Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (71)

Глава 70

Силата на куршума накара Ерик да се завърти и да падне върху „Книгата на Мъдростта“, докато болката се разпростираше на вълни, които сякаш извираха от дясната половина на тялото му. Серена се хвърли върху него, за да го защити, и започна трескаво да търси раната.

— Пистолетът — прошепна Ерик в ухото й.

Тя повдигна глава и втренчи поглед в него. Блеснали от болката, очите му се впиха в нейните, защото искаше да си спомни онова, което вече й беше казал веднъж. Тя постави едната си ръка върху раната, а с другата потърси оръжието, закрепено на колана му.

— Махни се от него — каза Уолъс грубо.

Серена не му обърна внимание и продължи трескаво да търси пистолета на Ерик. Накрая напипа студеното оръжие.

— Ти, глупава кучко! Махни се от него или ще го застрелям през теб! — извика Уолъс.

Следващият куршум се заби в пода. Мръсотията опръска лицето на Серена.

— Не бъди толкова глупав! — извика тя, без да вдигне поглед. — Ако стреляш, през когото и да е от нас, ще съсипеш „Книгата на Мъдростта“. И всичко, което ще ти остане, ще бъдат два трупа и шепа боклук!

Уолъс беше очаквал всичко друго, но не и острата нотка в гласа на Серена. Адреналинът изпълни вените му и му даде ерекцията, която само насилието можеше да предизвика у него. Ако я убиеше сега, щеше да бъде глупаво. Да се съвкупяваш с труп не беше така хубаво, както с жива жена, независимо дали тя има, или няма желание.

Той направи голяма крачка вдясно и веднага се почувства по-добре. Сега виждаше ръцете на Ерик. Неговата собствена дясна ръка, която беше превързана, го болеше от отката на револвера, но поне беше успял да повали противника на земята.

— Добре, кучко. Покажи ми ръцете си.

— Преди или след като съм се погрижила кръвта му да не залее цялата книга? — Беше успяла да свали предпазителя, но й трябваше още малко време…

— Покажи ми ръцете си!

Серена се завъртя към него и започна да стреля още преди да е завършила движението, спомняйки си съвета на Ерик: „Недей да се проявяваш като жена и не се страхувай. Стреляй и продължавай да стреляш“.

Първите два куршума отидоха на вятъра, но така стана и с куршумите на Уолъс. Ранената му ръка просто не беше така бърза и точна, както преди. Куршумите попаднаха в случайни места и се посипаха камъчета и прах.

Останалите изстрели на Серена обаче попаднаха в целта. Тя не преброи колко пъти улучи Уолъс. Просто стискаше зъби и стреляше. И стреля, докато куршумите свършиха, а неговото тяло беше просто кърваво петно, подпряно на стената. Замаяна, осъзна, че все още натиска спусъка, а Ерик й говори нещо.

— Свърши, Серена. Чуй ме. Ти си добре. Той вече няма да стане.

Тя безмълвно наведе пистолета. Ерик погледна пребледнялото й лице и празни, замъглени очи и пожела да можеше да изтрие последните няколко секунди от паметта й. Но не можеше. Знаеше, че трябва да й каже да вземе пистолета на Уолъс, но и това нямаше да направи. Не искаше тя да се приближава до кървавата маса. Освен това, беше повече от сигурно, че от оръжието на Уолъс вече няма да излезе нито един изстрел.

— Погледни ме, Серена. Не него. Погледни мен.

Тя се обърна към Ерик, пое си накъсано дъх, после още един. Видът на кръвта, която се стичаше по дясната му ръка, я върна към реалността. Тя бързо коленичи до него.

— Кървиш прекалено обилно — каза тя и изпусна оръжието.

— Дори малкото кръв винаги ни се струва много.

Тя видя разкъсания плат и обгореното място в близост до ребрата му.

— Ако ми кажеш, че това е просто драскотина, аз самата ще те застрелям.

— Не се тревожи — каза й той през стиснати зъби. — Не е драскотина.

— Трябва да спра кървенето.

— Натисни.

Без да се тревожи за това, колко древен и ценен е шалът около врата й, тя го свали и започна да превързва раната.

— Стани и се отдалечи от него.

Само за секунда, в която изпитаха шок, Ерик и Серена помислиха, че гласът е на Уолъс. А после Ерик погледна към облечената в черно фигура, застанала на прага и насочила оръжието си към тях.