Клифърд Саймък
Проектът (22)

21.

Лицето на папата наподобяваше очертана с едри щрихи човешка физиономия — или подобие на физиономия. За да я възприеме за такава, човек трябваше да вложи максимално усилие и доста въображение. Това бяха черти на лице, положени върху матова метална плоча, вградена в гола каменна стена. Тя напомни на Тенисън за фотографията на извезана с различни фигури кърпа от XIX век, каквато бе виждал на страниците на книга в една библиотека преди много години, а също и по странен начин на детската игра за очертаване на буквата X и буквата O по хоризонтални и вертикални линии. Лицето не се виждаше изцяло по всяко време, макар че понякога той успяваше да долови чертите му твърде ясно. Не бяха положени никакви усилия да се омекоти суровата му решителност, не бе направен и опит да му се придаде властност или тщеславие. И може би, помисли си той, това преднамерено желание да се достигне мрачна простота, правеше лицето още по-внушително.

Малкият салон за аудиенции, в който седяха, също беше обикновен. Не бяха положени усилия да се прикрие факта, че каменните й стени са издялани направо в гранита на планинския хребет, върху който бяха накацали сградите на Ватикана. Просто четири голи каменни стени и метална плоча, поставена в центъра на една от тях, която представляваше папата. За да стигнат до салона, те бяха се спуснали по безкрайни стълбища, всичките вдълбани в монолитната скала. Имаше галерии, които се отклоняваха от стълбищните площадки, губейки се дълбоко гранита. Нямаше никакво съмнение, че този компютър-папа е вкопан дълбоко в коравото, каменно сърце на планината.

Беше повече от вероятно, каза си Тенисън, че съществуват много други подобни лица на папата в други салони за аудиенции — някои от тях без съмнение много по-просторни, защото имаше случаи, когато целият персонал на Ватикана трябва да бъде събран заедно на едно място за среща с папата. Многоликият папа, помисли си той, апарат така многофункционален и вездесъщ, че по едно и също време можеше да действа на различни места и да поема решаването на огромен брой задачи.

Сега папата говореше — гласът му бе безстрастен, но звучеше гладко и хладно. Нечовешки глас и същевременно така различен от типичните гласове на роботите, защото макар че те не говореха с човешка интонация, все пак понякога имаше моменти, когато влагаха някаква топлота в изричаните от тях думи. Ала този глас бе лишен от чувства. В него нямаше и помен от задушевност. Не беше нито човешки глас, нито глас на робот, и все пак не беше резкият глас, който човек си представяше, че би имала една машина. Той произнасяше думите с прецизна яснота и мисълта, скрита зад тях, беше безмилостна и неумолима — мисъл на машина, на компютър, гола електронна мисъл.

— Доктор Тенисън — заговори папата, — разкажете ми за Изследователката Мери. Как е с ума?

— Не мога да ви окажа голяма помощ, Ваше Светейшество — отговори Тенисън. — Бих могъл да коментирам физическото й състояние, но не мога да бъда сигурен относно ума й. Аз не съм подготвен да лекувам психични заболявания.

— Тогава каква е ползата от вас? — попита папата. — Ако имахме лекар-робот, каквато възможност обсъждахме неколкократно, той щеше да знае как е умът й.

— В такъв случай — кратко отвърна Тенисън, — създайте лекар-робот.

— Вие осъзнавате, Ваше Светейшество — намеси се кардинал Теодосий, — че човешките същества във Ватикана не се доверяват на лекар-робот. Както споменахте, дискутирали сме този въпрос много пъти и…

— Всичко това е отклонение от темата — заяви Негово Светейшество. — Вие използвате случайна забележка, за да не дадете пряк отговор на въпроса ми. Ами вие, Екюър? Можете ли да вникнете в ума й?

— Не бих могъл — отвърна Екюър. — Нито съм обучаван, Ваше Светейшество, да давам оценка на човешкия ум. Всичко, което мога да направя, е да опиша поведението й. През цялото време досега, откакто е с нас, тя е била тиха и отдадена на работата си, но откакто откри Рая, или смята, че го е открила, личността й се промени. Придава си високомерна важност, затова ни е трудно да работим с нея.

— Не ви ли изглежда странно това? — попита папата. — На мен би ми се сторило нелогично. Ако наистина е открила Рая, както твърди, не сте ли съгласни, че би трябвало да стане по-предана и смирена? Надменността, за която говорите, не ми изглежда тип поведение, присъщо на човек, открил доказателства за съществуването на Рая. Като добър християнин, вие би трябвало да знаете това.

— Ваше Светейшество, аз не съм добър християнин — отвърна Екюър. — Не съм сигурен дали съм добър в каквото и да било. Ваше Светейшество сигурно знае, че дори не съм християнин. Вие ме изпитвате.

— А Изследователката Мери? Тя християнка ли е?

— Сигурен съм, че е, Ваше Светейшество. Ала трябва да осъзнаете, че търсенето на информация не е свързано с теологични проблеми.

— Странно — отбеляза папата, — бих си помислил, че сте християнин.

— Ваше Светейшество преднамерено ни създава трудности днес — намеси се кардинал Теодосий. — Становището, което изложихте, не ви приляга. Подценявате нашия приятел от Информационната програма. През всичките тези години той ни е правил неоценими услуги.

— Ваше Светейшество — строго заяви кардинал Робъртс, — смятам, че си позволявате твърде много.

— Аз не смятам така — упорито продължи Теодосий. — На съвещателна среща, каквато е тази, трябва да се отнасяме с дължимото уважение към всяка гледна точка. Проблемите трябва да се обсъждат сериозно и честно.

— Но досега никой от вас — прекъсна го папата, — не се е опитал да говори по повдигнатия проблем. Откриването на Рая, или онова, което смятаме за такова, излиза от контрол. Знае ли някой от вас, че се натрапва мнение за канонизирането на Изследователката Мери, за провъзгласяването й за светица? Досега ние не сме канонизирали някой за светец. Нито ни е хрумвала подобна мисъл. И ако желаем да направим това, със сигурност трябва да изчакаме, докато тя почине.

— Ваше Светейшество — заговори Робъртс, — всички ние чудесно ви разбираме и осъзнаваме сериозността на проблема, както и опасността, който той представлява. Разбира се, цялата тази идея е абсурдна, но на този етап не можем открито да й се противопоставим. Не трябва да пренебрегваме факта, че много — може би повечето — от по-низшите служители на Ватикана, дори след всичките тези години, все още вярват в обещанието за рай, което им внушава християнската вяра.

— Какво обещание, кардинале? — попита папата. — Сигурно нито един робот, независимо от предаността си, не може да се надява, че някога ще се озове в Рая. Нито пък ще е необходимо да правим това, ако се грижи за себе си достатъчно добре.

— Може би вината е в самите нас — отбеляза Теодосий. — Много от нашите служители на по-ниски постове — работниците във фермите, градинарите, дърварите, селскостопанските работници, дори мнозина от монасите — са много простодушни. При тях основните догми на християнството, макар и позагубили блясъка си, все пак са могъща сила. Те, естествено, не вникват в християнството като доктрина, но дори и на Земята, преди хиляда години, много хора, които са се гордеели, че са добри християни, не са го разбирали в по-голяма степен. Тези наши служители не знаят всичко онова, до което ние сме се добрали. И ние не сме и опитвали да им го обясним. Знаем, че животът и интелектът могат да се проявяват в много форми — биологични и небиологични; че откриваме интелект и в онези светове извън пространствено-времевата Вселена. Ние подозираме, че съществува още една Вселена, а може би и още една, и още една, макар че не можем да бъдем сигурни. Имаме косвени доказателства, ала нищо повече от това, че е възможно да съществува някакъв Висш принцип, по-сложен от принципа, на който е подчинена пространствено-времевата Вселена. Следователно ние знаем, че ако съществува Рай (ако е възможно да съществува Рай в този безкрай от множество вселени), той по необходимост трябва да бъде нещо повече от християнския Рай, Вечните ловни полета или Острова на Блажените — с каквото и име да го наречете. Той не би могъл да бъде оприличен нито на величествена златна стълба, нито на фанфарен ек, нито на жизнерадостно хвърчащи насам-натам ангели…

— Всичко това е вярно — намеси се Робъртс, — но проблема за споделяне на натрупаните знания с нашите братя е бил многократно обсъждан и всеки път, когато са възниквали диспути на тази тема, сме решавали, че не е препоръчително да информираме останалите братя. Можете ли да си представите какви интерпретации ще възникнат в определени области на знанието? Ние създадохме интелектуален елит в пределите на Ватикана и само този елит има достъп до знанията, които сме придобили. Това може и да е погрешно, но аз мисля, че е оправдано заради неотслабващата опасност, която крие откритото излагане на всички факти. Ако съобщим за тях, ще бъдем задушени от хиляди ереси. Няма да се върши никаква работа, защото всеки робот ще бъде убеден, че единствено неговото разбиране е правилно и ще си мисли, че е негов неотменим дълг да въведе братята си в правия път. Биха се появили дрязги, спорове и вражди, които ще омаломощят организацията. Постигнахме съгласие, че във всеки случай е по-добре да продължаваме както сме правили досега: да позволяваме на останалите да се придържат към запазилите се досега представи за християнството, колкото и стерилни да са те.

— Дрязги! — изрече папата със студения си глас. — А нима сега вие не се карате помежду си? А най-лошото от всичко е, че го правите пред две човешки същества, които може би не са осъзнавали нищо досега.

— На мен, Ваше Светейшество, голяма част от всичко това отдавна ми е известно — каза Екюър, — а за останалото подозирам. Що се отнася до моя приятел Тенисън…

— Да, Тенисън — прекъсна го папата, — какво ще кажете вие по този въпрос?

— Може да бъдете спокоен, Ваше Светейшество — заговори Тенисън. — Ако си задавате въпроса дали ще предприема кръстоносен поход, за да информирам останалите членове на Ватикана, искам да заявя, че нямам подобно намерение. Просто ще остана настрани и ще наблюдавам с известен интерес какво ще се случи тук.

— Що се отнася до останалата част на Вселената — обърна се Робъртс към папата, — няма защо да се боим, че двете човешки същества, които се присъединиха наскоро към нас, ще съобщят каквото и да било. И двамата не проявяват желание да си тръгнат оттук.

— Не зная — измърмори папата. — А онзи Декър? Изникна тук от нищото. Узна ли някой от вас точно откъде е дошъл?

— Не, Ваше Светейшество — отвърна Теодосий.

— Щом един от тях е успял да се промъкне тук, без да го усетим — изтъкна папата, значи друг пък би успял да избяга. Човешките същества са хитра раса. Трябва да ги държим под непрекъснат контрол.

— Те са наши братя, Ваше Светейшество — напомни му Теодосий. — Винаги са били и продължават да бъдат. Между човешките същества и роботите съществува неписан съюз. През всичките тези години те са живеели рамо до рамо.

— Те са ви експлоатирали — заяви папата.

— Но те ни дадоха всичко, каквото имаме — възрази Теодосий. — Ако нямаше човешки същества, нямаше да има и роботи. Те ни създадоха по свой образ и подобие — никоя друга раса не би направила това. Никоя не го е правила. Другите раси са правили машини, но не и роботи.

— И все пак, точно сега — подхвана Тенисън, — вие ми казахте, че не мога да напусна Ватикана. Че не можем да си тръгнем — нито моята спътница, нито аз. В това ли се изразява братството, за което говорите? Не че съм изненадан, очаквах го.

— Вие бягахте, за да спасите живота си — отговори Теодосий. — Ние ви предложихме убежище. Какво повече очаквате?

— Ами Джил?

— Положението с Джил — изрече Теодосий, — е съвсем различно. Убеден съм, че тя не желае да си отива оттук.

— Що се отнася до това — каза Тенисън, — аз също не изпитвам огромно желание да вървя където и да било. Но ми се ще да мисля, че ще мога да го сторя, когато пожелая.

— Доктор Тенисън — строго заговори папата, — проблемът дали ще си идете, или не, не е тема на нашата дискусия. Хайде да го оставим за някой друг път.

— Съгласен съм — заяви Тенисън. — Отново ще го повдигна.

— Със сигурност ще го повдигнете — добави Екюър.

— Сега — каза папата, — нека се върнем отново към обсъждането на проблема за Рая.

— Струва ми се — заяви Екюър, — че този проблем е прост. Трябва да отговорим на въпроса съществува ли Рай или не. Ако не съществува, цялата дискусия става безпредметна. Защо не отидете дотам и не проверите? Ватикана разполага със средства да отиде почти навсякъде…

— Но не разполагаме с никакви координати — възрази Робъртс. — Кубът на Изследователката Мери не посочва никакви координати. Трябва да знаем къде отиваме, преди да предприемем пътуването.

— Мери може да отиде още веднъж дотам — предложи Тенисън. — Не е ли възможно при второто си посещение, или при някое от следващите да открие необходимите координати?

Екюър поклати глава.

— Не мисля, че ще предприеме повторно пътуване дотам. Смятам, че тя не желае това. Убеден съм, че се бои да го стори.