Стив Бери
Наследството на тамплиерите (56)

54

Живор, Франция, 1:30 ч.

Малоун стоеше в ярко осветения просторен салон. Само преди минути бе събудил останалите и сега всички се бяха скупчили около масата.

— Знам отговора — заяви той.

— Ключът към криптограмата ли? — попита Стефани.

Той кимна.

— Марк ми разказа някои неща за характера на Сониер. Бил безразсъден и безочлив. Съгласен съм с онова, което каза онзи ден, Стефани. Църквата в Рен не е следа към съкровището. Сониер никога не би разкрил подобна информация, но просто не се е стърпял да не остави някаква следа. Проблемът е, че са нужни доста късчета, за да сглобим пъзела. За щастие обаче разполагаме с повечето от тях.

Той взе книгата „Надгробните паметници на Лангедок“, която още беше отворена на рисунките на надгробните плочи на Мари д’Отпул.

— Всъщност Бигу е оставил най-значителните следи. Избягал е от Франция с намерението да не се връща повече, затова скрил криптограми и в двете църкви и оставил две надписани плочи върху един празен гроб. Ето откъде идва грешната година на смъртта, 1681, сгрешената възраст, шейсет и седем, както и римските цифри на плочата. Вижте — LIXLIXL — петдесет, девет, петдесет, девет, петдесет. Сборът от цифрите е сто шейсет и осем. В църковния регистър той споменава картината „Правилата на Каридад“. Както знаете, по времето на Бигу датата е била четлива. Така че той е видял 1681, а не 1687. Всичко това не е случайно.

Малоун посочи рисунките.

— Погледнете издълбания в долната част паяк. Между крачката му нарочно са направени седем точки, като между две от тях няма нищо. Защо просто не са сложили точки и там? А и онова, което Сониер е направил в градината пред църквата. Взел е вестготската колона, обърнал я е наопаки и е издълбал в нея думите МИСИЯТА 1891 и РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ. Сигурно ще ви прозвучи налудничаво, но току-що сънувах връзката между всичко това.

Останалите се усмихнаха, но никой не го прекъсна.

— Имам предвид миналата година, Хенрик, когато Кай и останалите бяха убити в Мексико Сити. От време на време го сънувам. Трудно е да изхвърлиш подобен образ от съзнанието си. Тогава имаше много убити и ранени.

— Седем убити, девет ранени — промълви Стефани.

Като че ли една и съща мисъл ненадейно се стрелна в съзнанието на всички и той прочете разбирането по лицата им. Особено по лицето на Марк.

— Котън, може и да се окажеш прав. — Марк седна до масата. — 1681. Да съберем първите две цифри и вторите две. Седем, девет. Надписът върху колоната. Сониер я е обърнал, за да ни подскаже. Поставил я е през 1891, но ако обърнем датата, се получава 1681. Колоната е обърната, за да ни загатне правилната посока. Отново имаме седем и девет.

— Сега да преброим буквите — каза Малоун. — Седем в думата МИСИЯТА и девет в РАЗКАЯНИЕ. Това е повече от съвпадение. Както и сборът сто шейсет и осем от римските цифри върху надгробната плоча. За него също трябва да има някакво обяснение. Ако съберем единицата с шест и после с осем, отново получаваме седем и девет. Схемата е една и съща. — Той взе една цветна снимка на десетото изображение със страданията Христови от църквата „Мария Магдалина“. — Погледнете тук, където римският войник хвърля зарове за наметалото на Христос. Вижте какво показват заровете. Три, четири и пет. Когато двамата с Марк бяхме в църквата, се зачудих защо са избрани точно тези числа. Марк, ти твърдиш, че Сониер лично е проверявал всяка подробност при реставрацията на църквата. Следователно съзнателно е избрал точно тези цифри. Мисля, че е важна тяхната последователност. Първа е тройката, после четворката, после петицата. Три плюс четири е седем, четири плюс пет е девет.

— Значи седем и девет са ключът към криптограмата? — попита Касиопея.

— Има само един начин да проверим. — Марк се пресегна и Джефри му подаде раницата. Марк внимателно отвори доклада на маршала и намери схемата. Започна да налага двете числа, седем и девет, като минаваше през всичките тринайсет реда от букви и символи и записваше поредния знак.

TEMPLIERTRESORENFOUIAULAGOUSTOUS

— Това е френски — каза Касиопея. — Езикът на Бигу.

Марк кимна.

— Да, виждам.

Той раздели буквите така, че текстът придоби смисъл.

TEMPLIER TRESOR EN FOUI AU LAGUSTOUS

— Съкровището на тамплиерите е в Lagustous — преведе Малоун.

— Какво е Лагустус? — попита Хенрик.

— Нямам представа — отвърна Марк. — Не си спомням в архивите на тамплиерите да се споменава подобно място.

— Живяла съм тук през целия си живот — обади се Касиопея — и никога не съм чувала за такова място.

Марк изглеждаше обезсърчен.

— В Хрониките изрично пише, че каруците, пренасящи Великата тайна, са дошли в Пиренеите от юг.

— Защо абатът е трябвало да ни улеснява? — спокойно попита Джефри.

— Прав е — каза Малоун. — Възможно е Бигу да е вмъкнал допълнителна защита, така че разгадаването на поредността да се окаже недостатъчно.

Стефани изглеждаше объркана.

— Не бих казала, че ни беше лесно.

— Да, защото отделните елементи са разпилени, а някои изгубени — отвърна Малоун. — Но по времето на Бигу всичко е съществувало и той е поставил надгробния камък пред очите на всички.

— Но се е подсигурил — каза Марк. — В доклада на маршала пише, че Жели е открил същата криптограма като тази на Сониер в църквата си. През осемнайсети век Бигу обслужвал тази църква, както и църквата в Рен, и затова скрил следи и в двете.

— С надеждата някой любопитен човек да открие нещо — каза Хенрик. — Както и се случи.

— Всъщност Жели е намерил ключа — каза Марк. — Знаем това със сигурност. Казал го е на маршала. Освен това му е казал, че подозира Сониер. Няколко дни по-късно бил убит.

— От Сониер ли? — попита Стефани.

Марк сви рамене.

— Никой не знае. Винаги съм смятал, че маршалът е по-подозрителен. Изчезнал е от абатството няколко седмици след убийството на Жели и нарочно не е записал в доклада си решението на криптограмата.

Малоун посочи тефтерчето.

— А сега ние разполагаме с него. Трябва обаче да разберем какво е Лагустус.

— Това е анаграма — каза Касиопея.

Марк кимна.

— Точно като онази върху надгробната плоча, където Бигу беше написал: Et in arcadia ego вместо I tego arcana dei. Може да е направил същото и тук.

Касиопея заразглежда написаното и погледът й изведнъж просветна.

— Разбра какво пише, нали? — попита Малоун.

— Мисля, че да.

Всички зачакаха.

— През десети век един богат барон на име Хилдемар се запознал с човек на име Агулус. Близките на Хилдемар се възпротивили на влиянието, което Агулус имал над него, и за да им се противопостави, Хилдемар дарил всичките си земи на Агулус, който на свой ред превърнал замъка му в абатство. Самият Хилдемар също станал свещеник. Веднъж, когато Агулус и Хилдемар били коленичили за молитва в църквата на абатството, пристигнали сарацините и ги заклали. В крайна сметка и двамата били канонизирани като католически светци. И до днес съществува град с такова име. Свети Агулус. — Тя взе молива и пренаписа думата lagustous в St. Agulous.

— Там е имало щаб на тамплиерите — каза Марк. — Но вече не съществува.

— Но замъкът, който бил превърнат в абатство, все още съществува — обади се Касиопея.

— Трябва да отидем там — каза Хенрик.

— Май ще се окаже невъзможно. — Малоун хвърли бърз поглед на Касиопея. Не бяха споделяли с останалите за мъжете отвън, затова им го съобщи.

— Дьо Рокфор ще предприеме нещо — каза Марк. — Нашата домакиня му е предоставила дневника на татко. Щом разбере, че е безполезен, поведението му рязко ще се промени.

— Трябва да се измъкнем незабелязано — каза Малоун.

— Много сме — обади се Хенрик. — Ще бъде истинско предизвикателство.

Касиопея се усмихна.

— Обичам предизвикателствата.