Емил Брагински, Елдар Рязанов
Ирония на съдбата (3) (или Честита баня)

— Внимание! Внимание! Умоляваме пътниците за полет 392 Москва-Ленинград да се подготвят за отвеждане към самолета…

Гласът на говорителя се носеше из цялата аерогара, включително и в бюфета. А там, без да изпускат чантите с метличките, сладко спяха Лукашин и Павел. Александър мъжествено се бореше с дрямката и единствен Михаил запазваше присъщата си бодрост.

Говорителят повтори съобщението и Александър скочи.

— Това май е нашият самолет!

— Прав си! — запази самообладание Михаил.

— Ами помниш ли кой от нас заминава?

— Не — каза Михаил. — Обаче можеш да разчиташ на мен. Сега ще започна с един прост логически ход.

— Искам и аз! — замоли го Александър.

— Ти ли заминаваш за Ленинград? — попита Михаил.

— Разбира се, че не! — уплаши се Александър. — А ти?

— И аз не! Прилагаме метода на изключването. Значи остават тези двамата. — Михаил посочи спящите.

— Няма смисъл да ги питаме! — махна с ръка Александър.

— Наблюдателен си. Трябва да питаш мен. Аз единствен не съм изгубил присъщия ми ум. — Михаил беше скромен както винаги.

— Точно затова те обичам! — призна му Александър.

— Остави това сега — скромно го възпря Михаил. — Павел може ли да лети за Ленинград?

— Може.

— А Женя?

— И той може. Дай да хвърлим жребий! — Александър беше възхитен от идеята си.

Обаче Михаил се отнесе към нея отрицателно:

— Не можем да разчитаме на случайността! Освен това искам да ти напомня, че трябва да побързаме, защото самолетът ще излети без нашия приятел!

— Без кой от тях? Нали си трезвен! И никога не се напиваш!

Михаил кимна гордо.

— Точно затова ще ти отговоря. Днес в банята пихме за Лукашин, защото той ще се жени!

— Страхотна памет имаш! — възхити се Александър.

— Остави това сега! Значи Женя отива в Ленинград за собствената си сватба! Сам щеше да ни го каже, но беше уморен и го хвана.

— Чакай — сепна се Александър, — той нали каза, че годеницата била при него в поликлиниката?

— Каза! — Не беше лесна работа да объркаш Михаил. — Значи е идвала в Москва в командировка!

— Желязна логика! — И двамата подхванаха Лукашин под мишниците и го повлякоха към изхода.

— Къде ме водите? — измуча Лукашин в просъница.

— При твоето щастие! — отвърна Михаил. Извади от джоба си билета и го подаде на стюардесата. Усмихнат, пошепна на Александър:

— Добре все пак, че го изкъпахме!…