Мег Кабът
Re: Някой като теб (12)

До: Мел Фулър <[email protected], Надин Уилкок <[email protected]>, Доли Варгас <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Някой ще бъде ли така добър да ми каже

какви бяха тия писъци преди малко? И защо никой не си е на работното място?

Кълна се в господ, ако отново сте в дамската тоалетна, ще вляза там и ще ви изхвърля навън. Не ми пука. Не може всички да ходите едновременно в тоалетната. Това да не ви е девически пансион? За глупак ли ме имате?

Не можете ли да проумеете факта, че има време за сладки приказки и време за работа, и че когато трябва да се прави вестник, това е време за РАБОТА???

ВРЪЩАЙТЕ СЕ НА РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА И СТОЙТЕ ТАМ!

Джордж.

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел, просто

му се обади. Обади му се и го попитай. Сигурна съм, че това е просто лоша шега, измислена от някое бивше гадже или нещо такова. Можеш да разбереш само с едно телефонно обаждане.

Просто му се обади. Вероятно за всичко това си има някакво напълно рационално обяснение.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Не

Ти просто не разбираш. Прегледах писмата, които съм получавала през последните няколко месеца, защото ми се стори, че адресът на подателя на това последното ми е познат, но не е на Джон, защото неговият e [email protected]. И гледай какво открих.

Първото му писмо до мен. Виж адреса на подателя:

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: леля ми

Уважаема г-жо Фулър,

Потресен съм. Дълбоко потресен и разтревожен от случилото се с леля ми Хелън. Тя е, както предполагам знаете, единствената ми жива родственица. Не бих могъл да Ви благодаря достатъчно за усилията, положени от Вас да се свържете с мен и да ме уведомите за тази трагедия.

Въпреки че в момента съм по работа в Африка — може би сте чувала за сушата тук в Етиопия, където правя снимки за фонд „Спасете децата“ — веднага започвам приготовления за завръщането си в Ню Йорк. Ако леля ми дойде в съзнание, преди да съм стигнал, моля предайте, че съм на път.

Благодаря Ви още веднъж, г-жо Фулър. Явно всичко онова, което се говори за студените и безчувствени нюйоркчани, във Вашия случай не е вярно. Бог да Ви благослови.

Искрено Ваш,

Максуел Фридландър

Адресът на подателя е същият като в писмото, което получих от онази Вивика. Прочети го. Не е в стила на Джон. Не го е писал той. Надин, мисля си, че тази Вивика може би казва истината!

О, господи, какво да правя? Не мога просто ей така да му се обадя. Какво ще му кажа?

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Какво ще му кажеш

Не мога да повярвам, че ми задаваш този въпрос. Ще му кажеш: „Ей, мой човек, какво по дяволите става тук? Ако си мислиш, че след това писмо ще дойда с теб във Върмонт, ще трябва да ми кажеш коя е тази Вивика.“

За бога, Мел, не си глупава; защо тогава се държиш така? ОБАДИ МУ СЕ!!!

Над

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Милинка

Предполагам колко си разстроена и само искам да те уверя, че съм с теб 150 процента. Мъжете са такива деца, нали?

И тъй като ти съчувствам най-искрено в този труден за теб час, звъннах тук-там и накрая успях да открия агента на Макс Фридландър.

Милинка, никак не ми се иска аз да съм тази, която ще ти го каже, но Себастиян твърди, че от няколко месеца Макс е в Кий Уест с топ модела Вивика.

Разбира се, аз казах: „Но Себастиян, скъпи, това е невъзможно. Макс е тук, разхожда кучето на леля си и ухажва моята приятелка Мелиса“, на което Себастиян, миличкият, отвърна: „Доли, вече не живеем в 90-те, затова остави тези шегички. По три пъти на ден получавам писма от Макс Фридландър, в които ме пита кога ще му намеря работа, понеже покрай Вивика се е охарчил до стотинка“.

Това е. Който и да е този твой Джон, не може да е Макс Фридландър.

Как ми се иска да бях с вас онази вечер, когато го заведе във „Фреше“, за да го видим всички! Щях още тогава да ти кажа, че това не е Макс.

Чувствам се виновна.

Успокоителните, които ти дадох в тоалетната подействуваха ли вече?

ХХХООО

Доли

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Мъртъв си

Какво ти става? Какво, по дяволите, ти става? Да не си се забъркал в някаква история със съседката на леля ми? Репортерката от „Джърнъл“? И вършиш това ПОД МОЕТО ИМЕ???

Полудял ли си? Казах ти да разхождаш кучето на леля ми Хелън. Това е всичко. Просто да разхождаш тъпото куче.

Защо тогава получавам телефонни обаждания от моя агент, който ми казва, че оная Доли Варгас от „Джърнъл“ разпитва за мен? И по-специално питала как е възможно да съм в Ню Йорк и да излизам с приятелката Мелиса, като в същото време се предполага, че съм в Кий Уест с Вивика?

Това не е добре, приятелче. Наистина. Тук нещата и без това вървят зле, а ти само ги влошаваш още повече. Вивика ме пипна с камериерката, за което изобщо нямам никаква вина — момичето просто се бе лепнало за мен — и си замина.

Което, да си призная, е голямо облекчение за мен по отношение на финансите ми. Но само един господ знае какво ще направи щом се върне в Ню Йорк. Ще ме издаде, бъди сигурен.

А това е лошо. Наистина. Трябваше да правиш само онова, за което те помолих, и нищо друго. Сега ако леля ми дойде в съзнание, ще разбере, че не съм се върнал, за да се грижа за шибаните домашни любимци.

Много неприятно, приятелче. Много неприятно.

Макс

 

До: Джейсън Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Помощ

Мисля, че съм загазил здраво.

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Джейсън Трент <[email protected]>

Отн.: Какво искаш да кажеш?

Каква точно помощ ти трябва? Защо си загазил? Мислех, че си заминал за Върмонт. Защо си още тук?

Стейси каза да пишеш. Мозъкът атрофира от гледане на телевизия по цял ден.

Джейсън

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Знам

че си вкъщи — виждам, че лампата в спалнята ти свети. Защо не ми отваряш вратата? Защо не вдигаш телефона?

Мел, знам, че нещо не е в ред и ми се струва, че знам какво точно, но как да ти обясня, след като отказваш да говориш с мен?

Защото мога да обясня, наистина мога, ако ми дадеш възможност. Моля те, моля те, моля те, отвори вратата.

Джон

 

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Е, случи се

каквото си знаех, че ще се случи. Знаех си, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Този негов прякор! Казвах ти, че е доста странно да имаш прякор „Джон“, нали?

Е, оказа се, че съм била права. Това никак не ме радва, но е факт. „Джон“ не е прякор. Това е истинското му име. До момента знаем само, че името му не е Макс Фридландър. Явно истинският Макс Фридландър му е платил, за да се представя за него, докато той (истинският Макс Фридландър) се крие в Кий Уест с Вивика, топ модела, вместо да се прибере в Ню Йорк и да разхожда кучето на леля си.

Горката Мел. Горката.

Така ми се иска да не бях излязла права. Бих си платила, само и само да не бях излязла права. Бих се отказала от свалените килограми, само и само да бях сбъркала. Сериозно.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Да видим дали съм разбрал правилно:

Този, с когото излиза Мел, се преструва на Макс Фридландър — същият Макс Фридландър, когото никога не си харесвала, защото си чувала лоши неща за него — и сега изведнъж се оказва, че това не е той. Само дето, вместо да се зарадваш, че не е мръсникът, за който си го мислила в началото, си бясна, защото е излъгал.

Не ви разбирам вас жените. Наистина не ви разбирам. Искам да кажа, признавам, че човекът е злоупотребил, но поне не е слагал лед върху зърната на нечии гърди.

Тони

 

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Не разбираш ли?

Той е излъгал. Излъгал е Мел. И как сега да му вярва за каквото и да било, след като дори не е казал истинското си име?

Какво ти става? Ти на чия страна си?

Над

 

До: [email protected]

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Ти наистина оплеска всичко

Приятелю, помниш ли, когато ми даде e-meil адреса си и ми каза да ти изпратя рецептата на моите ригатони по болонски, за да изненадаш с тях Мел?

Е, мисля, че рецептата няма да ти е необходима. Защото от това, което чувам, си изпаднал в немилост.

И каква беше сделката? Макс Фридландър ти е платил, за да кажеш на Мел, че ти — това е той или нещо такова? Защото така разправят момичетата.

Не знам какво точно е станало, но най-добре започвай да нареждаш чувалите с пясък, защото те чака тежък артилерийски обстрел. Или пък изчезни оттук, приятелю. Сериозно. Спасявай се, защото лошо ти се пише.

Просто реших да ти кажа.

Тони

 

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Не, мъртвият си ти

Какво се опитваш да ми причиниш? Да не си се побъркал? Как е научила Мел за всичко това?

Джон

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Стейси Трент <[email protected]>

Отн.: Какво става?

Защо никой не ми казва нищо? Джейсън казва, че има проблем. Какъв? Не трябваше ли да си във Върмонт?

Ох, пак тези спазми…

Стейси

 

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Стига си хленчил

Длъжник си ми, забрави ли?

Както и да е, вината не е моя. Виновна е Вивика. Тя го е направила. Писала е на твоето момиче. Виждам изпратеното съобщение. Искаш ли да го прочетеш? Ето го и трябва да ти кажа, че това писмо е блестящо доказателство за несъвършенствата на образователната ни система:

НЕ МЕ ПОЗНАВАТЕ, НО АЗ СЕ КАЗВАМ ВИВИКА,

И ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО РАЗХОЖДА КУЧЕТО НА ЛЕЛЯТА НА МАКС ИЗОБЩО НЕ Е МАКС, А НЕГОВИЯТ ПРИЯТЕЛ ДЖОН, КОЙТО МУ ДЪЛЖИ УСЛУГА ЗА ТОВА, ЧЕ НА ВРЕМЕТО МАКС МУ ПОМОГНАЛ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ ОТ НЯКАКВА КАША ВЪВ ВЕГАС, КЪДЕТО ЕДВА НЕ СЕ ОЖЕНИЛ ЗА ЕДНА ЧЕРВЕНОКОСА ТАНЦЬОРКА НА ИМЕ ХАЙДИ. ДЖОН СЕ ПРЕСТРУВА НА МАКС, ЗАЩОТО МАКС НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ В НЮ ЙОРК, ЗА ДА РАЗХОЖДА КУЧЕТО НА ЛЕЛЯ СИ, ПОНЕЖЕ Е ТУК В КИЙ УЕСТ С МЕН. И ТЪЙ КАТО НЕ Е ИСКАЛ ЛЕЛЯ МУ ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА НЕЯ, Е НАКАРАЛ ДЖОН ДА ГО ЗАМЕСТВА.

И тъй нататък, в същия дух, но реших да ти го спестя.

Не можеш да ме убедиш, че си сериозно разтревожен. Аз съм този, който ще си изпати. Ако ужасната ми леля дойде в съзнание и научи, с мен е свършено. Всичките пари ще отидат за разни благотворителни организации. Обзалагам се, че няма да видя и цент от тях.

Не че е толкова важно. Време е да приключа с това веднъж завинаги, както трябваше да направя още в началото.

Тъй че не се знае. Може да ме видиш по-рано, отколкото си мислиш.

Колкото до заплахата ти, ще ти кажа само една-единствена думичка: издръжка. Отървах те от плащане на издръжка години наред, приятелю. Не го забравяй.

Макс

 

До: Стейси Трент <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Нещата не вървят

както трябва, ако искам да отговоря на въпроса ти. Мел разбра, че не съм Макс Фридландър, преди да имам възможност да го кажа сам и да речем не е особено щастлива от този факт. Всъщност дори отказва да разговаря с мен.

Наистина ми е нужен твоя съвет, но у вас никой не вдига телефона.

Джон

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: [email protected]

Отн.: Истината

Добре. Не ми отваряш. Не вдигаш телефона, но знам, че си вкъщи. И щом това е единственият начин да се свържа с теб, така да бъде.

Мел, оплесках всичко. Да. Наистина, наистина оплесках всичко. Трябваше просто да ти кажа истината от самото начало, но не го направих. Не мога да ти опиша колко пъти бях на ръба да го направя — да ти кажа истината. Хиляди пъти. Милион пъти.

Но всеки път, когато понечвах, знаех, че ще реагираш по този начин, а не исках да развалям онова, което е между нас, защото то е наистина страхотно, Мел. Наистина ли ще го захвърлиш на боклука, само защото съм направил една глупава — добре де, напълно идиотска — грешка?

Не съм си поставял за цел да те мамя умишлено. Е, не е съвсем така. Да, направих го, но тогава още не те познавах. Искам да кажа, получих онова писмо от Макс Фридландър, в което той искаше от мен само едно — съседите на леля му да си мислят, че той се грижи за делата, докато е в болницата. И си казах: защо не? Бях му задължен. Сметнах, че така ще му се отплатя за една доста отдавнашна услуга.

Ти не познаваш Макс Фридландър — истинския Макс Фридландър — но повярвай ми, той е човек, на когото по-добре да не дължиш нищо, защото може да поиска да си върнеш дълга, когато най-малко го очакваш и общо взето по не много приятен начин.

Откъде бих могъл да знам, че докато се преструвам на Макс Фридландър ще срещна жената на мечтите си? Наистина, трябваше да ти кажа още в началото, но не го направих, а после се влюбих в теб, докато се усетя, и не можех да ти го кажа, защото не исках да те загубя. Кълна се, че щях да ти кажа истината този уикенд.

Мел, това е нелепо. Знам, че не постъпих правилно, но не съм искал да те наранявам. Трябва да знаеш това. Ти ме познаваш, все едно какво е името ми. Затова би трябвало да знаеш, че никога не бих те наранил умишлено.

Хайде, отвори ми и ме пусни вътре, за да ти се извиня лице в лице. Мел, обещавам да оправя нещата, ако ми дадеш шанс.

Джон

 

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Истината

Искаш да ти отворя и да те пусна вътре, но аз не знам кой си ти. Дори не знам фамилното ти име. Даваш ли си сметка?

Престани да чукаш, защото няма да ти отворя. Може да си избягал затворник или да си женен и т.н.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Истината

Не съм женен и не съм избягал затворник. Името ми е Джон Трент и съм криминален репортер в „Ню Йорк Кроникъл“. Затова онзи ден ме срещна край ямата — бях на работа, когато стана пропадането.

Знам какво ти е мнението за „Кроникъл“, но Мел, кълна се, че ако това ти е неприятно, ще напусна. Ще направя всичко, всичко, което поискаш, само ми прости.

Джон

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Е?

Обади ли му се? Той извини ли ти се?

И най-важното: ДАДЕ ЛИ ТИ ПРЪСТЕНА?

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Извинението

О, да, извини ми се. За всичко.

Не, не ми е дал пръстена. Ако изобщо е било пръстен. В което се съмнявам.

Като че щях да го приема, дори да е било пръстен.

Слушай, знаеш ли кой е той? Знаеш ли кой е в действителност? Никога няма да познаеш.

Но опитай. Опитай се да отгатнеш.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Откъде мога да знам

кой е той в действителност? Не може да е травеститът убиец, сигурна съм, защото току-що арестуваха заподозрения в убийствата. Да не би да е… ох, не знам… професионален подражател или нещо такова?

Не, чакай, сетих се: той е отдавна изчезналият ти незаконороден брат.

Това беше просто шега.

Хайде, Мел, толкова ли е лошо?

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: По-лошо

По-лошо от подражател. По-лошо от незаконороден брат. Репортер е. В „Кроникъл“.

Мел

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Къде по дяволите

е Фулър? Само да не е в тоалетната! Кълна се, започвам да си мисля, че някой там сервира торти, толкова време прекарвате в шибаната тоалетна!

Иди кажи, че искам материала за раздялата на Форд и Флокхарт до пет.

Джордж

 

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Прояви малко съчувствие!

Тя току-що разбра, че приятелят е репортер от „Кроникъл“ и направо ще си изплаче очите. Не можеш да искаш да се държи, сякаш нищо не е станало.

Моля те, не казвай на никого, става ли? В момента е в много деликатно емоционално състояние. Има нужда да остане сама, а няма да се получи, ако всеки започне да я пита защо очите са толкова зачервени.

Над

 

До: Тим Грабовски <[email protected]>

От: Джими Чу <[email protected]

Отн.: Мел Фулър

Казах ти, че от това между тях нищо няма да излезе.

Джими

 

До: Джими Чу <[email protected]

От: Тим Грабовски <[email protected]>

Отн.: Мел Фулър

Не, ти каза, че ако тя легне с него и после нищо не излезе, ще се наложи да го вижда всеки ден, понеже живее в съседство с нея и че това ще е много неудобно. Не си предричал, че ще скъсат. Съжалявам, не печелиш точка.

Тим

 

До: Стела Марковиц <[email protected]>

От: Анджи Соу <[email protected]>

Отн.: Мел Фулър

Казах ти, че е твърде стар за нея.

Анджи

 

До: Стела Марковиц <[email protected]>

От: Анджи Соу <[email protected]>

Отн.: Мел Фулър

Възрастта му няма значение. По-важното е, че… ти чу ли най-новата клюка? — е репортер от „Кроникъл“.

Да, „Кроникъл“!

Не е за вярване, нали! Да спиш с врага!

Стела

 

До: Ейдриън Де Монт <[email protected]>

От: Лес Келог <[email protected]>

Отн.: Мел Фулър

Чу ли? Оказва се, че приятелят на Мел, дето беше луднала по него, е репортер. От „Кроникъл“, представи си!

Можеше да е и по-зле. Можеше да се окаже, че и той спи с Барбара Белрийв, както последния, с когото излизаше.

Лес

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Мел Фулър

Не ме интересува, ако ще да се окаже, че е в списъка на ФБР на десетте най-издирвани престъпници. Кажи да излиза от тоалетната и да се оправи с него, тъй като той е долу при охраната и се опитва да влезе. Иди я изкарай оттам.

Джордж

 

До: Охрана@thenyjournal.com

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Джон Трент

Моля, не разрешавайте на Джон Трент да влиза в редакцията. Той е репортер от „Кроникъл“, а освен това е извънредно опасно лице. Препоръчвам употребата на сила при извеждането му от сградата.

Мелиса Фулър

Водещ „Светска хроника“

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]

От: Ейми Дженкинс <[email protected]

Отн.: Джон Трент

Уважаема г-це Фулър,

Напомням Ви, че молбите за недопускане на определени лица в сградите, администрирани от ръководството на „Ню Йорк Джърнъл“, се подават в писмена форма до отдел „Човешки ресурси“, където се разглеждат и предават в отдел „Охрана“, ако бъдат счетени за валидни.

Освен това Ви уведомявам, че стойността на унищоженото на асансьорната площадка на петия етаж каучуково дърво ще бъде удържана от следващата Ви заплата, тъй като лицето, на което се приписва този акт, очевидно е Ваш познат. Напомням Ви, че в раздел Е, стр.12 от Правилника на „Ню Йорк Джърнъл“ е записано, че служителите са изцяло отговорни за действията на своите посетители и че всички щети, нанесени от тях са за сметка на служителя, от чието име са допуснати в сградата.

За Ваше щастие разходите по възстановяване на кабинката, върху която Вашият посетител е блъснал г-н Спендър, няма да бъдат за Ваша сметка. Решихме да изпратим сметката директно на г-н Трент.

Бих Ви препоръчала да решавате личните си проблеми извън административните сгради на този вестник.

Копие от това писмо ще бъде приложено към личното Ви служебно досие.

Приятен ден.

Ейми Дженкинс

отдел „Човешки ресурси“

„Ню Йорк Джърнъл“

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Джон Трент

Милинка, откъде можех да знам? Гледам го — стои във фоайето с печален поглед и букет рози. Ами че това си беше достатъчно да разбие сърцето на…

Да, дори моето.

Знам какво ще кажеш: „Доли, та нима ти имаш сърце?“ Невероятно, но факт. Понякога изненадвам сама себе си. Онзи ден например скъсах с Питър и му казах да се връща при жена си. А слуха, който бях подочула — че договорът му няма да бъде подновен — нямаше нищо общо с това.

Както и да е, онези от охраната изглежда не бяха получили съобщението ти. Онова за Джон. Казаха, че е дошло няколко минути след като съм го въвела в сградата.

Наистина, миличка, какво толкова съм направила? Вярно, че малко те поуплаши. На мен обаче изпълнението ми хареса. Трябва да признаеш, че синята му кръв доста се беше разгорещила. Според мен Арън ще остане без няколко зъба. Защо ли му трябваше да се опитва да му попречи да стигне до кабинката ти!

И все пак, толкова е трогателно, когато двама мъже се бият за теб, нали?

Но наистина ли мислиш, че беше разумно да го замериш с кутийката от „Тифани“, дето се опита да ти даде? Не се знае какво е имало в нея. С неговите пари, вероятно е било най-малко три карата.

Надявам се, на мен ще простиш по-лесно, отколкото на нещастния младеж.

хххооо

Доли

 

До: Доли Варгас <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Джон Трент

Какво искаш да кажеш с тая „синя кръв“? И за какви пари говориш? Джон няма пари. Всичките му кредитни карти са изчерпани. Сигурно го бъркаш с някой друг.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Доли Варгас <[email protected]>

Отн.: Възражение

Ще ме побъркаш. Наистина ли не знаеш, че твоят Джон е от семейство Трент на Парк Авеню?

Мислех, че тъкмо затова си му толкова ядосана — искам да кажа, освен заради факта че се е преструвал на Макс Фридландър. В края на краищата, той те е запознал с баба си на онази благотворителна сбирка в Линкълн Сентър, за която писа миналия месец.

Макар че, като си помисля сега, едва ли ти е казал, че това е баба му. Защото тогава е бил Макс Фридландър, нали.

О, боже. Нищо чудно, че си толкова ядосана. Правил те е на глупачка, нали Кредитните му карти били на червено, така ли? Сигурна съм, че го е казал само за да не тегли пари, защото прикритието му е щяло да стане на пух и прах, не мислиш ли? Като видиш на платинената му карта името Джон Трент вместо Макс Фридландър.

Трябва да знаеш, че това е типичният им номер на тия Трент. Нали ти е известно, че половината им клан е в затвора — включително и собствения баща на Джон. А другата половина са в поправителни домове. Господи, какво би правило едно момиче от малък град като теб сред тях? Джон е най-лошият от всички, доколкото съм чувала: започнал работа като криминален репортер, за да може да се прави на беден, ей така, за удоволствие, без да буди съмнения, че е от семейство Трент от Парк Авеню. От Виктория Арбътнот, с която е излизал, знам и друго: преструва се, че пише роман.

Горката Мел! Трябваше да задържиш кутийката от „Тифани“. Каквото и да е имало вътре, го заслужаваш заради всичките неприятности, които ти е причинил.

Както и да е. Чувам, че в „Барни“ ще има разпродажба. Искаш ли да отидем? Ще ти купя шал. Това може би ще те разведри…

хххооо

Доли

 

До: Надин Уилкок <[email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Това е.

Това е война.

Той си мисли, че след като е от семейство Трент, може да си играе с хората и да ги използва, за да се забавлява, и че просто ей така ще му се размине.

Не и този път. Никой не може да си играе с една Фулър от Дансинг, Илинойс.

Никой.

Джон Трент ще си получи заслуженото, и още как.

Мел

 

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Колебая се да попитам,

но за какво говориш?

Това няма нищо общо с Доли, нали? Искам да кажа, първо провери източника, преди да предприемеш нещо прибързано.

Над

 

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Лесно ти е на теб

Не ти се тревожеше за парите, които харчи и че има да връща дългове.

Не теб запознаха с баба му, без да знаеш коя е тя.

Не ти се хвали пред майка си, че си го срещнала.

Не ти си мислеше, че най-после си срещнала нещо толкова рядко — мъж, който не се бои от обвързване; който изглежда искрено и дълбоко привързан към теб; който е напълно различен от всички останали мъже, с които си излизала; който не лъже, не изневерява и по всичко личи, че е влюбен в теб.

Не твоето сърце е разбито.

Но няма страшно. Аз съм репортер, Надин. Винаги проверявам източниците си, преди да напиша материала.

Мел