Юлиан Семьонов
17 мига от пролетта (7)

Информация за размишление

(Химлер)

Химлер стана от креслото, приближи до прозореца: зимната гора беше поразително красива — снежните клони искряха на лунната светлина, цареше спокойствие и тишина.

Химлер изведнъж си спомни как беше започнал операцията против най-близкия човек на фюрера — срещу Хес. Истина е, че за някаква минута Химлер тогава беше на косъм от гибелта — Хитлер беше човек на парадоксалните решения. След като получи от своите хора кинолента, на която беше заснет Хес в тоалетната, където онанираше, Химлер незабавно се отправи с тази лента при Хитлер и му я извъртя на екрана. Фюрерът побесня. Беше през нощта, но той нареди да извикат при него Гьоринг и Гьобелс, а Хес да остане в приемната. Гьоринг пристигна първи — твърде бледен. Химлер знаеше защо е така изплашен райхсмаршалът: беше завързал бурен роман с една виенска балерина. Хитлер помоли своите другари да погледат „тази гнусотия на Хес“. Гьоринг хихикаше. Хитлер се нахвърли върху него:

— Не бива да бъдем безсърдечни към човека!

Той повика Хес в кабинета си, затича се към него и закрещя:

— Ти си мръсен, вонящ негодник! Ти си жалък онанист!

И Химлер, и Гьоринг, и Гьобелс разбираха, че те присъствуват на крушението на исполина — втория човек в партията.

— Да — отговори Хес неочаквано за всички твърде спокойно. — Да, мой фюрер! Аз няма да почна да крия това! Но защо го правя? Защо не спя с актриси? — Той не погледна към Гьобелс, но Гьобелс се сви в креслото (назряваше скандалът с неговата любовница — чешката актриса Барова). — Защо не отскачам за една нощ във Виена на балетно представление? Защото живея само за едно — за партията. А партията и ти, Адолф, за мене сте едно! Аз нямам време за личен живот. Аз живея сам!

Хитлер омекна, приближи до Хес, неловко го прегърна, потупа го по врата. Хес спечели боя. Химлер се притаи: той знаеше, че Хес умее да отмъщава. Когато Хес си отиде, Хитлер каза:

— Химлер, изберете му една жена. Аз разбирам този прелестен и верен на движението човек. Покажете ми снимки на кандидатките — той ще приеме моята препоръка.

Химлер разбра: сега всичко можеше да реши един миг. Като изчака, докато Гьоринг и Гьобелс се разотидат по домовете, Химлер каза:

— Мой фюрер, вие спасихте за националсоциализма неговия верен борец. Ние всички ценим сподвижничеството на Хес. Никой не би могъл да реши така мъдро неговата съдба. Затова позволете ми сега, без да се бавя, да ви донеса още някои материали! На вашите войници трябва да се помогне също така, както вие помогнахте на Хес.

И той донесе на Хитлер досието на вожда на трудовия фронт Лей — алкохолик, неговите пиянски скандали не бяха тайна за никого, освен за Хитлер. Химлер извади и досието на „бабелсбергското биче“ Гьобелс: неговите палави връзки с жени със съвсем не арийска кръв шокираха истинските националсоциалисти. Тази нощ бе оставен на бюрото на Хитлер и компрометиращ материал срещу Борман — подозрение в хомосексуализъм.

— Не, не — застъпи се Хитлер за Борман — та той има много деца. Това е клюка.

Химлер не почна да разубеждава Хитлер, но забеляза с какво изострено любопитство фюрерът прелистваше материалите, как по няколко пъти препрочиташе донесенията на агентите, и Химлер разбра, че е спечелил окончателно фюрера.

Десетгодишният юбилей на Химлер като вожд на СС Хитлер нареди да се чествува в цяла Германия. От този ден всички гаулайтери — партийните вождове в провинциите — разбраха, че Химлер е единственият човек след Хитлер, който има неограничена власт. Всички местни партийни организации започнаха да изпращат важната информация на два адреса: и в щаба на партията, до Хес, и в канцеларията на Химлер. Материалите от особено значение, изпращани до Химлер от най-доверените агенти, не минаваха през отделите, а веднага се потулваха в неговия личен брониран архив — това бяха данни, компрометиращи вождовете на партията. А през 1942 година Химлер постави в своя сейф първите документи, компрометиращи фюрера.

През четиридесет и трета година, след Сталинград, той се реши да покаже тези документи на един от своите най-близки другари — на доктор Керстен, най-добрия лекар и масажист на Райха. Той тогава заключи вратата и извади от сейфа копие от историята на заболяването на фюрера. Керстен от изненада се свлече на дивана — от лекарския картон ставаше напълно ясно, че фюрерът е прекарал жесток сифилис.

Като прелисти всичките седемдесет страници, Керстен тихо каза:

— Той има прогресивен паралич в първия стадий… Та той вече е ненормален психически…

— Може би вие ще се съгласите да го лекувате? — попита Химлер.

— Фюрерът е твърде опасно болен, за да му бъде сменен лекарят. Който пожелае неговата гибел — той ще му подмени лекарите…

Точно тогава Химлер даде мълчаливо съгласие на началника на своето политическо разузнаване бригаденфюрера от СС Валтер Шеленберг да опипа западните съюзници до каква степен са склонни да сключат един почетен мир с Германия. Той наблюдаваше как заговорниците от генералската опозиция водят своята игра с Алън Дълес, представителя на американското разузнаване в Берн. Той твърде дълго препрочита съобщението на един от заговорниците:

„Представителите на Запада с охота са склонни на преговори и на сключване мир с Райха от страх пред болшевизма, но са резервирани по отношение неустойчивия гений на фюрера, когото те смятат за незаслужаващ доверие партньор в едни преговори. Те търсят малка група интелигенти, трезви и достойни за доверие хора, такива като райхсфюрера на СС например…“

„Аз бях жалък страхливец — продължаваше да мисли Химлер, ослушвайки се в тишината на боровата гора — на 20 юли 1944 година, пет часа след опита за покушение върху Хитлер, аз бих могъл да стана фюрер на Германия. Имах възможност да взема всичко в своите ръце в Берлин, докато цареше паника и хаос. Имах възможност не да хвърля Гердлер в затвора, а да го изпратя в Берн при Дълес с предложение за мир. А фюрера, Гьобелс и Борман да разстрелям — както тогава, през тридесет и четвърта, Щрасер. Дори и да се тръшкаха из стаите, да падаха на пода и да молеха за пощада… Макар че не… Хитлер никога не би молил. Впрочем и Гьобелс също. За пощада би молил Борман. Той твърде много обича живота и във висша степен трезво гледа на света. А аз проявих малодушие, спомних си за най-хубавите дни, прекарани около фюрера, аз излязох парцал… У мене победи сантименталността…“

Химлер тогава се постара да извлече максимална полза лично за себе си от тази юлска несполука. Метежът в Берлин потуши Гьобелс, но Химлер изтръгна победата от него. Той го познаваше добре. Фанатикът Гьобелс би могъл да преотстъпи своята победа само заглушен от партийна фразеология, родена от него и затова с такава голяма чувствителност възприемана от него. Той обясни на Гьобелс нуждата от незабавното възвеличаване ролята на СС и Гестапо при потушаването на метежа. „Ние трябва да обясним на народа — казваше той на Гьобелс — че нито една друга страна не би могла така решително да обезвреди бандата от наемни убийци, освен нашата, която има героите от СС.“

В печата и по радиото започна кампания, посветена на „подвига на СС“. Фюрерът тогава беше особено добър към Химлер. И по едно време на Химлер му се стори, че генералната загуба се превръща в победа — особено в деня 9 ноември, когато фюрерът за първи път в историята на Райха възложи на него, точно на него, на райхсфюрера на СС, да произнесе вместо него празничната реч в Мюнхен.

Той и досега помнеше страшно изостреното сладостно усещане, когато се качи на трибуната на фюрера, а до него, но по-ниско, там, където преди винаги стоеше той, се бяха скупчили Гьобелс, Гьоринг, Рибентроп, Лей. И те го аплодираха, и по негов знак изхвърляха ръка за партиен поздрав, и като усещаха паузите, започваха овациите, които незабавно подхващаше цялата зала. И макар да го ненавиждаха, като го смятаха за недостоен за тази велика роля, етиката на националсоциализма ги задължаваше все пак пред лицето на събраните тук две хиляди гаулайтери да му оказват най-високите партийни почести именно на него — на Химлер.

Борман… Ах, как той ненавиждаше Борман! Именно Борман, обезпокоен от това издигане на Химлер, съумя да го победи. Той познаваше фюрера така, както никой друг, и знаеше — ако Хитлер обича някого и му вярва, то не бива за този човек да се говори нищо лошо. Затова Борман посъветва фюрера:

— Да възлагаме надежди на армията е твърде рисковано. Голямо щастие за нацията е, че имаме дивизии от СС войски — надеждата на партията и националсоциализма. Само вождът на СС — моят приятел Химлер — може да поеме командуването на Източния фронт, на групата армии „Висла“. Само под негово командуване СС и редовните войски ще могат да отхвърлят и унищожат руснаците.

Химлер долетя в главната квартира на фюрера на следващия ден. Той носеше указ за това, че всички гаулайтери на Германия, по-рано подчинени на Борман, сега преминават на паралелно подчинение и към него, райхсфюрера на СС. Беше подготвил този смъртоносен удар за Борман. И дори малко се изненада от лекотата, с която фюрерът утвърди това решение. Разбра всичко едва няколко минути след като фюрерът подписа указа.

— Поздравявам ви, Химлер! Вие сте назначен за главнокомандуващ на групата армии „Висла“. Никой, освен вас не ще успее да разгроми болшевишките пълчища. Никой, освен вас не ще успее да стъпи на шията на Сталин и да му продиктува моите условия за мир!

Това беше крахът. Изтичаше януари на 1945 година и нямаше никакви шансове за победа. По дяволите тези сантиментални илюзии. Спасението е само в едно: незабавно да се сключи мир със Запада и да се започне съвместна борба срещу болшевишките пълчища.

Химлер поблагодари на фюрера за толкова високото и почетно назначение и се прибра в своята канцелария. После отиде при Гьоринг — но нищо не излезе от разговора.

И ето той се събуди и не може да заспи, вслушва се в тишината на боровата гора и се страхува да позвъни на дъщеря си, която е изоставил на произвола на съдбата, защото за това може да разбере Борман, страхува се да позвъни на момчетата или на майка им, която обича, страхува се от скандал — фюрерът не прощава, както казва той, „моралната нечистоплътност“. Проклет сифилитик… Морална чистоплътност… Химлер с ненавист погледна към телефонния апарат — машината, която бе създавал цели осемнадесет години, сега задействува против него.

„Край — промърмори си той — край. Ако не започна още сега незабавно борбата за себе си, аз ще загина.“

Химлер можеше да предположи, изхождайки от справките на своята агентура, че главнокомандуващият групата войски в Италия фелдмаршал Кеселринг няма да има нищо против евентуални преговори със Запада. За това знаеха само Шеленберг и Химлер. Двамата агенти, които съобщиха за това, бяха ликвидирани — устроиха им самолетна катастрофа, когато се завръщаха при Кеселринг. От Италия — направо в Швейцария. А в Швейцария се намира главата на американското разузнаване в Европа Алън Дълес. Това вече е нещо сериозно. Това е един пряк контакт между сериозни хора, още повече че приятелят на Кеселринг — вождът на СС в Италия генерал Карл Волф — е доверен човек на Химлер.

Химлер вдигна слушалката на телефона и каза:

— Ако обичате, извикайте бързо генерал Карл Волф.

Той вярваше на Карл Волф — началника на неговия личен щаб, ветерана от СС. Този ще започне сериозни преговори със Запада: от негово име.