Джанет Еванович
Стефани Плъм или г-ца Сватовница (10)

Десета глава

Телефонът ми иззвъня, докато седях в колата си и наблюдавах Дийзъл да потегля с неговата.

— Хей, сладурче — каза Морели. — Само те проверявам. Нещо, което трябва да знам?

— За вълка говорим, а той… Точно щях да ти се обаждам. Имам информация за теб. Вини плати гаранцията на една жена на име Анни Харт. Предполага се, че е ограбила заложна къща и е простреляла собственика в ходилото.

— Спомням си го това — отговори ми той. — Собственикът е някаква дребна невестулка на име Стенли Крамп.

— Да. Оказва се, че сам е изфабрикувал кражбата и се е прострелял в крака.

Пистолетът и огърлицата са в тясна дупка под задната стая. Мога да ти дам повече детайли малко по-късно, но трябва да изпратиш някого там, преди Крамп да реши да се отърве от доказателствата.

— Ще се обадя. Как е всичко останало?

— Много е спокойно в агенцията за гаранциите. Само една неуредена — тази на Анни Харт. Боб е добре. Днес е на посещение при родителите ми. Дийзъл е в града.

— Дийзъл?

— Да. Спомняш ли си го?

— Полубрата на Рейнджъра.

— Не му е полубрат.

— Като нищо би могъл да му бъде. И двамата карат в бързата лента с изгасени светлини.

— Ти също го правеше.

— Не. Аз просто си бях задник. Никога не съм си мислил, че съм Батман.

— Разбирам накъде биеш.

— Заключен съм в един долнопробен мотел и изпълнявам дълга си на ченге. Налага ли се да се прибирам?

— Не. Държа всичко под контрол.

— Добре е да го знам — отбеляза Морели. — Трябва да приключа с това до вторник или сряда. Ще се видим тогава — и той затвори.

 

 

Минах напряко към булевард Клокнър и след това към Хамилтън, после завих наляво към Бърг. Намалих и спрях пред къщата на родителите ми и изключих двигателя. Баба беше пред предпазната врата и ме наблюдаваше, привлечена от някакъв мистериозен, вътрешен радар, който й казваше кога се приближава внучката й. Не чак толкова различен от този на Дийзъл, като се позамисли човек.

— Точно навреме — каза тя, като задържа вратата отворена. — Сестра ти е тук, а и сме купили една хубава торта от сладкарницата.

Боб чу гласа ми и дойде, препускайки по коридора, ушите му се вееха, езикът му бе изплезен, а очите силно изпъкнали. Хлъзна се по полирания дървен под и се заби в мен, като ме запрати в стената.

Почесах го по главата и го прегърнах, след което той галопира обратно към кухнята и тортата.

— Той беше толкова добро момче — каза баба. — Когато в една къща има куче, това я прави истински дом. И този път почти нищо не изяде. Само програмата за телевизията и един цял хляб, но хубавото е, че повърна фолиевата му обвивка.

Валъри стоеше до масата. Държеше бебето в скута си, а кафето й беше точно пред нея.

— Къде са момичетата — попитах аз.

— На детска занималня — отвърна тя. — Сега ходят всеки ден там.

Отрязах си парче от тортата и по навик застанах до мивката, за да го изям. Майка ми сложи чиния, вилица и салфетка на масата.

— Седни — нареди ми тя. — Не е хубаво за храносмилането да ядеш до мивката.

— Храниш се прекалено бързо. Дори не дъвчеш. Добре ли сдъвка това парче торта?

Не знаех дали съм го сдъвкала или не. Дори не си спомнях, че съм го изяла, но ръката ми беше празна, а по блузата ми имаше трохи, затова предположих, че съм го изяла цялото.

Издърпах един стол срещу Валъри и седнах. Беше прекалено късно да ям тортата си по цивилизован начин… освен ако не си вземех второ парче. Проверих си колана на дънките. Прекалено стегнат. Гадост.

— Съжалявам, че накарах Албърт да припадне на масата — казах на Валъри. — Мислех си, че е преодолял фобията си от женитба.

— Ужасно е — отвърна сестра ми. — Този човек никога няма да се ожени за мен. Първоначално нямаше значение. Мислех си, че просто му трябва време. Сега вече не знам какво му трябва.

— Нужен му е преглед на главата — подхвърли баба.

— Изследваха го — каза Валъри. — Не откриха нищо нередно.

Присъстващите се замислихме върху това за момент.

— Както и да е, важно е да се оженим — продължи тя. — Отново съм бременна.

Всички бяхме поразени от думите й.

— Това добра новина ли е? — попита баба.

— Да. Искам да имам още едно дете от Албърт — каза Валъри. — Просто искам да съм омъжена.

Добре, това беше последният препъникамък. Албърт Клафън нямаше накъде да мърда. Той щеше да се ожени за сестра ми. И аз щях да съм тази, която да го накара да го направи.

Бутнах стола си назад.

— Трябва да вървя. Имам си работа. Да се видя с някои хора. Проблем ли ще е да оставя Боб още малко?

— Няма да остане тук завинаги, нали? — попита майка ми.

— Не! Ще се върна за него. Обещавам.

Бързо излязох от кухнята и отидох с колата до къщата на Джийни, която беше наблизо. Човекът за срещата й трябваше да пристигне всеки момент и аз си помислих, че няма да навреди да й вдъхна кураж за последно. Паркирах пред тях, изтичах до вратата и натиснах звънеца.

Вратата се отвори със замах и Джийни застана пред мен чисто гола.

— Та-да-а! — изтананика тя.

Погледите ни се срещнаха и двете едновременно изкрещяхме. Закрих очите си с ръце, а Джийни затръшна вратата. Минута по-късно, тя отново отвори и се появи увита в одеяло.

— Помислих те за Едуард — призна.

— Колко изпи?

— Достатъчно. И ще си доволна, като разбереш, че гледах филма още три пъти и се упражнявах да пъшкам. — Завъртя очи. — О-о-о-о! — изпъшка тя. — О, да! О, да! — Отвори очи и ме погледна. — Как беше?

Две къщи по-надолу се отвори врата и застаряващ мъж ни изгледа. Поклати глава, измърмори си нещо по отношение на лесбийките и си влезе обратно у дома.

— Това беше доста добре — отбелязах аз, — но ще трябва да коригираш височината на звука.

— Мислиш ли, че голото посрещане ще е прекалено? Мислех си да го направим и приключим, така че да успеем за резервацията си за шест часа. Страхувах се, че ако изчакам за след вечерята, ще се притесня и ще повърна.

— Радвам се, че си измислила всичко.

Джийни си пое дълбоко дъх и изпука кокалчетата на пръстите си.

— Мисля, че ми трябва още едно питие.

— Предполагам, че вече си изпила достатъчно питиета — отбелязах аз. — Не би искала да си се проснала в хоризонтално положение преди да е дошъл приятелят ти.

Изтичах обратно до ескейпа, наместих се на седалката и набрах номера на Шарлийн Клингър.

— Той се обади — изкрещя тя в слушалката. — Иска да ме заведе на вечеря. Какво да правя?

— Отиваш на вечеря с него.

— Не е толкова лесно. Не знам какво да облека. А и ми трябва детегледачка. Къде ще открия такава в последния момент?

— Идвам — успокоих я аз и включих на скорост. — Ще съм при теб след половин час.

 

 

Джуниър ми отвори вратата и ме пусна да вляза.

— Къде е майка ти? — попитах.

— Горе. Полудяла е, защото не може да намери какво да облече, а косата й се е оплела в някакъв уред за мъчения.

Изтичах нагоре по стълбите и намерих Шарлийн в банята с маша за къдрене в ръка.

— Стефани Плъм, сватовница на пълен работен ден, готова за модна консултация и гледане на деца — рапортувах аз.

— Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш? — попита ме Шарлийн.

— Фасулска работа.

Истината беше, че по-скоро бих предпочела да ме прегази камион, отколкото да изкарам един час с децата й, но не знаех какво друго да направя.

— Мислех да облека този костюм с панталона — каза тя. — Какво мислиш?

— Костюмът е добър, но ризата не е секси.

— О, Боже! Трябва ли да изглеждам секси?

Изтичах до спалнята и прерових купчината дрехи върху леглото. Открих пуловер с V-образно деколте, в който ми се стори, че има потенциал, и го занесох в банята.

— Пробвай с това — наредих й аз.

— Не мога да облека това. Много е изрязано. Купих го по погрешка.

Разкопчах и й свалих ризата, след което й навлякох пуловера през главата. Отстъпих крачка назад и двете погледнахме в огледалото.

Виждаше се много голяма част от деколтето на Шарлийн.

— Прекрасно! — отбелязах аз. — Сега ти си домакиня-богиня и секс богиня.

Шарлийн погледна надолу към гърдите си.

— Не искам да му създавам погрешни впечатления.

— И какви ще са те?

— Не знам. Не съм добра в това. Никога не стигам до втора среща. Всички винаги изчезват по средата още на първата. Какво трябва да правя на втора среща? Трябва ли… нали знаеш?

— Не! Ти не нали знаеш поне до третата среща. Дори и тогава е само, ако мъжът ти харесва. Имала съм години, през които не съм нали знаеш изобщо.

Джуниър ни наблюдаваше.

— Леле, ама ти имаш много кожа — каза той на майка си. — И косата ти изглежда странно.

Вниманието на Шарлийн се насочи от гърдите към прическата й.

— Машата се заплете и си изгорих част от косата.

Втрих с пръсти малко балсам в опърлената й коса и й придадох малко обем с помощта на кръгла четка и сешоар.

— Май не си коренячка от Джърси — констатирах аз.

— Преместих се тук от Ню Хампшър преди пет години.

Това обясняваше косата.

Извадих гланц за устни и руж от чантата си и поставих малко на Шарлийн. Звънецът на вратата иззвъня и тя се хвана за плота на банята за опора.

— Помни — казах, — ти си богиня!

— Богиня — повтори тя.

— И не си лягаш до третата среща.

— Третата среща.

— Освен ако той не се увлече по деколтето ти и не те помоли да се омъжиш за него… тогава може да ускориш процеса.

Придружих Шарлийн надолу по стълбите и й помогнах да си облече палтото. Казах на Гари Мартин да се държи прилично и да я върне точно в десет часа. Затворих вратата след тях и се обърнах към децата.

— Гладен съм — каза Ралф.

Другите трима се бяха вторачили в мен с враждебно мълчание.

— Какво? — попитах ги аз.

— Не ни трябва бавачка — отговори Ръсел.

— Добре. Представете си, че съм нещо друго. Представете си, че съм приятел.

Ръсел ме изгледа от главата до петите.

— На колко години си? — попитах го аз.

— На шестнадесет.

— Не мисля.

— На дванадесет е — намеси се Ралф. — И миналата седмица в училище я наплеска и го изпратиха обратно вкъщи.

— Казва се оплеска, малоумнико — каза Ърни.

Ралф се изправи на пръсти и се изравни с лицето на Ърни.

— Не ме наричай малоумник.

— Малоумник, малоумник, малоумник!

Погледнах часовника си. Бяха минали само три минути от задължението ми като детегледачка и вече бях изгубила контрол. Щеше да е една дълга нощ.

— Всички в кухнята — наредих аз. — Ще ви приготвя вечеря.

— Какво ще ни приготвиш? — поиска да узнае Ралф.

— Сандвичи с фъстъчено масло.

— Не харесвам фъстъчено масло — отвърна той.

— Да, и това не е вечеря. Това е обяд — отбеляза Ърни. — За вечеря трябва да има месо и зеленчуци.

Извадих телефона си и набрах номера на пицария Пино’с.

— Трябват ми три големи пая с чушки, маслини, лук и пеперони — поръчах аз. — И ми трябват бързо. — Дадох им адреса и се обърнах към децата: — Зеленчуците и месото са на път.

— Качвам се горе — осведоми ме Ръсел.

Ърни го последва:

— И аз също.

Джуниър изтича към задната част на къщата и изчезна.

— Трябва да нахраниш и Кити, и Блеки, и Флъфи, и Том, и Фриц, и Мелвин. И не трябва да даваш на Блеки никаква пица, защото е лактозно непоносим.

— Искаш да кажеш, че има непоносимост към лактоза ли?

— Да. Получава разстройство и дриска навсякъде.

Отидох в кухнята и сложих малко котешки гранули в купичката на Кити, малко кучешки гранули в купата на Блеки и малко заешки пелети в чинийката на Флъфи.

— Том, Фриц и Мелвин са дворните котки — обясни ми Ралф. — Мама не може да ги улови, затова само ги храни.

Нахраних дворните котки и осъзнах, че от известно време не бях виждала Джуниър.

— Къде е Джуниър? — попитах брат му, който само сви рамене.

— Той много често бяга — обясни момчето.

Повиках малкия, но той не се появи. Двамата с Ралф се качихме горе да го потърсим и заварихме Ръсел и Ърни да разглеждат порно сайтове.

— Правят това по цял ден — обясни ми брат им. — Заради това Ръсел наплесква.

— Казва се оплесква — поправи го Ърни. — О-плесква!

— Майка ви не е ли включила родителски контрол на този компютър? — попитах Ръсел.

— Не работи — обясни ми той.

— Ръсел е компютърен гений — каза Ралф. — Той може да разбие всякаква парола. Той разкодира телевизора, така че да можем да гледаме голи хора.

— Мама и без това не я интересува какво правя — осведоми ме Ръсел. — Все едно не съм дете.

— Разбира се, че си дете — отвърнах му. — Затвори това.

— Не е нужно да го правя — каза момчето. — Ти не си ми майка. Не можеш да ми казваш какво да правя.

Набрах телефона на Дийзъл.

— Помощ — казах, когато той вдигна.

— Какво става?

— Бавачка съм на децата на Шарлийн и вече изгубих едното от тях, а други двама разглеждат порно сайтове и… ще изглежда наистина зле, ако се наложи да ги застрелям.

— Не разбирам много от деца — отвърна той.

— Поръчах пица.

— Скъпа, трябвало е да измислиш нещо по-добро от пица, ако си искала да ги подкупиш.

— Добре де, можеш да спиш на кревата… но само в твоята си половина.

— Договорихме се.

Дийзъл и пицата пристигнаха по едно и също време. Той плати на доставчика и я внесе вътре. Остави трите кутии на масата, отвори едната и си взе едно парче.

— Има едно дете, което седи на масата в кухнята — каза помощникът ми. — Къде са останалите?

— Двама са горе и отказват да слязат. Не мога да намеря Джуниър.

Известно време Дийзъл остана безмълвен. Обърна се леко и огледа стаята. Хапна малко пица и отвори кутийка кола.

— Под мивката е — осведоми ме той.

Отворих вратата на шкафа и оттам надникна Джуниър.

— Искаш ли пица?

— Мога ли да я ям тук?

Подадох му едно парче върху книжна салфетка и му затворих вратата.

— Мога ли да получа едно парче? — попита Ралф.

— Нападай — каза му Дийзъл. — Аз ще отида да доведа братята ти.

Двамата с Ралф си взехме от пицата, а партньорът ми изчезна нагоре по стълбите. Чуха се доста детски викове, които бяха последвани от тишина. Минути по-късно се появи в кухнята с Ръсел и Ърни. Беше ги хванал за ризите на гърба, а краката им не стигаха до пода.

Пусна ги на пода и си избра второ парче пица.

— Изглежда, че ще остана тук за известно време — обърна се той към двете момчета. — Може да го направя така, че да си заслужава престоя. Вие, момчета, играете ли покер? Имате ли някакви пари?

Дийзъл, Ръсел, Ърни и Ралф все още седяха около масата в кухнята, когато Шарлийн се прибра. Аз гледах телевизия, а Джуниър спеше до мен на кушетката.

— Как мина? — попитах я.

— Мисля, че това беше първият път от пет години насам, когато никой не разля мляко по масата. Беше странно. И той ме целуна за лека нощ. И това ми беше странно, но ми хареса. Наистина е свестен човек.

— Той ли е твоята истинска любов?

— Прекалено е рано да се каже, но има потенциал. Покани мен и децата на вечеря в дома си утре вечер.

Дийзъл се появи откъм кухнята.

— Точно навреме — каза той на Шарлийн. — Играехме покер с пеперони и ни свършиха пепероните.

Ралф вървеше след него.

— Той ги спечели всичките и след това ги изяде — оплака се момчето.

Повдигнах вежда към Дийзъл.

— Добър съм на карти — отбеляза партньорът ми.

— Играеше с деца!

— Да, но те лъжеха.

— Той каза, че ако ни хване пак да лъжем, ще ни превърне в крастави жаби — обясни Ралф. — Не може да го направи, нали?

— Какво е това с краставите жаби? — попитах Дийзъл.

— Невинна заплаха — отвърна той. — Един вид.

Напъхах се в якето си и преметнах чантата си през рамо.

— Забавлявайте се утре вечер — казах на Шарлийн. — И се обаждай.

Дийзъл ме последва навън и ме изпрати до колата ми.

— Какво става с Анни? — попитах го аз.

— Не мога да я открия. Не мога да открия и Бърни. А сега не мога да открия и Лу Делвина. Притежава къща в Кранбъри, но единственият човек там е жена му. Гаражът е за две коли, но само едната е вътре. Имам човек, който проверява и другите му имоти. Не е и в клуба си. Не е и в офиса си.

— Едва девет часът е. Може да бъде навсякъде.

— Така е. Флаш наблюдава къщата му.

Телефонът ми иззвъня.

— Слава Богу, че те уцелих — каза Лула. — Няма да повярваш на това и не затваряй, защото имам право само на едно обаждане.