Александър Драганов
Перлата на феникса (1)

Предговор

Скъпи приятели,

Искам да благодаря на всеки един от вас, закупил тази книжка. Това е израз на подкрепа, който означава много за мен и именно затова са тези редове — за да мога да споделя нещо за романа, който държите в ръцете си, с вас, неговите читатели и надявам се, след като го прочетете, и приятели.

„Хрониките на Ралмия“ се родиха от любовта ми към жанра фентъзи, който вярвам всички обичаме. Подобно на повечето, ако не и всички вас, скъпи читатели, аз също нетърпеливо чаках седмата книга за „Хари Потър“, разлиствах страниците на „Властелинът на Пръстените“ и се вълнувах на всеки от филмите за „Междузвездни Войни“. Затова и исках да напиша нещо, което да е в този дух — не нещо толкова добро или велико — Боже опази, такава задача не би била по силите ми — но нещо, в което да има приключения, смели млади герои, ужасни и коварни злодеи и пътувания из непознати и опасни местности. Така създадох и Ралмия — свят, в който съм опитал да съживя всичко, което обичам и ценя във фентъзито.

Начинът, по който измислих тази история, бе спонтанен. Слушах музика и едновременно с нейния такт в ума ми се оформяха образи — на притеснително, но вътре в себе си смело момче от нашия свят, озовало се в една страна на приказки, но и на опасности и на злокобен древен дух, който иска да я унищожи. Оттук нататък покрай тези образи изникна цялата история. Всичко това се оформяше във фантазията ми толкова бързо, че започнах да я пиша още същия ден и до вечерта вече бях на двадесетата страница.

След десетина дни първата чернова беше завършена и я пуснах във форума на моя сайт (www.citadelata.com). Отзивите бяха повече от обнадеждаващи, а по-късно през годината дори ми бе връчен и приз за форумно фентъзи. Така се реших и на сериозната стъпка да потърся начин да издам историята си и да я споделя с повече хора. Пренаписах я през лятото, оставяйки в сърцевината книжката, която феновете в Интернет харесаха, но правейки глазурата и плънката такива, че все пак да са годни за издаване.

И започнах да диря издател. Намирането на подходящия не бе особено трудно — с Иван Атанасов, главния редактор на ИК „Фентъзи Фактор“, се познаваме от дълги години, още когато през далечната 2001 година, в едноименното списание, бе публикуван и моят първи разказ — „Кошмар сред Руините“. Оттогава мина доста време, но доверието ми във „Фентъзи Фактор“ и Иван остана непоклатимо и той е един от хората, на които трябва да благодаря за това, че тази книга е реалност. Другите, които ми оказаха помощ, са безспорно хората от форума на Цитаделата, които ме окуражаваха и подтикваха да издам историята, както и моите родители, които първи я харесаха и без чието разбиране и подкрепа може би никога нямаше да се занимавам с фентъзи. Няма как да пропусна и любимите ми автори, огрели ме с таланта си като слънца и сполучили, макар несъзнателно, да запалят в мен крехката вощеница на писанието.

Пиша всичко това, за да ви кажа, че аз съм един от вас — фен на книгите за магии и вълшебства, искал да създаде нещо подобно и да го сподели с други фенове. Това личи и в страничките на самата история, в която на моменти ще откриете кимвания и намигвания към много от историите, които всички познаваме и обичаме, а също и към някои, за които може би не сте чели. Това е моят начин да изразя вечната си обич и признателност към писателите, които обогатиха моето детство и младост — Дж. К. Роулинг, Дейвид Едингс, Тери Брукс и още много други — световни величия, автори на бестселъри и родни творци, радвали ме с приказки и книги-игри.

Надявам се четенето на тази книга да ви достави такова удоволствие, каквото достави на мен написването й.