Франсоаз Долто
Основни етапи на детството (21)

Трудните етапи на отбиването и на „всичко да се пипне“

В детството има два трудни етапа — този на отбиването и този на „всичко да се пипне“. Ако са преминали добре, вече не може да има нищо страшно в живота на възрастния.

Отбиването, което представлява откъсване от тялото и миризмата на майката, трябва да бъде обезщетено с добавената стойност на словесния и жестовия обмен. Ако този период премине успешно, детето се развива към двигателна пластичност, която се овладява преди дисциплината на сфинктера. Ако двигателният етап е съпроводен от възпитание в дисциплина на сфинктера, т.е. от обвинения, че се цапа, тогава детето се озовава между чука и наковалнята, защото не може едновременно да овладее и сфинктера, и сръчността на движенията си. И обратно, ако е способно да изкачи или слезе по домакинска стълба, тогава за едно денонощие ще получим от него хигиената, очаквана вече три месеца. С други думи, когато създаваме дете, трябва да сме подготвени да сменяме пелени в продължение на двадесет и шест месеца.

Възрастта, в която детето иска всичко да пипне, е много важна. Тогава от четири до осемнадесет месеца то опознава нещата е помощта на майка си (Бог е свидетел колко е уморително това, особено ако тя е бременна със следващото!). В този етап детето не трябва да чувства, че обитава свят, в който „бащата е във всяка мебел“. Всъщност за детето бащата е законът, в който се сблъскват неговите желания. Той е човекът, който отнема майка му, т.е. сигурността от допира със себе си. Ако детето бръкне с пръст в контакта и се опари, го чуваме да казва: „Татко тук ли е? Татко ще опари.“ Това означава, че бащината инстанция се свързва с непоследователните опити за сигурност. Ако сигурността е нарушена, значи другият е там, за да ми я отнеме. Следователно, ако майката или представител на майката присъства, за да назовава постоянно опитите на детето (например: „Топлият чайник или ютията се хващат ето така, за да не се изгорим“), ако във всички опасни начинания то е съпътствано от думи и жестове, ще видим как започва да се държи изключително предпазливо и старателно вкъщи, без почти никакви произшествия. Тъй като нашето възпитание цели да постигне самостоятелност на личността, детето трябва да знае, че няма да му се караме, ако направи злополука, защото причината е била някакво погрешно действие, което може да се случи и на възрастен. Важното е по отношение на стихиите, нещата, животните и законите то да се чувства в същото положение като всички останали хора, а не сякаш то е от едната страна на някаква преграда, докато възрастните са от страната на добрия Господ Бог, т.е. на най-висшата бащина инстанция.

Етапът за пипане на всичко трае месец — месец и половина, до два месеца при деца, които се нуждаят от повече опити, преди да разберат правилата за поведение с някои неща. Какво е забранено след този етап? В семейството — почти нищо, освен непоколебимата, макар и временна забрана, която гласи: „Това ти е забранено, докато не станеш малко по-сръчен и по-голям.“ Майката може да отделя по един час от своето време всеки ден, за да даде възможност на детето да изследва къщата, като влиза с него в дадена стая, където то може да пипа навсякъде; казвам навсякъде при определени условия, които, ако не бъдат спазени, могат да имат пагубни последствия и за възрастния. Ако направите това, можете да сте спокойни, че на тригодишна възраст детето ви вече няма да бъде непослушно. Защо? Дете, с което стават злополуки при всеки опит да подражава на поведението на възрастните, започва да става тревожно, да се чувства виновно и да предизвиква наказания, за да успокои чувството си за вина. Така ние сами залагаме непослушанието у децата, защото в етапа на пипане навсякъде и в тяхното „превръщане от малки в големи“ не сме ги научили да опознават границите на своите възможности на „порастващи малки“ и на същества от същия вид като нас.