Айзък Азимов
Фондация и Земя (4)

9

Блис влезе в стаята при Янов и попита:

— Тривайз каза ли ти, че всеки момент ще извършим скока през хиперпространството?

Пелорат вдигна очи от четеца, над който беше приведен, и каза:

— Да, всъщност той току-що надникна и ми рече „в близкия половин час“.

— Самата мисъл ми е неприятна, Пел. Скокът никога не ми е харесвал. Някак си всичко в мен се преобръща.

Пелорат я погледна с лека изненада.

— Не съм мислил за теб като за космически пътешественик, скъпа Блис.

— Не съм голям пътешественик, това е вярно. Самата Гея няма поводи за редовни космически полети. По природа аз/ние/Гея не участваме в космически изследвания, търговия или веселби. И все пак, необходимо е някой да стои на входните станции…

— Където имахме щастието да те срещнем?

— Да, Пел — тя му се усмихна с очевидна обич. — Необходимо е по различни причини да посещаваме Сейшел или други звездни райони — обикновено нелегално. Но тайно или не, това винаги означава скок и, разбира се, щом която и да е част от Гея прави скок, цялата планета го чувства.

— Много неприятно — рече Пел.

— Можеше да е и по-лошо. Огромната маса на Гея не извършва скока, така че ефектът е доста размит. Но ми се струва, че аз го усещам по-силно от останалата част от планетата. Както отдавна се опитвам да обясня на Тривайз, въпреки че цялата Гея си е Гея, отделните компоненти не са идентични. Всички имаме своите особености, а моята природа, не зная защо, е особено чувствителна към прехода.

— Почакай! — каза Пелорат, явно спомнил си нещо. — Тривайз веднъж ми го е обяснявал. В обикновените кораби това усещане е най-силно. Там човек напуска галактическото гравитационно поле с навлизането в хиперпространството и се връща в него с повторната си поява в обикновеното пространство. Именно напускането и връщането предизвикват подобно усещане. Но „Далечната звезда“ е гравитационен кораб. Той не се влияе от такова поле и в действителност нито го напуска, нито се връща в него. Затова не усещаме нищо. Уверявам те, скъпа, известно ми е от собствен опит.

— Това е прекрасно. Ако се бях сетила да споделя проблема по-рано, щях да си спестя много притеснения.

— Има и друго преимущество — продължи Пелорат, въодушевен от необичайната си роля на капацитет по астронавтските въпроси. — За да направи скок, обикновеният кораб трябва да се отдалечи на значително разстояние от големи маси като звездите, например. Понеже колкото е по-близо до някоя звезда, толкова по-силно е гравитационното поле и усещането за скок — по-ясно изразено. Освен това колкото полето е по-мощно, толкова по-сложни уравнения трябва да се решат, за да се проведе скокът безопасно и в желаната точка от обикновеното пространство. В гравитационен кораб обаче не може и дума да става за някакво усещане по време на скока. Още повече, този кораб има компютър, който е много по-съвършен от обикновените и може да обработва сложни уравнения с необикновена сръчност и бързина. В резултат на това, вместо да се отдалечава две-три седмици от някоя звезда, само за да достигне безопасна и удобна за прехода точка, на „Далечната звезда“ й е достатъчно да пътува два-три дни. А и след като не сме обект на гравитационни полета, следователно и на инерционни ефекти — признавам, че не го разбирам, но Тривайз твърди така, — можем да се ускоряваме много по-бързо, отколкото с обикновен кораб.

— Това е хубаво — каза Блис — и прави чест на Трив, че умее да се справя с този необикновен звездолет.

Пелорат леко се намръщи.

— Моля те, Блис, наричай го Тривайз.

— Да, да. Но в негово отсъствие малко се отпускам.

— Недей. Не бива въобще да подхранваш навика. Той е толкова чувствителен на тая тема.

— Не на тая тема, а към мен. Той не ме харесва, Пел.

— Не е така! — горещо възрази Пелорат. — Аз говорих с него по въпроса. Е, не се мръщи, де. Бях изключително тактичен, мило мое дете. Голан ме увери, че няма нищо такова. Изпитва подозрения към Гея и е недоволен, че му се е наложило да се набърква в бъдещето на човечеството. Трябва да проявим разбиране. Ще му мине, когато постепенно оцени преимуществата на вашата жива планета.

— Надявам се, но не е само Гея. Пел, каквото и да ти говори той, а знай, че много те обича и не иска да те засегне, Тривайз изпитва лична неприязън към мен.

— Не, Блис. Не е възможно.

— Защо? Не всеки е длъжен да ме обича, понеже ти ме обичаш, Пел. Нека ти обясня. Трив — добре, де, Тривайз — смята, че аз съм робот.

Удивление заля обикновено спокойното лице на Пелорат.

— Положително не мисли, че си изкуствено човешко същество!

— Защо се изненадваш толкова? Гея е била заселена с помощта на роботи. Това е всеизвестен факт.

— Роботите могат да помагат, както и машините, но хората са тези, които са заселили Гея. Хора от Земята.

— Същото мисли и Тривайз. Знам го.

— В паметта на планетата няма нищо за Земята, както вече ви казах. Но са съхранени ранни спомени, приблизително отпреди три хиляди години, за някакви роботи, заети със задачата да преобразуват Гея в обитаем свят. Същевременно ние пък сме го оформяли като планетарно съзнание, което отнело много време, мили Пел, и това е още една причина ранните ни спомени да са мъгляви. Може би не ги е премахнала Земята, както смята Тривайз…

— Да, Блис — кимна Пелорат загрижено, — но какво е станало с роботите?

— С формирането на Гея те са си отишли. Ние не сме искали да останат, защото винаги сме били убедени, че в далечна перспектива ще са вредни за човешкото общество — било то изолатно или планетарно. Не зная как сме стигнали до това заключение, но е възможно да се основава на събития, датиращи от най-древните времена на галактическата история, така че паметта на Гея да не се простира до тях.

— Ами нали роботите са си отишли…

— Да, но ако все пак някои са останали? И ако аз съм един от тях — на петнадесет хиляди години, да речем? Тривайз има точно такова подозрение.

Пелорат бавно поклати глава.

— Не си.

— Сигурен ли си, че мислиш така?

— Разбира се. Ти не си робот.

— Откъде знаеш?

— Блис, просто знам. В теб няма нищо изкуствено. Аз най-добре чувствам това.

— Не е ли възможно да съм толкова изкусно изкуствена, че във всяко отношение, от най-големите до най-малките подробности, да съм неотличима от естественото. Ако предположим, че е така, как би могъл да направиш разлика между мен и истинското човешко същество?

— Не мисля, че е възможно да си толкова изкусно изкуствена — отвърна Пелорат.

— Ами ако независимо от твоето мнение е възможно?

— Просто не го вярвам.

— Тогава нека си представим такъв хипотетичен случай. Ако бях неотличим робот, ти как би се почувствал?

— Ами, аз…

— За да съм по-конкретна, как би се чувствал, ако разбереш, че правиш любов с робот?

Пелорат внезапно щракна с палеца и средния пръст на дясната си ръка.

— Знаеш ли; има легенди за жени, които се влюбват в изкуствени мъже, както и обратното. Винаги съм им придавал алегоричен смисъл и не съм си представял, че могат да отразяват буквалната истина. Разбира се, аз и Голан дори не бяхме чували думата „робот“, преди да кацнем на Сейшел, но сега, като се замисля, тези изкуствени мъже и жени трябва да са били роботи. Изглежда такива роботи наистина са съществували в ранните исторически времена. Това значи, че легендите трябва да се преосмислят…

Той изведнъж замълча, а Блис, след като изчака малко, плесна шумно с ръце. Пелорат подскочи.

— Мили Пел — каза геянката, — ти май използва митографията, за да избегнеш въпроса. А въпросът беше: как би се чувствал, ако правиш любов с робот?

Историкът я изгледа неловко.

— Съвсем неразличим? Досущ като човешко същество?

— Да.

— Тогава, струва ми се, че робот, който по никакъв начин не може да бъде различен от човешко същество, е човешко същество. Ако ти беше такава, за мен щеше да си просто човешко същество.

— Това исках да чуя от теб, Пел.

— Е, сега, след като го чу, мила, няма ли да ми кажеш, че е излишно да се боря с хипотетични ситуации?

— Не. Няма да направя такова нещо. Ти току-що дефинира естественото човешко същество като обект, който притежава всички качества на естествено човешко същество. Щом си убеден, че притежавам тези качества, това слага край на дискусията. Имаме работна дефиниция и не ни е необходима друга. В края на краищата, откъде мога да съм сигурна, че ти не си робот, който не се различава от човешко същество?

— Понеже ти казвам, че не съм.

— Да, но ако си робот, неотличим от човешко същество, може да си проектиран така, че да твърдиш, че си естествено човешко същество й даже да си програмиран сам да го вярваш. Работната дефиниция е всичко, което имаме, и всичко, което можем да имаме.

Тя обви ръце около врата му и го целуна. Целувката взе да става страстна и продължителна, докато накрая Пелорат успя да промълви малко приглушено:

— Обещахме на Тривайз да не го поставяме в неловко положение, като превръщаме пътуването в меден месец.

Блис го стрелна изкусително:

— Нека се отдадем на чувствата и не си оставяме време да мислим за обещания.

Пелорат малко притеснено възрази:

— Аз не мога така, мила. Знам, че сигурно това те дразни, но непрекъснато мисля и по природа не съм склонен да се отдавам на емоции. Явно то ми е привичка за цял живот, много досадна за другите. Никога не съм живял с жена, която да не започне рано или късно да негодува заради нея. Първата ми съпруга… впрочем предполагам, че е неуместно да говорим за това…

— Доста неуместно, да, но не и фатално. И ти не си първият ми любовник.

— О! — възкликна Пелорат доста объркан, а после, долавяйки усмивчицата на Блис, добави:

— Искам да кажа, разбира се, че не съм. Не бих и очаквал да бъда… Както и да е, на първата ми жена не й харесваше.

— Но на мен ми харесва. Намирам безкрайния ти стремеж към размисъл за привлекателен.

— Май не мога да го повярвам напълно, понеже съществува и още нещо. Робот или човек, няма значение. Тук сме единодушни. Обаче аз съм изолат и ти го знаеш. Аз не съм част от твоята планета и когато сме интимни, ти споделяш емоции извън Гея, дори щом за кратко време ми позволяваш да надникна в нея, но интензитетът на твоите чувства може би не е същият, както ако Гея обича Гея.

— Да те обичам, Пел, си има своя чар — отвърна Блис. — Друго не ме интересува.

— Въпросът не е само в това, че ме обичаш. Ти не си просто ти. Ами ако Гея го смята за перверзия?

— Ако смяташе така, щях да го зная, тъй като съм Гея. И щом аз се радвам, когато съм с теб, и Гея се радва. Когато правим любов, цялата планета споделя преживяването в една или друга степен. Като казвам, че те обичам, това означава, че Гея те обича, макар непосредствената роля да е възложена само на частицата, каквато представлявам аз… Изглеждаш объркан?

— Бидейки изолат, Блис, ми е трудно да го схвана.

— Винаги може да се направи аналогия с организма на изолата. Когато си подсвиркваш някаква мелодия, цялото ти тяло — ти самият като организъм — желае да свири мелодията, но непосредствената задача е възложена на устните, езика и дробовете. Палецът на десния ти крак например не прави нищо.

— Може да почуква в такт с мелодията.

— Може, макар това да не е необходимо за акта на подсвиркване. Почукването на палеца на крака не е самото действие, а реакция на действието, и със сигурност всички части на Гея по някакъв начин реагират на моите емоции, както аз реагирам на техните.

— Предполагам, че няма смисъл да се чувстваме неудобно.

— Никакъв смисъл няма.

— Но аз изпитвам едно особено усещане. Когато искам да те направя щастлива, мисля, че трябва да направя щастливи всички организми на Гея, до последния атом.

— До последния атом… — повтори одобрително Блис. — Ти наистина ги правиш щастливи, Пел. Прибавяш нещичко към чувството на всеобща радост, която за кратко време ти позволявам да споделиш. Предполагам, че приносът ти е твърде малък, за да бъде лесно измерим, но все пак го има и осъзнаването на този факт трябва да те прави още по-доволен.

— Ще ми се да бях сигурен, че Голан е достатъчно зает с маневрите през хиперпространството, та да се задържи в пилотската стая по-дълго — каза Пелорат.

— Искаш да обявим меден месец?

— Да.

— Тогава вземи лист хартия, напиши „Гнездо на младоженците“, закачи го от външната страна на вратата и ако някой желае да влезе, то ще си е негов проблем.

Пелорат така и стори и по време на приятните последващи събития „Далечната звезда“ направи скока. Нито той, нито Блис забелязаха този факт, въпреки че и иначе едва ли щяха да го забележат.

10

Бяха изминали само няколко месеца, откакто Пелорат се бе запознал с Тривайз и за първи път бе отпътувал от Терминус. Дотогава, за повече от половинвековния си живот (по стандартно галактическо време), той не беше напускал планетата.

В собствените си очи за тези месеци бе станал стар космически вълк. Беше видял от космоса три планети: самия Терминус, Сейшел и Гея. А сега на екрана виждаше четвърта, макар и чрез управляваното от компютъра телескопично устройство. Четвъртата планета беше Компорелон.

И отново, за четвърти път, изпита смътно разочарование. Някак си продължаваше да смята, че да гледаш обитаем свят от космоса означава да видиш очертанията на континентите му на фона на обкръжаващите ги океани; или пък, ако светът е сух, очертанията на езерата му на фона на заобикалящата ги суша.

Никога не ставаше така.

Ако един свят е обитаем, той има както атмосфера, така и хидросфера. След като притежава въздух и вода, той има и облаци; а щом има облаци, значи се превръща в нещо като скрита картинка. За пореден път Пелорат наблюдаваше бели валма с тук-там прозиращо бледосиньо или ръждивокафяво.

Той унило се питаше дали някой може да разпознае един нов свят по неговия изглед — от, да речем, 300 000 километра, — проектиран на екрана. По какво биха се различавали валмата облаци?

Блис загрижено го погледна.

— Какво има, Пел? Изглеждаш нещастен.

— Установявам, че от космоса всички планети изглеждат еднакво.

— И какво от това, Янов? — обади се Тривайз. — Така изглеждат и очертанията на Терминус, когато са на хоризонта, освен ако знаеш какво точно търсиш — определен планински връх или пък някакво крайбрежно островче с характерна форма.

— Сигурно си прав — отвърна Пелорат явно недоволен, — но каква характерна форма можеш да искаш от маса движещи се облаци? Пък даже и да се опиташ, преди да я разбереш, ще си преминал в тъмната част.

— Погледни малко по-внимателно, Янов. Ако проследиш формата на облаците, ще видиш, че те образуват специфична структура, която кръжи около планетата и същевременно обикаля около даден център. Този център е приблизително над един от полюсите.

— Кой именно полюс? — попита Блис заинтригувана.

— Тъй като спрямо нас Компорелон се върти по посока на часовниковата стрелка, би трябвало да е южният. Понеже центърът е на около петнайсет градуса от терминатора — линията, която отделя светлата от тъмната част на планетата — и оста й е наклонена на двайсет и един градуса спрямо перпендикуляра към равнината на въртене, сега е или средата на пролетта или средата на лятото, в зависимост от това дали полюсът се отдалечава или приближава към терминатора. Компютърът може веднага да изчисли траекторията му и, ако поискам, да ме информира. Столицата е на север от екватора, следователно там е или средата на есента или средата на зимата.

Пелорат се намръщи.

— И всичко туй ти е ясно? — той погледна облачния слой, сякаш очакваше от него да проговори, но това, разбира се, не стана.

— И дори нещо повече — кимна Тривайз. — Ако погледнете полярните области, ще видите, че там няма пролуки в облачния слой както е по-далеч от полюсите. Всъщност пролуки има, но през тях се вижда лед, така че се получава бяло на бял фон.

— А! — откликна Пелорат. — Предполагам, че за полюсите това е естествено.

— При обитаемите планети — да. Планетите без живот обаче може да нямат въздух и вода, или пък да притежават белези, показващи, че облаците и ледът са с друг произход. Тази планета няма такива белези, затова приемаме, че наблюдаваме водни облаци и воден лед. Следващото нещо, което забелязваме — продължи Тривайз, — е размерът на непрекъснатата бяла площ от светлата страна на терминатора. Опитното око веднага би открило, че е по-голяма от нормалното. Освен това можете да отчетете, че отразената светлина има съвсем слаб оранжев оттенък, а това означава, че слънцето на Компорелон е доста по-студено от слънцето на Терминус. Въпреки че Компорелон е по-близо до своето слънце, отколкото Терминус до неговото, той все пак не е достатъчно близо, за да компенсира относително ниската температура на тази звезда. Следователно, по нормите на обитаемите светове, Компорелон е студена планета.

— Четеш го като на филм, приятелю — възхити се Пелорат.

— Не се впечатлявай толкова — отвърна Тривайз със сърдечна усмивка. — Компютърът ми даде статистическите данни на планетата, включително по-ниската й средна температура. Лесно е да направиш извод за нещо, което вече познаваш. Всъщност Компорелон е в преддверието на ледников период и ако конфигурацията на континентите му беше подходяща за такова състояние, щеше вече да е навлязъл в него.

Блис прехапа долната си устна.

— Не обичам студените светове.

— Имаме достатъчно топли дрехи — отвърна Тривайз.

— Това няма особено значение. Човешките същества не са пригодени за студено време. Не притежаваме дебела козина или покривка от пера, нито подкожен слой мас. Фактът, че даден свят е със студен климат, говори за известно безразличие към добруването на неговите съставни елементи.

— Нима по цялата Гея климатът е мек? — попита съветникът.

— Почти. Има някои по-студени райони за приспособените към това растения и животни, както и горещи области за съответните видове флора и фауна, но в преобладаващата част климатът е неизменно мек. Никога не става нито непоносимо горещо, нито прекалено студено за тези по средата, включително за човешките същества, разбира се.

— Човешките същества… Всички части на Гея са живи и равни, но някои, като човешките същества, очевидно са по-равни от другите.

— Не бъди глупаво саркастичен — контрира Блис с язвителна нотка в гласа си. — Важни са нивото и интензивността на съзнанието. Човекът е много по-полезна част на Гея, отколкото една скала със същото тегло, и качествата и функциите на планетата като цяло естествено са ориентирани към хората — но не чак толкова, колкото на вашите изолатски светове. Още повече, че понякога, когато това е необходимо, същите тези функции могат да се ориентират и в друга посока. Може например, макар и много рядко, да се насочат дори към скалните недра. И те се нуждаят от внимание, в противен случай не е изключено всички части на Гея да пострадат. Не искаме ненужно изригване на вулкани, нали?

— Не — кимна Тривайз. — Не и ненужно.

— Изглежда не си особено впечатлен, а?

— Виж, Блис — подхвана Тривайз. — Има светове и по-студени, и по-топли от средното ниво; светове, които са покрити с тропически гори, и светове — огромни савани. Не съществуват обаче два напълно еднакви свята и всички са дом за тези, които са свикнали с тях. Аз съм свикнал с относително мекия климат на Терминус — ние всъщност почти сме го изравнили с умерения климат на Гея — но на мен ми харесва да отида, поне временно, някъде другаде. Онова, което имаме, Блис, а на Гея й липсва, е разнообразието. Когато Гея се разшири в Галаксея, на всички ли светове в Галактиката ще бъде наложен мек климат? Подобна еднаквост би била непоносима.

— Ако това, което казваш, е вярно и ако разнообразието изглежда желателно, ще се поддържа разнообразие — отвърна геянката.

— Като подарък от централния комитет, така да се каже? — сухо отбеляза Тривайз. — Мъничкото, което ще им се откъсне от сърцето? По-скоро бих оставил проблема на природата.

— Но вие не сте го оставили на природата. Всички обитаеми светове в Галактиката са модифицирани. Всички до един са били намерени в неудобно за човечеството състояние и са били изменяни, докато станат възможно най-умерени. Ако този свят тук е студен, сигурна съм, че то се дължи на факта, че жителите не могат да го затоплят повече, без да влязат в прекомерни разходи. Дори при това положение обаче трябва да сме повече от убедени, че областите, които населяват, са изкуствено отоплени. Така че не бъди толкова възвишено целомъдрен, що се отнася до прехвърлянето на проблема на природата.

— Предполагам, че говориш от името на Гея — рече Тривайз.

— Винаги говоря от нейно име. Аз съм Гея.

— Ако Гея е толкова сигурна в своето превъзходство, тогава защо ви беше необходимо моето решение? Защо просто не продължихте без мен?

Блис замълча, сякаш за да събере мислите си. После каза:

— Защото не е разумно да се предоверяваш на себе си. Ние естествено виждаме достойнствата си по-ясно, отколкото недостатъците. Искаме да постъпим правилно; не непременно както на нас ни изглежда правилно, а както е обективно правилно, ако изобщо съществува такова нещо. Ти си най-близката връзка, която можем да намерим, с обективно правилното, затова се допитахме до теб.

— Толкова обективно прав съм — подметна тъжно Тривайз, — че дори не разбирам основанията за собственото си решение и му търся оправдание.

— Ще го намериш — отвърна Блис.

— Надявам се — каза Тривайз.

— Всъщност, стари друже — обади се Пелорат, — на мен ми се струва, че Блис доста убедително печели в този спор. Защо не признаеш факта, че нейните аргументи подкрепят твоето решение, според което Гея олицетворява бъдещето на човечеството?

— Защото — остро отвърна Тривайз, — когато взех решението, не знаех за тези аргументи. Не знаех никакви подробности за Гея. Нещо друго ми повлия, най-вече подсъзнателно, нещо, което не зависи от подробностите за една, пък било и жива, планета, а е доста по-фундаментално. Това е, което трябва да открия.

Пелорат помирително вдигна ръка.

— Не се ядосвай, Голан.

— Не се ядосвам. Просто съм под непоносимо напрежение. Не искам да съм центърът на Галактиката.

— Не те виня за това, Тривайз — каза Блис, — и наистина съжалявам, че собствената ти натура те е въвлякла в подобна роля. Та кога кацаме на Компорелон?

— След три дни — отвърна съветникът — ще спрем на някоя от входните станции в орбита около нея.

— Това не би трябвало да е проблем, нали? — запита Пелорат.

Тривайз сви рамене.

— Зависи от броя на корабите, които пристигат, от броя на входните станции и най-вече от конкретните правила за даване или отказване на достъп. Тези правила от време на време се менят.

— Какво искаш да речеш с отказване на достъп? — почти се засегна Пелорат. — Компорелон не е ли част от владенията на Фондацията? Как могат да откажат достъп на нейни граждани?

— Съществува един деликатен правен момент, свързан с този въпрос, и не съм сигурен в тълкуванието му от местните власти. Предполагам, че има вероятност да ни откажат, но не мисля тя да е особено голяма.

— И ако ни откажат, какво ще правим?

— Не знам точно — сви рамене Тривайз. — Но нека вместо да се терзаем със съставянето на резервни планове, изчакаме и видим какво ще стане.

11

Вече бяха достатъчно близо до Компорелон, за да го съзерцават като голямо кълбо и без телескопично увеличение. Когато обаче се прибавеше и то, можеха да се забележат самите входни станции. Бяха по-далеч от планетата в сравнение с повечето летателни конструкции, които обикаляха в орбита около нея и — нещо интересно — бяха добре осветени.

„Далечната звезда“ приближаваше Компорелон по посока на южния му полюс и едната полусфера оставаше огряна от слънцето. Входните станции откъм нощната страна естествено се виждаха по-ясно, подобни на искри светлина — равномерно разположени в дъга около планетата. Бяха шест на брой (несъмнено имаше поне още шест и от дневната страна) и се въртяха с постоянна скорост.

Пелорат се обади с известно страхопочитание:

— Има други светлинки по-близо до повърхността. Те какви са?

— Не познавам планетата в подробности, така че не мога да ти кажа — отвърна Тривайз. — Може би са орбитални заводи, лаборатории или обсерватории, та дори и градове. Някои светове предпочитат всичките им орбитални обекти с изключение на входните станции да са затъмнени. Така е например с Терминус. Компорелон очевидно се ръководи от по-либерални принципи.

— На коя входна станция ще отидем, Голан?

— От тях зависи. Изпратих искане за кацане на Компорелон и след известно време ще получим инструкции на коя входна станция да се явим и кога. Много зависи от това колко кораба пристигат в момента. Ако на всяка станция чака опашка от около дузина, ще трябва да се въоръжим с търпение.

— Само два пъти досега съм била на хиперпространствени разстояния от Гея — обади се Блис, — и то на Сейшел или близо до него. Никога не съм отивала толкоз далеч.

Тривайз я изгледа остро.

— Има ли някакво значение? Нали си оставаш Гея?

За момент Блис като че ли се подразни, но после малко неловко захихика.

— Трябва да призная, че този път ме хвана натясно, Тривайз. Думата „Гея“ има двойно значение. Може да се използва за самата планета като твърдо сферично тяло в пространството. Може да означава също и живия обект, който включва в себе си тази сфера. Строго погледнато, за тези две различни понятия би трябвало да използваме две отделни думи, но геянците винаги разбират от контекста за какво точно се отнася. Допускам обаче, че за един изолат ще е объркващо.

— Добре де — нетърпеливо рече Тривайз, — след като си на много хиляди парсеци от Гея като сфера, още ли си част от Гея като организъм?

— Що се отнася до организма, аз си оставам Гея.

— Ефектът не отслабва ли?

— По същество, не. Вече ви говорих за допълнителните сложности да бъдеш Гея през хиперпространството, но аз все пак си оставам Гея.

— Хрумвало ли ти е — каза Тривайз, — че на Гея може да се гледа като на галактически кракен — легендарното морско чудовище с пипала, които достигат навсякъде? Достатъчно е да сложите по няколко геянци във всеки от обитаемите светове — и ето ви Галаксея. Всъщност вие може би точно това сте и направили. Къде са разположени вашите геянци? Предполагам, един или повече са на Терминус, а също толкова и на Трантор. И докъде така?

Блис очевидно се почувства неловко.

— Казах, че няма да те лъжа, Тривайз, но това не означава, че се чувствам задължена да ти докладвам цялата истина. Има някои неща, които не е нужно да знаеш, и местонахождението и самоличността на отделни частици от Гея е едно от тях.

— Нужно ли ми е да знам причината за съществуването на тези пипала, Блис, дори и да не знам къде точно са те?

— Мнението на Гея е, че не е необходимо.

— Предполагам обаче, мога да правя догадки. Вие се смятате за пазители на Галактиката, нали?

— Ние силно желаем стабилна и сигурна Галактика, а също така — мирна и процъфтяваща. Планът на Селдън, поне както първоначална е бил разработен от самия Хари Селдън, цели да се създаде Втора галактическа империя, по-стабилна и жизнеспособна от Първата. Планът, който непрекъснато се изменя и усъвършенства от Втората фондация, досега изглежда работи добре.

— Но Гея не иска Втора галактическа империя в класическия й смисъл, нали? Вие искате Галаксея — жива Галактика.

— Тъй като ти разреши, ние се надяваме след време да имаме Галаксея. Ако не беше го сторил, щяхме да се борим за Селдъновата Втора империя и да я направим колкото се може по-сигурна.

— Но какво лошо има в…

До ухото на съветника достигна тих жужащ сигнал.

— Компютърът ми сигнализира — поясни той. — Предполагам, че получава указания за входната станция. Сега се връщам.

Влезе в пилотската стая, постави длани върху очертанията на пулта и установи, че вече има указания за входната станция, към която трябваше да се насочат — координатите й спрямо линията от центъра на Компорелон до северния му полюс.

Тривайз съобщи, че ги е получил, и се облегна назад.

Планът на Селдън! Отдавна не бе мислил за него. Първата галактическа империя се бе разпаднала и Фондацията се беше развивала цели петстотин години, отначало състезавайки се с Империята, а после върху развалините й — все съгласно Плана.

Той бе прекъснат от Мулето, който за известно време заплашваше да го разбие на пух и прах, но Фондацията се бе изправила отново на крака — може би с помощта на вечно скритата Втора фондация или пък със съдействието на още по-добре прикритата Гея.

Сега Планът бе пред много по-сериозна заплаха, отколкото някога. Той щеше да бъде отклонен от възобновяването на Империята към нещо напълно различно от известното в космическата история — Галаксея. И самият той, Голан Тривайз, се бе съгласил на това.

Но защо? Имаше ли някакъв пропуск в Плана? Фундаментален пропуск?

За един миг на Тривайз му се стори, че този пропуск наистина съществува и дори че самият той знае в какво се състои, че го е знаел, когато е взел решението — но това прозрение… ако то беше наистина прозрение… изчезна с бързината, с която се бе появило, и остави след себе си пустота.

Може би беше просто илюзия — и когато взимаше решението, и сега. В края на краищата, не знаеше нищо повече за Плана освен основните допускания, върху които се градеше психоисторията. Вън от тях не му беше известна нито една подробност и със сигурност — нито една буква от математическата обосновка.

Затвори очи и се съсредоточи…

Нищо не се появи пред вътрешния му поглед.

Дали пък подсилващата мощ на компютъра нямаше да свърши работа? Постави длани върху пулта и усети топлия хват на отпечатъците им. Затвори очи и отново се съсредоточи…

Пак нищо.

12

Компорелонецът, който се качи на борда, носеше холографска лична карта. Тя изобразяваше топчестото му, леко брадясало лице със забележителна точност, а под него стоеше името му, А. Кендрей.

Беше възнисък, а фигурата му — също тъй меко закръглена като лицето. Имаше свеж, добряшки вид и маниери и се оглеждаше наоколо с нескрито изумление.

— Как се спуснахте толкова бързо? — запита той. — Очаквахме ви най-рано след два часа.

— Корабът е нов модел — отвърна Тривайз с малко хладна вежливост.

Кендрей обаче явно не беше наивен младок, какъвто изглеждаше. Влезе в пилотската стая и веднага каза:

— Гравитационен?

Съветникът не видя смисъл да отрича нещо съвсем очевидно и глухо отвърна:

— Да.

— Много интересно. Говори се за тях, а няма къде да ги разгледаш. Двигателите са в корпуса, нали?

— Точно така.

Кендрей погледна към компютъра.

— Компютърните схеми също?

— Да. Поне тъй са ми казвали. Никога не съм проверявал.

— Е, добре. Трябва ми документацията на кораба: номер на двигателя, къде е произведен, идентификационен код… цялата там галиматия. Сигурен съм, че всичко е в компютъра и той може да отпечата официалната карта, която ми е нужна, за половин секунда.

Отне съвсем малко повече от половин секунда. Кендрей пак се огледа.

— Само вие тримата ли сте на борда?

— Точно така — отвърна Тривайз.

— Някакви живи животни? Растения?

— Няма.

— Здравословното ви състояние?

— Добро — отсече Тривайз.

— Хм! — подхвърли Кендрей и си записа. — Бихте ли си сложили ръката тук? Просто рутинна проверка. Дясната, моля.

Тривайз погледна неодобрително уреда. Използваше се все по-широко и бързо се усъвършенстваше. Изостаналостта на един свят можеше да се прецени едва ли не от пръв поглед по назадничавостта на микродетекторите му. Ала твърде малко обитаеми планети вече бяха останали толкова назадничави, че да нямат микродетектори въобще. Този процес бе започнал с окончателното разпадане на империята, тъй като всяка част от цялото ставаше все по-загрижена за предпазването си от болестите и чуждите микроорганизми на всички останали.

— Какво е това? — тихо попита заинтригуваната Блис, източвайки шия, за да го огледа първо от едната, а после и от другата страна.

— Мисля, че го наричат микродетектор — отвърна Пелорат.

— Не е нищо мистериозно — допълни Тривайз. — Уред, който автоматично проверява част от тялото ти — отвътре и отвън — за микроорганизми, които могат да пренесат зараза.

— Освен това този класифицира микроорганизмите — каза Кендрей с нескрита гордост. — Разработен е тук, на Компорелон. Ако обичате, все пак, трябва ми дясната ви ръка.

Тривайз постави ръката си в уреда и проследи танца на няколко върволици червени точици по редицата хоризонтални линии. Кендрей докосна един сензорен бутон и отвътре изскочи цветно факсимиле.

— Бихте ли подписали, господине?

Тривайз се подписа.

— Много ли съм зле? — иронично попита той. — Не ме грози нещо страшно, нали?

— Не съм лекар — отвърна Кендрей, — така че не мога да кажа с подробности, но няма индикации, които налагат да бъдете върнат или сложен под карантина. Това е, което ме интересува.

— Голям късмет извадих — сухо констатира Тривайз, тръсвайки ръка, за да преодолее лекото изтръпване, което усещаше.

— Вие, господине — продължи невъзмутимо Кендрей.

Пелорат постави ръката си с известно колебание, после подписа факсимилето.

— А вие, госпойце?

След малко служителят гледаше смаяно резултата.

— Никога не съм виждал подобно нещо — той вдигна очи към Блис и на лицето му се изписа страхопочитание. — Отрицателни. Всичките.

Геянката се усмихна очарователно.

— Колко хубаво.

— Да, госпойце. Завиждам ви. — Той се върна към първото факсимиле и каза: — Документите за самоличност, господин Тривайз.

Тривайз ги представи. Кендрей ги разгледа и отново вдигна очи с изненада.

— Съветник в законодателното тяло на Терминус?

— Точно така.

— Висш служител на Фондацията?

— Съвсем вярно — кимна хладно Тривайз. — Така че, нека свършваме по-бързо.

— Вие сте капитанът на кораба?

— Да.

— Цел на посещението?

— Сигурността на Фондацията. Това е всичко, което ще ви кажа. Разбирате ли ме?

— Да, сър. Колко време възнамерявате да останете?

— Не знам. Може би седмица.

— Много добре, сър. А другият господин?

— Той е доктор Янов Пелорат — обясни Тривайз. — Имате подписа му и аз гарантирам за него. Учен от Терминус и мой помощник в работата ми при това посещение.

— Разбирам, господине, но трябва да видя документите му за самоличност. Правилата са си правила, извинявам се. Мисля, че и вие разбирате, господине.

Пелорат представи документите си.

Кендрей кимна.

— А вие, госпожице?

Тривайз тихо каза:

— Няма нужда да безпокоите дамата. Аз гарантирам и за нея.

— Да, сър. Но ми трябват документите й за самоличност.

— Опасявам се, че нямам никакви документи, господине — рече Блис.

— Моля? — понамръщи се Кендрей.

— Младата дама не ги е взела със себе си — вметна Тривайз. — Обикновена небрежност. Няма значение. Аз поемам цялата отговорност.

— Ще ми се да можех да ви позволя да го направите, сър — каза Кендрей, — но не е разрешено. Отговорността е моя. При настоящите обстоятелства няма никаква особена трудност. Просто трябва да се извадят дубликати. Предполагам, че младата дама също е от Терминус.

— Не, не е.

— Тогава някъде от територията на Фондацията?

— Де факто не.

Кендрей остро изгледа Блис, после Тривайз.

— Това е усложнение, господин съветник. Може да отнеме доста време, докато се получи дубликат от нефондационен свят. След като не сте гражданка на Фондацията, госпожице Блис, трябва да ми кажете името на рождената ви планета и на света, на който сте гражданка. После ще изчакате пристигането на дубликатите.

— Вижте какво, мистър Кендрей — каза Тривайз. — Не виждам никаква причина да ни задържате. Аз съм висш правителствен служител на Фондацията и съм тук с мисия от огромна важност. Не бива да се бавя заради някаква тривиална проверка на документи.

— Аз не мога да решавам, сър. Ако зависеше от мен, щях веднага да ви пусна на Компорелон, но има един дебел правилник, който ръководи всяко мое действие. Трябва да го спазвам, иначе лошо ми се пише. Разбира се, предполагам, че някой служител от правителството на Компорелон ви очаква. Ако ми кажете кой е той, ще се свържа с него и стига да ми нареди да ви пусна, веднага ще го направя.

Тривайз се поколеба за момент.

— Това няма да е политически оправдано, господин Кендрей. Мога ли да говоря с непосредствения ви началник?

— Естествено, но не можете да го видите просто ей така…

— Сигурен съм, че ще дойде веднага, като разбере, че съм висш служител на Фондацията…

— Всъщност — рече Кендрей, — между нас казано, това може би би влошило нещата. Ние не сме част от фондационната територия. Ние сме в графата асоциирани сили и взимаме този факт на сериозно. Хората се стремят да не изглеждат като марионетки — просто използвам популярния израз, нали разбирате — и си придават важност, за да демонстрират независимост. Моят началник ще набере точки, ако откаже да направи специална услуга на висш служител на Фондацията.

Лицето на Тривайз помрачня.

— И вие ли?

Кендрей поклати глава.

— Политиката е много високо над мен, сър. Никой не ми дава точки за нея. Щастлив съм, ако ми платят заплатата. И макар че не получавам поощрения, мога много лесно да си изкарам наказание. Ще ми се да не беше така, но…

— Предвид моето положение бих могъл да се погрижа за вас.

— Не, господине. Съжалявам, ако звучи нахално, но не мисля, че можете. И, господине, неудобно е да го кажа, но, моля ви, не ми предлагайте нищо. Служителите, които се поддават на такива работи, ги наказват за назидание на другите, а в наши дни са станали много вещи в откриването им.

— Не мислех да ви подкупвам. Само се питах какво би могла да ви стори кметът на Терминус, ако попречите на мисията ми.

— Господин съветник, аз ще бъда в пълна безопасност, докато се придържам към правилника. Ако на членовете на компорелонския президиум се наложат някакви фондационни наказания, това е тяхна грижа, не моя. Но стига да ви е от полза, сър, бих могъл да пусна вас и д-р Пелорат с кораба. Ако оставите госпожица Блис във входната станция, ще я задържим известно време и ще я изпратим на повърхността веднага, щом се получи дубликатът на документите й. Ако пък по някаква причина те не могат да се открият, ще я изпратим на нейния свят с търговски транспорт. Опасявам се обаче, че в такъв случай някой ще трябва да й плати пътя.

Тривайз, забелязвайки изражението на Пелорат в този момент, каза:

— Господин Кендрей, мога ли да говоря с вас насаме в пилотската стая?

— Добре, но не трябва да оставам още дълго на борда, иначе ще ме разпитват.

— Няма да ни отнеме много време — кимна Тривайз. В пилотската стая той демонстративно затвори плътно вратата и после поде с тих глас:

— Бил съм на много места, господин Кендрей, и никъде не съм срещал такова строго придържане към буквата на правилника, особено за хора и служители от Фондацията.

— Но младата жена не е от Фондацията.

— Дори и така да е.

— Тези работи са циклични. Станаха няколко скандала и точно сега е строго. Ако дойдете следващата година, може да нямате никакви проблеми, но в момента не мога да направя нищо.

— Опитайте, господни Кендрей — настоя Тривайз и сетне гласът му внезапно стана мек. — Ще се оставя на вашата милост и ще апелирам към вас като към мъж. С Пелорат сме на тази мисия от доста време. Аз и той. Само двамата. Вярно, добри приятели сме, но има нещо самотно в пътуването ни, ако разбирате какво искам да кажа. Преди известно време той откри тая млада дама. Няма нужда да ви казвам какво се случи, но решихме да я вземем с нас. Поддържаме се в добро здраве, като я използваме от време на време. Работата е, че Пелорат има връзка на Терминус — продължаваше поверително Тривайз. — Аз съм свободен, разбирате ли, но той е вече на години и във възрастта, когато мъжете стават малко… отчаяни. Искат да си върнат младостта нещо такова. Още не може да се раздели с нея. От друга страна, самото официално споменаване на случая ще донесе на горкия ми колега безкрайни неприятности на Терминус, когато се прибере. Разбирате ли, няма нищо лошо. За госпожица Блис, както тя се нарича — добро име^[1] като се има предвид професията й — не може да се каже, че е много умна; но тя не ни трябва за това. Нужно ли е изобщо да я споменавате? Не можете ли да отбележите само мен и Пелорат на кораба? Първоначално, когато напускахме Терминус, бяхме записани ние двамата, тъй че въобще не е необходимо жената да бъде официално регистрирана. В края на краищата, видяхте, че тя не е носител на никакви болести. Вие сам го проверихте.

Кендрей направи гримаса.

— Не искам да ви създавам неудобства. Разбирам положението и, повярвайте ми, искрено ви съчувствам. Слушайте, ако мислите, че даването на дежурства на тази станция месеци подред е много весело, лъжете се. И тук сме само мъже — той поклати глава. — Пък и аз имам жена, така че наистина ви разбирам. Но вижте, дори да ви пусна, щом узнаят, че… ъ… дамата е без документи, тя ще отиде в затвора, а вие с господин Пелорат ще имате неприятности, които сто на сто ще стигнат и до Терминус. Е, аз, разбира се, положително ще си изгубя работата.

— Господин Кендрей — заяви Тривайз, — имайте ми доверие. Пристигна ли на Компорелон, ще бъда в безопасност. Мога да поговоря за мисията си с нужните хора и след като това бъде сторено, няма да съществуват повече проблеми. Ще поема цялата отговорност за случилото се тук, ако въобще този въпрос възникне, в което се съмнявам. Нещо повече, ще препоръчам да ви повишат и вие ще получите повишението, защото ще се погрижа Терминус да понатисне, където трябва. А на Пелорат ще подарим една малка ваканция.

Кендрей се поколеба, после каза:

— Добре. Ще ви пусна, но ви предупреждавам — от този момент нататък започвам да мисля как да си спася кожата, ако стане нужда. Не възнамерявам с нищо да ви помагам в спасяването на вашите. Освен това аз знам как стават тези неща на Компорелон, а вие не знаете. Нашият свят не е от онези, дето на отклоняващите се от правия път им е лесно.

— Благодаря, господин Кендрей — искрено изрече Тривайз. — Няма да има неприятности. Уверявам ви.