Джак Макдевит
Машините на Бога (32)

Епилог

Изследователски институт, Принстън, Ню Джърси. Април, 2231 г.

Дори днес за Строителите на монументи се знае съвсем малко. Дълбоко под пристанищния град на Бета Пасифика III има обширни руини. Предполага се, че датират от ерата Колоас, т.е., ерата на Строителите. (Името означава „хора на вселената“ и явно е включвало и други интелигентни видове.) Разкопките са правят с необходимите предпазни мерки. Това, което се знае в момента, е, че предположението на Присила Хъчинс — че голяма част от колоасите са напуснали дома си — е вярно. Те са планирали, започнали и може би завършили междугалактически скок.

Оцелели представители на вида още съществуват на родната планета. Те са малцина и са стигнали до състояние на почти пълно дивашко съществуване. Сред тях не е открит нито един, който да има някакъв спомен за предишната им слава, освен съхраненото в митовете и легендите.

Последните проучвания подкрепят мнението, че обитателите на космическата станция на Бета Пас III са били свидетели на разрушаването на родната си планета от облак Омега и са предпочели да умрат в космоса пред това да се върнат на опустошеното си родно място. Проучванията продължават.

Опитите да се изследват облаците Омега (които не получиха името на Анджела Морган) досега са безуспешни. Приема се, че способността на облаците да поддържат компактния си вид се дължи на силни електромагнитни полета, но никой досега не е обяснил по задоволителен начин как точно става това.

Оказа се, че са много по-малко, отколкото се предполагаше в началото. Беше въпрос на съвпадение, че „Ашли Тий“ откри едновременно два от тях в една и съща система. Въпреки това са притесняващо много и няма повод за надежда, че Слънчевата система няма да получи няколко нежелани посетители в близкото си или по-далечно бъдеще. Вече са запланувани конференции, които да разработят стратегия и да създадат сигурност, че бъдещите поколения не са изложени на тази опасност.

Централният процесор от космическата станция, открит от Маги Туфу, е извор на информация за така наречената „ера на строителите на градове“. По онова време местните жители са носели в съзнанието си спомена за ранните подвизи. Но вместо да служат като източник на гордост, тези спомени провокирали усещането за загубено величие и за отмиране, което забавило развитието, поощрило упадъка и довело до тъмни епохи.

Съществуването на облаците Омега повдигна фундаментални философски въпроси за положението на човешката раса в една вселена, която за мнозина сега е активно враждебна. По целия свят се родиха движения за връщане към природата, а освен това се поднови дейността на фундаменталистки религиозни групи, които десетилетия наред бяха останали в забвение.

Проект „Надежда“ продължава успешното си напредване и засега изглежда, че първите заселници ще пристигнат на Куракуа доста преди насрочената дата.

Бяха открити още шест Монумента. Обществото „Брейкър“ (носещо името на основателя си Арън Брейкър, починал от удар по време на демонстрация пред института „Смитсониън“) през последните години прави големи усилия да възстанови Великите монументи и да ги вкара в орбита около Земята. Тези опити са поощрявани от технологичния напредък, който ще направи подобен проект осъществим. Въпреки че идеята получава значителната подкрепа на обществеността, има възражения главно от Академията и нейните съмишленици, като един от най-изявените сред тях е Мелани Тръскот. За членовете на „Брейкър“ това са „луди археолози“.

В резултат от опита на „Винкелман“ дизайнът на космическите кораби се е подобрил значително. Като задължителни характеристики сега влизат и вторични системи за поддържане на живота, които могат напълно да минават на ръчен режим на управление.

Кариерата на Мелани Тръскот позатихна за няколко години заради инцидента с Ричард Уолд. Тя отново се появи пред обществеността през 2207 г., когато се противопостави на опитите за масово заселване на североизток. Загуби тази кауза, но беше избрана за представител в Сената през 2208 г.

Ян Хелм, ръководител на операциите на южните ледове на Куракуа, провеждани от „Козмик“, се отърва от отговорност за натискането на бутона. След това заемаше високи постове в няколко агенции и корпорации и в момента е голям началник в Северноатлантическия съюз.

Големият телескоп на Бета Пасифика носи много от характеристиките на живите организми, макар че не е много точно да се каже, че е жив. Навремето е бил способен да събира информация от всички области на спектъра. Сигналите му и досега не са трансформирани по задоволителен начин в оптични образи. В момента се приема, че софтуерът, чиято технология е само отчасти разгадана, се е повредил.

Хенри Джейкъби почина в Чикаго след продължително боледуване. Последните му години бяха почернени от множество изкривени версии на трагедията при Храма, като според всички тях той е бил прекалено самонадеян и е действал неразумно.

Франк Карсън не започна работа в отдел „Личен състав“ на Академията и въпреки решенията, които взе след смъртта на Маги Туфу и Джордж Хакет, се върна на Бета Пасифика III, където беше ръководител на оперативната група цели шест години. Поставят го на едно ниво с Шамполион, Ларимацу и Уолд. Ожени се за Линда Томас от експедицията на Куракуа и е баща на две червенокоси дъщерички. Освен това е председател на фондация „Маргарет Туфу“, която отпуска средства и стипендии за обещаващи математици.

Туристите в Академията във Вашингтон често посещават крилото на главната библиотека, носещо името на Джордж Хакет. Почти цялата западна стена е заета от една впечатляваща фотография на Хакет на фона на Касумелския надпис, който беше спасен с негова помощ на Куракуа.

Забележителният анализ на търсенето на смисъла на надписа на Оз, направен в монографията „Философски аспекти на линейния касумелски“, беше публикуван преди няколко години и получи всеобщо одобрение. Направен под редакцията на Джанет Алегри, той вече се счита за класика в областта на математиката.

Алегри в момента преподава в Оксфорд.

Присила Хъчинс продължава да пилотира корабите на Академията. Тя си е изградила своя собствена репутация и хората, които я виждат за първи път, често се изненадват, че въобще не е нито толкова висока, нито толкова красива, колкото са очаквали. Но после разбират, че е.