Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (8)

Да бъдем ли строги, да поставяме ли забрани?

Всичко е въпрос на възраст. Ако говорим за постъпките по принцип, никакви забрани не са окончателни, освен инцеста. Ами кражбата и убийството, ще кажете? Да, но забраната за кражба се усвоява чрез това как защитаваме своята собственост. Така всеки изгражда своя личен морал от опит и по идентификация. Що се отнася до телесната вреда, насилието и убийството, неприкосновеността на живота се предава на младите само с примери. С времето и израстването, и забраненото става позволено: „… когато се научиш, когато пораснеш достатъчно, за да правиш безопасно това или онова. Засега още не смятам, че си способен; ако ти така смяташ — направи го, но аз не искам да научавам.“ Когато не е напълно уверено в себе си, детето има нужда от сигурността на родителския надзор; и докато се чувства неуверено, то няма да действа непредпазливо. Следователно забраната му спестява унижение пред другите или някаква опасност. „Мама или татко не ми позволяват да правя това“ — може да каже то.

Но ако е нарушило някоя забрана, без да му се случи нищо лошо, и дойде да се похвали със стореното (или ние сме го разкрили), тогава трябва да го поздравим: „Чудесно, аз мислех, че не можеш да го направиш, а ти си успял!“ Понякога детето е учудено, тъй като му е било забранено. Именно затова е важно в този момент да разбере възпитателното направление на възрастния. Било му е „временно“ забранено в определен период, за да бъде предпазено от желания, на които все още е било неспособно да устои. Когато му обясним това, неговото доверие към възрастния нараства още повече. Оттам нататък забраната отпада. С изключение на инцеста между родители и деца, братя и сестри, забраните са винаги временни. Всяка забрана трябва да има защитна функция за детето.

Съществува още и забраната за сексуални отношения между възрастен и дете, която то трябва да познава: „Възрастният знае, че е забранено, затова ти трябва просто да му го напомниш.“ Деца, които стават жертва на възрастен (възпитател например), просто не знаят, че възрастните нямат неограничени права над тяхната личност. Трябва навреме да им се каже и да бъдат предупредени: „Възрастните знаят, че нямат права над гениталиите на детето, и злоупотребяват с неговото невежество.“ Ако обаче дете наклевети някой възрастен, което, уви, се случва често, това означава, че самото дете е било съучастник. Това е съвсем различно.