Елизабет Лоуел
Подвижна мишена (37)

Глава 36

Палм Спрингс

Петък вечерта

Веднага щом Серена започна да тъче, Ерик занесе компютъра си в гостната стая, включи го и започна да търси нови допълнения. Въпреки че Маккой не се беше обадил, можеше да е оставил нещо във файловете.

Беше.

— Благодаря ти, о, Боже, за компютрите! — измърмори Ерик.

Извика файла, в който беше информацията за „Книгата на Мъдростта“, намали звука — придружаващите коментари на Фактоид обикновено бяха шумни и често нецензурни — и започна да чете за нощта, в която беше умряла Елис Уивър.

Полицейската работа беше точно такава, каквато можеше да се очаква от провинциални ченгета, чиито главни задължения се състояха в това да разпръскват проститутките, да глобяват за превишена скорост и да слагат белезници на устатите пияници. Но дори полицейската работа да беше от най-високо качество, по времето, когато полицейската кола пристигнала на мястото, колибата била изгоряла до основи и не били останали много доказателства.

Онова, което открили, било достатъчно неприятно. От бабата на Серена било останало достатъчно, та да се види, че едно човешко същество е намерило смъртта си в пламъците. Всичко беше във видеофайла — гръбнакът се беше извил силно назад в смъртта, бяха останали парчета плът и плат, избегнали пълното унищожение, а отворената челюст показваше колко силни са били писъците на болка и ужас.

Ерик си пое дълбоко въздух и после го изпусна. Повтори това няколко пъти. Беше видял докладите от аутопсията. Снимките от местопрестъплението също бяха там. Но стомахът му все така се свиваше на топка и му се гадеше. Насили се да фокусира вниманието си върху докладите, даващи в подробности доказателствата, намерени на местопрестъплението.

Всъщност нямаше много такива. Следи от гуми, водещи навътре и навън, стъпки около колибата… Да, имаше много стъпки. Всяко ченге, което нямаше достатъчно работа и имаше поне един свободен час, беше отишло с автомобил дотам, за да предложи професионалното си мнение за случилото се. Пожарната команда също беше оставила следи и локви навсякъде. Инспекторите от полицията бяха пипали по-внимателно, но са можели да сторят това само след като разпръснат всички други, създали вече достатъчно каша.

Най-близкият съсед беше Джоли Барнс, отшелник, който живееше половин миля по-надолу по пътя. Не беше чул и видял нищо, защото беше прекарал нощта по обичайния за него начин — беше се напил до забрава. Всъщност бил е мъртвопиян. Елис Уивър нямаше никакви приятели, които можеха да бъдат разпитани. Нямаше любовник, съпруг, бивш съпруг. Вътре в колибата не е имало нищо, което да си струва да бъде откраднато. Нямаше телевизор, компютър, нито някакви скъпи електрически уреди, защото нямаше електричество. Представата на Елис Уивър за пари в брой беше малка купичка, в която имаше няколко цента и няколко смачкани долара. Камионът й беше по-стар от повечето гимназисти, завършващи тази година.

Ченгетата се бяха постарали. Детективът, на когото бил поверен случаят, обиколил най-близките барове, най-близките бензиностанции и паркинги, както и свърталищата на разни типове. Много малко хора бяха чули за насилствената смърт на Елис Уивър. Никой не изглеждал виновен. Никой пет пари не давал. Никой нямал представа, защо някой ще иска да изпържи старица, която живее сама. Тя не безпокояла никого. И те не я безпокоели. Край на разпита.

Нямало анонимни обаждания до офиса на шерифа, които да насочат вниманието към възможен мотив или извършител. Нямало пияници, които да се хвалят гръмогласно в някой бар. Нямаше момичета, на които да им е дошло до гуша от гаджетата им и да ги изпеят в полицията и да се случи така, че въпросните гаджета да обичат да изгарят живи непознати старици. Нямало никаква следа, по която да тръгне детективът. Нямало и душевно неуравновесен човек, който да влезе и да си признае всичко. Задънена улица.

След няколко седмици други престъпления приковали вниманието на шерифството, което и без това било затрупано с работа. Случаят „Елис Уивър“ останал отворен, но не било вероятно заключението да се промени: Неизвестен извършител, смъртта настъпила в резултат на бомби с напалм, ръчно и незаконно направени. Такова престъпление не било имало досега в този район.

Ерик погледна през прозореца, където малкият пикап блестеше на лунната светлина, и се запита дали този мъж има резервна туба с бензин в колата си.