Джанет Еванович
Стефани Плъм или г-ца Сватовница (2)

Втора глава

Шарлийн Клингър беше зад гишето в Службата за регистрация на превозни средства, на което се правеха само регистрации. На живо беше по-хубава. Косата й все още се нуждаеше от прическа, но беше плътна и лъскава и много й отиваше. Лицето й беше одушевено и тя често се усмихваше. След тридесет и пет минути, Лула и аз стигнахме до нея. Представих й се и й обясних, че замествам Анни Харт.

— Тази жена е глупачка — каза Шарлийн. — Не знам откъде е дошла, но ще е много добре, ако изчезне. А и не ми трябва друга глупачка-заместничка. Справям си се чудесно. Не желая мъж в живота си. Имам си достатъчно проблеми.

— Не сте ли наели вие Анни?

— По дяволите, не! Тя просто се появи в кухнята ми един ден. Случва ми се през цялото време. Децата оставят вратата отворена и следващото нещо, което знам, е, че някаква полугладна котка се разхожда из къщата ми и не иска да си тръгне.

— Останах с впечатлението, че искате да намерите истинската любов? — казах й аз.

Тя погледна пудрата захар, която се беше посипала върху бюста на Лула.

— По-скоро бих си потърсила пакет с понички. Не ти се налага да си бръснеш краката, за да им се насладиш.

— Амин! — включи се и колежката ми.

— Трябва да отстъпите встрани, ако нямате намерение да регистрирате нещо — каза Шарлийн. — Задържате опашката прекалено дълго време, а тълпата наистина ще побеснее.

Двете с Лула излязохме от сградата и забързахме към колата. Беше адски студено и вървяхме с наведени глави, за да се предпазим от вятъра.

— Сега какво? — попита тя.

Плъзнах се зад волана и издърпах друго досие от плика.

— Имам още.

Спътничката ми извади една поничка от пакета:

— Аз също.

— Вчера ми каза, че ще минаваш на диета.

— Да, но тази е нова. Нарича се следобедна диета. Можеш да ядеш всичко, което искаш, до обяд. Диетата започва след това.

— Следващият в списъка е Гари Мартин. Държи ветеринарна клиника на „Рут“ 1. Никога не се е женил. Изглежда приятен човек. — Подадох снимката на Лула.

— Прилича на пълен загубеняк — каза тя. — Носи папионка, а и виж как си е зализал двата косъма върху плешивото теме. На него не му е необходима сватовница. Трябва му жена с ножици.

Включих на скорост и се изтъркаляхме от паркинга.

— Според досието на Анни, има нужда от помощ, за да си върне приятелката.

— И ние ще му помогнем? Извини ме, ако съм скептична, но ми се струва, че не сме много добри в сватосването. Аз се срещам само със загубеняци, а ти имаш проблеми с обвързването. Освен това, самата ти не можеш да решиш с кого да се обвържеш. Срещаш се едновременно с Морели и Рейнджъра.

— Нищо подобно!

— Правиш го, поне мислено.

— Това не се брои. Всеки го прави мислено. Дръж си очите отворени за Общинската ветеринарна клиника.

 

 

Чакалнята на Общинската ветеринарна клиника беше светла, весела и искряща от чистота. И беше празна. Млада жена седеше зад голямо кръгло бюро. Тя също искреше от чистота, но изобщо не изглеждаше весела.

— Хей — подвикна й моята спътничка. — Аз съм Лула, а това тук е световноизвестната Стефани Плъм и търсим Гари Мартин.

— В операционната е — отговори жената. — Приемните часове започват от един.

— Вероятно би могъл да ни вмъкне някак си в графика между операциите — каза колежката ми. — По личен въпрос е.

— Доктор Мартин не обича да бъде обезпокояван по време на операция.

— Виж, сега — продължи моята спътничка, — в колата ме чака поничка с моето име върху нея и не ми се иска да седя тук и да чакам до един часа. Имам предвид, не е като старият Гари да прави операция на сърце, просто реже топките на някакъв си котарак, нали?

Протегнах ръка по посока на вратата и извиках на Лула:

— Вън!

— Просто се опитвам да постигна някаква комуникация с госпожица Надувка — каза тя.

— Вън!

Изчаках, докато придружителката ми излезе, и след това се обърнах към рецепционистката:

— Дали бих могла да оставя съобщение за доктор Мартин?

Последва дълга, неловка пауза и ми мина през ума, че жената обмисля дали да натисне паникбутона на системата за сигурност… или поне да пусне доберманите от клетката. Все пак беше ветеринарен кабинет. Имаха кучета, нали?

Накрая рецепционистката въздъхна тежко и побутна към мен бележник и химикал:

— Предполагам, че това ще ви свърши работа.

Бях написала половината от съобщението си, когато Гари Мартин изникна от задната стая и дойде до рецепцията.

— Някакви спешни повиквания? — попита той. — Или някакви, хмм, лични обаждания?

Жената поклати отрицателно глава.

— Сигурна ли си? Нито едно позвъняване от личен характер?

Ветеринарят приличаше на голям, четиридесетгодишен херувим. Беше висок около метър и седемдесет с пухкави бузи и меки устни. Носеше светлосиня лабораторна престилка, която бе разкопчана и разкриваше памучни панталони и жълта риза с копчета. Беше изключително възхитителен по един добродушно-глуповат начин. И очевидно бе крайно разочарован, че никой не се бе обаждал.

Протегнах ръка и се представих:

— Анни Харт временно не е на разположение — казах. — Аз съм заместничката й.

Не знаех какво да очаквам след срещата си с Шарлийн Клингър, но мъжът изглеждаше развълнуван. Набързо ме избута в офиса си и затвори вратата.

— Очаквах ви — каза той. — Очаквах госпожица Харт, но съм убеден, че вие също сте невероятна.

— Разбирам, че имате нужда от помощ, за да си върнете приятелката.

— Не знам какво се случи. Преди две седмици тя просто каза, че всичко е приключило. Не разбирам какво се обърка. Вероятно съм направил нещо ужасно, но нямам идея какво е било. Щях да й предложа да се омъжи за мен на Свети Валентин. И сега не знам какво да правя. Не иска да говори с мен по телефона, нито пък ме пуска да вляза в апартамента й. И последния път, когато говорих с нея, тя ми каза, че съм досадник. Досадник!

— Любопитно ми е — казах аз, — но как разбрахте за Анни Харт?

— Беше странно. Намерих визитната й картичка в джоба на сакото си. Някой трябва да ми я е дал. На нея пишеше, че госпожица Харт е експерт по връзките… и си помислих, че е точно това, от което имам нужда. Затова й се обадих и се срещнахме. Беше преди четири дни. — Мартин взе една снимка от бюрото си и ми я подаде. — Госпожица Харт поиска снимка на Лорета.

Листчето, залепено на гърба на снимката, ме осведомяваше, че това е Лорета Флак и Мартин беше отпечатал четливо адреса и телефонния й номер под името. Отпред снимката показваше усмихната блондинка с формите на кукла Барби. Беше направена на някакъв уличен панаир и жената бе прегърнала плюшено мече.

— Тя е барманка — продължи Мартин. — Работи обедна смяна в Бийтъл Бъмпкин. Това е спортен бар точно нагоре по пътя. Сервират много хубави сандвичи за обяд, но Лорета ми каза, че никога вече не иска да ме вижда там.

— Хубава е — отбелязах аз.

— Да, тя е прекалено хубава за мен. И може би прекалено млада. Като начало, дори не знам защо излизаше с мен. Мислех си, че може да й кажете, че съм се записал в спортен център и вече имам личен треньор. И мисля, че косата ми отново израства.

Вдигнах поглед към трите косъма, които бяха залепнали на върха на темето му.

— Мисля, че видях някакви нови косъмчета тази сутрин — сподели той.

— Нещо, което бих могла да й предам?

— Оставям това на вас. Нали сте експерт по връзките? Искам да кажа, че знаете кои са правилните неща, които трябва да бъдат казани.

О, Боже, имахме проблем. Никога не казвах точните думи. Лула беше права. Аз бях пълен провал по отношение на връзките.

— Разбира се — отвърнах аз. — Оставете това на мен. Ще оправим този проблем.

 

 

Лула настани задника си на един от високите столове на бара в Бийтъл Бъмпкин и се огледа.

— Този бар е един от новите мини вериги — каза тя. — Има един отворен в центъра на града. Сандвичите са хубави, защото ги пържат. Всичко е пържено. Това е тайната съставка на Бийтъл Бъмпкин.

Лорета Флак вземаше една поръчка в другия край на бара. Косата й изглеждаше жълта под светлините в бара, а гърдите й бяха опаковани в червената тениска на Бийтъл Бъмпкин. Стори ми се, че е поне петнадесет години по-млада от Гари Мартин.

— Нека аз говоря този път — казах на спътницата си.

— Устните ми са залепени. Тук съм само в случай, че се нуждаеш от подкрепа. Например, да предположим, че тя използва някои каратистки хватки или извади пистолет срещу теб.

— Не мисля, че това ще се случи.

— Никога не се знае. По-добре да сме подготвени, както винаги казвам. Хората са непредсказуеми. Научих това в курса по човешко поведение в общинския колеж. Казвала ли съм ти някога, че съм учила в този курс?

— Да.

— Това би могло да помогне в този случай. Точно щях да се квалифицирам като експерт по връзките. Плюс това, имам достатъчно опит от всички онези години, докато бях проститутка. Обзалагам се, че бих могла да ти помогна да си намериш някого.

— Без съмнение. Все пак, остави ме аз да говоря.

Лорета се приближи към нас.

— Дами? — попита тя.

— Диетична кола и ръжен сандвич с риба тон.

— Аз ще взема специалния сандвич на Бийтъл с картофки със сирене и кола — поръча Лула.

Погледнах часовника си. Беше дванадесет и половина.

— А какво става с твоята следобедна диета?

— То е повече като съвет, отколкото като правило. И между другото, мислех си, че след като работим по тези случаи, ще ми е необходимо да се подкрепя. Може да ми прилошее и да получа хипогликемия, ако не си хапна малко пържени картофки със сирене.

— Е — каза Лорета, — работещи момичета.

— Да. Ние сме експерти по връзките — каза Лула, — помагаме при проблеми във взаимоотношенията в една връзка. Да имаш такава връзка, която се нуждае от малко помощ?

— Не. Аз съм добра в това отношение. Точно сега имам връзка-мечта. Той е адвокат.

— Не приличаш на момиче, което би харесало адвокат — отбеляза Лула. — Повече приличаш на… на друг тип момиче.

Лорета наля питието ми и го плъзна по плота към мен.

— Аз харесвам различни мъже. Това наистина е добра работа, да се срещаш с мъже. Излизам с тях, карам ги да ми купуват бижута и когато изглежда, че вече са готови да ми кажат думата с „О“, ги изоставям. Тази огърлица, с която съм сега, ми я купи един ветеринар.

— Хубава огърлица — съгласи се Лула. — Изглеждаш повече като момиче, което подхожда повече на ветеринар, отколкото на адвокат. Може би трябва да се върнеш при него.

— Този беше загубеняк — отвърна Лорета. — Не спираше да говори как иска да създаде семейство. — Тя сбърчи нос. — Пфууууууу, деца. Гадост! Мразя децата. И винаги бързаше, за да спаси някое изоставено куче или коте. Искам да кажа, как се понася това? Кой иска гадже, което те кара да препускате през пустинята, само защото някаква котка е била прегазена от боклукчийски камион.

— Ама че особняк — каза Лула. — Представих си как те влачи из пустинята. Не бих понесла това.

— Адвокатът е много по-добър — добави барманката. — Има жена и деца, така че аз не трябва да се тревожа за думата с „О“. Тази дума е добра, само когато е казана неискрено.

— Господи, ти всичко си измислила — съгласи се спътничката ми.

Лорета ни остави и отиде в другия край на бара.

— Какво беше това? — попитах Лула. — Предполагаше се, че аз трябваше да проведа разговора.

— Е, извинявай, госпожице Луда-по-контрола. Просто така се случи. Ти не се възползва от момента.

Обаче се оказа, че това няма никакво значение. Харесвах Гари Мартин и мразех Лорета Флак. Тя беше истинска кучка. Не бих могла съзнателно да направя така, че ветеринарят да бъде с нея.

Сандвичите и картофките дойдоха и ние се заехме с тях.

— Така ми харесва — каза Лула. — Цял ден никой не е плюл или стрелял по нас, а и аз се чувствам като един голям Купидон. Разбира се, не сме събрали никой досега, както се очаква да направим, но усещането ми е, че любовта витае във въздуха. Не усещаш ли любовта във въздуха? Още колко случая имаме?

— Три. Следващият е Лари Бърлю. Харесал си е някаква, но не може да се срещне с нея. Вече прегледах набързо досието. Той е месар. Работи в „Месарницата на Сал“ на авеню „Брод“. Жената на неговите мечти работи в кафенето от другата страна на улицата. Според записките на Анни, Бърлю е много срамежлив.

— Това е сладко. Срамежлив месар. Имам добро усещане за него. А и не бих се отказала от някоя свинска пържола за вечеря.