джон също ги хареса!
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>
Отн.: Курабийките
Мелиса, трябва да ми простиш. Не искам да си пъхам носа в твоите работи, но имам чувството — не е необходимо да ми казваш, ако не искаш — че ти и този Джон Макс Фридландър правите секс.
Ти си вече голямо момиче и естествено сама си решаваш, но според мен трябва да имаш предвид няколко неща:
Той няма да купи кравата, ако може да получи млякото безплатно.
Вярно е. Наистина е така. Сложи пръстена на ръката си, преди да си разтвориш краката, миличка.
Знам, знам, знам. Всички момичета го правят в днешно време. Е, ако искаш да си като всички, то поне ползвай презерватив, нали, скъпа? Обещай на мама.
Трябва да свършвам. С татко имаме среща с неговия отбор по боулинг тази вечер в „Сицлър“.
Целувки,
До: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>
От: Мел Фулър <[email protected]>
Отн.: Курабийките
За бога, мамо, не правя секс с него, разбра ли! Става дума само за целувки. Какво общо имат целувките със секса?
Е да, всъщност това е нормалното развитие на нещата, но все пак… А онова за кравата е толкова глупаво! На крава ли ти приличам?
Освен това, какво стана с „пробвай панталона, преди да го купиш“, а? Съветът, който татко даде на Роби, преди да замине за колежа?
А за мен какво остава? Някакви си крави!
За твое сведение, може пък и аз да искам да пробвам някой и друг чифт панталони. Това минавало ли ти е през ум? Искам да кажа, с панталони е пълно навсякъде и как да намеря най-подходящия, без да пробвам? Разбира се, след щателен оглед.
ЕСТЕСТВЕНО, че ако реша да изпробвам точно този панталон, ще взема всички необходими предпазни мерки. За бога, все пак сме в двадесет и първи век!
МОЛЯ ТЕ, не казвай нищо на татко. Умолявам те!
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>
Отн.: Курабийките
Не е необходимо да крещиш, миличка. Мога да чета и малки букви.
Разбира се, че ти имам доверие и знам, че ще вземеш най-доброто решение.
За панталоните си права. Знам, че ще постъпиш по най-добрия начин. Както винаги.
Мисля си, че по правило не бива да пробваш панталони, които не са изрекли думичката с „Л“. Знам, че има всякакви: френски, и особено италиански, които наляво и надясно повтарят тази думичка, докато според мен американските панталони са малко по-сдържани в това отношение. Но когато кажат нещо, държат на думата си.
Направи го заради мен — първо искай да чуеш думичката с „Л“. Чух по телевизията, че оня травестит е нападнал друга жена, този път в горен Ийст Сайд! Надявам се, че вечер си заключваш вратата, миличка. Изглежда му харесват по-дребнички жени, тъй че хубавичко се оглеждай като излизаш вечер.
И внимавай с тези дупки!
Целувки,
P.S. И с падащите климатици!
До: Надин Уилкок <[email protected]>
От: Мел Фулър <[email protected]>
Отн.: Помогни ми
Направих грешка, като казах на майка ми, че Джон и аз се виждаме, и сега тя не ме оставя на мира с нейните крави и това, което нарича думичката с буква „Л“.
Но ме накара да се замисля. Какво е правилото? Искам да кажа, когато искаш да спиш с някого. След колко срещи можеш да си го позволиш? Без да изглеждаш като уличница? И брои ли се за среща, ако си болна, а той ти носи сладолед?
Ванилов по-точно казано.
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Надин Уилкок <[email protected]>
Отн.: Помогни ми
Какво според теб означава „уличница“? Това е твърде субективно, ако питаш мен. Например аз спах с Тони още на първата ни среща. Значи ли, че съм уличница?
Да видим това:
Ти харесваш някого. Иска ти се да спиш с него. Но се притесняваш, че ако го направиш прекалено рано, той ще те сметне за уличница.
Наистина ли искаш да бъдеш с човек, който разсъждава с подобни негативни понятия? Не, разбира се.
Така че според мен отговорът на твоя въпрос: „След колко срещи можеш да си го позволиш?“ е:
Няма точен отговор.
При всеки е различно.
Май не ти помогнах много.
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Тони Салерно <[email protected]>
Отн.: Секс
Скъпа Мел,
Здравей. Надявам се, нямаш нищо против, че Над ми каза за малкия ти проблем — нали се сещаш, за това в кой момент от връзката трябва да се случи случката. Мисля, че имам отговор:
Ако ти е хубаво, направи го.
Сериозно. Така съм я карал цял живот, и ето резултата — сега съм главен готвач в мой собствен ресторант и ми предстои да се женя за една огън жена, която под деловия костюм носи доста изрязани бикини.
Послушай ме, няма да сбъркаш.
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Надин Уилкок <[email protected]>
Отн.: Извинения от името на
Тони. Не знам дали ти е споменавал, че малко трудно възприема.
До: Надин Уилкок <[email protected]>
От: Мел Фулър <[email protected]>
Отн.: Нямам нищо против
че разказваш на Тони за моя сексуален живот — или липсата му — но нали не ги разправяш тия неща и на колегите в редакцията? НАЛИ?
До: Питър Харгрейв <[email protected]>
От: Доли Варгас <[email protected]>
Отн.: Мел Фулър
Разбира се, че трябва да го направи, скъпи. Какво има да губи? Да не би да става по-млада? Много скоро гравитацията ще започне да придърпва надолу онези части от тялото, които най-много се иска да сочат към слънцето. А и нали знаеш поговорката: кови желязото, докато е горещо.
Като стана дума, Арън ми отказа за уикенда. Какво ще кажеш? Къщата на Стивън е мечта, а всички поканени са изключително дискретни. Те са хора от филмовата индустрия, скъпи. Едва ли някой от тях ще знае кой си.
Отговори ми.
ХХХООО
До: Тим Грабовски <[email protected]>
От: Джими Чу <[email protected]>
Отн.: Мел Фулър
Да, обаче ако спи с него и после нищо не се получи ще трябва ще не ще да го вижда всеки ден, понеже е съсед. Доста неприятно. Особено ако тя — или той — започне да излиза с някой друг.
Ситуацията е патова. Освен ако не се оженят или нещо такова, а дали има шансове това да се случи?
До: Стела Марковиц <[email protected]>
От: Анджи Соу <[email protected]>
Отн.: Мел Фулър
Твърде е стар за нея. На колко години е? Трийсет и пет? А тя? На двайсет и седем. Млада е. Направо бебе. Трябва да си намери някой на нейната възраст.
До: Ейдриън Де Монт <[email protected]>
От: Лес Келог <[email protected]>
Отн.: Мел Фулър
Да, обаче всички връстници на Мел си имат интернет фирми и могат да се запознават с топмодели, когато си поискат, тъй че за какво им е притрябвала Мел, която е готина, наистина, но не е модел? Или пък са професионални кънкьори.
Значи може би е по-добре, че е по-възрастен от нея.
До: Надин Уилкок <[email protected]>
От: Джордж Санчес <[email protected]>
Отн.: Мел Фулър
А защо един трийсет и петгодишен мъж още не е женен, а? На някой минава ли му през ум, че може и да е обратен? Няма ли кой да го каже на Мел, преди да е станала за смях с тази нейна история?
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Надин Уилкок <[email protected]>
Отн.: Дали колегите в редакцията говорят за теб?
Шегуваш ли се? Не се ласкай. Имаме си достатъчно грижи, за да се тревожим за любовния ти живот.
До: Стейси Трент <[email protected]>
От: Джон Трент <[email protected]>
Отн.: Пилета от „Кени Роджърс“
Нали никога не си се опитвала да пробуташ нещо толкова вкусно за твое творение? Няма начин.
До: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>
От: Джон Трент <[email protected]>
Отн.: Разбира се, че
не съм забравил. Ще те придружавам, обещах. Даже съм извадил смокинга и съм му изтупал праха.
Ще се видим там.
_P.S. Да, чух за Сирийна. Преди всичко обвинявам родителите, че са я нарекли така. Какво тогава да очакват?_C$
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Джордж Санчес <[email protected]>
Отн.: Какво имаш предвид
като казваш, че до понеделник няма да си на работа? Струва ми се, че забравяш нещо, сладурче.
Благотворителната сбирка в „Линкълн Сентър“, посветена на борбата с рака. Най-голямото светско събитие за сезона. Според Доли, всеки, който се смята за нещо ще бъде там.
Не ме интересува, ако ще от очите ти да тече кръв. Отиваш.
Ще пратя Лари да снима. Непременно хвани онези богаташи, разните там Астор, Кенеди и Трент. Нали знаеш колко обичат да се пише за тях във вестниците, дори в стара дрипа като нашия.
P.S. Тъпата ти фигурка е на мястото си. Всъщност за какво става дума?
До: Надин Уилкок <[email protected]>
От: Джордж Санчес <[email protected]>
Отн.: Ей там!
Стига си викала. Щом като е достатъчно добре, за да си мисли за секс, значи може да си измъкне задника от леглото и да си свърши работата.
P.S. Какъв кораб мислиш, че командвам? Кръшкачите нямат място на борда, Уилкок.
До: Мел Фулър <[email protected]
Отн.: Виж, аз
почуках преди малко, но ти не отвори, и реших, че си заспала. Не исках да се обаждам и да те будя. Работата е там, че довечера ще съм зает и ще мога да се отбия едва по-късно. Става ли? Ще донеса още сладолед. Този път ще гледам да е с повече шоколадови пръчици.
P.S. Ураганът Джен се придвижва с 200 км в час към Ямайка. Окото му ще премине оттам довечера. Изглежда доста страшничък. Това би трябвало да те зарадва.
До: Мел Фулър <[email protected]>
От: Надин Уилкок <[email protected]>
Отн.: Снощи
Е, как мина? Опитах се да придумам Джордж да не те кара да ходиш, но той беше непреклонен. Каза, че ти си единственият репортер, който може да направи материала, без да обиди някого. Предполагам, че Доли не би била звездата на събитието. Несъмнено, защото е спала със съпрузите на всички видни дами.
Надявам се настинката да не те повтори.
До: Джейсън Трент <[email protected]>
до: Стейси Трент <[email protected]>
От: Джон Трент <[email protected]>
Отн.: Сега какво да правя?
Значи снощи отиваме с Мим на сбирката в „Линкълн Сентър“, и кого мислите виждам да върви право към нас с бележник и химикал в ръка? Мел.
Да, точно така. Мелиса Фулър, водеща светската хроника на „Ню Йорк Джърнъл“, която за последен път видях в леглото със списание „Космо“ и температура 38°. Докато се усетя, тя вече стои пред Мим на високи токчета и с мини пола и я пита дали смята, че работата по борбата с рака ще помогне за създаването на лекарство някой ден.
После ме забелязва и извиква: „Джон!“
А Мим — знаете си я — моментално запечатва в главата си червената коса и западняшкия акцент и докато се усетиш, вече кани Мел да седне при нас и я пита иска ли шампанско.
Мога със сигурност да кажа, че за пръв път в журналистическата кариера на Мел някой от интервюираните я кани на своята маса. Знам също така, че и Мим за пръв път кани репортер за лично интервю.
Не ми оставаше нищо друго, освен да седя и ритам Мим под масата всеки път щом понечи да каже нещо дори смътно напомнящо „моя внук“, което разбира се, тя направи поне десет милиона пъти.
Сега Мел знае, че има нещо. Няма представа какво точно, разбира се. Мисли, че Мим е влюбена в мен. Мисли, че трябва да се възползвам, тъй като една богата възрастна дама като Мим може да уреди всичките ми сметки. Макар да ме информира, че всичките ми родственици по линията на Дженевив Трент са свършили в поправителни домове (чичо Чарлз, леля Сара и леля Илейн) или в затвора (чичо Питър, чичо Джо и Дад). Пропусна да спомене самоубийствата — леля Клер и чичо Франк. Още едно доказателство, че Грампс с пълно право е подкупил следователя.
Блестящ произход, няма що, нали, Джейсън? Стейси, грабвай момичетата и бягай надалеч, докато още не е късно.
И сега какво да правя? Да кажа ли? Или да продължа да я лъжа?
Би ли ме застрелял някой от вас, моля.
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Джейсън Трент <[email protected]>
Отн.: Кажи
Просто кажи. Моля те. Умолявам те. Не съм сигурен колко още мога да понеса.
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Стейси Трент <[email protected]>
Отн.: Не казвай
преди да си спал с нея.
Сериозно. Защото ако си добър в леглото, тя няма да се разсърди.
Знам, че само за секс мисля. Твоя работа, но аз така бих постъпила.
До: Стейси Трент <[email protected]>
От: Джон Трент <[email protected]>
Отн.: Добре, благодаря
Значи да спя с нея. Ами да, Как не съм се сетил досега!
НЕЩО МАЙ НЕ ТИ Е НАРЕД!!!
Искам да кажа, освен факта, че си омъжена за брат ми. Забрави ли какво е да си сам? Не можеш просто ей така да спиш с някого. Да де, можеш, но след това какво? Нищо. А АЗ ИСКАМ ОТ ТОВА ДА ИЗЛЕЗЕ НЕЩО.
Затова е важно, ПРЕДИ да сме спали заедно, да имаме близки приятелски отношения.
Нали така? Нали и Опра така казва?
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Стейси Трент <[email protected]>
Отн.: Но не мислиш ли
че такива отношения вече има между вас? Искам да кажа, ти носиш сладолед и миеш чиниите, за бога. Тя ти е длъжница. Няма да ти откаже, не се притеснявай.
До: Стейси Трент <[email protected]>
От: Джон Трент <[email protected]>
Отн.: Извинявай,
обаче ти с изчадието на Сатаната ли си бременна, или с моя племенник? Какво ти става? „Няма да ти откаже, не се притеснявай“.
Никой не спи с теб само защото си му купил сладолед. Ако беше така, то момчетата, които разнасят сладолед с камионите на мистър Софти…
Разбираш какво имам предвид, нали.
Искам да го направя както трябва. Тъжният факт обаче е, че за всички жени, с които съм излизал, портфейлът ми е бил по-важен. Говорим за жени, с които ме е запознавала Мим — каймакът на нюйоркското общество — и с достатъчно пари в сметките си. Тъй че да ги вкарам в леглото никога не е било трудно. Обикновено проблемът по-скоро е бил как да ги изкарам оттам.
Мел обаче не е от лесните. Всъщност тя е доста срамежлива.
Не знам какво да правя. Съвсем сериозно иде ми да се гръмна. Бих си пуснал един куршум между веждите, ако знам, че всичко ще свърши бързо и че Мел няма да разхожда Пако до края на дните си.
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Стейси Трент <[email protected]>
Отн.: О, за бога
Просто го направи.
Почукай на вратата и като ти отвори, дръпни я в коридора и започни да я целуваш дълбоко и проникващо. После я подпри на стената, издърпай блузата от полата, мушни ръка под сутиена и…
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Джейсън Трент <[email protected]>
Отн.: Трябва да простиш
на жена ми. В момента тя представлява просто купчина пощурели хормони. Сложих я да си легне със студен компрес.
Ще ти бъда благодарен, ако засега се въздържаш от обсъждане на всякакви въпроси от сексуално естество с нея до раждането на бебето. По-точно — шест до осем седмици след това. Сигурен съм, обяснила ти е, че на тази възраст е в кулминацията на своята сексуалност. Но както несъмнено си научил, лекарят казва, че на този етап от бременността половите сношения могат да бъдат опасни за бебето.
Така че, би ли престанал да разказваш за сексуалните си изживявания с онова момиче?
И докато още сме на темата, заведе ли я на вечеря? А? Поне във филмите това винаги върши работа. Завеждаш гаджето си на романтична вечеря, после на разходка с файтон из Сентръл Парк (стига да не е от ония, дето биха го сметнали за глупаво) и ако имаш късмет, може и да се получи. Нали така?
Тъй че заведи я на някое хубаво местенце. Не познаваш ли собственика на „Белю“? Не е ли това най-хубавият ресторант в града? Заведи я там.
И ако този път проклетата котка отново се разболее, остави я да пукне.
Поне така мисля аз.
До: Джон Трент <[email protected]>
От: Британи и Хейли Трент <[email protected]>
Отн.: ЗДРАСТИ, ЧИЧО ДЖОН
КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА НОВАТА НИ ПОЩЕНСКА КУТИЯ? ТАТКО НИ Я НАПРАВИ, ЗА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ НЕГОВАТА.
ЧУХМЕ КАК МАМА И ТАТКО ПАК ГОВОРЯТ ЗА ТЕБ И ЧЕРВЕНОКОСАТА ДАМА. КАЗАХА, ЧЕ НЕ ЗНАЕШ КАК ДА ПОКАЖЕШ, ЧЕ Я ХАРЕСВАШ.
АМИ АКО СИ ВЪВ ВТОРИ КЛАС И СИ МОМЧЕ, КОЕТО ХАРЕСВА НЯКОЕ МОМИЧЕ, ПОДАРЯВАШ НАЙ-ХУБАВАТА СИ ПОКЕМОН КАРТИЧКА. ИЛИ ДЪРПАШ КОСАТА. Е, НЕ ЧАК ТОЛКОВА СИЛНО, ЧЕ ДА СЕ РАЗПЛАЧЕ.
ИЛИ ПЪК Я КАНИШ ДА КАРАТЕ КЪНКИ ЗАДНЕШКОМ, И Я ХВАЩАШ ЗА РЪКАТА, ЗА ДА НЕ ПАДНЕ.
НАДЯВАМЕ СЕ ТОВА ДА ПОМОГНЕ!
ЦЕЛУВКИ,