Мег Кабът
Re: Някой като теб (7)

До: Доли Варгас <[email protected]>; Джордж Санчес <[email protected]>; Стела Марковиц <[email protected]>; Джими Чу <[email protected]>; Алвин Уеб <[email protected]>; Елизабет Стренг <[email protected]>; Енджи Соу <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]

Отн.: Мел

Добре, момчета, чухте рекламата. Остава да видим дали отговаря на действителността. Мястото е „Фреше“. Часът — девет. Бъдете там, иначе утре няма да знаете за какво си говорят останалите.

Над

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: „Ню Йорк Джърнъл“

Добре, кажи ми и то веднага: Кого познаваш в „Ню Йорк Джърнъл“?

Искам имена, Фридландър. Искам списък с имена, и то ВЕДНАГА.

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: „Ню Йорк Джърнъл“

О, благоволяваш отново да разговаряш с мен? Разбирам. Вече не си толкова високомерен и надут, нали? Помислих, че съм те обидил до смърт с моите писания относно женската част от човечеството.

Знаех си, че ще допълзиш обратно.

И тъй, какво искаш да знаеш? Дали познавам някого в „Ню Йорк Джърнъл“? Ти да не си мръднал? Ти си единственият журналист, с когото си имам вземане-даване. Не мога да ги понасям тези полуинтелигентни лицемери, дето се мислят за толкова велики само защото са свързали няколко думички в изречение.

Защо ти трябва да знаеш това?

Ей, Трент, нали не възнамеряваш да се представяш за мен на публични места? Искам да кажа, тази роля я играеш само в сградата на леля ми, нали така? Пред онова девойче, дето толкова се ядосваше, че трябва да разхожда кучето?

Нали така? НАЛИ???

Макс

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: „Ню Йорк Джърнъл“

Чакай, забравих. Познавам оная сладурана, Доли еди-коя си. Мисля, че работи там. Но ти няма да се срещаш с нея, нали?

Макс

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Дженевив Рандолф Трент <[email protected]>

Отн.: г-ца Фулър

Скъпи Джон,

Ах, ах, ах! Репортерка, значи! Засрами се от себе си! Мислех, че в най-лошия случай ще е поне студентка последна година. Нали ги знаеш онези ужасни дългокоси момичета, обути със сандали, очила и ранички на гърба, дето четат Пруст по пейките из Сентръл Парк.

Но пък репортерка! Наистина, Джон, какви ги вършиш?

Нима си помисли, че няма да разбера? Много си наивен! Проста работа: един телефон до семейство Фулър от Лансинг, Илинойс. Представих се за една от ония дето проследяват родословното дърво на семействата. Нали знаеш — Фулър от времето, когато „Мейфлауър“ стигнал американска земя и т.н. О, те с удоволствие ми разказаха всичко за фермата и безценната им Мелиса, която се е преместила в големия град. И не просто голям град, а най-големия на света, Ню Йорк сити.

Честно, Джон.

Е, най-добре да я доведеш, та всички да я видим. Другата седмица ще е добре, но след благотворителната сбирка. Дотогава съм изцяло заета.

С цялата ми обич,

Мим

До: [email protected]

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Мим

Само да ти кажа, че Мим е в бойно настроение заради отсъствието ти от церемонията.

Плюс, макар че не съм сигурен, изглежда е разбрала за червенокосата.

Не ме гледай. Не съм казал аз. Все още мисля, че не си с всичкия си, щом си се съгласил на такова нещо.

От друга страна Стейси иска да знае дали си послушал съвета.

Джейсън

P.S. Четох новините за оная дупка пред сградата на редакцията ви. Моите съболезнования за ситуацията с тоалетните.

P.P.S. Извинявай, че те нарекох кретен. Макар че си точно такъв.

P.P.P.S. Забравих да ти кажа: заради всичко това Стейси си откри своя пощенска кутия. Писна да използва моята. Адресът е: [email protected]

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Можеш да ме наричаш…

както си искаш. Не ми пука.

И не се притеснявай за Мим. Не ми пука и за нея.

Дупката някак си ми харесва. Изпитвам истинска привързаност към нея. Всъщност, когато я запълнят, ще ми липсва.

Джон

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Джон

Стейс,

На Джон му има нещо. Миналата седмица го нарекох кретен, а на него не му пука. Освен това го предупредих за Мим, а той каза, че и за нея не му пука!

Не му пука даже за оная дупка и за това, че тоалетните в сградата не работят.

Същото се случи с братовчед ми Бил, когато глътна червея на дъното на бутилката текила в Мексико. После трябваше да се възстановява цял месец.

Какво ще правим?

Джейсън

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Джон

Джейсън,

Преди да тикнеш горкия си брат в клиника, нека да видим дали няма да мога да измъкна повече от него. Струва ми се, че с мен ще е по-склонен да споделя, след като вижда, че не го наричам с какви ли не обидни епитети.

Целувки,

Стейси

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Вслуша се в съвета ми, нали?

Не отричай. Обадил си се. Хайде, разказвай.

И не пропускай нищо. Аз съм на 34 години, тоест, жена в разцвета на сексуалността си. Освен това съм и толкова бременна, че от седмици не съм виждала пръстите на краката си. Единствения начин да имам секс, е да го съпреживявам.

Така че наблегни на това, палавнико.

Стейси

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Палавникът отговаря

Стилът ти е доста пикантен за една домакиня и майка на две (и половина) деца. Всички ли маменца в твоето положение се изразяват така цветисто? Сигурно е много интересно на благотворителните ви сбирки.

За твое сведение, това, което си мислиш, че се е случило, не се случи.

И ако нещата продължат както досега, никога няма да се случи.

Не знам какво да мисля за отношенията ни с това момиче. Знам, че не съм най-привлекателният мъж на света. Не мисля, че хората, които ме познават биха ме нарекли плейбой. Но пък и никога не са ме обвинявали, че съм пълен идиот.

И въпреки това, когато съм с Мел, точно така се получава — вероятно това е божественото наказание за факта, че откакто съм я срещнал, не съм направил почти нищо друго, освен да я лъжа.

Каквото и да е, оказва се, че нещо толкова просто като една вечеря се оказва неосъществимо за нас. Както знаеш, първият ми опит завърши с ядене на пица на крак (при което тя си плати парчето).

Вторият ми опит завърши още по-зле. Прекарахме почти цялата вечер във ветеринарна лечебница. След което аз не само че развалих всичко, ами и я обидих, като си позволих опит за сексуална близост върху канапето на лелята на Макс Фридландър. Тя побягна като подплашена сърна, казано на езика на сантименталните романи. И с право: сигурно съм изглеждал като разгорещил се девствен ученик.

Това достатъчно ли е, за да съпреживееш моите романтични увлечения, Стейси? Дали пръстите на краката ти, които толкова отдавна не си виждала, мърдат от възбуда?

След случката на канапето направо ми идеше да кажа. И съжалявам, че не го направих. Нещата само се влошават още повече.

Защото всеки изминал в лъжа ден, е просто още един ден, заради който ще ме мрази, когато накрая научи истината.

А това ще стане. Искам да кажа, късметът ми ще ме напусне съвсем скоро и някой, който го познава, ще каже, че аз не съм Макс Фридландър и тя няма да разбере обясненията ми, защото всичко е толкова детинско и ще ме намрази, и животът ми ще свърши.

Защото по необясними причини, вместо да ме наругае, както би направила всяка друга жена с ума си, тя изглежда наистина ме харесва. Да ме убиеш, не мога да ти кажа защо. Искам да кажа, предвид това, което знае за мен — или по-скоро за Макс Фридландър — би трябвало да не може да ме понася.

Но напротив, Мел се смее на тъпите ми шеги. Мел изслушва моите скучни истории. И явно говори за мен с приятелите и колегите си, защото няколко от тях поискаха да ме видят.

Знам какво си мислиш. Мислиш си: Защо, за бога, се е съгласил да отиде?

Не мога да ти отговоря. Като ме попита, бях пред редакцията, където тя се появи най-неочаквано. Бях толкова изненадан, че я виждам там и толкова изплашен някой да не ме повика по име, че направо се смразих, макар че слънцето печеше и навън беше поне 30 градуса. Изведнъж сред шума и суетнята наоколо се появява тя, с коса като ореол, застава там и ме гледа с големите си сини очи. Бях готов да кажа „да“ дори ако беше поискала от мен да ям парченца стъкло от дланта на ръката.

И вече нищо не можех да направя. Бях казал „да“ и не можех да се отметна.

Така че буквално избягах панически и се опитах да разбера дали Макс познава някого от „Джърнъл“.

После отидох и се срещнах с тях. Бяха изпълнени с недоверие, но заради Мел се опитваха да го прикрият, защото очевидно всички я обожават. В края на вечерта вече бяхме най-добри приятели.

Но само защото единствената им колежка, която познавала Макс Фридландър, не дойде.

Аз естествено не знаех това преди Мел да ми каже: „О, Доли Варгас няма да може да дойде, защото има билети за балетен спектакъл. Праща ти много поздрави“.

Виждаш ли? Виждаш ли, бях на косъм. Просто е въпрос на време.

Какво да правя? Ако кажа, ще ме намрази и никога повече няма да я видя. Ако не кажа, така или иначе ще разбере, ще ме намрази и повече никога няма да я видя.

След като приятелите си тръгнаха, Мел предложи да се поразходим, после да вземем такси и да се приберем. Тръгнахме по 10-та улица, която, ако си спомняш от времето преди с Джейсън да избягате в предградията, е сенчеста улица с къщи от червеникав камък, чиито предни прозорци вечер са винаги ярко осветени и се вижда как обитателите им вътре четат, гледат телевизия и правят всичко онова, което правят хората у дома след мръкване.

Тя ме хвана за ръка и продължихме да вървим така, и аз изведнъж си дадох сметка, че никога през живота си не бях се разхождал ръка за ръка с момиче по улиците, и се почувствах… щастлив.

Защото винаги, когато друга жена ме е хващала за ръка, то е било за да ме дръпне към витрината на някой магазин, за да ми покаже какво иска да купя. Винаги.

Знам, че звучи ужасно, като самосъжаление или нещо такова, но не е така. Просто ти казвам истината.

И най-ужасното в цялата история, Стейс, е, че е истина.

А сега трябва да кажа, нали? Да кажа кой съм?

Мисля, че няма да мога. А ти?

Джон

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Джон

Нищо му няма на брат ти, глупчо. Просто е влюбен, това е всичко.

Стейси

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Брат ми

Джон? Влюбен? В кого? Червенокосата ли?

НО ТЯ ДОРИ НЕ ЗНАЕ ИСТИНСКОТО МУ ИМЕ!!! И за теб това е нормално???

В това семейство всички ли са откачили!?

Джейсън

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Кажи ми го пак

Хайде. Само още веднъж.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Не

Няма

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Хайде

Кажи ми го. Знаеш, че искаш. Дължиш ми го.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Голяма си досадница

и вече започваш да ме дразниш. Добре, ще ти кажа. Но за последен път.

Права си. Макс Фридландър е много симпатичен. Явно всички ние сме грешили относно него. Извинявам се. Дължа ти едно фрапучино.

Доволна ли си?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Голямо

със сметана. Да не забравиш.

Мел

P.S. Не ти ли харесват бръчиците в ъгълчетата на очите му, когато се засмее? Като Робърт Редфорд на младини, нали?

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Направо

ми писна вече.

И аз ли бях такава, когато започнах да излизам с Тони? Защото ако съм била, не разбирам защо никой от вас не ме е застрелял. Защото наистина е досадно. Престани вече.

Над

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Арън Спендър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Да, знам. Чух всички да говорят за това край машината за кафе. Очевидно „Фреше“ е било най-подходящото място.

Не се тревожи — не съм разстроен от факта, че не бях поканен. Разбирам нежеланието ти да бъда там.

И не се притеснявай — не ти пиша с намерението да те върна при себе си. Разбирам, че си намерила друг.

Пиша ти просто за да ти кажа, че се радвам за теб. Твоето щастие е всичко, което някога съм желал.

А ако го обичаш… е, това ще е всичко, което искам да чуя. Защото знам, че щом ти си се влюбила в някого, той наистина го заслужава и е наистина благороден мъж. Мъж, който ти дава уважението, което заслужаваш. Мъж, който никога няма да те унижи.

Искам само да знаеш, Мелиса, че бих направил всичко на света да съм на неговото място. Наистина. Ако не беше случката с Барбара…

Но сега не е времето и мястото да обсъждаме какво би могло да бъде.

Просто искам да знаеш, че мисля за теб и се радвам като те виждам сияеща от щастие. Заслужаваш го повече от всеки друг, когото познавам.

Арън

До: Арън Спендър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Благодаря, Арън. Много мило писмо, което означава много за мен.

Мел

P.S. Извинявай, че го споменавам, но ми казаха, че си взел фигурката на принцесата воин Зина, която стоеше на компютъра ми. Новото момче от факса те е видяло, Арън.

Искам си я. Не ме интересува какво си направил с нея. Просто си я искам.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Новия ти обожател

Типично в твой стил, миличка, да решиш да покажеш новата си играчка, точно когато нямаше как да присъствам на церемонията по разбулването. Не е честно. Кога ще го накараш да дойде да те вземе на обед или нещо такова, че да мога и аз да му кажа едно „здрасти“? Беше толкова отдавна, вече не си спомням как изглежда. Може би трябва да прескоча до „Уитни“, за да си опресня паметта.

ХХХООО

Доли

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Гола снимка

О, ГОСПОДИ!!!

Съвсем бях забравила за онзи автопортрет на Макс Фридландър, който е изложен в „Уитни“!

На който е гол!!!

КАКВО ДА НАПРАВЯ??? Не мога ей така да отида и да го видя, нали? Гадно е.

Мел

P.S. Само като си помисля и ме заболява главата.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Моля те

Разбира се, че можеш да отидеш и да я видиш тази снимка. Кое е по-гадно: да я видиш, или факта, че той я е окачил там, за да я гледа целият свят?

Както и да е. Вземи си чантичката и тръгвай с мен. Ще зарежем тренировката в името на културата, предоставена ни благодарение на любезното съдействие на музея за американско изкуство „Уитни“.

Над

P.S. Главоболието ти е от фрапучиното. И на мен ми действа така.

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Трябва ми твоята

рецепта за камбала, пълнена с раци. След като всеки мой опит да я изведа се проваля, реших просто да сготвя нещо и да я поканя на гости у дома.

Тоест, в дома на лелята на Макс Фридландър.

Кой знае, може пък и да събера смелост да кажа истината за себе си.

Но най-вероятно няма да стане.

А, как ги правиш онези малки питки с домат отгоре?

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Моите питки

Доколкото разбирам, имаш предвид bruschetta. Препичаш филийки френски хляб, после ги натриваш с чесън, нарязваш домати на резенчета и…

За бога, Джон, защо просто не се обадиш в „Забар“ и не ги поръчаш като всеки нормален човек? После кажи, че сам си ги направил. Да не мислиш, че умея да готвя. Ха! Моето печено пиле? — „Кени Роджърс“. Моята пълнена с раци камбала? — „Джеферсън Маркет“. Моите ръчно нарязани пържени картофки? — Замразени в торбичка.

Сега вече знаеш. Не казвай на Джейсън. Ще развалиш магията.

Стейси

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Макс Фридландър

Скъпа Доли,

Смей се, колкото си искаш. Но аз не мисля, че е забавно.

Не мисля също така, че родителите му са били особено отговорни хора, след като са подарили на петгодишния си син фотоапарат и са му позволили да си играе с него във ваната. Можело, е да го убие ток или нещо такова.

Освен това на въпросната снимка той изобщо не си прилича.

Мел

P.S. Обвинявам ТЕБ за това, че очевидно настивам. Ти ми причини това безпокойство и ме направи податлива към тъпия грипен вирус, който се разхожда наоколо.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Горката

Знаеш колко обичам да те дразня. За мен ти си малката ми бавноразвиваща се сестричка, която никога не съм имала.

Просто се шегувам, миличка, просто се шегувам.

Освен това, вместо да се нахвърляш върху мен, би трябвало да ме съжаляваш.

Безнадеждно съм влюбена в твоя Арън, а той не ми обръща никакво внимание. Седи си в кабинката и гледа скрийнсейвъра, който е направил от една ваша снимка. Толкова е тъжно, иде ми да ревна.

Само че откакто си оперирах клепачите, физически ми е невъзможно да плача.

Между другото каква е тая пола, дето си облякла днес? С нея приличаш на дворно кученце.

ХХХООО

Доли

P.S. Не можеш ли да престанеш да кашляш толкова силно? От нея махмурлукът ми става още по-тежък.

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Здравословното ми състояние

Уважаеми Джордж,

Пиша ти от къщи, за да те уведомя, че няма да бъда на работа днес поради факта че се събудих с възпалено гърло, треска и хрема.

Оставила съм страниците на бюрото ти. За Рони има достатъчно за утре. Кажи, че всичко е в зелената папка на бюрото ми.

Ако имаш въпроси, знаеш къде да ме намериш.

P.S. Моля те, кажи на Ейми Дженкинс от „Човешки ресурси“, че причината да не се регистрирам днес е, че съм болна. Отметнала е последния ми болничен като закъснение.

P.P.S. Би ли проверил дали фигурката на принцесата воин Зина е върху монитора ми? Някой я беше взел, но очаквам да я върне на мястото. Просто ми кажи дали го е направил.

Благодаря,

Мел

До: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Завещанието ми

Здрасти. Пиша ви, за да ви съобщя, че съм сериозно настинала и вероятно ще умра. Ако това стане, искам да знаете, че ви оставям всичките си пари. Дайте ги на Кени и Ричи, за да постъпят в колеж. Знам, че не им се учи и предпочитат да играят в NBA като пораснат, но в случай че от професионалната им спортна кариера не излезе нищо, вероятно ще могат да завършат едни-два семестъра с моите 24 324 долара и 57 цента.

Дайте всичките ми дрехи на Кристъл Хоуп, новата съпруга на Джер. Струва ми се, че би могла да ги носи.

Не знам какво да направите с колекцията ми от кукли. Ако следващото дете на Роби и Кели е момиченце, можете да им я подарите.

Последното ми материално притежание са книгите ми. В случай че умра, моля ви предайте ги на племенника на съседката ми Джон. Всъщност истинското му име е Макс. Ще го харесате. Всички колеги от редакцията го видяха и го харесаха. Той е забавен и мил.

Не, мамо, не сме спали заедно.

Но не ме питай защо. Не показвай на татко това писмо, но започвам да се чудя дали съм в ред. Освен факта, че съм настинала, искам да кажа. Защото Джон и аз опитахме само веднъж, и оттогава — нищо.

Може би не умея да се целувам. Сигурно е това. Сигурно заради това всички момчета, с които съм излизала след Джер, са ме зарязвали. Не умея да се целувам, ниска съм, имам невероятно малък пикочен мехур, косата ми е червена и не умея да се целувам.

Да приемем фактите такива, каквито са: когато съм се родила, мамо, лекарят спомена ли думичките „генетична мутация“? Спомена ли… о, не знам, термина „грешка на природата“?

Защото аз съм точно това. Да, знам: Роби си е нормален. Предполагам, че хромозомата, която определя умението да се целуваш, си му е на мястото, за разлика от моята. Или е това, или Кели също не умее да се целува и не може да направи разликата.

Предполагам, че не… А! Някой звъни на вратата!

Джон е! Изглеждам ужасно! Мамо, трябва да…

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Дон и Бевърли Фулър <[email protected]>

Отн.: глупавото ти писмо

Мелиса Ан Мари Фулър!

Какво, за бога, искаш да кажеш с последното си писмо? Просто малко си настинала, скъпа. Няма да умреш. Куклите ти ще си останат там, където са, във витринката в стаята ти заедно с медалите и дипломата ти от гимназията в окръг Дуейн.

И какъв е този твой приятел, който си мисли, че не умееш да се целуваш? Ами ако наистина си го мисли, кажи му да си гледа работата. Сигурна съм, че се целуваш както трябва.

Не се тревожи, Мелиса, в морето има много риби. Тази я хвърли обратно във водата. И на твоята улица ще изгрее слънце. Ти си много по-хубава от всички момичета, които виждам по телевизията, особено онази, дето е правила секс с президента. Ти заслужаваш повече от онзи тип, дето си мисли, че не умееш да се целуваш, а и от другия, който е спал с Барбара Белрийв. Чух, че зъбите били с коронки.

Тъй че кажи му да върви по дяволите, пъхни се в леглото, гледай телевизия, пий много течности и особено пилешки бульон. Ще се оправиш за нула време.

И макар че не бива да ти го казвам — исках да бъде изненада — ти изпращам нещо, което веднага ще оправи настроението ти. Да, малко от любимите ти курабийки.

Тъй че — усмихни се, млада госпожице!

Целувки,

Мама

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Благодаря

Благодаря, благодаря, благодаря!

Джон ми каза, че се е обаждал и че ти си го уведомила, че съм болна и съм вкъщи. И знаеш ли какво е направил? Не искам да ти досаждам, но умирам да го споделя с някого и избрах теб за жертва:

Ходил до магазина на Второ авеню да ми купи пилешка супа!

Наистина. В огромна опаковка. И пристигна със супата, портокалов сок, видео и сладолед (обикновен ванилов, но изглежда не знае, че има и по-хубав. Права си, трябва да ги обучаваме).

И макар че изглеждах ужасно (бях по пижамата с кравите и по чехли, а за косата ми пък да не ти говоря), го поканих да влезе и да гледаме заедно филма („Задния прозорец“ — знам какво си мислиш, Надин, но съм сигурна — изобщо не подозира, че съм го шпионирала. Освен това винаги най-учтиво съм обръщала глава, когато е започвал да се съблича. Е, с изключение на един път, когато трябваше да си изясня въпроса дали носи боксерки или слипове).

Завъртях телевизора върху подвижното шкафче, така че да можем да го гледаме от дивана, но той каза, че трябва да лежа (бях станала, за да отворя вратата, и не бях си оправила леглото, цялото покрито с използвани хартиени носни кърпички), накара ме да си легна и завъртя телевизора към леглото.

После отиде в кухнята, а аз се притесних — да беше видяла купчината съдове в мивката! След малко се върна със супата и голяма чаша сок върху подноса, дето го бях купила от „Пайър 1“, помниш ли? Бях го използвала да слагам на него лаптопа, докато съм във ваната, като мацката от рекламата, когато получих слънчево изгаряне на плажа и гадния Джордж ме накара да работя вкъщи.

Беше толкова мило! Той легна до мен (не под завивките, а върху тях), гледа филма, яде от моята супа, а когато се нахраних, донесе сладоледа и ядохме с лъжици направо от кутията, а като дойде онзи страшният момент, забравихме за сладоледа и той се разтопи и потече върху чаршафите, които сега лепнат, но много важно!

Като свърши филмът, превключих на канала за времето, където показваха репортаж за урагана Джен, опустошил крайбрежието на Тринидад. Погледахме малко, после не знам какво стана — сигурно съм взела прекалено много хапчета — но последното, което си спомням, е, че го чух да казва „лека нощ, ще се видим утре“, а когато се събудих, него го нямаше, беше вече нощ, но беше измил съдовете.

Не само от супата, сока и сладоледа. ВСИЧКИ съдове от мивката бяха измити и подредени на сушилнята.

Стори ми се, че халюцинирам, но тази сутрин отново бяха там. Надин, измил ми е съдовете, докато съм спала и сигурно съм хъркала заради запушения си нос.

Не е ли това най-милото нещо, което си чувала НЯКОГА? Никой мъж не ми е мил съдовете преди.

Е, това е всичко. Исках само да ти се похваля. Все още съм като парцал, тъй че не знам кога ще дойда на работа.

Зина появи ли се на мястото си? Какво според теб е направил с нея? За бога, толкова се радвам, че скъсахме. Ама че особняк!

Мел

P.S. Това, че съм болна, не е причина да пропускаш тренировките.

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Е, и?

Боксерки или слипове? Не ме дръж в напрежение, Фулър.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Уф

Боксерки. Страхотни, на топки за голф.

Мел