Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Project Pope, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
nikwayne (2017 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2017 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Клифърд Саймък

Заглавие: Проектът

Преводач: Здравка Евтимова

Година на превод: 1997

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Саша Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2749

История

  1. — Добавяне

59.

Опушения седеше на своя подиум. Тенисън успя да го разгледа отблизо и се убеди, че той е твърде великолепно създание. След като отпадна сковаността от факта, че не се познаваха, можа да почувства външната му красота. Опушения беше по-скоро яйцевиден, отколкото кръгъл. Черупката му, (ако неговата обвивка наистина беше черупка) имаше лъскавината на перла, сред която блестяха светли точици във всички цветове на дъгата. Вдлъбнатинката в яйцето беше замъглена, като малка част от небето, покрита с кълбести, сиви облаци, които не изчезваха съвсем, дори когато се раздвижваха, за да разкрият лицето — което приличаше по-скоро на гротеска. Лице, каквото би надраскало земно дете, докато прави първите си опити да рисува с цветни моливи.

От едната страна на Опушения беше приклекнал Копа сено, който наистина наподобяваше копа сено, а не живо същество. От време на време очите му проблясваха сред стръковете суха трева. От другата страна на Опушения бе застанал Декър II. Тенисън отново го погледна, търсейки някакъв белег, по който можеше да го различи от истинския Декър. Не успя да открие такъв. Като че Декър бе възкръснал. Плопър подскачаше във всички посоки пред Опушения, ала не на голямо разстояние, просто се мяташе напред-назад.

Навсякъде из стаята стърчаха конуси, зловещи в плътната си чернота. Дали са някакви изпълнителни лица, или просто стражи, питаше се Тенисън. Но това е глупаво, каза си той, нямаше нужда да използват стражи заради него и Джил.

Шептящия заговори на Тенисън:

— Не се оглеждай — пошушна той. — Само ти казвам, че съществата-уравнения току-що пристигнаха.

— Имаш ли някаква представа какво става тук? — попита Джил.

— Не — отговори Шептящия. — Това е аудиенция, естествено, ала не успявам да схвана нейната цел. Но съм сигурен, че Балонообразния не е намислил нищо добро. Пази се от Плопър.

— От Плопър ли?

— Плопър е ключът към всичко.

Декър заговори на Тенисън:

— Опушения те приветства и иска да знае дали към вас са се отнасяли добре. Желаете ли нещо?

Опушения му каза нещо, издавайки гърлени звуци.

Декър продължи:

— Опушения казва, че Прахообразния трябва да си върви. Той изпитва антипатия към Прахообразните. Не желае присъствието му тук.

— Кажи на Балона — заяви Тенисън, — че Прахообразния ще остане.

— Предупреждавам те, приятелю — изрече Декър, — че това е изключително неблагоразумие.

— Въпреки това, моля те, кажи му, че Прахообразния ще остане. Той е един от нашия екип.

Декър заговори с Балонообразния. Очите му присвяткаха гневно изпод надвисналите облаци към Тенисън.

— Това ще бъде против волята му — преведе Декър. — Премного против волята му, но в името на бъдещата хармония и плодотворния разговор, той ще удовлетвори желанието ти.

— Едно на нула за нас — отбеляза Джил. — Този не е толкова непреклонен.

— Не се залъгвай — предупреди я Шептящия.

— Благодарим — отвърна Тенисън. — Кажи на Балонообразния, че съм му благодарен.

Балонообразния отново заговори и Декър преведе:

— Радваме се, че пристигнахте при нас. Винаги сме щастливи, когато срещнем нови приятели. Целта на Центъра е да работи в сътрудничество с останалите форми на живот във Вселената.

— И ние се радваме, че сме тук — лаконично отговори Тенисън.

Балонообразния изрече още нещо и Декър веднага преведе:

— Би било разумно от ваша страна да ни представите акредитивните си писма и да ни обясните целта на своето посещение тук.

— Не разполагаме с акредитивни писма — предаде Декър. — Не сме представители на никаква организация. Пристигнахме като свободни членове на галактическото общество. Ние сме пътешественици.

— Тогава може би — продължи Балонообразния, — няма да имате нищо против да ни съобщите откъде сте научили за нас.

— Естествено — преведе Декър. — Сигурно на цялата Галактика е известен вашия Център.

— Този ни се подиграва — обърна се Опушения към Декър. — Взема ни на подбив.

— Съмнявам се — възрази Декър. — Просто начинът му на изразяване е такъв. Държи се варварски.

Балонообразния се обърна към Тенисън:

— Тогава кажете каква е била целта ви. Сигурно сте имали някаква цел.

— Просто минавахме оттук — заяви Тенисън. — Ние сме обикновени туристи.

— Престараваш се — прошепна Джил полугласно на Тенисън. — Задръж малко.

— Той се стреми да измъкне информация — отвърна й Тенисън по същия начин. — Но аз няма да му я предоставя. Очевидно не знае кои сме и откъде идваме. Най-добре ще бъде да остане в неведение.

— Приятели — подхвана Декър, — избрали сте погрешна тактика. Вежливостта изисква да ни давате верни отговори.

— Все още не са приключили с пресъздаването ви — намеси се Шептящия. — Ако вашите копия бяха готови, въобще нямаше да ви задават никакви въпроси. Щяха да получат отговорите от репродуцираните човешки индивиди. Но изглежда, че този тук бърза. Не иска да чака дълго, за да получи отговори на въпросите си.

— Уверявам те — заговори Тенисън на Декър, — че отговорите ми са достатъчно изчерпателни. Ако обаче твоят приятел иска да узнае къде се намира нашата родна планета, нека я открие с някакви други средства, защото аз няма да му дам такава информация. Ако пък иска да знае как и защо сме дошли, може да узнае това по-късно от нашите мутанти, но не и от нас самите. Или пък може да опита да разговаря с кубовете. Може би те ще му кажат.

— Вие съзнателно усложнявате работата ми — прекъсна го Декър. — Много добре знаете, че ние не можем да разговаряме с кубовете.

— За какво толкова си говорите? — скърцащо възнегодува Опушения. — Декър, кажи ми какво става.

— Просто въпрос на многозначност на някои изрази — отговори му Декър. — Дай ми малко време и ще се справя.

Пльок, пльок, продължаваше Плопър. Пльок, пльок…

— Не ми харесва това — измърмори Копа сено. — По дяволите, Декър, нещо става! Кажи ни какво е то.

— Млъкни — сряза го Декър. — Затвори си мазната уста.

— Повтарях му, непрекъснато му повтарях — измърмори Копа сено с плачлив глас, — но той не ми обръща внимание. Декър, ти и аз сме разумни същества. Нека помислим известно време. Да изоставим този проблем за момента. Можем отново да се върнем към него малко по-късно.

— Аз няма да се откажа! — кресна Опушения. — Искам отговорите сега. Има начини, по които можем да ги получим.

— Не мога да уловя изцяло мислите им — каза Шептящия. — Но доколкото успявам да преценя, атмосферата лека-полека се нажежава.

— Нека се нажежава — отвърна Тенисън.

— Мога да ви измъкна оттук.

— Още не — възрази Декър. — Нека видим какво ще се случи.

Плопър беше застанал точно пред Опушения и подскачаше на място — нагоре-надолу, нагоре-надолу, със страхотна бързина.

Пльок, пльок, пльок, пльок, пльок…

— Все още нямаме никакво доказателство — каза Джил. — Ако си тръгнем сега, няма и да се сдобием с такова. Трябва да намерим някакво доказателство.

— Ще ти кажа нещо като мъж на мъж, като човек на човек — обърна се Тенисън към Декър. — Нещо, което можеш да разбереш. Тъй като си човешко същество, то е понятно за теб, нито едно извънземно не би могло да го проумее. Хванахме се на бас, разбираш ли. Обзаложихме се, че можем да дойдем тук и да вземем със себе си доказателство, че наистина сме били тук. Дай ни това доказателство — доказателство, което никой не би могъл да оспори — и ни пуснете да си вървим. Ако направите това, ще се върнем — имате честната ни дума, че ще го сторим и ще отговорим на всичките ви въпроси.

— Ти си луд! — изкрещя Декър. — Ако очакваш да повярвам на такава история… Не можеш да се пазариш…

— Декър! — кресна отново Опушения. — Не премълчавай нищо! Заповядам ти, кажи ми какво става.

— Те отказват да отговарят на въпросите — отвърна Декър. — Предложиха ни сделка.

— Сделка! Мислят, че могат да се пазарят с мен?

— Защо пък да не се договорим? — намеси се Копа сено. — Като разумни същества…

— Няма да търпя подобно нещо! — изрева вбесен Опушения. — Няма да позволя на някакви надменни варвари да ме предизвикват.

— Ще бъде по-добре, ако приемеш част от предизвикателството — посъветва го Декър. — Зная какви са човешките същества, защото самият аз съм човек. Стоя пред теб и ти казвам, че не можеш да им крещиш пренебрежително, още повече…

Свистящият звук, издаван от Плопър, сега беше станал така учестен и шумен, почти непрекъснат, че заглушаваше думите на Декър. Октоподът се мяташе нагоре-надолу във въздуха, не напускайки позицията си пред Опушения, който също започна да подскача — не толкова високо и енергично както Плопър, но достатъчно силно.

— Смятам — намеси се Шептящия, — че може би е време да си тръгваме.

— Трябва да се сдобием с някакво доказателство — възрази Тенисън. — Не можем да се върнем с празни ръце…

— От тези маниаци не можем да вземем никакво доказателство. Всеки миг ще експлодират пред очите ни.

— Опушен! — изкрещя Декър, опитвайки се да надвика околния шум. — Опушен, ти не си на себе си. Ти…

— Анатема! — завика в транс Опушения. — Анатема! Анатема…

— Потегляме! — предупреди ги Шептящия.

Тенисън се опита да протестира, ала не му остана време за това. Но преди картината да изчезне от очите му, той зърна Плопър, който експлодира до сами лицето му. Истинска унищожителна експлозия, ала не от огън, а от смразяващ хлад.