Ектор Мало
Изпитанията на малката Пиерета (21)

Двадесет и първа глава

Напоследък Пиерета беше много заета с уреждането на тези битови въпроси и повече от седмица не беше виждала Розали. Новини за нея научаваше от работничките, които живееха в дома на Франсоаз. Един ден тя отиде при Розали, която седеше в двора. Като видя Пиерета, тя избърза насреща й.

— Мислех, че съвсем си ме забравила.

— Бях много заета.

— Какво толкова си правила?

Пиерета показа обувките си и разказа как ги е направила и как си е ушила блузката.

— Защо не поиска ножица от съседите?

Пиерета разбра, че повече не може да крие от Розали истината, и отвърна:

— Аз нямам съседи, живея сама.

— Не може да бъде.

— Така е, затова се принудих да си направя сама тенджера и лъжица.

И тя подробно разказа всичко — за колибата, за патешките яйца, за риболова и зеленчуковата супа. Розали я слушаше удивена, сякаш й разказваха някаква необикновена приказка.

— Ах, колко е интересно — възкликна тя.

— Да, сега, когато всичко се уреди, е интересно. Цели три вечери се опитвах да направя лъжица, развалих няколко тенекиени кутии, а колко пъти си удрях пръстите с камъка!

— От какво вариш супа? Никога не съм мислила, че в гората могат да се намерят зеленчуци.

— От киселец, коприва, див лук, моркови, цвекло…

— Как? Има ли див лук, моркови, цвекло? Откъде знаеш всичко това?

— Татко ме е учил.

— Мога ли да ти дойда на гости?

— О, много ще се радвам. Само ми обещай, че на никого няма да казваш къде живея.

— Обещавам.

— В такъв случай каня те на обяд.

— Непременно ще дойда. В неделя ще ме пратят при една моя леля в Сен Пипуа и на връщане непременно ще се отбия.

— Само си донеси лъжица.

— Добре, ще се погрижа и за хляб.

Още от петъка Пиерета започна да се подготвя за неделята. Трябваше да събере яйца и да налови риба — не можеше да посрещне гостенката си само с чорба от киселец. Тя намери гнездо на друга патица, след това налови риба, а за десерт набра диви ягоди, които, макар и недозрели, можеха да се ядат.

Супата вреше върху огъня, когато Розали дойде. Горски цветя украсяваха колибата и й придаваха празничен вид.

— Сядай, не се притеснявай! — покани я Пиерета.

Розали се възхищаваше от всичко. Струваше й се, че играят някаква приказна игра.

Те седнаха на земята една срещу друга и започнаха да обядват.

— Знаеш ли, едва не ме пратиха до Пекини, да разбера как е господин Бендит.

— Какво му се е случило?

— Много е болен. Казват, че е тиф — бълнува и не познава никого. Поради това още вчера щях да дойда да те взема.

— Господин Бендит винаги е бил добър и внимателен с мен и бих се радвала да му помогна, но не знам как.

— Сипи ми още малко риба и ще ти обясня. Господин Бендит водеше цялата кореспонденция на фабриката и превеждаше английските и немските писма. Когато се разболя, искаха да назначат друг на негово място, но Фабри и Монбле решиха да поемат неговата работа, за да запазят мястото му. Вчера изпратиха Фабри в Ехос, а Монбле сега се намира в голямо затруднение, защото не знае английски. На обяд чух Монбле да казва, че за съжаление, ще трябва да назначи заместник на господин Бендит. Много ми се искаше да им кажа, че ти владееш английския като френския, но не се реших. Ами ако случайно не е така?

— Еднакво добре говоря и двата езика. С баща си говорех на френски, а с майка си — на английски.

— Значи да им кажа за теб?

— Разбира се, въпреки че малко се страхувам: да говориш един език не означава, че можеш да превеждаш делови писма.

— О, не се бой! Монбле си знае работата, той ще ти помогне.

— Тогава му кажи, че много ще се радвам да услужа на господин Бендит.

Супата и рибата бяха изядени и дойде ред на десерта.

— Опитайте, моля, млада госпожице, плодовете на моята градина — смеейки се, каза Пиерета.

— А къде е тази твоя градина?

— Тук до нас, зад колибата.

— За съжаление, скоро ще трябва да напуснеш своя дом.

— Как така скоро? Колибата сигурно на никого няма да потрябва чак до зимата.

— Лъжеш се, скоро ще започне ловът на патици и тогава ще ти вземат приятното убежище.

Тази новина огорчи Пиерета. От вълнение тя дълго не можа да заспи и прекара най-тежката нощ, откак се бе заселила на острова.