Александър Драганов
Перлата на феникса (19)

Обитателя

Пътят през гората, която приличаше на джунглите от света на Алекс, бе нелек и дълъг, при все че островът не бе голям. Пътеки нямаше, всичко бе обрасло в лиани и гъсти храсталаци, които запречваха пътя. Алекс и Роло трябваше да разсичат с оръжията си увисналата на пътя им растителност, за да могат да продължат.

И тримата спътници се бяха умълчали, а Клаус направо изглеждаше угнетен. Това никак не се връзваше с картината около тях — навсякъде пееха птици, крякаха маймуни и като цяло мястото изглеждаше пълно с живот, по нищо не личеше, че е бърлога на чудовище. Сочни плодове растяха по дърветата и чакаха някой да се пресегне и да ги вземе.

След време, изморени от постоянно обикаляне между огромните дървета и проправяне на път през лианите, тримата спряха да починат. Алекс предвидливо бе взел вълшебната покривчица в торбата си и тримата успяха и да похапнаха. Магическият предмет този път им сервира парчета крехко агнешко и Клаус много се зарадва.

— Любимото ми месо — каза той и лакомо заяде, за момент забравяйки за всякакви грижи.

След тази кратка почивка продължиха по пътя си. Постепенно растителността около тях стана по-рядка, а зеленият покрив от листа над главата им се разкъса, сякаш през него бе минал някакъв чудовищен звяр.

Не сякаш, а защото, даде си сметка Алекс, забелязвайки следи от огромни нокти по кората на дърветата. Накрая стигнаха долина, в чиито център се издигаше уродливо капище — огромна каменна сграда в пирамидален стил, на върха на която имаше гигантска дупка, сякаш нещо бе паднало с все сила отгоре й.

Алекс потръпна, като се замисли какво ли може да е то.

— Зловещо — сякаш прочел мислите, му каза Роло.

— Да разучим! — Лаконично коментира джуджето и слезе надолу към долинката.

Двамата младежи го последваха, стараейки се да не вдигат много шум. Приближавайки храма, забелязаха, че от близо той е още по-огромен и грозен.

— Много е стар — тихо обясни Клаус. — Някога в древни времена тук е имало гоблинско племе, което го е построило. Измрели са обаче много преди дори Обитателя да дойде тук. От тях е останала само почитта им към Прокълнатия и разни други чисто митологични фигури.

Входът на старото капище бе заринат в боклуци.

— Ъгх — нададе звук на погнуса Алекс, когато приближи вратата и усети как отвратителната воня го блъсва в носа.

— Глупак! — Роло го сграбчи за ръка и го издърпа настрана — не заставай пред входа.

— Няма проблем — намеси се Клаус. — Обитателя влиза през покрива на постройката. Да заобиколим!

Тримата тихо обиколиха храма, взирайки се във вътрешността му през редките прозорци и пукнатини, образували се от времето. През тях се виждаха струпани по земята злато и съкровища, скъпоценни камъни, дори килими и фигурки от ценна кост — слонова, драконова? — Алекс не можеше и нямаше как да прецени.

— Уха! — възкликна Роло — тук има богатство за цели народи!

— Тихо! — скастри го джуджето — това е кърваво и прокълнато имане. Не се оставяй разкоша му да те води за носа. С нищо не е по-добро от боклуците на входа.

Стигайки задната част на храма, видяха огромен процеп, през който имаха възможност да погледнат внимателно какво има вътре.

Алекс ахна.

В центъра на храма, внимателно поставена на малък олтар, лежеше перла, която хвърляше огнен блясък, осветяващ целия храм, всичките богатства, целия захвърлен разкош.

— Това е — каза Алекс, — сигурен съм. Това е Перлата! — Той развълнуван се обърна към приятелите си.

— Да, Перлата на Феникса — гласът на Клаус бе изпълнен с благоговение.

— Нещо не е наред — отвърна Роло, не споделяйки ентусиазма на приятелите си, — къде е Обитателя?

В този миг нещо капна до тях. Тримата вдигнаха глави едновременно и видяха чудовищно създание, вкопчило се като муха отвесно на стената на храма. От полуразтворената му човка се стичаше слюнка, а отрупалите като гроздове продълговатата му глава очи се бяха втренчили към натрапниците и блещукаха с неистова злоба. Тялото му бе продълговато и мускулесто, покрито с лъскави зелени люспи, а лапите му бяха издължени и снабдени с дълги, остри като на мравояд нокти, с които се бе закачило на стената.

— Бягайте — тихо прошепна Клаус и в следващия миг Обитателя нададе неистов писък, който разцепи въздуха и накара всички звуци из целия остров да замлъкнат.

От човката на създанието изскочи дълъг, мазен език, подобен на този на хамелеон, който обаче в края си пламна и блъсна Алекс с все сила, изтласквайки го на десетина метра назад.

— Не! — изкрещя Роло и извади сабята си.

Съществото се спусна до него и се изправи на задните си лапи, вдигайки предните за удар. Огромните му нокти, извити като ятагани, блеснаха на слънчевата светлина, но в този миг се чу характерния звук от шрапнелите на Клаус и Обитателя изрева от болка. Задната част на врата му се зачерви от кървавата рана.

Създанието се обърна и злобно изгледа джуджето, който понечи да стреля отново, но размисли и хукна да бяга, навреме избягвайки нов удар на огнения език. Обитателя се спусна на четирите си крака и хукна подире му, бягайки изумително бързо, люспестото му зелено тяло се тресеше от мощните тласъци на мускулите и след миг клюнестата му глава бе над бягащото джудже. Обитателя леко я издигна и се приготви да го клъвне, когато джуджето вдигна оръжието си и изстреля залп шрапнели право в разтворената паст на изчадието.

Обитателя се претърколи назад, пищейки от болка, а Клаус отново набра аванс и се скри в близката джунгла. По подобен начин бе постъпил и Роло, който най-напред бе изтичал до Алекс, помагайки му да се изправи и след това двамата се бяха сврели в джунглата, навирайки се в най-близката хралупа, която намериха. За щастие на момчето от Хадънсвил, Бронята на Сребърната Луна го бе предпазила дори от огнения удар и сега Алекс бе само задъхан и изплашен.

Двамата с Роло се свиха в хралупата, където се бяха скрили и се заслушаха в звуците наоколо. Над всичко ехтяха гневните писъци на Обитателя, който явно се бе съвзел от удара на Клаус и сега търсеше него и приятелите му, подскачайки от клон на клон и помитайки всичко по пътя си.

Една маймуна, имала нещастието да не избяга навреме, бе буквално разпарчетосана от разгневеното същество и кървавите й останки паднаха точно пред хралупата, където Алекс и Роло се бяха скрили. За тяхно щастие, Обитателя не ги забеляза и скоро звукът от пронизителното му пищене се отдалечи по посока към капището. Явно звярът бе решил да се прибере при съкровищата си.

Въпреки това двамата младежи си останаха в хралупата, сковани от ужас и мокри от студена пот, неспособни дори да кажат нещо. Досега не бяха виждали толкова отвратително същество. Дори Черния Лорд Дакавар не беше такъв, в него имаше някаква грация, някакво достойнство, гробовни наистина, зли, но ги имаше.

Това бе създание на безумието, въплъщение на среднощния кошмар на нечий болен мозък, грозно, зло и противно.

По едно време звук от стъпки се разнесе навън и скритите Алекс и Роло усетиха как сърцата им се качват в гърлата. Двамата издигнаха оръжията си напред към входа на хралупата, очаквайки всеки миг гнусната морда на Обитателя да грейне олигавена пред тях.

Вместо това обаче видяха усмихнатия Клаус.

Въздишка на облекчение се изтръгна и от младежите.

— Слава Богу, че си жив — изпъшка Алекс и се изправи, прегръщайки старото джудже.

— Наистина — кимна Роло, избърсвайки потта от челото си. — Като видях онова отвратително нещо над теб, рекох, че това ще ти е краят.

— Хе-хе, все бързате да ме отпишете — засмя се джуджето. — Да ви кажа, че когато огромния клюн на онова грозилище се извиси над мен и аз си рекох, ами, Клаус, това беше, язък за момчетата. Ама видяхте ли, не беше чак толкова страшно.

— Не беше страшно ли? — възмути се Роло. — За пръв път брах такова шубе през живота си.

— Аз нямах време и да се изплаша в началото — съгласи се Алекс, — то просто ме помете. След това само чаках кога ще ме намери да ме довърши.

— Стига, деца — засмя се Клаус. — Можеше да е много по-зле, а вместо това се отървахме само с уплаха от първата си среща с гостоприемния Обитател и открихме къде държи Перлата.

— М-да — замисли се Роло, — сега, ако намерим начин и да я вземем, би било великолепно.

— Аха… — обади се и Алекс. — На мен това същество ми изглежда просто непобедимо.

— И това го казват хора, кръстосвали остриета с лорд Дакавар — нахока ги джуджето. — Стига сте се вайкали, аз знам как да вземем Перлата.

— Така ли — двамата зяпнаха почти едновременно.

— Ами да — продължи джуджето. — Докато ти, Алекс зяпаше Перлата, а ти, Роло — златото около нея, аз огледах и самия храм. Структурата му е простичка, но пък ни върши работа. Има точно три помещения, коридор за навън, стаята, в която е Перлата, и още една, където Обитателя явно влачи плячката си. Вижте какво ще направим — джуджето ги привика с пръст да дойдат до него. — Ти, Роло, първи влизаш да примамиш Обитателя подире си.

— Аз? — почти изплака морякът. — Но защо аз?

— Само да го подмамиш, бре човек — потупа го успокоително по рамото Клаус. — В това време, като тръгне след тебе, Алекс влиза вътре и взема Перлата.

Момчето преглътна.

— А пък аз… — Усмивката на Клаус стана още по-широка. — Аз влизам в трапезарията му и покривам всичко с моята запалителна течност. Сетне изпробваме тактиката с Дакавар. Обитателя, за разлика от него, е създание от плът и кръв и ще стане на яхния! — Джуджето щракна заканително с пръсти.

— Звучи прекалено лесно — каза Роло.

— Лесно е! — настоя Клаус. — Ще видите, че ще стане. И това още тази нощ. Сега легнете и се помъчете да поспите.

— Да поспим? — погледна го Алекс невярващо.

— Да поспите — повтори джуджето. — Аз ще си направя някои последни приготовления.

* * *

Роло се събуди привечер. До него Алекс още спеше и морякът стана внимателно, за да не го събуди. Клаус стоеше пред хралупата и замислено всмукваше от лулата си.

Морякът си даде сметка, че го вижда да пуши за пръв път от първата вечер на запознанството им.

— Ела тук — тихо му каза джуджето и морякът пристъпи към него. Сетне го погледна иззад дима, който бълваше. — Никога не пали такива неща. Много е вредно.

— А ти защо пушиш тогава? — поусмихна се Роло.

Клаус не му отговори, а пак си дръпна от лулата.

— Нали не си се вързал на тая история, дето я казах пред Алекс? — запита джуджето и издиша дима.

— Коя? — напрегна се морякът.

Клаус го погледна.

— Изобщо няма да е лесно. Наговорих тези неща, за да го успокоя. — Джуджето се почеса. — Алекс е силно момче, Роло, но много неща му дойдоха на куп. Оракула с онова гнусно предсказание, Черния Лорд, а сега и това. Ако не беше елфата, щеше да се е предал отдавна.

Роло сви устни:

— Алекс е по-опасен, отколкото си мислиш. Напредъка му, дори само що се отнася до боя с меч, е повече от забележителен.

— Никой не му го отрича, Роло — отвърна джуджето. — Макар и сам да знаеш, че Меча на Дракона и Бронята го правят да изглежда много по-добър, отколкото е. Забележи, че Обитателя удари първо него и той бе съвсем безпомощен.

— Така е, но…

Джуджето прекъсна моряка.

— Млъкни и ме слушай. Ако не вярвах в него, нямаше да се забърквам в това. Алекс е най-добрия човек, който съм виждал, по-добър няма да намериш. Пази си го като приятел. Той обаче има нужда от малко спокойствие преди тази нощ, защото иначе ще се срине. А нощта ще бъде тежка.

Клаус погледна Роло и си дръпна още малко от лулата. Сетне издиша дима:

— Знаеш ли истинското име на Обитателя, моряче?

Роло поклати отрицателно глава. Очите на джуджето бяха дълбоки и мрачни като кладенци.

— Юрген — изговори бавно то. — Казвал се е Юрген. Както споменах, най-великият ковач на нашия род. Има обаче нещо, което не ви разкрих. — Клаус пак си дръпна от лулата и направи няколко димни колелца.

— Юрген… — бавно повтори той. — Юрген Ковача, Юрген, майстора на съкровища… дядо Юрген…

— Какво? — зяпна Роло.

— Аз съм на 300 години, моряче — погледна го мрачно джуджето. — Баща ми е син на Юрген Обитателя, а аз съм негов внук.

— Онова… нещо… — заекна Роло — е твой дядо?

— Точно така — потвърди Клаус. — И аз ще го убия тази вечер.

Морякът потръпна от решителността в думите на Клаус.

— Трябва да сложа край на това нещо — продължи джуджето. — На тази гавра с моя род, с моето семейство, с моя свят…

— Имаш подкрепата ми — тихо го окуражи Роло.

— Не ти ща подкрепата — пресече го Клаус. — Алекс има нужда от твоята подкрепа. Бъди до него и му помогни да оцелее до края. Той е близко, усещам го.

Клаус замлъкна за миг, сетне продължи:

— А моят е още по-близко. — Джуджето вдигна ръка, за да не го прекъсват и всмукна още малко от лулата си. Сетне рече, издишвайки дима от дробовете си: — Ако тази вечер се наложи да се жертвам, за да спра Обитателя, ти трябва да си близо до Алекс и да му попречиш да прави глупости, ясен ли съм?

Очите на Роло се навлажниха.

— Искаш много от мен, Клаус — опита се с пресипнал глас да възрази морякът.

— Не ми циври. — В гласа на джуджето нямаше никакво съчувствие. — Затова и не взех жените, ама и вие не сте по-добри. Искам нещо простичко от теб — Алекс да не прави простотии, когато моя миг удари, ясен ли съм.

Роло постави лице в дланите си, мъчейки се да преглътне потеклите сълзи.

— Ясен ли съм? — потрети Клаус.

— Ще бъде както искаш, приятелю — глухо отвърна младежът.

— Добре — меко отговори Клаус и постави ръка на рамото му. — А какво пък, може и да си изляза жив от тук.

— Алекс! — гръмна гласът на стареца, будейки момчето. — Време е да си вземем една перла от един гущер. Да не чакаме повече.