Емил Брагински, Елдар Рязанов
Ирония на съдбата (8) (или Честита баня)

… В същото време в Ленинград Лукашин запъхтян се върна при Надя и огорчено докладва:

— Замина! Кара по-бързо, отколкото мога да тичам!

Надя му подаде парите и каза през сълзи:

— На ви петнайсетте рубли!

Лукашин ги прибра в джоба си.

— Утре ще ви ги пратя. Не се тревожете.

Надя отмаляла се подпря на стената.

— Ненавиждам ви! Вие ми съсипахте живота!

— Той ще се върне! — мъчеше се да я утеши Лукашин. — На избухливите и ревнивите лесно им минава. Знаете ли как ви разбирам и ви съчувствам… Моето положение е още по-лошо. Вкъщи, в Москва, в празния ми апартамент ме чака любимата жена, а аз съм в Ленинград.

— И тя не знае къде сте? — машинално попита Надя.

— Разбира се, че не знае. Сигурно се е побъркала!

— Ами обадете й се! — посъветва го Надя.

— Само че пощата… — съкрушено каза Лукашин.

Надя само въздъхна:

— Обадете се оттук!

— Колко сте добра! — зарадва се Лукашин. — Може ли да се съблека, че е горещо? — И взе да си смъква кожуха, без да чака разрешение.

— Правете каквото искате… — Надя седна пред телевизора.

— Извинете, дава ми заето — каза Лукашин умолително след няколко неуспешни опита да набере Москва. — Кой е номерът на поръчки?

— 10-00-20…

— Много ви благодаря. — Лукашин навъртя. — Добър вечер. Ако обичате, поръчка за Москва, телефон 245-34-19. Който се обади… Какъв е вашият номер? — погледна той Надя.

— 14-50-30.

Лукашин го повтори в слушалката и объркано затвори телефона.

— Каза, че ще я изпълнят до един час!

— О, господи! — простена Надя.

Тогава Лукашин направи крачка към вратата.

— Ще почакам на стълбите, вие ще ме извикате… Или мога да си отида, а вие обяснете на Галя всичко…

— Да имате да вземате. Обяснявайте си вие! — Вече не я сдържаше на едно място.

Лукашин си погледна часовника и тъжно рече:

— Между другото, до Нова година остават две минути!

Надя безнадеждно махна с ръка.

— Отворете шампанското!

Лукашин скочи към масата, взе бутилката и уж внимателно свали телчето, но тапата тутакси изхвръкна с пукот и пенливото шампанско заля покривката.

— Ех, че не ми върви! Какъв е този ден! Извинявайте… — Лукашин наля чашите и с виновно изражение подаде едната на Надя. — А вие всъщност как се казвате? Защото аз съм Женя.

— Надя.

От телевизора долетяха ударите на Кремълския часовник.

Надя и Лукашин вдигнаха чашите.

— Честита Нова година, Надя.

— Честита Нова година! — тъжно отговори стопанката.