Емил Брагински, Елдар Рязанов
Ирония на съдбата (6) (или Честита баня)

А вътре Надя палеше свещите на елхата. Иполит седеше като пън, цупеше се и нервно въртеше вилицата. Надя отиде до него и го прегърна.

— Стига си се сърдил… И няма нужда да ме ревнуваш… Ако се влюбя в някого, ти ще си първият, който ще научи…

— Не се сърдя… Но и ти трябва да ме разбереш… Влизам и… — каза Иполит и неочаквано му олекна.

— Разбирам… На твое място щях да вдигна такъв скандал!… — прекъсна го Надя и двамата се засмяха.

— Фактът, че ти е влязъл в къщата — пак почна Иполит, — напълно отговаря на характера ти.

— Защо? — обиди се Надя.

— Ти си безгрижна… не ме прекъсвай… безотговорна… вкъщи или в лабораторията ми той нямаше да се появи… чудно как изобщо си го забелязала… Малко ли неща се търкалят тук!

— Позна — Надя сви устни, — отначало не го забелязах.

Разопакова подаръка от Иполит.

— Ах, истински френски парфюм, защо си дал толкова пари! Впрочем аз също съм ти приготвила… — Надя извади електрическата самобръсначка. — Заповядай, последен модел!

— Защо ми правиш толкова скъп подарък? — Иполит беше явно поласкан.

— Взимам пример от тебе! — Надя плесна с ръце. — Още не съм си облякла празничната рокля… — Грабна я и изтича в другата стая, върна се, взе парфюма и пак изчезна…

А на улицата Евгений Лукашин за всеки случай попита един минувач, забързан да посрещне Новата година:

— Извинете… Това наистина ли е Ленинград с чудната Нева?

Минувачът го погледна осъдително:

— Недей пи толкова, братче!

— Няма! — обеща Лукашин. — Няма вече.