Джак Макдевит
Машините на Бога (15)

Интерлюдия
Пътуването

Полетът към дома продължи двайсет и седем дни и единайсет часа. „Винкелман“ закъсня с два дни спрямо графика, но това беше в рамките на отклоненията, получавани при трансизмерно пътуване.

По време на полета членовете на екипа на Академията минаха през период на траур. Въодушевлението, че са открили лексикалните основи на езика на куракуатяните, бе помрачено от чувство за вина. Хенри потъна в много мрачно настроение. Не странеше от хората си, но всички виждаха, че в погледа му вече няма живот.

Повечето реагираха на всичко това като се заравяха в купищата артефакти и данни, с което на практика започваха дългия десетилетия процес на анализиране и интерпретиране. Хъч не можеше да си позволи подобно облекчение.

Почти никой не разбра каква точно е била връзката между Ричард Уолд и постоянната му пилотка. Приемаха смъртта му като лична загуба и пазеха съчувствието си за членовете на екипа на Храма. Капитанът на кораба беше оставена да се грижи за навигацията.

За Хъч моментът за някаква връзка с Джордж беше дошъл и отминал. Джордж според нея очакваше някакъв окуражителен знак, но моментът не беше подходящ дори за неизречено обещание за бъдеща възможност. Тя започна да се отнася с него с вежлива неутралност и скоро откри, че и той прави същото.

Когато кацнаха на Земята, си направиха една прощална вечеря в „Радисън“. Всички казаха по няколко думи, а някои дори поплакаха. Колкото до пържолите, бяха доста добри.

На сутринта повечето археолози взеха совалките за Атланта, Берлин и Лондон.