Мег Кабът
Re: Някой като теб (10)

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Ти май наистина

си влюбен, а? О, Джон, толкова е хубаво!

РАЗБИРА СЕ, че трябва да изпратиш рози.

Може ли да препратя Глава 17 на Мим? МОЛЯ ТЕ!!!

Стейси

 

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: НЕ, не може

да препращаш на Мим Глава 17! Да не си откачила? Съжалявам, че ти я изпратих. Изтрий я, ако обичаш.

Джон

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Извинявай

че не ти отговорих веднага. Трябваше да си наплискам лицето със студена вода. Мисля, че наистина трябва да зарежеш работата си като журналист и да се заемеш с писане на романи. Вода след години скитане в пустинята?

Трябва да призная, че откакто те познавам, никога не съм те виждала толкова…

Щастлива.

Та, някой изрече ли думичката с „Л“?

Над

P.S. Колкото до Доли, причината да замерва кабинката ти с кламери е, че се опитва да провери дали можеш да вървиш нормално след схватката с огромния… хм, мерак на Макс Фридландър.

Тъй че гледай да не се мяркаш пред очите.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]

Отн.: думичката с „Л“

Сега като си помисля, никой не я произнесе на глас.

За бога, съблякох роклята си още на площадката заради мъж, който дори не спомена думичката с „Л“!

Застреляй ме. Моля те, просто ме застреляй.

Мел

P.S. И защо не се обажда? Забелязваш ли, че дори не се е обадил?

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Не се вкисвай

Допреди малко беше най-щастливият човек на света, а сега потъваш в отчаяние само защото споменах думичката с „Л“.

Иде ми да си отхапя езика. Не се тревожи за глупости, Мел. Момчето явно е лудо по теб. Особено след като е бил готов да прекарате двайсет и четири часа в леглото. За Бога, Тони никога не го е правил.

Аз съм си виновна, защото винаги го карам да стане и да ми приготви нещо за ядене.

Не се тревожи, ще се обади.

Над

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Надявам се,

не си мислиш, че си пъхам носа в чужди работи, но имам чувството, че трябва да се срещнем след около пет минути в дамската тоалетна. Имам точно каквото ти трябва за протритата и зачервена кожа на лицето ти.

Наистина миличка, брадичката ти сякаш са я близали стоте и един далматинци. Не мога да повярвам, че не си опитала поне с фон дьо тен.

Не се притеснявай. Малко „Клиник“, и всичко ще е наред.

И докато ти го слагам, ще ми разкажеш всичко, нали?

ХХХООО

Доли

 

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]

Отн.: Да, смятам, че наистина

си пъхаш носа в чужди работи и ако си мислиш, че нещо ще ти кажа, дълбоко се лъжеш.

Благодаря за предложението, но нарочно ще си ходя със зачервено лице като почетен знак, с който се гордея.

И престани да ме замерваш с кламери. Знам, че си ти, Доли, знам и какво искаш, но няма да мръдна от мястото си.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Тим Грабовски <[email protected]>

Отн.: Ах ти, непослушно момиче!

Малка ми г-це Мел, какво направи ти!

Чакай. Не ми отговаряй. Разбрах всичко още щом зърнах личицето ти, сияещо като фар. (Трябва наистина да го караш да се бръсне по-често, ако редовно ще се целувате. Ти си типичен представител на червенокосите жени, за които е присъща много нежна кожа. Трябва да му напомняш това от време на време, в противен случай ще изглежда, че си спала с лице под инфрачервена лампа.)

А когато видях зашеметяващия букет от кървавочервени рози, дето току-що ти го донесоха, ми стана ясно, че:

Нашата г-ца Мел е била много, много палава.

С какво заслужи този огромен цветен дар? Предполагам, направо си надминала себе си.

Поздравления.

Тим

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Видя ли!

Казах ти, че ще се обади. Дори нещо повече. Това е най-големият букет рози, който някога съм виждала.

И какво пише на картичката?

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: О, ЗА БОГА

ТОЙ МЕ ОБИЧА!!!

На картичката пише:

Щом зърнах я, се влюбих в миг: единствена любов, любов завинаги.

Джон

Дали той го е съчинил? Мен има предвид, нали? Това „я“ съм аз, нали?

О, господи, толкова съм развълнувана. Никой не ми е пращал цветя на работа, при това с картичка, в която се споменава думичката с „Л“!

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: За бога,

колко малко ти трябва, за да си щастлива, нали? Разбира се, че онова „я“ в стихчето се отнася за теб. За кого другиго? За майка му ли?

Не, не го е съчинил Макс Фридландър. От Робърт Бърнс е. Как си успяла да завършиш колежа? Нищо не знаеш.

Не, не, взимам си думите назад. Знаеш всичко за Харисън Форд, Джордж Клуни и онзи новия, как му беше името? О, да, Хю Джакмън.

Престани да се хилиш като идиот, а му напиши нещо, за бога.

Над

 

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не трябваше

да изпращаш тези рози. Искам да кажа, наистина трябва да помислиш за финансовото си положение, Джон. Но са толкова красиви! Не мога дори да ти се разсърдя за това, че си такъв прахосник. Много ми харесват, а и стиховете. Не разбирам много от тези неща. Поезията, имам предвид. Но мисля, че мога да ти пратя нещо в отговор:

Ако те обичах по-малко, щях да говоря повече за това.

Хубаво е, нали? От „Ема“ на Джейн Остин е.

Какво ще правиш довечера? Мислех да си купим спагети и да си направим pesto. Ще наминеш ли към седем?

Целувки,

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: А това?

Обичам те.

Хан Соло, „Завръщането на джедаите“.

Джон

 

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Ами това?

Знам.

Принцеса Лия, „Завръщането на джедаите“

Мел

 

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]

Отн.: Мел

Е, появи се. Ти беше прав:

Не я е продал като бяла робиня.

Но е направил по-лошото, ако питаш мен. Накарал я е да се влюби в него.

Какво ми става, Тони? Искам да кажа, никога не съм я виждала толкова щастлива и развълнувана. Дори повече от деня, когато се появи слуха за принц Уилям и Бритни Спиърс. Това е нищо в сравнение с днес. Тогава беше като замаяна. Днес е в екстаз.

И въпреки това имам чувството, че всичко ще свърши зле.

Защо? Защо имам такова чувство? Той е свестен мъж. Нали се срещна с него. Не ти ли се стори свестен?

Според мен тъкмо в това е проблемът. Изглежда толкова свестен, толкова нормален, че никак не мога да оприлича този „Джон“ с Макс Фридландър, за когото чухме толкова неща, за леда и гърдите на фотомоделите и за всичките му женски истории.

Просто не разбирам какво е намерил в Мел този мъж, който може да има всяка жена, която пожелае. Знам, че звучи ужасно, но помисли. Искам да кажа, ние знаем, че Мел е умна, привлекателна и мила, но дали един мъж, който е обграден от фотомодели, е в състояние да забележи всичко това? Нали мъжете ухажват фотомоделите само заради едно. Знаеш какво.

Защо човек като него, който през последните няколко години е свикнал да яде само десерти, изведнъж преминава на месо и картофи?

Сигурно съм най-лошата приятелка на света, нали?

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Ти си най-лошата приятелка на света

Да, съжалявам, но е така.

Виж, Надин, знаеш ли какъв ти е проблемът? Ти мразиш мъжете.

Да, харесваш мен, но като правило не харесваш мъжете и им нямаш доверие. Смяташ, че всичко, което вършим, е да преследваме фотомодели. Мислиш ни за тъпаци, които не виждат нищо повече от лицата, гърдите и бедрата на жените.

Грешиш.

Въпреки твърдението ти, фотомоделите не са десерт. Те са живи хора също като теб и мен. Между тях има и хубави, и не чак толкова, има умни, има и глупави. Един фотограф неизбежно се среща с много фотомодели, сред тях и такива, които му харесват, с които излиза и т.н.

Това означава ли, че ако срещне жена, която не е модел, но му харесва, не може да излиза и с нея? Да не мислиш, че ще седне да я сравнява с фотомоделите, с които е бил?

Не. И съм сигурен, че Макс Фридландър не постъпва така с Мел.

Тъй че остави го на мира. Сигурен съм, че наистина я харесва. По дяволите, може и наистина да е влюбен в нея. Това минавало ли ти е през ума?

Тъй че — по-кротко.

Тони

P.S. Мел не е месо с картофи, ти си такава. Мел е по-скоро сандвич с шунка. Със салата от зеле и пликче пържени картофи.

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Значи направихте го?

Така значи.

Ти какво си мислиш? Говоря сериозно. КАКВО СИ МИСЛИШ? Какви мисли се въртят в идиотския ти мозък? ТЯ ТЕ МИСЛИ ЗА ДРУГ. Тя те мисли за друг, а ти спиш с нея?

Жена ми те подучи, нали? Защото ти искаш съвети от жена ми. От жена, която — мисля, че трябва да го знаеш — снощи изяде цял черешов сладкиш за дванайсет души. И ми се скара, когато се опитах да взема вилицата от ръцете.

Но всичко ще ти се върне тъпкано, да знаеш. ПРАВИШ ОГРОМНА ГРЕШКА. Ако държиш на това момиче, кажи кой си в действителност. КАЖИ ГО СЕГА.

Имаш късмет, че Мим не знае. Защото ако научи, ще те лиши от наследство, кълна се.

Джейсън

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Животът ми

Нали помниш, бях започна да ти казвам, че само защото татко е в затвора, не можеш да се държиш с мен като баща. Убеден съм, че е така. Животът си е мой, Джейсън, и ще ти бъда благодарен, ако престанеш да ми се бъркаш.

Освен това, реагираш така, като че ли сам не знам, че съм оплескал работата. Да, оплесках я. Знам го. И ЩЕ КАЖА. При първа възможност. Ще кажа. Цялата истина.

А след това дълго ще се смеем над случилото се, докато хапваме бургери край басейна ти. Не я познаваш, но повярвай ми, Мел има страхотно чувство за хумор, много е добра и лесно прощава. Сигурен съм, че ще приеме цялата работа откъм веселата страна.

Знаеш ли дали хижата във Върмонт е свободна? Защото според мен там ще е най-подходящото място да кажа истината. Нали разбираш, ще идем там през уикенда и ще го кажа на бутилка вино пред запалената камина… Романтично, нали?

Какво ще кажеш?

Джон

 

До: [email protected]

От Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Какво ще кажа аз!?

О, искаш съвет от мен? Искаш да престана да се държа като твой баща, но търсиш съвета ми, и искаш да ти дам ключ за моята скиорска хижа?

Каква наглост! Само това ще кажа.

Джейсън

P.S. Татко не е в затвора. Това е поправителен център за криминални престъпници с облекчен режим. Не ме карай повече да го повтарям.

P.P.S. Няма жена, която да прощава лесно.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Къде си мислиш, че ще ходиш?

Не ми хвърляй невинни погледи през стената на кабинката. Да, за теб става дума. Нима си мислиш, че не забелязах как си пилиш ноктите и си слагаш червило? Мислиш си, че ще се измъкнеш, така ли?

Не, ти живееш в измислен свят. Няма да излезеш оттук, докато не видя материала за последния развод на Дрю Баримор.

Ясно ли е?

Джордж

 

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Вечерята

Здравей, Джон. Боя се, че няма да мога да си тръгна от работа навреме. Може ли да отложим вечерята за девет часа?

Целувки,

Мел

 

До: сержант Пол Рийс <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Напипвам дъно

Пол,

Само да проверя, дали си открил нещо ново по случая Фридландър. Бях малко зает напоследък и не съм се обаждал, но сега имам малко време и се питам как се развиват нещата.

Като се прибирах снощи, портиерът го нямаше. Поогледах се и го открих да гледа мача в апартамента на шефа заедно с целия персонал по поддръжката.

Разбираемо естествено, нали вървят предварителните кръгове, но това ме накара да се запитам, дали не е имало мач във вечерта на нападението над г-жа Фридландър.

Порових се малко и открих, че наистина е имало мач горе-долу по времето, когато според лекарите най-вероятно е била ударена.

Знам, че не е много, но поне обяснява как някой може да се промъкне в сградата незабелязано.

Кажи ми, ако твоите момчета имат нова информация.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: сержант Пол Рийс <[email protected]>

Отн.: Засрами се

Проявяваш подозрително жив интерес към събитията около нападението над старата дама. Каква е причината?

И какво имаш предвид, като казваш, че си бил в сградата снощи? Това има ли нещо общо с хубавата съседка на бабката? Дано да няма. На областния прокурор никак не му харесва това, дето се бъркаш в работата ни, както навярно си спомняш от последния случай, когато се направи на частен детектив и се промъкна на местопрестъплението.

Но тъй като усилията ти доведоха до залавяне на престъпника, може да не ти придирят чак толкова…

На въпроса ти: не, нищо ново по случая Фридландър. Но имаме заподозрян по случаите с травестита убиец. Обзалагам се, че това не го знаеше, нали? Пазим го в тайна, и се надявам, че и ти ще си затваряш устата. Знам, че не можеш да имаш доверие на репортер, но според мен на теб може да се разчита повече отколкото на много от колегите ти.

Ето за какво става дума:

Намерихме едно хлапе в безсъзнание в банята му. Няма да навлизам в подробности за причините. Оставям на зловещото ти въображение да възстанови картината. Само ще ти кажа, че става въпрос за чорапогащник и закачалка на гърба на вратата на банята. А съдейки по дрехите, с които бе облечено хлапето — дамско бельо — не мисля, че става дума за самоубийство, макар че мама и татко смятат така.

Както и да е, докато момчетата прибират парцалките, забелязват, че някои от тях отговарят на описанието на дрешките, изчезнали от къщите на една-две от жертвите на травестита убиец.

Не е много, знам, но е всичко, с което разполагаме до момента.

Ще попиташ защо тогава не сме прибрали хлапето за разпит. Защото още се съвзема в болницата от приключението в банята. Пазят го да не направи опит за самоубийство.

Но щом посмачканият му ларинкс се оправи и е в състояние да говори, ще вземем хлапето в участъка и ако успеем да го накараме да се разприказва, ще разберем дали твоята бабка е била една от малкото му жертви, извадили късмет.

Е, детективе, какво ще кажеш?

Пол

 

До: сержант Пол Рийс <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Травестита убиец

Обзалагам се на кутия от любимите ти бисквити с пълнеж, че нападението над Фридландър е работа на подражател, и то не много добър.

Да речем, че това хлапе е нашият човек. Обърни внимание на другите му жертви. Всички живеят в сгради със свободен достъп. Без портиер. Всички са значително по-млади от г-жа Фридландър. И от домовете на всички липсват разни неща.

Ние не можем да кажем дали са взети дрехи на г-жа Фридландър, но със сигурност дамската чанта не е, нито пък парите в нея. А знаем, че травестита убиец винаги прибира парите, които намери, дори монетите от по 25 цента за пране, както беше в случая с жертва № 2.

А г-жа Фридландър е имала над двеста долара в портмонето си, което направо е могло да му извади очите.

Казвам ти, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че цялата работа сочи към човек, който я е познавал. Някой, когото е очаквала и затова не е заключила вратата. Някой, който е знаел в кой апартамент живее тя, така че не е било нужно да задава въпроси на портиера… А може би е познавал и навиците на портиера достатъчно добре, и е бил сигурен, че щом има мач, той едва ли ще си стои на мястото.

Какво ще кажеш?

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: сержант Пол Рийс <[email protected]>

Отн.: С глазура, не с пудра захар

Обичам ги с голяма чаша мляко.

Пол

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Леля ти

Макс, чувал ли си леля ти да има врагове, които познаваш? Някой, който е желаел смъртта?

Знам, че ти е адски трудно да мислиш за някого другиго, освен за себе си, но моля те направи опит. Заради мен.

Знаеш къде да ме намериш.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Леля Хелън

Не се обаждаш със седмици, и накрая като решиш да ми пишеш, то е, за да ми зададеш някой шибан въпрос? Какво ти става, човече? Откакто започна да разхождаш проклетото куче, се държиш странно.

Врагове? Разбира се, че имаше врагове. Леля ми беше истинска напаст. Всички, които я познаваха, я мразеха, с изключение на оная откачалка, нейната влюбена в животните съседка. Леля Хелън непрекъснато организираше кампании в подкрепа на непопулярни каузи. Ако не е „Спасете гълъбите“, то ще е „Затворете «Старбъкс».“ Казвам ти, ако бях някой, който обича да си пие кафето в парка, щях да я набия.

Освен това беше стисната. Ама много стисната. Искаш заем — някакви си петстотин долара — и Втората световна война започва отново, само че в случая ти си Лондон, а тя — Луфтвафе. Да не очакваш от жена, дето има дванайсет милиона.

Виж, Трент, нямам време за подобни глупости. Нещата тук се развиват не така, както се надявах. Оказва се, че Вивика е „птица“ в далеч по-голяма степен, отколкото очаквах. За нея парите са нищо.

Чудесно, но ако ставаше въпрос за нейните пари. Но не. Забравила си банковата карта. Питам те, как така някой си „забравя“ банковата карта, когато тръгва на почивка?

Нямам нищо против, ако става дума да купувам сандвич от време на време, но тя непрекъснато повтаря, че има нужда от нови обувки, нови шорти, нов бански. Има деветнайсет чифта горници и долници. Питам те, колко бански костюма трябват на една жена? Особено ако хотелиерът и аз сме единствените мъже наоколо, които ще ги гледат.

Трябва да свършвам. Ще ходим в „Гучи“. „ГУЧИ“! Исусе!

Макс

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Себастиян Леандро <[email protected]>

Отн.: обаждането ти

Макс,

Получих съобщението ти. Съжалявам, че ме нямаше. Откъде се обаждаш? От къщата на Хемингуей или къде? Предполагам, че е някакво свърталище на бездомни котки, това обяснява мяукането, дето се чува на фона на гласа ти.

Виж, приятелю, нямам кой знае какво да ти предложа. Казах ти, да не си взимаш чак толкова дълга отпуска. Седмица-две е едно, но твоето започва да прилича на целогодишен творчески отпуск. Като изчезваш по този начин, естествено губиш много.

Но новините не са чак толкова лоши. Можеш да поостанеш там още няколко седмици; курортната кампания на Дж. Крю и „Виктория Сикрет“ тепърва предстои. Насочили са се съответно към Корфу и Мароко. Заплащането не е кой знае какво, знам, но все е нещо.

Не се паникьосвай. Банските костюми вече са се задали.

Обади ми се. Ще поговорим.

Себастиян

 

До: Себастиян Леандро <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Трябва да ме измъкнеш оттук

Не разбираш. Трябва ми работа. Каквато и да е. Трябва да се измъкна от Кий Уест. Вивика се е побъркала. Това, което си чул, е бил гласа, а не някакви котки. Тя плачеше.

А трябва да ти кажа, че когато Вивика плаче, изобщо не прилича на топ модел. И въобще на модел. С изключение на онези, дето ги използват във филмите на ужасите, малко преди самолетна перка да е отрязала нечия глава.

Та тя успя да изпразни всичките ми кредитни карти докрай. Без моето знание е купувала всяка попаднала пред очите шибана скулптура от изхвърлени на брега дървета и ги е изпращала в Ню Йорк. Не се шегувам. Въобразява си, че има „око“ за истинските неща. Вече е купила двайсет и седем скулптури на делфини. В РЕАЛНИ РАЗМЕРИ.

Да продължавам ли?

НАМЕРИ МИ РАБОТА. КАКВАТО И ДА Е.

Макс

 

До: Ленор Флеминг <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: S.O.S

СКЪПА ЛЕНОР,

ЗДРАВЕЙ! ЗНАМ — ПИШЕ, ЧЕ ТОВА ПИСМО Е ОТ МАКС, НО ВСЪЩНОСТ Е ОТ МЕН, ВИВИКА. ИЗПОЛЗВАМ НЕГОВИЯ КОМПЮТЪР, ПОНЕЖЕ НЕГО ГО НЯМА. НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е. СИГУРНО В НЯКОЙ БАР. ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НЕ ИЗЛИЗА ОТ БАРОВЕТЕ. ЛЕНОР, ТОЙ Е ТАКЪВ ЕГОИСТ! СКАРА МИ СЕ ЗАРАДИ ДЪРВЕНИТЕ СКУЛПТУРИ. НИЩО НЕ РАЗБИРА ОТ ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА. НАИСТИНА Е ТАКЪВ, КАКЪВТО ТИ КАЗВАШ — АБСОЛЮТЕН БУРЖОА.

Е, ТИ МЕ ПРЕДУПРЕДИ.

КАКТО И ДА Е, ОПИТАХ СЕ ДА ТИ СЕ ОБАДЯ, НО ВСЕ ТЕ НЯМА. ПОСЛЕ ДИРДРИ КАЗА ДА ОПИТАМ ПО Е-МЕЙЛА. НАДЯВАМ СЕ ДА ПОЛУЧИШ ТОВА ПИСМО. НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ. МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЕРА У ДОМА, САМО ЧЕ СЪМ СИ ЗАБРАВИЛА БАНКОВАТА КАРТА. ВСЪЩНОСТ СЪМ СИ ЗАБРАВИЛА ЦЯЛОТО ПОРТМОНЕ. НЯМАМ ДОРИ КРЕДИТНА КАРТА, ЗАТОВА ИЗПОЛЗВАХ ТЕЗИ НА МАКС. НО НЯМАШЕ ДА ГО НАПРАВЯ, АКО ЗНАЕХ КАКЪВ ЕГОИСТ Е.

МОЛЯ ТЕ, ПРЕДАЙ НА ДИРДРИ ДА ОТИДЕ В АПАРТАМЕНТА МИ, ДА МИ ВЗЕМЕ ПОРТМОНЕТО И ДА МИ ГО ИЗПРАТИ В „ПАРАДАЙЗ ИН“ В КИЙ УЕСТ. ДА МИ ПРАТИ И МАЛКО ЛОСИОН ЗА ТЯЛО ОТ „КАЙЛ“, ТЪЙ КАТО КОЖАТА МИ СЕ БЕЛИ.

Е, ДРУГО НЯМА. АКО ПОЛУЧИШ ТОВА ПИСМО, ОБАДИ МИ СЕ. ИМАМ НУЖДА ДА СИ ПОПРИКАЗВАМ С НЯКОГО. МАКС Е ПИЯН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ, А КОГАТО НЕ Е — СПИ.

ЦЕЛУВКИ,

ВИВИКА

 

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Хижата

Готово, почистена е. Ако искаш хижата за следващия уикенд — твоя е, но при едно условие:

ТРЯБВА ДА КАЖЕШ.

Сериозно, Джон, може би си мислиш, че това момиче е нещо специално, и може би наистина е, но никоя жена не обича да я лъжат, дори в името на вярната кауза, а твоята хич не ми изглежда такава. Всъщност сигурен съм, че не е. Искам да кажа — да лъжеш една възрастна жена и съседите. Как ти се струва?

Възхитително, Джон. Направо възхитително.

Както и да е, ще кажа на Хигинс да остави ключа от хижата в редакцията ти утре сутринта.

Отиваме на вечеря у Мим, тъй че ще ти пиша по-късно.

Джейсън

P.S. Едно средство, което върши добра работа, когато имаш да казваш на една жена нещо, което не си много сигурен, че ще хареса, е да придружиш признанието си с чифт обеци със 75-каратови диаманти в платинен обков, за предпочитане от „Тифани“ (видът на тюркоазената кутийка върши чудеса при повечето жени). Съзнавам, че един криминален репортер едва ли може да си позволи такъв подарък, но предполагам ще кажеш също, че си член на семейство Трент, онези от Парк Авеню.

Ще го споменеш, нали? Защото си мисля, че може да помогне. Заедно с обеците.

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Хижата

Е, може и да си надут задник, но поне си щедър. Благодаря за ключовете.

Ще обмисля съвета ти. Обаче ми се струва, че Мел не е от ония момичета, които можеш да подкупиш с чифт обеци, били те и от „Тифани“.

Благодаря за предложението, все пак.

Трябва да свършвам. Снощи Мел сготви вечерята, а днес е мой ред. Слава богу, че го има „Забар“ с готовите храни.

Джон

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

Отн.: Спомняш ли си за нас?

Здравей, скъпа! Мина доста време, а не ми отговаряш на обажданията. Надявам се, че си добре и че просто си много заета с оная история около Лайза Мари Пресли. Не мога да го разбера това момиче. Никога няма да проумея защо, за бога, се е омъжила за Майкъл Джаксън. Мислиш ли, че плаща издръжка? Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

Като стана дума за женитби, татко и аз току-що се връщаме от сватбата на друг твой съученик. Помниш Дони Ричърдсън, нали? Той сега се занимава с лечебен масаж, и е много добре, доколкото чувам. Омъжи се за едно мило момиче, с което се запознал на автомобилно състезание. Защо не вземеш и ти да тръгнеш по тия състезания, Мели, чувам, че там се събират подходящи мъже.

Както и да е, сватбата беше чудесна, а тържественият обяд бе във „Файърсайд Ин“. Нали си спомняш, където ти, брат ти и татко винаги ме водехте в деня на майката. Булката беше възхитителна, а и Дони беше толкова хубав! Онези грозни белези от злополуката с машината за белене на царевица преди години почти не се виждаха. Добре, че тогава е успял да отскочи назад.

Как вървят нещата с онзи младеж, за когото ми писа миналия път? Макс, мисля, че му беше името. Или Джон? Надявам се, че се разбирате и не вършите прибързани глупости. Четох, че вероятността от развод при двойки, които се въздържат от секс преди брака е с двайсет процента по-малка.

Като стана дума за разводи, чу ли слуховете, че принц Ендрю и Фърги ще се събират отново? Много ми се иска това да стане. Изглежда толкова самотен тия дни, като го гледам в Уимбълдън и на други места.

Пиши, когато имаш възможност.

Целувки,

Мама

 

До: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Здрасти!

Здрасти, мамо! Извинявай, че толкова време не съм ти писала и не съм се обаждала, но наистина бях много заета.

Нещата вървят направо страхотно. Наистина. Всъщност по-добре от всякога. Това е така заради момчето, за кое го ти разказах — Джон.

О, мамо, нямам търпение да те запозная с него. Наистина ще го доведа за Коледа, ако успея да го накарам. Сигурна съм, че ще го харесаш. Толкова е забавен и мил, и сладък, и умен, и хубав, и висок, и всичко, че просто ще се ахнеш, като го видиш. Дони Ричърдсън въобще не може да се сравнява с него. Дори татко ще го хареса, сигурна съм. Джон разбира от спорт и от машини, знае много за битките от Гражданската война и за всички неща, които татко обича.

Радвам се, че се преместих в Ню Йорк, защото ако не бях никога нямаше да го срещна. О, мамо, толкова е готин, и така добре се разбираме! Тази седмица всяка сутрин закъснявам за работа заради него и получих още осем предупредителни писма, но не ми пука, толкова е хубаво да си с някой, с когото не е нужно да се преструваш, и който е толкова откровен с теб, и който не се бои да използва думичката с „Л“.

Точно така, думичката с „Л“! Той ме обича, мамо! Всеки ден ми го казва по десет пъти! Толкова е различен от всички нещастници, с които съм излизала, откакто съм тук. Той ме обича! И аз го обичам. И съм толкова щастлива, че ще се пръсна!

Е, трябва да свършвам. Той приготвя вечерята. Като стана дума, той харесва как готвя. Наистина. Онази вечер правих спагети, и много му харесаха. Използвах твоята рецепта за соса. Е, с малко помощ от щанда за готови храни в „Забар“. Но той не знае, и няма да се обиди.

Целувки,

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

Отн.: Татко и аз

много се радваме за теб, скъпа. Хубаво е, че си срещнала това чудесно момче. Надявам се, че си прекарвате добре, щом си готвите и сигурно се разхождате в Сентръл Парк (но не ходи там вечер! Чувам какви ли не истории.)

Но не забравяй, че в Ню Йорк има мъже (не казвам, че твоят Джон е един от тях), които търсят само едно и са готови да кажат на някое момиче, че го обичат, само за да си легнат с него.

Не искам да кажа, че твоят приятел би направил подобно нещо. Просто знам, че има и такива. А го знам, защото — но не казвай на баща си — това се случи и с мен.

За щастие, навреме разбрах що за стока е въпросният мъж. Но бях на крачка, Мелиса. Едва не подарих най-голямото си съкровище на мъжа, който категорично не го заслужаваше.

Опитвам се да ти кажа, Мелиса, че преди да му се отдадеш, трябва да сложиш пръстен на ръката си. Обещаваш ли на мама?

Забавлявайте се — но не прекалено.

Целувки,

Мама

P.S. Ако имаш негова снимка, Роби казва, че един негов приятел във ФБР може да провери в техния компютър дали не е издирван за някакво федерално престъпление. Не се засягай, просто, за да сме сигурни.

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Майка ми

Би ли ми напомнила вече никога нищо да не споделям с майка си?

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Какво си казала?

Ти да не си откачила? Аз никога не споделям нищо с моята. Обаче си водя дневник, който тя може да намери, в случай че умра преди нея.

Обзалагам се, че ти е казала да не си лягаш с Джон без пръстен на ръката. Така ли е?

Каза ли, че вече е късно? Не, разбира се, че не си. Защото ако го беше казала, тя щеше да получи сърдечен удар и то изцяло по твоя вина.

Голяма глупост.

Няма ли вече да идваш с мен на тренировки? Самотно ми е без теб.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Тренировките

О, Надин, много искам да идвам с теб, но сега с Джон и всичката работа, дето Джордж непрекъснато ми я трупа на главата, просто нямам и миг време за себе си.

Съжалявам.

Не ме мразиш, нали? Моля те, не ме намразвай. Искам да кажа, нали се виждаме поне на обяд…

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Да те мразя ли?

Ти наистина си откачила.

Разбира се, че не те мразя.

Просто… не искам да звуча като майка ти, но не ти ли се струва, че нещата се развиват прекалено… бързо? Искам да кажа, вие двамата не сте се разделяли откакто… да де.

А какво всъщност знаеш за него? Освен че има леля, какво друго знаеш за него? Къде отива всяка сутрин, след като ти тръгнеш за работа? Дали стои в апартамента на леля си? Снимал ли те е? Струва ми се, че като фотограф, би пожелал да ти направи снимки. Водил ли те е в ателието си, ако изобщо има такова? Къде живее, когато не е у леля си? Ходила ли си у тях? У тях, не у леля му. Има ли изобщо свой дом?

Беше споменала, че кредитните му карти са на червено. Не е ли редно да работи, за да ги покрива? Но откакто го познаваш, ходил ли е да прави снимки? Искам да кажа, изобщо има ли работа?

Имам чувството, че… не знам. Това са работи, които трябва да провериш преди нещата между вас да са станали прекалено сериозни.

Над