Марти Ларни
Прекрасната свинарка (14) (Спомените на стопанската съветница Мина Карлсон-Кананен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kaunis sikopaimen eli Talousneuvos Minna Karlsson-Kanasen muistelmia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и форматиране
Analda (2017)

Издание:

Автор: Марти Ларни

Заглавие: Прекрасната свинарка

Преводач: Светослав Колев

Година на превод: 1962

Език, от който е преведено: финландски

Издание: второ

Издател: Издателство „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1981

Тип: роман

Националност: финландска

Печатница: „Димитър Благоев“ — Пловдив

Излязла от печат: 31. I. 1981 г.

Отговорен редактор: София Яневска

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Художник: Никола Марков

Коректор: Трифон Алексиев; Бети Леви

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2266

История

  1. — Добавяне

Глава тринадесета

„След тебе винаги се повлича мнозинството, защото умееш да подлъгваш тонковците“ — каза сътрудникът ми Енсио Хюпия, когато се събра изпълнителният състав на управителния съвет, за да докладвам подробно резултатите от пътешествието ми в Южна Америка. При все че през единадесетте месеца на отсъствие бях прескачала три пъти до Финландия, престоят ми беше толкова краткотраен, че не бях смогнала да дам изчерпателен отчет за извършеното.

Откак отзивчивите южноамериканки почнаха да употребяват „Кармен“ и „Сеньора“, продажбата на кафе с благотворителна цел във Финландия замря изцяло. В разни среди се разнесе язвителната мълва, че зад доставките на кафе се крият известни промишлени кръгове, които бяха прибягнали най-безсрамно до услугите на една добре позната дама. Неволно бях прогонила медоносната пчела, която хранеше десетки благотворителни дружества и съюзи. Отвращавах се от лицемерите, които шушукаха зад гърба ми, особено в театъра и в киното, та напуснах Съюза на трудовите жени и на домакините, Хелзинкския клуб на стопанските деятелки, Дружеството за разпространение на битовите накити и известния кръжец „Фемина“, които и без това прекратиха дейността си подир година, защото им беше невъзможно да продават кафе на свободни цени, за да си набавят парични средства.

Когато разгледахме с Енсио бъдещите планове на концерна, стигнахме до единодушното заключение, че нашата програма беше прекалено разнообразна. Налагаха се преустройства и засилена централизация. Затова закрихме повече от десет производствени отрасъла и се насочихме към параходството. Аз притежавах вече два превъзходни товарни кораба „Мина I“ и „Мина II“, които пренасяха дървен материал за Англия и за средиземноморските страни, както и един петролоносач, който сновеше между Финландия и Черно море. Ала по линията Финландия — Южна Америка се чувствуваше остър недостиг от плавателни съдове. С това бяха съгласни и представителите на правителството, с които водех преговори за дългосрочен заем при нисък лихвен процент. Министърът О. — бивш организатор на младежкото движение, с глас като йерихонска тръба и ръце като фурнаджийски лопати (ако трябваше да се вярва на хорските езици, по външност приличал на баща си, а дар слово наследил от майка си!), ми препоръча да се обърна към председателя на републиката. Последвах доброжелателния съвет и един прекрасен ден ми се откри възможност да изложа пред президента Пасикиви[1] проектите си: покупката на търговски кораби за линията Финландия — Панама. Председателят на републиката изслуша изложението ми спокойно, забърса бавно очилата си и отсече сухо:

— Мадам, не желая да слушам за никакви нови линии. Помъчете се да се придържате и вие в моята линия!

Той постави очилата на носа си, стана и добави:

— Чувал съм да се говори много за вас, мадам Карлсон-Кананен. Имате ли нещо друго да ми казвате?

Нямах нищо друго за казване. Излязох съкрушена, насочих се към колата си, отворих чантичката си, извадих единственото си най-вярно оръжие — червилото, и теглих и аз моята линия. Сетне заръчах на шофьора да ме откара незабавно в къщи, където ме чакаше един от деловите ми познати — гръцкият корабопритежател Ахилес Агапитидис.

С директора Агапитидис се бях срещала на няколко пъти в Атина и Париж и той ми бе допаднал. Гъркът имаше висок ръст и руса коса (нещо необикновено, за расата му); беше родом от Пела, отечеството на Александър Македонски; говореше английски безпогрешно и беше без мустаци. На него не му се налагаше да кове спасителни лъжи пред жените, защото беше стар ерген. В Атинската търговска камара минаваше за най-голям умник поради майсторството му да се справя с жените. Хиляди мои сестри се влюбваха от пръв поглед в кесията му, но той бе съумявал винаги да отблъсва техните пристъпи и да запази неприкосновеността, свободата и богатството си. Разбира се, и той като всички хора не беше без недостатък:​ заекваше, та на всяка втора дума удължаваше ударението. Не бих се двоумила да се влюбя в него, ако не беше роден под знака на Телец и ако не ядеше толкова много чесън.

Изпитвах удоволствие да поддържам търговски връзки с мъж, който никога не вмъкваше в деловите разговори недомлъвките на еротиката. Корабопритежателят Агапитидис единствено купуваше дървен материал и хартия, продаваше стафиди и мрамор, а в часовете на безделие си хвърляше пасианси или изучаваше старогръцката митология. Донякъде и двамата бяхме еднакво самотни. Добродетелта има много, почитатели, но малко последователи.

Без да искам, поверих на гръцкия си гост болките и тревогите си, разкрих му възрастта и доходите си, разказах му за кроежите си да основа параходна линия Финландия — Панама, които се бяха разбили на пух и прах, когато „линията Пасикиви“ отказа да подкрепи частния почин с обществени средства. Господин Агапитидис се усмихна снизходително, сетне избухна в неудържим омировски смях:

— Мадам, нима сте решили да загубите самостоятелността си? Та толкова ли не сте способна сама да си завоювате собствени линии?

— Какво искате да кажете?

— Наистина ли сте наумили да станете зависима от държавата, чиято каса е празна като гроба на възкръсналия Спасител? Числя се към шестте най-богати хора на Гърция, а създадох цялото си състояние със собствени ръце, без и да съм помислял някога да диря помощ от хазната. Във Финландия, напротив, е общоприето, изглежда, гражданите да бъркат най-напред в държавната торба и сетне да отиват на пазар. Прощавайте, мадам, съвсем не искам да злословя за вашата родина и за нейните премъдри държавници, чиято дейност би накарала да занемее от смайване дори нашия Сократ.

Гостът ми запали ароматична папироса и подхвана:

— Мадам, вие сте от ония жени, за които би било играчка работа да се сдобият още с някой и друг товарен, параход. Ако възприемете предложението, което ще ви направя, преди да изтече година, ще разполагате със собствени кораби, които ще заплават по линията Финландия — Панама. Извинявайте, но позволете ми да продължа още малко! Аз се препитавам от търговия и параходство, точно както и вие, мадам. Аз купувам от вас, вие купувате от мене. И двамата не знаем що е измама. И двамата знаем, че само крадецът може да улови крадеца и че само съдът има право да го освободи, както са се изразявали далечните ми прадеди. Ние не изхождаме от началата на непочтеността, а от чистия и общопризнат стремеж към печалби. Но кратко казано: предлагам ви да почнем задружна дейност, която ще ви донесе повече печалби, отколкото производството на филцовите шапки, печатарското мастило и нишестеното лепило… Прощавайте, че ще продължа още малко! Зная добре, а вие знаете по-добре и от мене каква крещяща жилищна криза продължава да цари в тази приказна и така тачена от мене Финландия. Кризата може да бъде превъзмогната с твърде прости средства и благодетелката ще бъдете вие, мадам Карлсон-Кананен, ако одобрите моето внушение и издействувате благословията на правителството за нашия почин… Необходима ни е единствено благословия, която не ще породи нито финансови затруднения на държавата, нито досадни интерпелации във вашия красив парламент, чиято сграда бих разгледал с истинска наслада… Извинявайте, ще продължа още малко! Знаете несъмнено кой е Диоген? Безспорно той е мой знаменит съотечественик, който пръв измежду великите хора е заживял постоянно в дървено жилище, пригодено за местене от едно място на друго. Въпреки своя технически напредък Америка (в която например се изразходват годишно повече средства за дъвка, отколкото за книги — но кой в наше време ще седне да заимствува дъвката от американците?) откри Диоген едва след Втората световна война. Чак тогава Съединените щати поканиха мнозина гръцки учени да преподават в американските университети история и по-специално историята на Елада и на нейните велики мъже. Американците харесаха най-много Диоген заради неговата изобретателност. Ала като философ, който презира човешката глупост, Диоген е пропуснал на времето да патентова своето най-значително изобретение в областта на жилищното строителство. Затова похватните американци заимствуваха идеята му и се заеха да строят лекопреносими жилища, така наречените „трейлъри“[2], които сега се срещат на път и под път в Съединените щати. Както знаете, трейлърите не са дървени постройки, защото в Америка горите са били унищожени едновременно с бизоните и индианците. Трейлърите са направени от желязо и стомана, но идеята за тяхната направа принадлежи на Диоген: те могат да бъдат местени, където човек пожелае. Движение, бързина и разнообразие — ето за какво жадува човешката душа и това пръв е разбрал моят далечен сродник господин Диоген. Финландия наистина е обетованата земя на дървените къщички, ала жилищата трябва да бъдат подвижни, за да могат да се пренасят лете на брега на езерата или в Лапландия, зиме в Хелзинки, където и без това желаят да живеят всички финландци.

Гърция пък е обетованата земя на виното и на винарските бъчви; в нея вино и бъчви има в излишък. Това ми дава и основание да ви предложа да се заемете с вноса на бъчви, с които ще се превъзмогне жилищната криза…

Бях готова да се уловя за сламката, само и само да осъществя гордата си мечта: параходната линия Финландия — Панама. Без да посветя в сключената сделка Енсио Хюпия, поръчах първите най-големи бъчви в света; същевременно, пак, без да усети помощникът ми, продадох на господин Агапитидис два корабни товара с произведения от дъскорезниците ми. И започна най-щастливият период от моя живот! Срещу, богато възнаграждение привлякох двама архитекти, които приспособиха бъчвите за жилища. Всеки гражданин, надарен със зрънце предприемчивост, който съумяваше да измъкне от държавата бездомнически строителен заем, лесно получаваше разрешение за строеж на общинско място. Из разни краища на страната изникнаха цели селища от жилища-бъчви, които задоволяваха гъделичкащото самолюбие на новите собственици.

В Пакила, Хертониеми, Лепявара и Мункиниеми се настаниха привържениците на оседналия живот, а в Малми, Сеурасари, Кяпюля (Кулосари бе обявен за забранена зона!) и Мянтюмяки[3] се разположиха становете на скитниците, които бяха навикнали да се местят от място на място. Кометолозите и именните съветници от Държавната комисия за определяне названията на улиците отново обогатиха списъка на уличните наименования. Появиха се улиците: „Диоген“, „Бъчварска“, „Цинична алея“, „Джибров път“, „Философско шосе“ и площадите „Бъчвен обръч“ и „Животомразци“.

Колкото повече жилищната криза намаляваше, толкова повече нуждите на хората се увеличаваха. В зависимост от общественото положение на собственика се определяше и размерът на бъчвата. Наредих в Гърция да почнат незабавно да приготовляват бъчви, в които би могло да се вмести жилище със стотина квадратни метра площ, защото девет десети от притежателите на жилища-бъчви издигаха непрекъснато пристройки и първоначалната сграда, произведена в Гърция, се израждаше в сборище от неугледни и грозни бараки. Човек наблюдаваше с болно сърце човешката лукавщина, към която отвреме-навреме надничаше с притворени очи и архитектурно-строителната инспекция. Класическият стил на жилищата-бъчви губеше своята чистота и романтичност. Колчем погледнеше селищата от домове-бъчви, Енсио Хюпия изпитваше непреодолима нужда да извади от джеба си своя плосък душеприказчик и да отпие глътка-две за успокояване на нервите. После правният ми съветник подхвърляше:

— Мина, не се засягай, но този ужасен сбиротък от къщурки ми напомня кошмара на алкохолик…

Не всички жилища-бъчви заслужаваха суровата присъда на Енсио. В Мункиниеми имаше два приветливи дома-бъчви, всеки един, от които заемаше по повече от триста квадратни метра. Техните собственици бяха мои добри клиенти и годишникът на хелзинкските данъкоплатци поставяше имената им на челно място. И двамата бяха стопански деятели, затова направиха стопански сгради. Най-напред взеха позволително за строеж на най-големите измежду домовете-бъчви, сетне — под предлог да защитят бъчвите — издигнаха над тях железобетонни винарски изби и накрая надстроиха по два етажа за жилище. Ала бъчвите, които употребиха, не бяха пригодени да им донесат радост, защото бяха произведени не от дъб, а от фински бор, избичен и рендосан на дъги в дъскорезниците на концерна „Карлсон“. Единствено обръчите на бъчвите бяха от гръцки произход. Първият от тези притежатели на домове-винарски изби, директорът N. се засили да води дело за вреди и загуби против вносителя на бъчвите, но тутакси се отказа от това си намерение, щом Енсио го заплаши, че ще предяви насрещен иск за нарушение на класическата линия на типовия проект без разрешение на техническия отдел. Директорът N. не можа да използува своята първокласна бъчва в своята образцова винарска изба нито за стареене на вино, нито за приготовление на домашно пиво, понеже чамовите дъски придаваха твърде фински привкус на течностите. Той все пак нямаше защо да съжалява за покупката на бъчвата, тъй като с незначителни преправки я пригоди за жилище на прислужника си.

Вносът на бъчви трая повече от година и навярно би продължил още, ако някакво чиновниче от министерството не бе се сетило да предложи производството на бъчвите да се пренесе във Финландия. Веднага се отказах от правото на предпочитание, което ми се даде, и постъпих умно. Финландската фабрика, която се зае да приготовлява бъчви за жилищни цели, успя да продаде само два броя. Ония, които се нуждаеха от дом и мечтаеха да станат собственици, мигновено изоставяха бляновете си, щом не смогваха да намерят на пазара бъчви с името Ахилес Агапитидис, написано с гръцки букви и отбелязано с нажежено желязо. Търговската марка на производителя изобразяваше бъчва, от отворената вратичка, на която се подаваше ухиленият лик на мъдреца Диоген.

Износът на бъчварски дъги за Гърция секна; същевременно спря и вносът на бъчви във Финландия. Но деловата ми връзка с корабопритежателя Ахилес Агапитидис не се прекъсна. Задружно основахме гръцко-финландско параходно дружество с капиталите, които натрупахме от доставката на жилища-бъчви за истинските бездомници и покрай тях, против волята ни, за вечните спекуланти, които използуват притесненото положение на ближния, забравяйки напълно, че единствено в любовта забранените неща са позволени…

През 1952 година почнаха да плават между Финландия и Панама търговските кораби „Ернестина“ и „Хермина“, които бяха моя изключителна собственост. Напук на „линията Пасикиви“ сега и аз имах моя линия. Заминах на почивка за половин година в Гърция, захвърляйки настрани сделки и печалби. Ахилес и аз прекарахме два месеца на остров Крит и близо четири месеца на остров Делос. Ахилес престана напълно да яде чесън и въпреки това… една дивна априлска вечер, когато безоблачното небе на Ориента блестеше в ослепителна синева, когато палмите повяваха вейки с тих ромон, когато лодките на ловците на бисери изскачаха от извивките на брега и се насочваха навътре, далече, далече в безбрежното Средиземно море, към кървавочервения небосклон… Ахилес каза… да, той прошепна — провлечено и отмерено, сякаш теглеше на везни всяка буква:

— Мина, жената, която мечтае да се свърже завинаги с един мъж, се излага на опасност да се свърже с горестта…

Прибрах се във Финландия и си купих куче. Моите познати ми препоръчваха всевъзможни най-отбрани породи, но аз си взех обикновен лапландски пес, който нарекох Хали[4]. Името изпълваше с ужас дамите от висшето общество, но едва ли би дразнило майката на кучето, която викаха Queen of tho Meadows[5].

Бележки

[1] Юхо Кусти Пасикиви (1870–1956) — фински държавник, председател на републиката (1946–1956), провеждал твърда политика за дружба със СССР, наречена „линията Пасикиви“, носител на ордена „Ленин“. — Б.пр.

[2] Английско название на ремаркетата тип „каравана“. — Б.пр.

[3] Всички изброени селища представляват курортни селца и острови около Хелзинки. — Б.пр.

[4] Хали — „Сивчо“, разпространено простонародно име на кучетата със сива козина. — Б.пр.

[5] Queen of the Meadows (англ.) — Кралица на ливадите. — Б.пр.