Уилям Уортън
Гордост (11)

Десета част

След като момчето си отива, Тъфи се изправя на крака. Не обръща никакво внимание на катинара между лапите си. Става късно, гладен е.

Кеп е излязъл да търси храна. Касапинът, дето му е обещал месо, му казва да намине към седем, затова Кеп тършува из кофите за боклук с надеждата да открие нещичко, колкото Тъфи да позалъже глада си, докато месарницата отвори.

Както обикновено — и това му е навик вече от години — Тъфи обикаля клетката в кръг и от време на време отърква хълбоците си в железните й пръчки; като се изключат милувките на Кеп, това е единственият непосредствен допир от друг вид, който познава. И когато се отърква в решетката на вратата, тя се отваря.

По правило отварянето на вратата означава или че Кеп идва да почисти клетката, или че е време Тъфи да скача в коша на мотоциклета, а Джими да го мушка с пръта в хълбоците. Прави още една обиколка на клетката, а после си подава главата навън. Подвижният тунел, който извежда към отвесната писта, е дръпнат встрани. За първи път от много години насам Тъфи гледа пространството пред себе си, без решетка да препречва погледа му.

Вдясно, съвсем до „Стената на смъртта“, се намира друга улична атракция. Нарича се „Сами, човекът риба“. По време на войната един артилерийски снаряд отнесъл и двата крака на Сами. Сами и Кеп, разбира се, са приятели; били са в различни дивизии, но и двамата са се срещали лице в лице със смъртта. Номерът на Сами се състои в това, че може да издържа под вода от пет до седем минути, като междувременно изпълнява различни пантомими, например, прави се, че спи или че пуши пура; изправя се на ръце или стои на главата си. На възраст Сами е горе-долу колкото Кеп и цяла година живее в павилиона си край морската алея. Има си миниатюрен апартамент и вратата му извежда точно на една платформа. Тази платформа представлява нещо като сцена и е на едно ниво с горния край на басейна, в който той изпълнява своя номер.

Един магазин наблизо му доставя храна, а когато реши да се разходи по морската алея, Сами използва детска количка на ролки, върху която сяда и се отблъсква с ръце от земята. Всъщност той не излиза никъде, освен по дъсчената алея, и то само в края на сезона, когато вече почти няма летовници, а времето не е съвсем застудяло.

През сезона Сами е много зает, защото почти непрекъснато дава представления. Представленията му са през половин час и всяко трае около петнайсет минути, така че като изключим времето, когато спи, ама наистина, не наужким, той прекарва под водата толкова часове, колкото и извън нея.

В действителност Сами се чувства по-удобно и по-добре във водата. Гръдният кош и стомахът му са огромни, едно, защото е обездвижен и второ, защото белите дробове и диафрагмата му са прекомерно развити — това му е нужно, за да издържа по-дълго време под водата. Ръцете му са по-силни от краката на повечето хора и това е така, защото с тях се отблъсква, докато се вози в количката си. А и когато не е с нея, той се придвижва като свива юмруци, премества тежестта на тялото си върху тях, поклаща се наляво-надясно и приплъзва тялото си напред. Плешив е и прилича повече на яйце, отколкото на риба. Ако някой някога реши да прави филм за Хъмпти Дъмпти, Сами би бил идеалният изпълнител.

Сами си седи на платформата, която му служи за сцена, и закусва. Загърнал се е в отрязана до кръста хавлия за баня. Зад него е басейнът, в който изпълнява своя номер. Той е като огромен аквариум — шест метра на широчина, със стъклена витрина, обърната към морската алея. Аквариумът е дълбок три метра и винаги е пълен догоре. На дъното на този прозрачен басейн са наредени специално направени за целта мебели: маса, стол, чинии, легло и всичко необходимо за представлението, а специалното им се състои в това, че са закрепени за дъното така, че да не мърдат.

В момента Сами си сипва корнфлейкс^[1] в купичка, а на примуса ври кафето му. Вдига очи и какво да види: насреща му бавно и беззвучно Тъфи изкачва стъпалата, нарочно разширени, за да може Сами да легне върху едното, да постави юмруците си върху другото и да изтърколи тялото си надолу.

Сами се стъписва и не знае какво да прави. Той обича Тъфи. Често са си говорили с Кеп за него и Кеп все го увещаваше да влязат някой ден заедно в клетката, сам да се убеди колко е кротък Тъфи, но Сами не смее, не толкова от страх, колкото че дрехите и ръцете му щели да се умиришат на лъв. Поне така казва на Стюре.

Сами бързо излива млякото в купичката с корнфлейкс и я подбутна напред, доколкото позволява дължината на ръката му.

— Ей, Тъфи, ето ти малко млекце. Бъди послушен лъв и цялото да го излочиш.

Тъфи се приближава. Любопитен е. Вероятно иска да го погалят, или да го нахранят. Сами започва да отстъпва с помощта на ръцете си, но нито за миг не сваля очи от Тъфи. Тъфи подушва млякото в купичката, но го отминава и бавно, стъпка по стъпка напредва към Сами, който стига ръба на басейна и заднешком се хвърля във водата.

Мъчи се да запази самообладание, пести дъха си, взира се през предното стъкло на басейна към морската алея, оглежда се за някой да му помогне, обръща се по гръб, вдига очи нагоре и вижда лъва, потопил лапата си във водата. Задушава се, превъзбуден е и страхът бързо изчерпва запасите му от кислород. Показва се над водата, колкото е възможно по-далеч от Тъфи, поема глътка въздух, извиква, поема втора глътка, този път по-дълбоко, и се скрива под водата в мига, в който Тъфи замахва с лапа към него. Какво се опитва — да го улови или просто му се играе?

Сами показва главата си още два пъти и всеки път извиква за помощ, преди да си поеме дъх, да се потопи и да притисне лице към предното стъкло с надеждата, че някой ще мине по алеята и ще го види.

* * *

Джими се измъква от отпуснатите обятия на Сали и отмята завивките. Става, нахлузва си долните гащета и работния комбинезон. Излиза навън. Не е чул Сами. Може би именно неговите викове са го разбудили, но засега не го интересува нищо друго, освен да се изпикае.

Излиза от кладенеца. Обръща се, пикае срещу стената, напъхва ризата си в гащите, разкършва рамене, навежда тялото си и го извива в кръста от ляво на дясно, после прави няколко маха с ръцете назад. Излиза на морската алея, ляга по корем върху дъските, изкарва десет лицеви опори на бърза ръка, пак разкършва рамене и се връща обратно.

Съглежда Сами в басейна, устата му прилепена до стъклото, удря юмруци с все сила, за да привлече вниманието на Джими. Джими тръгва към него.

— К’во правиш, бе Сами? Рано е още за публика. Какво, какво?

Сами отчаяно му сочи с пръст нагоре. Не му достига въздух. Джими вдига очи, но не вижда нищо. Тъфи е на платформата и не се вижда от алеята, освен ако човек погледне през стъклото на аквариума. Джими се приближава още малко. Сами се плъзга нагоре, припряно поема глътчица въздух и отново се спуска надолу. Играе някаква пантомима, която би трябвало да изобразява лъв — оголва зъбите си и извива пръстите на ръцете си като грабливи нокти, след което пак му сочи нагоре.

Джими поглежда през водата и зърва Тъфи.

— А, така! Това копеле се е измъкнало. Къде, по дяволите е оня Кеп?

Спуска се обратно, блъсва вратата на кладенеца, където спят. Знае, че Кеп го няма там. Завърта се два пъти на пета, после пак изтичва до стъпалата на Сами и започва предпазливо да ги изкачва. Тъфи е обърнал жълтокафеникавия си гръб към него, нервно потрепва с опашка и току топва муцуната си във водата на басейна. Джими отстъпва заднешком, втурна се обратно в кладенеца и раздрусва Сал и.

— Оня проклет лъв се е измъкнал от клетката. Къде, по дяволите, е Кеп? Онова копеле се опитва да изяде Сами! Бързо се обличай и върви да викаш ченгетата или намери Кеп, или въобще направи нещо.

Сали се изправя съвсем гола и започва да навлича каквото й падне.

— О, боже господи! Знаех си аз, че рано или късно това ще се случи. Джими, страх ме е да изляза навън. Страх ме е от Тъфи.

Джими грабва дългия прът с металния наконечник. Пребледнял е от страх.

— Аз ще го държа на разстояние, но ти побързай, чуваш ли? Това смрадливо животно ме мрази и докопа ли ме веднъж, с мене е свършено. Като нищо ще ме изкльопа за закуска.

Джими излиза. Стои пред вратата и изчаква Сали. Тъфи никакъв не се вижда. Сали се приплъзва с долепен гръб до „Стената на смъртта“, после излиза на алеята и хуква.

Джими пак изкачва стъпалата, ще му се да зърне Тъфи. Държи пръта пред себе си. Тъфи се обръща и го вижда. Джими започва да отстъпва назад.

Но Тъфи вече го дебне. Познава го, вижда пръта, подушва страха му. За първи път в своя живот Тъфи си има работа с плячка. Снишава се така, че коремът му ляга на земята, мускулите на краката му се изпъват като пружини, които всеки миг ще отскочат, очите му се забиват право в Джими. Изправя се рязко, тръгва към него, светкавично замахва с лапа към пръта, ръмжи, кашля, дави се от гняв.

В първия миг Джими остава като вцепенен, после започва да отстъпва, като държи пръта пред себе си.

— Къш, копеле такова! Боже господи, тоя ми се точи! Ще ме убие!

Тъфи е напрегнат, ръмжи с оголени зъби.

Джими се спуска по стъпалата, лъвът е по петите му. Иска да се добере до кладенеца, но разстоянието е голямо. Заобикаля клетката и вижда, че вратата е отворена. Тъфи се готви за атака. Джими бързо скача в клетката и затваря вратата след себе си, като изпуска пръта отвън.

Тъфи дебне край клетката, спира се отпред. Поглежда Джими. Хвърля се върху пръта, захапва го, ръфа го. След това започва да крачи напред-назад, а Джими се е свил в задната част на клетката. Тъфи не откъсва очи от него. Приближава се, изправя се на задните си крака, пъхва и двете си предни лапи през преградите на решетката. Опитва се да достигне Джими, но не може.

Джими изкрещява:

— Помощ! Помощ! Ще ме убият. Избягал лъв иска да ме убие. Помощ!

* * *

Сали тича по алеята. Вижда Кеп. Тръгва към него и пищи. Кеп вече е минал през касапина и торбата му е натежала от месо. Той също се затичва към Сали. По алеята не се вижда друг човек.

— Сали, какво има? Какво се е случило?

— Тъфи е избягал. Сами се е скрил в басейна си, а Тъфи се опитва да го хване.

Кеп хуква, накуцвайки под тежкия си товар. Сали тича след него. Той обръща глава назад.

— Къде е Джими?

— Там е. Каза ми да те намеря, теб или ченгетата. Взел е пръта и се мъчи да държи Тъфи на разстояние от Сами.

— Божичко!

Кеп тича с все сили, но не напредва бързо. Завива край „Стената на смъртта“ и вижда, че Тъфи е клекнал пред клетката си. Спира се.

— Тъфи! За бога, какво правиш!

Щом чува гласа му, Тъфи се сепва. Свива се страхливо, обръща очи, а после и цялата си глава към Кеп. Става и тръгва към „Стената на смъртта“. Кеп оставя торбата с месото на земята и се спуща подир Тъфи; очаква, че той ще бъде послушен както всякога.

Но нещо се е случило във вътрешния свят на Тъфи. Вместо да се зарадва на Кеп, него като че ли го е страх. Издебнал е един от семейството им, опитва се да го убие. Объркан е, стрелва се край Кеп и излиза на морската алея, минава край Сали, която ужасена се хвърля на земята и закрива главата си с ръце, защото си мисли, че преди да я убие, лъвът дълго ще я ръфа, но в този миг страхът на Тъфи е по-голям от глада му и от инстинкта за ловуване, който току-що е открил у себе си. Освен това той харесва Сали; нали тя го хранеше като малък, пък и е член на тяхното първоначално семейство.

Кеп тича след Тъфи, после спира, връща се. Джими е все още в клетката. След малко надниква, излиза навън.

— Това гнусно животно искаше да ме убие. Напъха си муцуната през решетките, само и само да ме докопа. Къде е сега?

— Стига, Джими, не е искал да те убие. Този лъв не знае да убива. И заек да му излезе насреща, пак няма да го убие, но сега е чак на алеята. Някой ще го види и тогава с нас е свършено.

Сали припълзява откъм „Стената“. Коленете й са ожулени. Цялата трепери. Изтичва към Кеп.

— Лъвът избяга. Кеп, какво ще правиш сега? Трябва ни помощ. Отивам да викам полицията. Някой може да пострада. Този лъв е гладен, освен това е и луд.

Кеп изважда мотоциклета си.

— Хайде, Джими, ще го настигнем и ще го върнем обратно в клетката. Хайде, давай!

Джими не казва нищо, поглежда към Сали. Не му се тръгва, но не иска Кеп да му се присмее.

— Добре, но да знаеш, — че след това напускам. Писна ми! Чуваш ли, писна ми вече!

Той се втурва и изважда мотоциклета си. И двамата почти едновременно ритват стартерите и моторите им изръмжават като същински лъвове. Кеп се навежда към Сали.

— Сал, не е зле да отидеш в полицията. Говори с Мърф, разкажи му какво се е случило. Той знае какво да прави.

Казва го и изфучава, а Джими подире му. Дават газ по морската алея и след малко зърват Тъфи, който се разхожда безгрижно, радва се на свободата си — първата свобода в неговия живот. Щом чува рева на мотоциклетите, той обръща глава назад и като ги вижда, хуква да бяга.

Когато мотоциклетите го настигат, той прескача бордюра на алеята и продължава по пясъка, за щастие на място, където почти не се виждат хора — все още е много рано. Без да слизат от моторите си, Кеп и Джими се спускат по стъпалата, които водят към плажа. Следват неотклонно Тъфи и гледат да му застанат от двете страни и отзад, за да го насочат обратно към „Стената“. Сухият пясък е дълбок и мотоциклетите непрекъснато поднасят. Тъфи тича прано към океана. Нагазва във вълните, обръща се и изревава.

Тук, на мократа ивица, моторите вървят по-леко. Кеп е отпред, Джими зад него, и двамата се мъчат да подбутнат Тъфи нагоре по плажа. Вълните се разливат зад него и при всеки плясък той се обръща, изревава, изръмжава, дави се. За него това е цял един нов свят. Мокър е, ревът му се губи сред рева на океана. Малцината посетители на плажа се разбягват.

И изведнъж Тъфи се спуска към дъсчената алея. Кеп и Джими са след него, не го изпускат нито за секунда. С един-единствен скок Тъфи се озовава на алеята. Кеп и Джими дават газ, за да вземат стъпалата нагоре, с мъка се задържат върху моторите си, като се изправят на педалите, за да намалят сътресението. Излизат на алеята и пак са по петите на Тъфи.

Кеп извръща глава и извиква през рамо.

— Ще мина отпред, за да го спра при „Стената“, а ти го пази отзад, не му давай възможност да се върне. Няма да издържи дълго на това темпо. Лъвовете бързо се изморяват. Не отивай много близо до него; просто го дръж пред себе си.

Джими кимва. Кеп дава газ и задминава Тъфи, като му оставя голямо разстояние отпред, за да продължи да бяга. После рязко извива кормилото, спира и препречва алеята точно пред павилиона на Сами. Сами е застанал на стълбичката си над басейна, от която се качва, за да приветства публиката. В ръката си държи мегафон и веднага започва да дава инструкции на Кеп и Джими.

— Окей, Джими, не карай толкова бързо, просто стой зад него и бъди готов в случай че побегне назад. Ясно, нали? А ти, Кеп, ти стой, където си. Ето го, задава се. Внимание, ето сега тръгнете и двамата едновременно към него. Мисля, че се отправя към „Стената“. Не, спря се. Души оная торба с месо, дето ти я донесе, Кеп. Кеп, сега е моментът да отидеш при него, ама пеш, и да го убедиш да влезе в клетката или в кладенеца. Ако пак тръгне насам, аз се хвърлям в басейна.

Кеп се приближава, а Тъфи стои спокойно и го чака до торбата с месо. Джими е седнал върху мотора си и му е препречил пътя назад. Кеп почесва Тъфи зад ухото, а Тъфи гальовно се отърква в него. И пак всичко е постарому. Кеп изважда от торбата недоядена свинска пържола и я подава на Тъфи. Тъфи я захапва. Кеп поглежда към клетката, после към Сами.

— Виждал ли си някъде катинара. Никакъв го няма. Много добре си спомням, че сутринта, след като изчистих клетката, го сложих обратно на вратата. А сега не го виждам наоколо.

Засега ще трябва да го приберем в кладенеца, поне докато намеря проклетия катинар. Сигурно е тук някъде, къде ще иде? Как въобще е излязъл от клетката?

Кеп хваща Тъфи за гривата и го завежда в кладенеца. Затваря вратата след него и хубаво я залоства.

— Ще отида да настигна Сали, преди да е съобщила в полицията. Няма смисъл да си създаваме излишни неприятности.

Джими закарва мотоциклета си до „Стената на смъртта“.

— Край. Аз съм до тук, така да знаеш. Не мога да го трая това космато чудовище. Омитам се на секундата, повече няма да ме видиш, Кеп, да ти е ясно!

— Както искаш, Джими. Не ти се сърдя. Ако това, дето разправяш, че Тъфи искал да те убие, е вярно, тогава на твое място и аз бих напуснал, но преди да си тръгнеш, би ли хвърлил на Тъфи тези мръвки тук, дето съм му ги купил? Просто се качи по стълбата и му ги пусни отгоре. Той сигурно умира от глад; особено след това сутрешно надбягване. Отдавна не се е разкършвал така. Има парчета месо от касапина, черен и бял дроб и говежди сърца; това ще го залъже. Аз се връщам след минутка. Искам да догоня Сали, преди да е казала на Мърф. Няма смисъл и той да се трови за нищо. Щом се върна, ще се разберем с теб.

— О’кей. Но ако питаш мен, аз бих оставил това гадно говедо да пукне от глад, ей така, да се самоизяде, да почне от опашката и да изръфа цялата си карантия.

Джими вдига торбата с неописуема погнуса и я държи на цяла ръка разстояние от работния си комбинезон. Кеп ритва стартера и отпрашва по „Стената на смъртта“, после навън.

 

 

Джими поема нагоре по тясната стълба, но след миг се връща. Взема си пръта с металното острие, който е изпуснал, докато се спасяваше от Тъфи. Вратата на клетката е отворена, но той въобще не забелязва катинара в дъното.

Джими се усмихва наум и хуква нагоре, изкачва по две стъпала наведнъж. Торбата е в едната му ръка, а в другата държи пръта — вдигнал го е като копие над главата си.

* * *

Отваря торбата и изважда парче говежди дроб. Нанизва го на края на пръта, високо над металната кука, защото този прът всъщност представлява рибарска канджа, и го спуска надолу, поклаща го, раздрусва месото, което виси като на въдица за дълбоководен риболов.

— Хайде, космата муцуно, хапва ти се мръвчица, нали? Този път истинска мръвчица, не вмирисан боклук.

Поклаща го точно в средата на кладенеца. Тъфи поглежда нагоре. Хвърля се да докачи месото с нокти, но Джими го прасва с пръта по главата и той се катурва на една страна.

— Така харесва ли ти, а, вонливо псе? Хайде, ела, ела насам, пухкаво котенце, хайде хоп!

Съвсем объркан, Тъфи започва да обикаля кладенеца в кръг, а Джими полюлява месото в центъра, дразни го.

Тъфи прави втори опит. Скача и още докато е във въздуха, Джими го ръга с кинджата, улучва го точно под едното око, при което Тъфи загубва равновесие и пада на земята по гръб.

— Ето това искам от тебе, глупако, да си счупиш врата, нищо повече. Нито зъбите, нито ноктите могат да ти помогнат сега. Хайде, ставай и започвай отново. Месцето си го бива, забий си зъбите в тази вкуснотия, нали искаш да се пооблажиш.

Тъфи продължава да скача към месото и всеки път Джими го събаря на земята, кикоти се, мушка го, притичва напред-назад помежду лъвските скокове. По муцуната на Тъфи са избили кървави петна, едното му око вече е подпухнало. Сега вече Тъфи не е гладен, той е разярен, предизвикан. Това е нещо, с което животът никога преди не го е срещал — целенасочена отявлена ненавист. Обикаля в кръг все по-бързо и по-бързо, при скоковете става по-предпазлив. Джими ликува на върха на кладенеца, празнува своето отмъщение и той също забързва крачка, за да държи раздърпаното месо по-далеч от лъвската муцуна.

Тогава кой знае какво съчетание от памет, познания, инстинкти, опит и отчаяние подсказва на Тъфи да се затича още по-бързо, да се завърти в галоп, да набере скорост и използувайки тази скорост и центробежната сила, която тя създава, да започне да се изкачва все по-високо и по-високо по „Стената“, толкова високо, че в един момент успява да се хване за ръба и издрапва нагоре, изтегля тежкото си тяло и се прехвърля върху трибуните.

Джими онемява. Опитва се да вдигне провесения над трапа прът, за да се защити, но Тъфи го изпреварва.

Няколко метра го делят от вцепенения беззащитен Джими и той ги прескача с лекота. Замахва с мощната си лапа и удря Джими странично, залепва го о „Стената на смъртта“. И вероятно още с този първи удар му счупва гръбнака.

Сега вече Тъфи е върху Джими. Лъвът налапва главата на жертвата си и стиска зъби, всъщност го обезглавява, но едновременно го задушава, гледа да смаже докрай и малкото живот, останал във вече отпуснатото тяло на Джими.

После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещи в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка.

Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете.

След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв. Когато най-накрая се изправя, коремът му е така надут от храна, че той почти не може да се мръдне. И както е с всеки лъв, след като се пресити, интересува се от едно-единствено нещо — да поспи.

Бавно и тромаво минава по покривните греди, които свързват „Стената на смъртта“ с едно китайско магазинче, което се намира точно срещу басейна на Сами. Влиза в тавана на магазинчето и тежко, тежко се отпуска на пода в сумрака, скрива се между кашоните, пълни със сувенири и евтини бижута, които се продават долу.

 

 

След малко Сали и Кеп се връщат. Кеп е успял да я настигне, преди да отиде в полицията. Сали е седнала зад него на мотора. Кеп се тревожи за Тъфи, за това, че след бягството връзката им може да се промени. Спира, за да слезе Сали, след това отива да паркира мотоциклета си до този на Джими. Сами надзърта от платформата си.

Сали вдига очи към него.

— Как си, Сами? Тъфи успя ли да те нарани?

— Ако не се смятат чувствата, не, но мисля, че си съкратих живота поне с две годинки. Все пак не му се сърдя. Вероятно е искал само да си поиграем, но мога ли да бъда сигурен в това? В края на краищата добре известно е, че котките обичат да ловят риба.

Той се изсмива и приплъзва тялото си по-близо до ръба на басейна.

— Къде е Тъфи сега? Като потеглихте го чух да ръмжи и сумти, въобще беше неспокоен, но от известно време насам не се е обаждал.

Кеп приближи до Сали.

— Долу в кладенеца е. Джими трябваше да го нахрани, затова е ръмжал. А ти Джими виждал ли си го?

— Едва ли прави компания на Тъфи в кладенеца. Сигурно е излязъл да се поразходи, да се посъвземе след случилото се. Аз го разбирам.

Кеп поглежда Сали. Как ли ще приеме вестта, че Джими си отива, а нищо чудно вече и да си е отишъл, мисли си Кеп. Какво ли ще бъде, след като тя го напусне. Последните няколко години Сали като че ли стои тук единствено заради Джими. На Кеп не му се мисли как ще живее без нея. Не може лесно да се откаже от своята закъсняла любов.

— Ще надникна да видя как е Тъфи.

Кеп полекичка отваря вратата на кладенеца. Не че се страхува, просто се бои Тъфи да не избяга пак. Освен това иска да провери дали Джими го е нахранил. Вътре е доста тъмно и Кеп включва осветлението.

Като се уверява, че Тъфи го няма, кръвта му изстива. Проверява дали багажа на Джими е там; там е. Изтичва до клетката и залепя лице в решетката: нелогичен ход, но това е последната му надежда. И тогава зърва катинара на пода в клетката. Протяга ръка и го прибира.

Сали още разговаря със Сами. Обръща се и поглежда Кеп.

— Какво се е случило?

— Тъфи го няма!

— Как така го няма! А Джими къде е?

— Тъфи не е там, където го оставих. По земята не се вижда месо, а торбата с мръвките я няма. Разбираш ли, Тъфи е изчезнал.

— Пресвета Богородице!

Кеп поглежда нагоре към трибуните. Няма логика, но това е последното възможно място. Нали Джими трябваше да се качи точно там. Хуква нагоре по стъпалата; Сали се впуска по петите му — безпокойството й за Джими надвива страха й от Тъфи.

Кеп се затичва по трибуните в посока на часовниковата стрелка. На четвъртината път се сепва и заковава на място пред остатъците от тялото на Джими, до които стои изправен непокътнатият чувал от зебло.

Джими е така обезобразен, кръвта е толкова много, Кеп е толкова стъписан и уплашен, че в първия миг не разбира какво се е случило. Ако не вярваш, че нещо може да стане, трудно е да го видиш, дори когато е пред очите ти.

Сали изтичва до Кеп. Просва се на колене пред него, до самия Джими. Вижда, че една от ръцете му, откъсната от трупа, лежи в неестествено положение върху гърба му, а татуировката на яхналия мотоциклет орел едва се различава под кръвта.

— Богородице! Исусе! Йосифе! Моля ви, нека това да не е истина. О, Джими, Джими, Джими!

Знае, че той няма да й отвърне, но все пак го вика, вика го, защото е неин.

И Кеп се свлича на колене до нея. Гледа втренчено, в лицето му не е останала и капчица кръв, и изведнъж повръща. Повръща върху краката на Сали. Изправя се и продължава да повръща през парапета долу в кладенеца. Повръща и плаче, докато вътрешностите му се разкъсват, очите му пресъхват.

Сали се изправя и го загърбва. Върви приведена, скимти и хлипа така неудържимо, че дума не може да каже. Обръща се, поглежда обувките си, после Кеп, който стои пред нея със следи от повръщаното върху брадичката и ризата. Сали замахва и му удря плесница с все сила. Той не помръдва. Тя се засилва още веднъж и му удря втора плесница. Дланта я заболява и тя я притиска към гърдите си с другата ръка. Кеп пристъпя към нея с протегнати ръце, иска да я прегърне, да я утеши; олюлява се за миг. Когато е съвсем до нея, тя свива юмруци и започва да го удря по гърдите и лицето. Кеп се опитва да я притисне в обятията си, но тя го ритва по глезените.

— Ти толкова искаше да се случи това, нали! И Джими го знаеше, сам ми каза. Знаеше, че това ще го убие и че за това ще бъдеш виновен ти. О, господи! Ненавиждам страхливците!

— Сали, ти не се чуваш какво говориш! Хайде, ела на себе си, работа ни чака.

Кеп се затичва, дърпа Сали след себе си. Тя се влачи отмаляла и гледа назад към Джими. Кеп я дърпа надолу по стълбите. Като завиват край „Стената на смъртта“, той се провиква.

— Сами! Сами! Тъфи пак е избягал и там горе е разкъсал Джими. Ще отида да кажа в полицията, а ти се оглеждай за Тъфи. Взимам Сали със себе си.

Лицето на Сами плашливо се подава от края на платформата.

— Разкъсал е Джими! Сериозно ли говориш?

Кеп се опитва да запали мотора. С отчаяни отпуснати движения Сали прекрачва седалката зад гърба му. Кеп запалва чак на четвъртия опит, а междувременно извиква към Сами:

— Сериозно. Джими е мъртъв. Тъфи може да е някъде наоколо, така че не се отдалечавай от басейна. Вземи си мегафона и предупреждавай хората да стоят далеч оттук. В случай че го видиш, просто скочи в аквариума.

Кеп потегля. Завива край „Стената на смъртта“ и отпрашва към полицията. Сами ги проследява с поглед, после внимателно оглежда всичко наоколо. Настанява се на място, откъдето може да държи морската алея под око, и от време на време поглежда назад през рамо, като че ли в очакване да види този, който го дебне — за да му стане приятел, или за да го убие.