Мег Кабът
Re: Някой като теб (15)

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Нещо много странно

се случи току-що. Седях пред компютъра и най-невинно играех Тетрис — станах наистина добра, откак ме отстраниха — когато забелязах, че нещо става в съседния апартамент, този на г-жа Фридландър.

През прозореца на гостната — онази, в която спеше Джон и където го наблюдавах да се съблича всяка вечер… но да оставим това — видях Макс Фридландър, който подскачаше нагоре-надолу, размахваше ръце и крещеше на някого.

Като взех бинокъла (не се тревожи, първо угасих осветлението), видях, че крещи на една от котките на леля си. На Туидълдум, по-точно.

Това ми се стори доста необичайно, затова оставих бинокъла, излязох в коридора и почуках на вратата. Извинението ми щеше да е, че съм го чула да крещи през стената, което, разбира се, не беше вярно, но той откъде да знае.

Макс отвори вратата, целият потен и ядосан. Не мога да проумея какво толкова е харесала Вивика у него. Толкова е различен от Джон, не можеш да си представиш. Първо на първо, на врата си носи златен синджир. Не че имам нещо против хората, които носят бижута, но извинявай, ходи с незакопчана чак до пъпа риза, за да му се вижда. Синджира, искам да кажа.

Освен това имаше вид на небръснат от дни. Е, Джон също понякога изглеждаше така, въпреки че се бръснеше редовно. Докато при Макс имаш чувството, че ръцете му не са докосвали самобръсначка — или сапун — от седмици.

Както обикновено най-грубо ме попита какво искам и когато му обясних, че съм дошла заради истеричните му крясъци, взе да ругае Туидълдум, който го подлудявал като непрекъснато излизал от кутията с постелята си.

Това ме озадачи, тъй като Туидълдум никога преди не беше правил така, поне доколкото знам. После Макс каза, че котката обикаля цялата къща и пие вода откъдето падне, включително чашата му върху нощното шкафче (представи си, на небрежен човек като него само чаша с вода на нощното шкафче му липсва!) и от тоалетната.

Тогава разбрах, че нещо не е в ред. У дома в Дансинг, щом едно животно започне да пие много вода и да пишка, където му падне, значи е хванало диабет. Казах му, че Туидълдум трябва веднага да бъде заведен на ветеринар.

А той знаеш ли какво ми отговори?

„Как пък не, сестричке. Аз имам да ходя на разни места и да се срещам с разни хора.“

Сериозно. Точно така каза.

А аз казвам: „Добре, тогава аз ще го заведа“, навеждам се и взимам Туидълдум в ръцете си. О, Надин, да беше видяла изражението на Пако, като си тръгвах! Никога не си виждала по-нещастно старо куче. Джон също му липсва, то си личи. Дори мистър Пийпърс излезе изпод леглото и се опита да ме последва в коридора, за да се отърве от гадното присъствие на Макс Фридландър.

Та значи, занасям Туидълдум във ветеринарната лечебница, и хоп — двеста долара (от собствения ми джоб, благодаря: знаеш, че няма да видя вече тия пари); оказва се, че горката котка има диабет и че на ден трябва да се слагат по две инжекции с инсулин и веднъж седмично да се води на преглед, докато диабетът се стабилизира.

Мислиш ли, че на Макс Фридландър може да се повери отговорността да върши всичко това? Разбира се, че не. Той по-скоро ще умори горкото коте. И сега Туидълдум е тук при мен, но той не е моя котка. Знам, че г-жа Фридландър би искала най-доброто за животното, но това би било невъзможно, ако остане при Макс.

Не знам какво да правя. Да му кажа ли, че котката е умряла, и тайно да си я оставя при себе си? Ще ми се да можех всичките да си ги прибера. Пако и мистър Пийпърс, имам предвид. Макс е най-лошият гледач на животни, когото съм виждала. Джон може и да е лъжец, но поне се грижеше добре за домашните любимци на г-жа Фридландър. Макс въобще не го е грижа. То си личи.

Какво не бих дала само и само нещата да си бъдат както бяха преди да разбера, че Джон не е Макс Фридландър! Той беше далеч по-добър Макс от истинския.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Теб

Ти напълно си се побъркала. Мел, НЯМА ЛИ ДА ПОРАСНЕШ? Това не ти е някое сираче, което си осиновила. Това е КОТКА. Котката на съседите ти. Върни я на Макс и престани да се тревожиш. Той е голям мъж. Може да се оправи с една диабетична котка.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]

Отн.: Имаш право

Тогава защо се чувствам толкова гузна?

Преди малко отидох до Макс, почуках на вратата и му казах за Туидълдум. Носех котката, заедно с всички медицински принадлежности и му показах какво да прави, как да пълни спринцовката и как да слага инжекции на животното.

Макс ме гледаше слисано. Сякаш искаше да каже: „Да не би и котките да боледуват от диабет, също като хората?“. Според мен не разбра нито думичка от моите обяснения. Защото, когато му казах сам да приготви спринцовката, той я напълни до цифрата 2, а не до 2 единици, което е правилната доза.

Взех да му обяснявам защо тази болест е толкова опасна и как Съни фон Бюлов е изпаднала в кома, след като Клаус направил инжекция със свръхдоза инсулин, но той май не чу нищо, освен последната част, защото изведнъж се оживи и поиска да научи колко инсулин е необходим, за да изпадне човек в кома и дори да умре. А аз откъде да знам? Препоръчах му да гледа здравните предавания по телевизията, ако иска да разбере.

Той ще убие котката. Казвам ти, ще я убие. И ако това стане, никога няма да си простя.

Господи, как ми се иска г-жа Фридландър да дойде на себе си, да изрита Макс от жилището си и отново да започне да планира своите пътувания до Непал и водолазните си уроци! Няма ли да е страхотно, ако всичко това се окаже някакъв кошмар, който е сънувала, докато е била в безсъзнание? Ако се окаже, че всичко, което стана през последните няколко месеца, откакто я намерих припаднала, просто не се е случвало и нещата отново станат, каквито си бяха…

Би било чудесно. Тогава няма вече да се чувствам така.

Мел

До: [email protected]

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мел

Скъпи Джон,

Имам адреса ти от Тони. Надявам се, нямаш нищо против, че ми го е дал.

Обикновено не се бъркам в личните работи на Мел, ако мога, но в случая правя изключение. Наистина не мога повече да се сдържам.

КАКВО СИ МИСЛЕХТЕ??? Ти и онзи мошеник Макс Фридландър? Как можахте да замислите нещо толкова невероятно тъпо?

Сега сърцето на най-добрата ми приятелка е разбито, нещо, което сигурна съм, никога няма да ти простя. По-лошото е, че си я оставил в ръцете на истинския Макс Фридландър, който по мое дълбоко убеждение е най-големият идиот, раждал се някога на тази планета.

Как можа? КАК МОЖА!!!

Това е всичко, което искам да знам. Надявам се, сега си доволен. Съсипа живота на едно от най-милите момичета на света.

Сигурно си много горд с постъпката си.

Надин Уилкок

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Мел

Какво искаш да кажеш с това, че е в ръцете на Макс Фридландър? Какво прави Макс???

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Макс

Ей, спокойно! Няма нищо страшно. Макс просто е… ами той (не че го познавам), но една от котките се е разболяла от диабет, а Макс не го е грижа. А нали я знаеш Мел…

Слушай, ще си помислиш ли върху това, което ти писах? Ако държиш на Мел, трябва да намериш начин да оправиш нещата. ИЗМИСЛИ НЕЩО!

Над

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Диабет и котки

Ей, чувам, че досадните котки на леля ти се оказват по-голям проблем, отколкото си очаквал. Искаш ли да ти помогна? Ако ми разрешиш, в качеството си на най-близък роднина на г-жа Фридландър и тъй нататък, мога да се върна да живея в апартамента, а ти — в моя. Какво ще кажеш?

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Диабет и котки

За какъв дявол ми е да се местя в твоето жилище? Доколкото знам живееш в Бруклин, нали така? Мразя метрото.

Освен това, ако си спомням правилно, дори нямаш кабелна. Какво, правиш се на писател бохем, а? Нали знаеш — каси от мляко, дюшеци на пода и т.н.

Не, благодаря.

Макс

До: Макс Фридландър <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Диабет и котки

Добре тогава, какво ще кажеш за това: ще ти плащам наема, ако се преместиш някъде — където си пожелаеш — ако ми позволиш да се върна.

Сериозно. „Плаза“, ако искаш. Помисли само на колко фотомодела ще им вземеш акъла…

Джон

До: Джон Трент <[email protected]>

От: Макс Фридландър <[email protected]>

Отн.: Диабет и котки

Разсмиваш ме, приятелю. Май здраво си хлътнал по онова момиче, а? Заради червената коса, нали? Аз лично не виждам нищо особено в нея. Ако питаш мен, тя е просто една любопитна кучка. По-лошо, тя е от онези побъркани жени, дето си мислят, че животните имат чувства и тъй нататък.

За бога, как ги мразя.

Както и да е, предложението ти за хотела е страхотно, но ако нещата се развият както очаквам, не след дълго ще живея в собствен дом. Тъй че — благодаря, но няма нужда.

Макс

P.S. Наистина си смешен. Мога да те запозная с момичета далеч по-хубави от онази в апартамент 15-Б. Сериозно. Само кажи.

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Джон Трент <[email protected]>

Отн.: Макс

Опитах се да проверя дали ще мога да се върна в апартамент 15-А, но не стана. Струва ми се, че Макс е замислил нещо. Изглежда, няма да остане дълго край Мел, ако това те успокоява.

Джон

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мъжете

Защо мъжете са толкова глупави? С изключение на теб, разбира се.

Пиша му на Джон Трент — крада от скъпоценното си време, за да му пратя такова сериозно и загрижено писмо и го моля да измисли нещо, което би накарало Мел да му прости, ясно намеквайки, че ако направи предложение, тя по всяка вероятност ще каже „да“ — и какво прави той? Какво мислиш прави?

Праща e-meil на тъпия Макс Фридландър и го моли да му позволи да се върне да живее в апартамента до Мел. Възможно ли е да е толкова глупав? Как да го накарам да разбере какво искам да му кажа?

Какво ви има на вас, всичките???

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Тони Салерно <[email protected]>

Отн.: Мъжете

Надин, кога ще се научиш да не се бъркаш в чужди работи? Остави Джон Трент на мира. Нека Мел сама решава проблемите си. Тя няма нужда от твоята помощ.

Тони

До: Тони Салерно <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Мъжете

„Нека Мел сама решава проблемите си. Тя няма нужда от твоята помощ.“

Типично мъжки отговор. Нямам желание дори да започвам да ти обяснявам колко е погрешен.

Над

До: Доли Варгас <[email protected]>; Тим Грабовски <[email protected]; Джордж Санчес

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Слушайте всички

Мел се връща и мисля, че трябва да я посрещнем както подобава, тъй като е много разстроена от цялата тая история с Джон. Предлагам да организираме парти с торта и сладолед (аз ще имам грижата).

Тим, защо не използваш декораторския си талант и не поукрасиш кабинката?

Джордж, мисля, че един малък подарък няма да е излишен — и моля те, този път да не е нещо, което си купил от будката за вестници долу. Искам да кажа, нека все пак да е нещо по-специално.

Доли, тъй като теб те бива да говориш по телефона, можеш да разгласиш времето и мястото на събитието. Така ще съберем достатъчно хора.

Но преди всичко, покажете добронамереност. Казвам ви, тя е толкова разстроена тия дни, че няма да се изненадам, ако хукне за Илинойс. А това не можем да го допуснем. Каквото и да правите, не споменавайте името Джон Трент. Казвам ви, на ръба е.

Така че да действаме!

Над

До: Мел Фулър <melissa.fuller.thenyjournal.com>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Добре дошла отново!

Толкова ни липсваше! Без теб тук беше истинско мъртвило. Няма кой да ни осведомява за предстоящите сватби на разните знаменитости и да ни държи в течение по последните светски клюки. Щях да пукна от скука.

Е, къде ще обядваме?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]> Доли Варгас; Тим Грабовски <[email protected]>; Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Благодаря

за топлото посрещане. Този път направо надминахте себе си. Останах приятно изненадана. Обзалагам се, че на друг колега от вестника не му е устройвано такова посрещане след отстраняване. Да не говорим за тортата и сладоледа.

Пластмасовите обеци във формата на статуята на свободата и факлите, които наистина светят, ми харесват много. Май всяко момиче има нужда от такива. Много сте мили.

А сега ще ви помоля да ме оставите да поработя, тъй като в Холивуд са се случили много нови събития и днес имам да свърша страшно много работа.

Обичам ви,

Мел

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Ще те убия

Посрещането беше много мило и тъй, но знаеш, че не съм в настроение за подобни неща. Лицето ми направо се изкриви от гримаси, докато се преструвах на зарадвана.

Ти какво направи с тая торта? Струва ми се, че изяде четири парчета.

Не се засягай — не ти броя хапките, но си помислих, че след като веднъж си отслабнала имаш намерение да запазиш фигурата си поне до сватбата.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]

Отн.: Ти какво направи с тая торта?

Вече не издържам! Тая тъпа диета сякаш е за птички! За какво да живея, след като не мога да ям, каквото си поискам? Вече не ми пука дали ще се побера в скапаната сватбена рокля на майка ми. Ще си купя своя сватбена рокля, такава, в която ще мога да дишам спокойно. И няма да е нужно да гладувам още шест седмици.

А когато на сватбата дойде време за тортата, ще си изям парчето, без да се притеснявам дали ще се пръсне по шевовете.

Това е. Доволна ли си? Казах го. Аз съм голямо момиче. Това е положението. Никога няма да мога да облека дреха размер 6 или 8, дори 12. Нося размер 16 и това е. Няма да се откажа от тренировките, защото ми се отразяват добре, но да пукна, ако цял живот ще ям само салата без подправки, само и само за да се напъхам в някаква си рокля, дето според списанията отговаряла на ръста ми. Откъде пък знаят точно кой размер отговаря на ръста ми?

Не знаят. Не ме познават. Не знаят, че годеникът ми ме харесва такава, каквато съм и казва, че съм най-сексапилната жена на света, и че като вървя по улицата, боклукчиите и шофьорите ми подсвиркват и ми искат телефонния номер.

Тъй че какво толкова?

Е, къде ще обядваме?

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Обедът

Съжалявам, Надин, но вече имам ангажимент за обед. Ще ходя в „Апълби“ с Вивика, фотомодела.

Моля те, не ме намразвай.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Надин Уилкок <[email protected]>

Отн.: Обедът

„Апълби“? С фотомодел?

В това изречение има толкова абсурдни неща, че дори не мога да започна да ги изброявам.

Да те мразя? Защо трябва да те мразя? Само защото си решила да обядваш в ресторант, в който не бих се появила за нищо на света с толкова слаба манекенка?

Чудесно. Давай. Да видим.

Над

До: Надин Уилкок <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Обедът

Опомни се! Много добре знаеш, че винаги бих предпочела кулинарен репортер, който носи размер 16 пред фотомодел, който носи размер 2!

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]

От: [email protected]

Отн.: ОБЕДЪТ

СКЪПА МЕЛ,

ТИ СИ НАЙ-ЗАБАВНИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ. ТОВА БЕШЕ НАЙ-ПРИЯТНИЯТ МИ ОБЕД ОТ МНОГО ВРЕМЕ НАСАМ. ТОЛКОВА СЕ РАДВАМ, ЧЕ СЕ ЗАПОЗНАХМЕ! НАДЯВАМ СЕ ДА СТАНЕМ ДОБРИ ПРИЯТЕЛКИ. НЕ СЪМ ИМАЛА ИСТИНСКА ПРИЯТЕЛКА, ОТКАКТО ПРИСТИГНАХ ТУК ОТ САНТА КРУЗ.

ВИНАГИ, КОГАТО ТИ СЕ ИЗЛИЗА, ПРОСТО МИ СЕ ОБАДИ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА, ЗАЩОТО ЩЕ БЪДА В МИЛАНО, КОЙТО Е В ИТАЛИЯ.

ЧАО!

ВИВИКА

До: [email protected]

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Обедът

Здравей, Вивика! И на мен ми беше приятно. Между нас казано, добре се натъпкахме, а? Само като си помисля и ми се повръща.

С удоволствие бих излязла отново с теб. Следващия път можем да поканим и моята приятелка Надин. Мисля, че ще я харесаш. Тя е кулинарен репортер в нашия вестник и знае ресторанти, които са по-добри и от „Апълби“. Какво ще кажеш?

Мислех си за нещо, което ти спомена докато обядвахме. Помниш ли, като ти казах къде живея, ти отвърна, че си била там, вечерта преди с Макс да заминете за Кий Уест? Кога точно беше това? И тогава срещна ли се с лелята на Макс?

Питам просто от любопитство.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]

От: [email protected]

Отн.: ЛЕЛЯТА НА МАКС

СКЪПА МЕЛ,

ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ТВОЯТА ПРИЯТЕЛКА НАДИН! КУЛИНАРЕН РЕПОРТЕР? ТРУДНА ПРОФЕСИЯ МИ СЕ СТРУВА. НАПРИМЕР, АКО АЗ БЯХ КУЛИНАРЕН РЕПОРТЕР, ЩЕШЕ ДА МИ Е ТРУДНО ДА КАЖА КАКВО ХАРЕСВАМ ПОВЕЧЕ — НЕБЕЛЕНИ КАРТОФИ С ЧЕДЪР И ПАРЧЕНЦА БЕКОН ВЪВ „ФРАЙДЕЙ“ ИЛИ ПЪК НЕБЕЛЕНИ КАРТОФИ С ЧЕДЪР И ПАРЧЕНЦА БЕКОН В „АПЪЛБИ“.

КАКТО И ДА Е, БЯХ В АПАРТАМЕНТА НА ЛЕЛЯТА НА МАКС ВЕЧЕРТА, ПРЕДИ ДА ЗАМИНА ЗА КИЙ УЕСТ. МАКС ТРЯБВАШЕ ДА ДОЙДЕ С МЕН, НО В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ ГО ПОВИКАХА ДА СНИМА В ЛОС АНЖЕЛИС, ТЪЙ ЧЕ АЗ ЗАМИНАХ САМА, А ТОЙ ПРИСТИГНА ОКОЛО СЕДМИЦА ПО-КЪСНО.

ВЕЧЕРТА, ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕМ ТОЙ КАЗА, ЧЕ ИМА ДА ВЗИМА НЕЩО ОТ ЖИЛИЩЕТО НА ЛЕЛЯ СИ. АЗ ОСТАНАХ ДА ГО ИЗЧАКАМ ДОЛУ В КОЛАТА, ТАКА ЧЕ НЕ СЪМ СЕ СРЕЩАЛА С ЛЕЛЯ МУ. МАКС КАЗА, ЧЕ Е МНОГО ПРОКЛЕТА И ЧЕ НЯМА ДА МЕ ХАРЕСА, ЗАЩОТО СЪМ ТВЪРДЕ МЛАДА ЗА НЕГО. НЕЩО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА С ПОВЕЧЕТО МИ ПРИЯТЕЛИ.

КАКТО И ДА Е, СЛЕД МАЛКО МАКС СЛЕЗЕ И ОТИДОХМЕ В „ЧИЛИ“. БИЛА ЛИ СИ ТАМ? ПРЕДЛАГАТ СТРАХОТЕН СОС С АРТИШОК. ТРЯБВА ДА ОТИДЕМ НЯКОЙ ПЪТ.

Е, ТОВА Е ЗАСЕГА.

ВИВИКА

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Просто минавах край кабината ти

и забелязах, че си дълбоко погълната не от материала за днес, както ми се искаше да се надявам, а от пощата си. Знам, че може да ти прозвучи изненадващо, но ние не ти плащаме, за да си кореспондираш с приятелите си, Фулър. Плащаме ти, за да работиш. БИ ЛИ СВЪРШИЛА МАЛКО РАБОТА, АКО ОБИЧАШ?

Или искам прекалено много от теб?

Джордж

До: Джордж Санчес <[email protected]>

От: Мел Фулър <[email protected]>

Отн.: Добре де,

няма нужда ДА ВИКАШ!

Виж сега, нещо ме притеснява. Не мога да кажа с точност какво, но може би… Не знам. Надушвам нещо голямо, Джордж.

И единственият начин да разбера дали е вярно е да задам точните въпроси на хората, на които трябва.

Така че, моля те, остави ме да си върша работата и ПРЕСТАНИ ДА НАДЗЪРТАШ ИЗЗАД ГЪРБА МИ, ЗА ДА ВИДИШ КАКВО ПИША!

Може и да е нещо за теб.

Мел

До: Мел Фулър <[email protected]>

От: Джордж Санчес <[email protected]>

Отн.: Виж какво

Ако няма да излиза на десета страница, не ме интересува.

Джордж