Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Семнадцать мгновений весны, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: 17 мига от пролетта

Преводач: Стефан Чотоклиев

Година на превод: 1971

Език, от който е преведено: руски

Издание: Трето

Издател: Партиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ДП „Д. Благоев“

Излязла от печат: м. януари 1984 г.

Редактор: Доля Петринска

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Борис Въжаров

Художник: Александър Хачатурян

Коректор: Мая Христова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4540

История

  1. — Добавяне

Предговор

Скъпи приятелю!

Често ми задават въпроси, и то преди всичко млади хора: какъв е процентът истина в моите книги, и по-специално в „Седемнадесет мига от пролетта“? Жив ли е Щирлиц? Каква е неговата следвоенна съдба — до момента, когато той отново се появи в моята книга „Бомба за председателя“?

Изкуството — а литературата се явява негово най-важно подразделение (извинете ме за това военно определение) — трябва да бъде сродно с приказката, която според Пушкин е „лъжа, но с намек, на смелия юнак урок“.

Разбира се, Щирлиц е измислица, по-точно — обобщение. Нямало е един Щирлиц. Но е имало много такива разузнавачи като Щирлиц.

А преговорите Дълес — Волф са действителен факт.

Самият Карл Волф, обергрупенфюрер от СС, началник на личния щаб на Химлер, открих във ФРГ през миналата година. Напереният осемдесетгодишен нацист с нищо не е отстъпил от предишните принципи на расизма, антикомунизма и антисъветизма. И такива нацисти — висши офицери от СС, в Западна Германия са над пет хиляди. Те са много заможни хора и това им позволява да финансират пропагандирането на хитлеризма, да съдействуват за издаването на книги, с които се опитват да втълпят на младежта, че, виждате ли, Хитлер е „излъган идеалист“, че е бил „най-добрият приятел на младежта“, че по негово време „не е имало безработица“, а е „имало ред“. Да, имаше „нов ред“, когато в крематориумите откарваха поред, нещо като опашка за баня; ред имаше, но всичко с купони: месо — дажба за седмица, хляб — дажба за ден; порядък имаше — опитай се да критикуваш „идеалиста“ за това, че баща ти е загинал на Източния фронт за неговата, на идеалиста, налудничава идея — още утре ще идеш в концлагер или ще попаднеш под гилотината.

Значи, задачата на литературата се свежда до дълга й да противостои на фашизма — във всичките му проявления.

Значи, задачата на литературата се състои в това, да отстоява паметта на загиналите. Нали ние живеем, благодарение на това че двадесет милиона съветски хора загинаха, защищавайки нашия утрешен ден, и тяхната памет за нас е свещена.

Свещена е паметта и на онези борци срещу фашизма, които загинаха не в танкова атака, не във въздушен бой, нито в стремително нападение срещу вражеските окопи, а на невидимия фронт. Свята е паметта на Николай Кузнецов, Рихард Зорге, Маневич, Медведев и други, чиито имена още не са ни известни, но непременно ще ни станат известни и тогава на тези герои ще бъдат посветени книги и филми.

Аз се радвам на тази нова среща с вас, мои скъпи приятели. Писателят е жив единствено когато произведенията му привличат вниманието и интереса на човека, който идва в книжарницата или библиотеката. Ако твоята книга се търси, ако ти пишат писма, ако задават въпроси — най-различни, понякога наивни, но винаги искрени, пълни с интерес, тогава може да се смята, че си изпълнил главната си задача — поработил си съвестно, така както е длъжен да работи всеки трудов човек. Че нали мирът — това е съзидание, както и любовта, а има ли нещо по-прекрасно от любовта и мира?

Ваш Юлиан Семьонов