Марти Ларни
Прекрасната свинарка (18) (Спомените на стопанската съветница Мина Карлсон-Кананен)

Вместо послеслов

На читателя, който не е запознат отблизо с финладската действителност, „Прекрасната свинарка“ може да се стори само низ от забавни и духовити приумици. Навярно той ще поизмени първоначалното си впечатление, ако — след като е разгледал вече албума с ретуширани фотографии на хумориста — сега надникне и в албума с моментални снимки на икономиста^[1]:

„Финландия е достигнала твърде високо равнище на капиталистическо развитие. Още в началото на нашия век в нея се наблюдава силно съсредоточаване в промишлеността, особено в целулозо-хартиената и металообработвателната индустрия. През по-късните години съсредоточаването на капитала става все по-голямо и по-голямо. Чрез разорение на малките и средните собственици и чрез безпощадна експлоатация на трудещите се едрите капиталисти увеличават значително своите капитали. Техните богатства нарастват особено много през периода на стопанската криза от тридесетте години и по време на войната.

В 1953 година във Финландия е имало 26 502 акционерни дружества с капитал 99024,6 милиона фински марки…

На три акционерни дружества принадлежат 61,7% от капитала на цялата металообработваща промишленост във Финландия. В гранитната, стъкло-порцелановата и торфената индустрия четири акционерни дружества владеят 67,7% от капитала. В химическата промишленост на едно-единствено дружество принадлежат 37,5% от капитала в този индустриален клон; в кожаро-каучуковата на две дружества се падат 60,8%, в текстилната — на шест дружества 55,3%, в хартиената — на четири дружества 58%, в хранителната — на едно дружество 33%, в енергетичната промишленост — на две дружества 68,5 % от целия акционерен капитал от съответния отрасъл.

По този начин ръководна роля в икономиката на Финландия играе малка група едри капиталисти, които са установили монополното си господство над много клонове от народното стопанство на страната. Кръгът на тези лица е ограничен в рамките на двайсет-трийсет фамилии. Затова когато става дума за финландските монополи, много често се употребява изразът «двайсетте семейства» — крилат израз, появил се в средата на тридесетте години и характеризиращ властта на монополистичния капитал във Финландия…

«Двадесетте семейства» се разпореждат с цялата промишленост в страната посредством дванадесетте най-важни промишлени концерна и четирите най-големи банки. Представителите на «двадесетте семейства» влизат в управленията на многобройни акционерни дружества, които формално не са включени в поменатите концерни. Така например членовете на управителния съвет на Северната обединена банка участвуват в ръководствата на повече от четиридесет акционерни дружества.

Финландското буржоазно списание «Суомен Кувалехти» в една от мартенските си книжки 1951 година обнародва статия под надслов «На кого принадлежи нашата едра промишленост?», в която се изтъква, че в действителност едрата промишленост във Финландия «се владее от малочислена група лица, които говорят шведски». В студията се сочи, че 60,1% от цялата едра промишленост на Финландия се намират в ръцете на фински шведи, 19,2% принадлежат на държавата (днес тази цифра е още по-малка, защото редица държавни предприятия, по-специално в металообработвателната промишленост, бяха превърнати в акционерни дружества с участието на частния капитал), 9,7% представляват шведско-финско съдружие (с преобладаващо влияние на шведите) и само 11% са собственост на финландци. Шведите държат в ръцете си най-голямото финландско дружество «Алстръом», концерните «Кюми» и «Вяртсиля», голяма част от химическата, металната, машиностроителната, каучуковата, трикотажната, хранителната, дървообработвателната и хартиената промишленост. Следователно истинските господари на финландското стопанство не са финландците, а лица от чужд произход, на първо място шведи, които, независимо от своето финландско гражданство милеят за Швеция, към която ги теглят най-тесни родствени и делови връзки.

Към «двадесетте семейства» обикновено се отнасят следните фамилии на монополисти: 1) Алстрьом, 2) Бъорнберг, 3) Донер, 4) Васашерна, 5) Енрут, 6) ав Форсслес, 7) фон Френкел, 8) фон Юлин, 9) Розенлев, 10) Гренблум, 11) фон Ретиг, 12) Шауман, 13) Серлакиус, 14) Валфорс, 15) Вреде, 16) Векман, 17) Вестерльонд, 18) Хонкаюури, 19) Алтонен и 20) Хьорнберг.

Единствено Хонкаюури и Алтонен са финландци по народност, а другите са или шведи, или от германско потекло.

За да стане по-ясно какво представляват от себе си тези «двадесет семейства» и по какъв начин те влияят върху стопанския и политическия живот на страната, нека разгледаме всяко едно от тях поотделно:

Към най-едрите представители на «двадесетте семейства» спада фамилията Алстрьом, чиито най-лични членове са инженер Ханс Алстрьом и търговският съветник Ейнар Алстрьом.

Ханс Алстрьом е един от главните акционери на акционерното дружество «А. Алстрьом», на което принадлежат редица заводи в Кархула (машиностроителен, стоманодобивен, стъкларски, мукавен), електростанция на същото място, хартиени фабрики в Каутуа, предприятия в Пихлава (машиностроителен завод, корабостроителница, дъскорезници, завод за строителни материали), заводите «Стрьомфорс» (дъскорезници и машиностроителни фабрики), заводи във Варкаус (машиностроителен, металообработвателен, хартиен, сулфитно-целулозен, шперплатен и завод за стандартни домове), както и стъкларска фабрика в Ийтала. Главен акционер на дружеството заедно с Алстрьом е и Ярл Васашерна, а в управителния съвет участвуват минните съветници Гуликсен и Оке Харц. Ханс Алстрьом заема, освен това длъжността главен директор на принадлежащите на концерна заводи в Кархула и стъкларска фабрика в Ийтала. Той е член на управителния съвет на голямото дружество «Стрьомберг» и е председател на Обединението на финландската стъкларска индустрия, както и влиза в състава на много други организации, включително и в ръководството на Централния съюз на индустриалците…

Семейството Васашерна притежава 2894 хектара земя… семейството Енрут — 8873 хектара… семейството Форселес — 1092 хектара… семейството фон Френкел — 8502 хектара… семейството фон Юлин — 9656 хектара… семейството Розенлев — 3913 хектара… семейството Шауман — 1931 хектара… семейството Вреде — 4087 хектара…

Последна в списъка на «двадесетте семейства» се явява фамилията Хьорнберг.

Инженер Гунар Хьорнберг е един от най-едрите монополисти в областта на захарното производство. Неговите капитали са вложени в акционерните дружества «Суомен Сокери» и «Туренгин Сокеритехдас», чиито капитали възлизат на 500 милиона марки кръгло, а годишното им производство достига пет милиарда марки. Инженер Бруно Хьорнберг заема длъжността поддиректор на концерна «Вяртсиля».

По този начин членовете на «двадесетте семейства» са истинските господари на финландското стопанство и контролират в същност всички негови клонове. От дадения пример е видно, че във Финландия сливането на банковия, промишления и селскостопанския капитал е значително напреднало. «Двадесетте семейства» са тясно свързани помежду си (деловите връзки са често подсилени с родствени) и повечето от тях не само зависят от чуждия капитал, но и по произход не са финландски. Влиянието на «двадесетте семейства» не се ограничава единствено в стопанството, но се разпростира и в политиката. Много членове от «двадесетте семейства» са непосредствено свързани с ръководните политически дейци на Финландия. Така правителството С. Туомиоя (края 1953 — началото 1954) беше съставено почти изцяло от членове, изхождащи от тези «двадесет семейства». Обаче тези връзки се прикриват грижливо и се пазят в тайна от широката общественост.​“​​