Метаданни
Данни
- Серия
- Символ на слънцето (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Earthcore, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Петрова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2017 г.)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2023)
Издание:
Автор: Скот Сиглър
Заглавие: Земно ядро
Преводач: Виолета Петрова
Година на превод: 2008
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-988-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/911
История
- — Добавяне
- — Корекция на грешки от разпознаването
49.
10:36
Докато развързваше телта от китките на Ангъс, О’Дойл изумено подсвирна. Дясната ръка на генийчето бе обезобразена. Всички кокалчета бяха подути и окървавени. Ангъс изкрещяваше всеки път, когато О’Дойл ги докоснеше. А той ги докосна малко повече от необходимото.
Щом го развърза, Ангъс избяга до стената, седна в мръсотията и го погледна.
— Ще ме убиеш ли?
— От теб зависи — отговори О’Дойл. — Трябва ми кул-стюмът ти. Мога да го сваля от трупа ти, а можеш да си го свалиш и сам.
— Не можеш да ми вземеш костюма… Ще умра.
— Може. А може и да не умреш — спокойно отвърна О’Дойл. — Сигурно ще успееш да се добереш до повърхността, ако си достатъчно здрав. Както и да е, и без това не ме интересува дали ще успееш. Имаш двайсет секунди да си съблечеш костюма или ще те убия още сега.
— Ама не можеш да ме оставиш тук гол…
— Двайсет… деветнайсет… осемнайсет…
Паниката в очите на Ангъс проблесна с нова сила. Той побърза да свали костюма със здравата си ръка — съблече се, преди О’Дойл да стигне до пет.
— Сега се обърни — каза О’Дойл.
Ангъс започна да скимти. Гласът му премина в жален вой.
— Не можеш да ме убиеш! — Тялото му вече се обливаше в пот. — Нали направих, каквото ми каза.
— Обръщай се веднага!
Ангъс веднага се обърна с лице към стената и зачака ножът да се забие в тила или гърба му.
— Стой така — каза О’Дойл. — И не се обръщай, докато не ти кажа.
Грабна кул-стюма и отиде до Либранд. Започна да сваля нарязания й костюм, после просто го разкъса и го смъкна.
— Моментът май не е много подходящ да ме събличаш, а? — едва проговори тя. Лицето й бе покрито със спукани мехури. Усмихна му се със сухите си напукани устни. Очите й бяха премрежени от болка.
— Дръж се, скъпа — каза О’Дойл и захвърли настрани дрипите от кул-стюма й. — Само още няколко минути.
10:37
Кейла взе завоя. Стискаше автомата в ръка и в мъгливата светлина беше като блестяща гибел. Конъл безпомощно гледаше как се приближава. Без да продума, тя изстреля един куршум в крака му. Куршумът се отплесна в пищяла и излезе през прасеца. Всъщност отнесе половината прасец сред облак кървави пръски.
Прониза го неописуема болка, той изкрещя, пусна коляното си и хвана потъналия си в кръв крак.
— Крачето ли те боли? — попита Кейла и направи още няколко крачки към него. — Да не би да се обажда травмата от старата катастрофа? Стига игрички, Конъл. Може да го направим по два начина. Слушаш ли ме?
Конъл потисна вика си и примига да прогони сълзите, които напираха в очите му. Успя да кимне.
— Добре, добре — каза Кейла, в гласа й прозвуча уважение. — Куршум в крака и още можеш да слушаш. По-корав си, отколкото си мислех, Конъл. Признавам ти го.
— Майната ти — отвърна Конъл през зъби. — Да приключваме.
— Бързаш да умреш ли, Конъл? — Тя стоеше на безопасно разстояние. Бе насочила автомата към гърдите му. Светлината от каньона едва се процеждаше в огромната зала. Всичко бе обгърнато в сюрреалистичен здрач. — Не бързай чак толкова.
— Защо си тук?
— Боя се, че не си единственият ми клиент. Помислих си, че мога да продам информацията за твоята платинена мина за прилична сума. Но щом видях нападението над лагера и всичко това… — Тя махна с лявата си ръка към кораба. — Знаеш ли, всичко това може да ме върне в АНС.
— Атакували са лагера?
— Няма вече лагер — отговори Кейла. — Всички са мъртви.
Конъл отпусна глава назад към платинената решетка. Металът го опари и той я дръпна и стисна очи от болка — и физическа, и емоционална.
— Закъсня, Кейла.
— И защо?
— Защото доктор Рийвс ще гръмне всичко — изпъшка Конъл. — Според мен имаш около двайсет и пет минути живот… в най-добрия случай.
Кейла пристъпи напред и го изрита в простреляния крак. Конъл изкрещя. Усети как един от пръстите на дясната му ръка се счупи.
— Млъквай, Конъл! Нямам време за тия холивудски мелодрами и глупости! Нали не мислиш, че съм толкова тъпа, приятелче? Сигурно не.
Конъл не отговори. Не можеше да говори. Едва чуваше думите й от болка. Кейла измъкна от колана си Марко/Поло и погледна екрана. Устройството пиукаше слабо.
Лицето и се напрегна.
— Къде са другите? Къде са Либранд и О’Дойл? Трябвате ми всички. Как измами машината?
Конъл впери в нея очи, изпълнени с омраза. Не каза нищо. Трябваше да спечели време, да даде възможност на О’Дойл да се добере до повърхността.
— А, ясно — каза Кейла. Очите и зъбите й проблясваха демонски в полумрака. — Тази упоритост ти е вродена, така ли?
Остави автомата на земята и извади клещите. Започна да ги отваря и затваря бавно, така че Конъл да ги огледа добре.
— Обикновено почвам с кокалчетата и ги чупя едно по едно на двете ръце, но нямам време. — Коленичи до главата на Конъл. — Така че ще започна с тестисите ти. Първо ще смачкам левия, освен ако не ми кажеш това, което ми трябва, и то бързо.
Присвитите очи на Конъл се ококориха.
— Не ти харесва как звучи, а, приятелче? Е, макар да нямам топки, съм го правила и преди и изглежда адски болезнено.
Конъл се хвърли към гърлото й. Тя го удари през ръцете, сякаш бе непохватно дете, като едновременно с това му смачка носа с левия си юмрук. Пред стиснатите клепачи на Конъл заиграха петна и той се отпусна по гръб.
— Е, както обичаше да казва милият ми татко, колкото по-бързо почнеш, толкова по-бързо свършваш. — Кейла измъкна от колана си тънка медна тел.
Изведнъж се чу потракване, отекваше в извитите стени. Кейла бързо се огледа и грабна автомата.
Сребристите буболечки подскачаха и се поклащаха рязко. Някъде далече в ума на Конъл проблесна мисълта, че заглушителят е във Вероника. Зачуди се дали е унищожен — и тя заедно с него.
— Какво е това, по дяволите? — викна Кейла. В гласа й прозвуча страх.
— Чудовищата идват — каза Конъл и лекичко се измести надясно. Посегна зад гърба си с лявата ръка и стисна ножа на О’Дойл. — Първо пращат буболечките… Имаме само няколко секунди, преди да атакуват.
— Да атакуват? Имат ли оръжия?
— Имат ножове — отвърна Конъл. — Като… този!
И се извъртя и заби ножа дълбоко в бедрото на Кейла. Още докато той потъваше до дръжката, тя насочи оръжието си към него и на лицето й се изписа животинска ярост. Конъл изпадна в паника, но заби ножа докрай.
Кейла отметна глава и лицето й се сгърчи от болка. На Конъл не му трябваше повече — заби ожесточено десния си юмрук в лицето й с всичка сила, забравил, че показалецът му е счупен. Главата й се килна назад. Остра болка прониза ръката му, но той не й обърна внимание.
Кейла падна по задник. Опита се да се подпре с лявата ръка, с дясната се опитваше да държи автомата. Конъл се хвърли към нея. Бойният му вик бе крясък на мъчителна болка, която тръгваше от крака му, преминаваше през цялото му тяло и се изливаше през устата му. Падна върху гърдите й. Дулото на автомата се плъзна настрани и изригна в автоматична стрелба. Изстрелите осветиха за кратко коридора в смъртоносни нюанси. Конъл изблъска автомата настрани.
Кейла посегна към колана си. Конъл трескаво сграбчи ръката й: знаеше, че посяга за нож. Отдръпна глава назад и я заби в лицето й с всичка сила. От носа на Кейла шурна кръв. Главата й се отпусна, тялото й потръпна и тя замря.
За всеки случай Конъл я удари още пет пъти в лицето с лявата си ръка. При всеки удар ръмжеше от удовлетворение.
10:43
Заля я паника. Ръцете й опипаха заглушителя. Защо не работеше? Бръмченето му още ехтеше под купола, но не действаше на сребристите буболечки с остриетата. Те вървяха право към нея, бяха само на няколко метра.
Обзе я ужас. Тя лудо завъртя копчето на звука, копчето на честотата и всички други копчета.
Нищо не помогна.
Първата буболечка скочи към лицето й. Вероника инстинктивно вдигна ръце. Буболечката се блъсна в самоделното уоки-токи и го пръсна на парчета. Безполезните части се разпиляха на каменния под. Буболечката падна на земята, но преди Вероника да успее да помръдне, отдясно й скочи още една. Острите й нокти се впиха в ребрата й.
Роботът заби назъбеното си острие дълбоко в корема й.
Дрезгавият й вик на агония сякаш разбуди безбройните буболечки, които се грижеха за поддръжката. Заглушителят вече не им влияеше. Стотици от тях се хвърлиха по течението сякаш в отговор на някакъв невидим сигнал.
Вероника изкрещя от болка и ужас и заблъска с юмруци сребристата буболечка, но тя я държеше здраво. Вероника не можеше да се отърси от нея. Назъбеното острие се отдръпна и яростно се заби отново. Третата сребриста буболечка скочи към главата й.
Вероника нададе последен ужасен и пронизителен писък, преди острието на буболечката да пререже гърлото й. Кръвта й опръска огледалната сфера, закапа по гърдите й и по пода. Тя падна тежко на конзолата. Животът й се изцеждаше, но тя продължаваше да се бори с буболечките, които я посичаха и промушваха.
Извърна се със сетни сили. Посегна към последния бутон, докато падаше на земята под тежестта на роботите.
Успя да го натисне.
Над безжизненото й тяло древното, но добре поддържано съоръжение се задвижи. Куполът се разтресе и механизмът, стоял неизползван единайсет хиляди години, най-накрая оживя. Въздухът се изпълни със стържене и скърцане на метал. Зъбните колела запротестираха, моторите забръмчаха.
Някъде високо на тавана, където не можеше да се види нищо, древното съоръжение се завъртя. След толкова дълго чакане най-накрая се завъртя. Огромната макара започна да развива километрично въже. Сферата се спусна на метър и спря. Заклати се леко и продължи да се люлее като махало. Скърцането на съоръжението се усили.
А после сферата полетя надолу.